РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Търговище, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. В.
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500007 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по в.гр.д.№7/2023 г. по описа на Окръжен съд –
Търговище е образувано по въззивна жалба на ищеца Ю. А. Ю. от с.
********, общ. *******, действащ чрез процесуалния си представител адв. М.
Т. от АК – Стара Загора, против решение №293/09.11.2022г., постановено по
гр.д.№121/2022г. на Районен съд – Попово в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от него, против ответника „ОЙРОПАК“ ЕООД – гр.София, ЕИК
121 517062 иск по чл. 200 от КТ в частта му над сумата 4000 лв. до сумата 30
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
претърпяна на 12.11.2021 г. трудова злополука, изразяваща се в счупване на
главичката на лъчевата кост на дясната предраменница, ведно със законната
лихва от 31.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
в частта му за разноските. С доводи за необоснованост и нарушения на
закона, въззивникът моли за отмяна на решението в посочената
отхвърлителна част и за уважаване на предявения иск в пълния му размер,
1
както и за присъждане на разноските.
С писмени отговори по реда и в срока по 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна, действаща чрез процесуалния си представител адв. И. И. от АК –
Търговище, както и подпомагащата ответника страна “Алианц България“АД –
гр. София, ЕИК *********, оспорват основателността на въззивната жалба и
молят за потвърждаване на решението в посочената част.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Предявеният иск по чл. 200, ал. 1 от КТ е обоснован с обстоятелствата,
че в резултат на претърпяна на 12.11.2021 г. трудова злополука в обект на
работодателя – силозна база в индустриалната зона на гр. Попово, при падане
от скеле ищецът получил счупване на главичката на лъчевата кост на дясната
предраменница, довело до продължително лечение и възстановяване, поради
което ответникът „Ойропак“ЕООД – гр.София му дължи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., изразяващи се болки и
страдания от телесните увреждания, включително и за емоционално-
психическите неблагоприятни изживявания, останали невъзмездени до
настоящия момент.
С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
размера на предявения иск с възражения за прекомерност на претенцията
спрямо действително претърпените болки и страдания, както и
съпричиняване на резултата от пострадалия.
При така очертаната фактическа и правна рамка на спора, травма на
белия дроб не е въведена като основание за претендираното обезщетение нито
в исковата молба, нито по реда за нейното изменение, поради което не е
предмет на претенцията и посоченото телесно увреждане не следва да бъде
обсъждано.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Ищецът заема длъжността монтажник по трудов договор
№2689/13.08.2020г. с ответното дружество, като на 12.11.2021г. по време на
работа в обект на дружеството в индустриалната зона на гр.Попово, при
падане от скеле получил счупване на главичката на лъчевата кост на дясната
предраменница и други наранявания, признато за трудова злополука с
разпореждане №31078/22.11.2021г. на ТП на НОИ-гр.София, на осн.чл.55,
2
ал.1 от КСО.Същият е приет по спешност в МБАЛ- Търговище с
констатирано счупване на главичката на лъчевата кост на дясната
предраменница, както и малко контузни огнища на основата на белият дроб,
като е останал на болнично лечение в продължение на 11 дни, през което
време претърпял две оперативни интервенции и му е направена гипсова
имобилизация, а цялостното му възстановяване е продължило 4-5 месеца.
С оглед разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят носи
имуществена отговорност за вреди от трудова злополука, довела до временна
неработоспособност на работника, които предпоставки в случая са налице и
следва да се прецени на каква стойност следва да бъдат оценени
претърпените от ищцата болки и страдания, в резултат на телесното
увреждане.
Предвид приложената медицинска документация и заключението на
назначената медеценска екпертиза, по отношение счупването на лъчевата
кост ищецът е претярпял оперативно лечение, изразяващо се в закрито и
открито наместване на счупването с поставяне на метална остеосинтеза, а по
отношение травмата на белия дроб-медикаментозно лечение(извън предмета
на спора).Счупването на лъчевата кост на дясната предраменнща е причинило
на пострадалия трайно затрудняване движението на дясната ръка със среден
срок за възстановяване около 4-5 месеца, като описаното телесно
увреждане е в пряка причинна връзка с трудовата злополука и от получената
травма пострадалият ще търпи и за в бъдеще болки и страдания при по-
тежък физически труд, както и при студено, и влажно време. Ще останат е
видими външни белези по дясната предраменница.Освен физически болки и
страдания от телесното увреждане, което следва да се определи със средна
тежест в рамките на средните телесни повреди, показанията на разпитаните
по делото свидетели Ст. Г. и С. С. установяват, че трудовата злополука е
довела и до негативни последици в емоционално-психическото състояние на
ищеца, свързани с възпрепятстването да упражнява трудова дейност,
необходимостта от чужда помощ в ежедневието, силен стрес, безпокойство,
занижено самочувствие и мъчително изживени притеснения. При тези
обстоятелства, стойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, както и други негативни изживявания,
предвид вида, естеството, характера, степента и продължителността им,
описани от вещото лице и свидетелите, при отчитане и икономическата
обстановка в района, както и инфлационните процеси в страната, следва да се
3
определи в размер на 22 000 лв., съобразно изискванията за справедлИ.ст на
чл. 52 от ЗЗД, като следва да се прецени налице ли са предпоставките по чл.
201, ал. 2 от КТ за намаляване на безвиновната отговорност на работодателя,
поради допусната груба небрежност на пострадалия, допринесла за
настъпването на трудовата злополука.
В коркретния случай, съгласно неопроверганите показания на св. Г. и
св. Х., въпреки проведения инструктаж, пострадалият е останал върху скелето
по време на преместването му, представляващо съществено нарушение на
правилата за безопасност, поставяйки се сам в ситуация на повишен риск,
като при спазване на предписанието да слезе от скелето преди
придвижването му, то злополуката не би настъпила, поради което следва да
се приеме, че поведението му представлява груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 от КТ, със степен на съпричиняване в размер на 60% от общия
вредоносен резултат и случаят попада в хипотезата на цитираната нормативна
разпоредба, обуславящо намаляване на отговорността на работодателя до
размер на 8 800 лв.
Предвид горното, обжалваното решение на първоинстан-ционния съд е
неправилно в отхвърлителната му част над сумата 4000 лв. до сумата 8 800 лв.
и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде отменено в посочената част, като
се присъди допълнително обезщетение на ищеца относно разликата от 4 800
лв.В останалата му отхвърлителна част до пълния размер на претенцията от
30 000 лв. решението е постановено в съответствие със закона и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, за първата инстанция ответникът дължи по
сметка на райониния съд държавна такса от 352 лв. върху обезщетението за
неимуществени вреди и сумата 120лв. – разноски за вещо лице, обуславящо
допълнително присъждане на разликата до действителния размер на
съответните суми. От същия следва да бъде присъдена и държавна такса за
въззивното производство в размер на 176 лв. Дължимото на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв за първата инстанция възлиза на сумата 770 лв., съразмерно на
уважената част от иска, обуславящо присъждането му до пълния размер над
определеното от районния съд възнаграждение в размер на 190.67 лв. и
отделно-в размер на 566 лв. за втората инстанция, съразмерно на уважената
част от жалбата. От своя страна, ищецът дължи на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 272 лв. с ДДС,
обуславящо отмяна на решението в посочената част за присъдената над този
размер сума. Съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, на
4
ответника се следват разноски в размер на 1 467.69 лв. за въззивната
инстанция, които следва да бъдат възложени на ищеца.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №293/09.11.2022 г., постановено по гр.д.
№121/2022г. на Районен съд – Попово в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от ищеца Ю. А. Ю. от с. ********, общ. ********, ЕГН:
********** против ответника „ОЙРОПАК“ ЕООД-гр.София, ЕИК *********
иск по чл. 200 от КТ в частта му над сумата 4000 лв. до сумата 8800 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
претърпяна на 12.11.2021 г. трудова злополука, изразяващи се в болки и
страдания от получените телесни увреждания – счупване на главичката на
лъчевата кост на дясната предраменница и неблагоприятни емоционално-
психически изживявания, ведно със законната лихва от 31.01.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта му за
присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер
над сумата 1 272 лв. до сумата 1 560 лв., на осн.чл. 271, ал. 1 от ГПК, като
ОСЪЖДА ответника „ОЙРОПАК“ ЕООД-гр.София, ЕИК ********* да
заплати на ищеца Ю. А. Ю. от с. *******, общ. *******, ЕГН: **********
допълнително сумата 4800 лв., представляваща обезщетение (разлика между
присъденото от Районен съд – Попово обезщетение от 4000 лв. до
действително дължимия размер от 8800 лв.) за причинени неимуществени
вреди от претърпяна на 12.11.2021 г. трудова злополука, изразяващи се в
болки и страдания от получените телесни увреждания – счупване на
главичката на лъчевата кост на дясната предраменница и неблагоприятни
емоционално-психически изживявания, ведно със законната лихва от
31.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 200,
ал. 1 от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №293/09.11.2022 г., постановено по гр.д.
№121/ 2022 г. на Районен съд-Попово в останалата му обжалвана
отхвърлителна част по чл. 200, ал. 1 от КТ, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника „ОЙРОПАК“ ЕООД-гр.София, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса за въззивната
5
инстанция в размер на 176 лв. и допълнително в размер на 192 лв.-за първата
инстанция, както и допълнително разноски за вещо лице в размер на 80 лв. за
първата инстанция.
ОСЪЖДА ответника „ОЙРОПАК“ ЕООД-гр.София, ЕИК ********* да
заплати на процесуалния представител на ищеца адвокат адвокат М. М. Т. от
АК – Стара Загора, със съдебен адрес гр. ********, бул. „*********“ 11, ет. 1,
оф. 3 адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв в размер на 566
лв. за въззивната инстанция и допълнително в размер на 579.33 лв.-за първата
инстанция.
ОСЪЖДА ищеца Ю. А. Ю. от с. *******, общ. *******, ЕГН:
********** да заплати на ответника „ОЙРОПАК“ ЕООД-гр.София, ЕИК
********* направените по делото във въззивната инстанция разноски в
размер на 1 467.69 лв., определени съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6