№ 79
гр. Бургас, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за
възобновяване № 20242000600147 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.420, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 1581/2024г. по описа на Районен съд
– Бургас, отмяна на постановеното по него определение № 231 от 07.05.2024г.,
с което е одобрено споразумение за решаване на делото и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК /нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила/, които са основание за възобновяване на
наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
В подкрепа на доводите, че е нарушен материалния закон, в искането се
излагат съображения, че съдът е одобрил споразумение, с което на основание
чл.343г от НК на осъдения К. Н. /K. N./, латвийски гражданин, е наложено
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок по-кратък от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“,
което съставлява нарушение на чл.49, ал.2 от НК. Според главния прокурор
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила се изразява в
1
неспазване на чл.382, ал.5 от НПК, тъй като районният съд е одобрил
споразумението за решаване на делото, което противоречи на закона, без да се
възползва от възможността си да предложи промяна в споразумението.
Пред апелативния съд прокурорът от АП-Бургас поддържа искането.
Подчертава константната практика на съдилищата относно размера на
наказанието лишаване от право да се управлява МПС при кумулативното му
налагане с наказание лишаване от свобода. Изразява мотивирано становище за
допустимост и основателност на искането, поради което предлага същото да
бъде уважено.
Осъденото лице К. Н., редовно уведомен, се явява лично в съдебно
заседание, заедно с изрично упълномощения защитник – адв. К. К. от АК-
Бургас, който изразява съгласие с искането на главния прокурор, което намира
за допустимо и основателно. Твърди, че е допуснато и друго нарушение на
материалния закон, което налага преразглеждане на делото, изразяващо се в
присъждане на цялата равностойност на автомобила, без да се отчете, че
същият е семейна имуществена собственост. Моли за възобновяване на делото
и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
Апелативният съд провери данните по делото, съобрази становищата и
доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е
процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл.
419 от НПК. Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Подадено е в срока по чл.421, ал.1 от НПК.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация,
искането е ОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:
С протоколно определение № 231 от 07.05.2024г. по НОХД № 1581/2024г.
Бургаският районен съд е одобрил постигнатото между осъдения К. Н.,
защитника му и прокурор при Районна прокуратура - Бургас споразумение за
решаване на делото, съгласно което осъденият се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в
това, че на 29.12.2023г., около 19,30 часа, на главен път гр.Бургас – гр.Средец,
КПП на бензиностанция „Нафтатрейд“, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „Рено”, модел „Туинго“ с per. № ** **** **, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,49 на хиляда в
издишания въздух, установено по надлежния ред с техническо средство
2
„Алкотест дрегер 7510“ с фабричен № ARPM 0791, поради което и на
основание чл.343б, ал.1 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, е наложено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/
МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК
за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г във вр. чл.343б, ал. 1
вр. чл. 37, ал.1, т. 7 от НК на Н. е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ за срок от 8
/ОСЕМ/ МЕСЕЦА, като на основание чл.59, ал.4 от НК при изпълнение на
това наказание е приспаднато времето, през което същият е бил лишен по
административен ред от възможността да управлява моторно превозно
средство, считано от 29.12.2023г. На основание чл.55, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК
на Н. е наложено кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА“ в размер на
190 /СТО И ДЕВЕТДЕСЕТ/ лева. Присъдени са разноски.
Апелативен съд – Бургас намира, че е налице релевираното нарушение по
чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В случая първостепенният съд правилно е наложил на основание чл.343г
от НК на подсъдимия К. Н. наред с наказанието лишаване от свобода и
наказание лишаване от право да управлява МПС. Но при произнасянето си с
разглежданото определение, решаващият съд е допуснал нарушение на
материалния закон, тъй като е определил срока на наложеното наказание
лишаване от права в по-нисък размер от този на отмереното наказание
лишаване от свобода, наложено заедно с него. Това е в противоречие, както
със задължителните указания в Постановление № 1/17.01.1983г. по н.д. №
8/1982г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 61/30.12.1980 г. по н.д.
№ 56/1980г. на ОСНК на ВС, така и с нормата на чл.49, ал.2 НК, съобразно
която при налагане на наказание лишаване от право (в конкретния случай по
чл.37, ал.1, т.7 от НК) заедно с лишаване от свобода, срокът му може да
надвишава най-много с три години срока на лишаването от свобода, освен ако
в особената част на НК е предвидено друго. Съгласно цитираната съдебна
практика, липсата на посочен в закона минимум на наказанието лишаване от
права, когато се прилага заедно с наказание лишаване от свобода, не следва да
се тълкува като възможност за определянето му в по-нисък размер спрямо
другата санкция. Този извод е съобразен с предвидената в ал.3 на чл.49 от НК
забрана осъденият да ползва правата, от които е лишен преди да е изтърпял
наказанието лишаване от свобода. В случая е ирелевантно обстоятелството, че
3
съдът е преценил, че Н. не следва да изтърпява ефективно това наказание, тъй
като съществува хипотетична възможност за неговото активиране с
евентуално приложение на разпоредбата на чл.68 НК. В този смисъл
първостепенният съд, чрез определяне на осем месечен срок на лишаване от
право на осъдения да управлява моторно превозно средство, заедно с налагане
на наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, е нарушил
разпоредбата на чл.49, ал.2 НК. В случая съдът не е следвало да одобри
споразумението в тази му част, тъй като постигнатото съгласие между
прокурора и подсъдимия, чрез защитника му, противоречи на материалния
закон.
С оглед на това, като е одобрил споразумението в нарушение на
материалния закон при определяне на кумулативното наказание, което
подсъдимият Н. следва да понесе за извършеното от него престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, Бургаският районен съд е допуснал и съществено
нарушение на процесуалните правила. Преди да одобри споразумението
решаващият съд съгласно чл. 382, ал.7 от НПК е бил длъжен да провери
неговата законосъобразност и да пристъпи към одобряването му само ако то
не противоречи на закона и морала. В конкретния случай обаче е допуснато
нарушение на материалния закон, което Бургаският районен съд не е
констатирал и за отстраняването на което не е предприел действия по реда на
чл.384, ал.1, вр. чл.382, ал.5 от НПК, като по този начин е допуснал и
процесуални нарушения при одобряването му.
Така допуснатите от първостепенния съд нарушения са съществени по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и представляват основания по чл.422,
ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното производство и отмяна на
определение за одобряване на споразумението и прекратяване на
производството по делото.
Настоящият съд не може да измени незаконосъобразния съдебен акт на
РС - Бургас, тъй като определеният на Н. срок, в който е лишен от право да
управлява моторно превозно средство, е под изискуемия минимум, съобразно
с определения срок на лишаване от свобода и произнасянето на съда би довело
до утежняване на неговото положение, поради което е приложима
разпоредбата на чл.425, ал.1, т.1 от НПК и делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното
4
заседание, в който стадий именно са били допуснати цитираните нарушения
на материалния и на процесуалния закон.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 1581/2024г. по описа на
Районен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ определение № 231 от 07.05.2024г. по НОХД № 1581/2024г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е одобрено споразумение за решаване
на делото в частта, с която на осъдения К. Н. е наложено наказание „лишаване
от право за управление на МПС“ на основание чл.343г от НК и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от
стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5