Р Е
Ш Е Н
И Е
№260262
гр. Русе,
17.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
17-ти февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1116 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че на
30.11.2017 г. ответницата сключила с трето-неучастващо в делото лице договор за
паричен заем №***. С договор за цесия третото-неучастващо в делото лице – Сити кеш ООД, прехвърлило
на ищеца вземанията си срещу ответницата като неизправен кредитополучател по
договора за заем/кредит. Същите били в размер
500 лв. - главница, 375,48 лв. – неустойка
по договора, претендирана за периода от 07.12.2017 г. до 26.07.2018 г., 76,52
лв. – договорна лихва за същия период и 253,02 лв. – лихва за забава за периода
от 07.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №***/19 г. на
РРС, по което претендирали сумите по реда на заповедното производство. По същото
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което били дадени указания за установяване на задължението му по исков ред,
което се претендира с иска по настоящото производство. Ищецът претендира и за присъждане
на разноските по делото. В исковата
молба изрично е посочено, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем
поради неплащане на погасителни вноски.
Ответницата Б.Г.Д. е редовно призована по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и не
се явява. Назначеният и особен представител адв. М. И. е подал отговор на исковата
молба, с който иска се оспорва. Изложени са правни доводи за неспазване на
процедурата по съобщаване на цесията на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №***/2019 г., че в производство по чл.410
и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №***/31.10.2019
г. срещу Б.Г.Д. да заплати на кредитора “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите в размер на 500 лв. - главница по договор за
паричен заем №***/30.11.2017 г., 375,48 лв. – неустойка по договора,
претендирана за периода от 07.12.2017 г. до 26.07.2018 г., 76,52 лв. – договорна
лихва за същия период и 253,02 лв. – лихва за забава за периода от 07.12.2017 г.
до датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №***/19 г. на
РРС. По делото е представен препис от въпросния договор от 31.10.2017 г.,
сключен между ответницата и Сити кеш ООД, от който е видно, че на ответницата е
предоставен паричен заем /кредит/ в размер на 500 лв., а тя се е задължила да върне
заемната сума на 34 седмични вноски с посочени падежи. Уговорени са размер на вноските,
ГПР – 49,95 %, ГЛП – 40,08 % лв. и общият размер на задължението – 576,52 лв. Съгласно
т.6 от договора е уговорено задължение на заемателя да осигури обезпечение на
заема чрез поръчителство при условията ,
уредени в общи условия /ОУ/ към договора. Съгласно чл.14, ал.1 от ОУ при неизпълнение на задължението за
предоставяне на такова обезпечение се дължи неустойка, уговорена в договора. В
т.8 от договора е уговорена такава в размер на 375,48 лв.
По делото са представени и писмени доказателства за прехвърляне на вземания
(цесия) от Сити кеш ООД на ищеца и уведомителни писма до ответника за извършената
цесия, с оглед на което съдът приема, че ищецът в качеството си на цесионер има
всички права на кредитор.
С оглед изложеното съдът счита, че по делото са доказани правопораждащите
за правата на ищеца факти – договор за кредит, изпълнение на задълженията на
кредитора по него и цедиране на вземанията му срещу длъжника на ищеца. С оглед
на това, че договорът за кредит е за потребителски кредит обаче следва да се
извърши и служебна проверка за действителност на същия с оглед особените
изисквания на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
В настоящия случай съдът намира, че представеният договор,
ведно с приложенията към него, съдържат клаузи, които следва да да се определят като неравноправни по смисъла на ЗПК и ЗЗП. Това са клаузите за
дължимост на неустойка поради непредставяне на обезпечение и клаузите за
кумулиране на лихви за един и същ период, т.к. видно от уговорките по договора
и ОУ към него за периода след падежиране на първата погасителна вноска по
кредита на кредитора е дадена възможност при неизпълнение да претендира както
уговорената договорна лихва, така и законната лихва за забава, но без да е
обявил кредита за предсрочно изискуем. И в двата случая се стига до заобикаляне
на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК за това максимално допустимият процент
на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор неустойката по
т.8 от договора и законната лихва за забава за периода на действието му не са включени
в ГПР, а ако се добавят към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл.
19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането им при такива условия
се явява нищожна – арг. от 21, ал. 1 ЗПК. Поради това искът в частта за
претендираната неустойка следва да се отхвърли, а в частта за претендираната
законна лихва за забава следва да се уважи само за периода след изтичане на
погасителния план по договора. Съдът счита, че искането за присъждане на законна
лихва за забава и за периода на действие на договора е в противоречие със закона,
тъй като се претендира едновременно присъждане на договорна възнаградителна лихва
и законна лихва за забава за един и същи период. Законна лихва за забава може да
се претендира вместо договорната, но само при предсрочната изискуемост на вземането/каквато
в случая не е обявена/ или при изтичане на срока за погасяване по погасителния
план. Това е така, защото възнаградителната лихва (включена в погасителните вноски)
представлява възнаграждение /цена/, което се дължи за ползването на парична сума
за определено време. Срещу това, че заемодателят се лишава временно от парите си,
той получава еквивалентно блага – лихва. Това задължение за заплащане на възнаградителната
лихва възниква за периода на кредита и същата се дължи ведно с главницата. При предсрочната
изискуемост на кредита обаче, кредиторът изисква от длъжника изплащане на станалата
предсрочно изискуема сума по кредита, поради което няма основание да претендира
възнаградителната лихва върху станалата предсрочно изискуема сума за периода от
предсрочната изискуемост до крайният срок, за който е бил договорен кредита /в този
смисъл е и съдебната практика – решение по въз. гр.дело №335/12 г. на Окръжен съд
Русе по идентичен казус/. От друга страна когато кредиторът е имал възможност
да обяви кредита за предсрочно изискуем и да претендира законна лихва за
забава, но това не е направено /както е в настоящия случай/ следва да намерят
приложение разпоредбите на чл.10, ал.3 от ЗЗД, съгласно която е недопустимо да
се олихвяват лихви и да се начисляват лихви над определения от Министерския
съвет и чл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, уреждаща максимален лимит на ГПР,
който при начисляване и на законна лихва за забава за този период се надвишава.
При изчисления с програмен продукт съдът установи размера на законната лихва за
забава от деня следващ този на падежа на последната вноска по договора до
датата на подаване на заявлението по заповедното производство по ч.г.д. №***/19
г. – 64,02 лв. До този размер искът за лихва за забава следва да се уважи, а за
горницата до 253,02 лв. и за периода преди 27.07.2018 г. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Разноските по делото, вкл. и за държавна такса, следва да се разпределят
между страните съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска – 53,51 % към
36,49 %.
По изложените
съображения СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу Б.Г.Д., ЕГН:********** *** за сумата от 500 лв. –
неизплатена главница по сключен със Сити кеш ООД договор за паричен заем №***/30.11.2017
г., ведно със законната лихва върху същата от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане; 76,52 лв. – договорна лихва за
периода от 07.12.2017 г. до 26.07.2018 г. и 64,02 лв. – законна лихва за забава/обезщетение за забава/ за периода
от 27.07.2018 г. до 30.10.2019 г. и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за претендираните 375,48 лв.
– неустойка по т.8 от договора и за законна лихва за забава/обезщетение за
забава/ за горницата над 64,02 лв. и за периода преди 27.07.2018 г.
ОСЪЖДА Б.Г.Д., ЕГН:**********
*** да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
“Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумата в размер на 401,33
лв. – разноски по настоящото дело и по
ч.гр.д № ***/2019 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: