Решение по дело №440/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 18.11.2019 г.

 

                            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                  РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при секретаря Т. ВУТЕВА, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 440 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 С решение № 37 от 13.02.2019 г., постановено по гр. дело № 857/2017 г. по описа на РС – гр. Костинброд, е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на следния съсобствен недвижим имот: УПИ XX - 1510 и УПИ I - 1510, кв. № 117, по плана на гр. Годеч, между ищцата М.А.В. и ответниците И.С. М., А.Т.А. и Д.Т.В. според втори вариант от допълнителната СТЕ от 05.12.2018 година и приложената скица към нея на вещото лице, както следва: дял I (за ищцата): част от дворно място, съставляващо УПИ ХХ - 1510 от кв. 117 по плана на гр. Г., и част от УПИ I - 1510 от кв. 117, затворена в контура 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-1, с обща площ 399 кв. м, отразени на приложената скица в син цвят; дял II (за ответниците): част от дворно място, съставляващо УПИ ХХ - 1510 от кв. 117 по плана на гр. Г., и част от УПИ I - 1510 от кв. 117, затворена в контура 1-2-3-4-5-6-7-15-16-17-18-19-20-21-22-23-24-25-26-27-1 с площ 599 кв. м., отразени на приложената скица в червен цвят, като площите са определени съобразно правата на страните по делото – 2/5 за ищцата и 3/5 за ответниците, общо от 998 кв. м. по скица. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответниците разноските по делото.

 Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата. Жалбоподателят поддържа, че ползването следва да бъде разпределено съгласно вариант трети на заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в проведеното на 06.02.2019 г. открито съдебно заседание, тъй като само този вариант предвиждал достъп на страните до съсобствената им в имота сграда. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а разпределението на ползването – извършено съобразно предложения от вещото лице вариант трети към заключението от 28.01.2019 година. Моли решението да бъде отменено в частта за разноските.

Ответниците по жалбата считат, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

 Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема за установено следното.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

 Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни правни норми.

Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС указва, че начинът на разпределение на ползването на общата вещ се решава от самите съсобственици или от мнозинството от съсобствениците (т. е. от тези, които имат по-голям дял от вещта). Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 13/2012 г. по тълк. дело № 13/2012 г. на ОСГК на ВК, е допустимо да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ повече от половината от общата вещ, като в производството по посочения законов текст съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права.

 В разглеждания случай по делото е безспорно, че страните са съсобственици на УПИ XX-1510 и УПИ I-1510 от кв. № 117 по плана на гр. Г., като ищцата притежава 2/5 ид. ч. от тях, а ответниците, които желаят да им бъде поставен дял в общо ползване – останалите 3/5 ид. ч., като имотът е застроен със съсобствена между страните масивна жилищна сграда, до която е построена жилищна сграда, индивидуална собственост на ищцата.

 В първоинстанционното производство е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, като в заключенията си вещото лице предлага четири варианта за разпределяне ползването на земята.

 Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващото решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и постройки на допълващо застрояване, фактическото положение до възникване на спора и предназначението на имота, като няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. Правно ирелевантна за производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е законността на изградени в имота постройки – виж например решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ГК, решение № 409 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 224/2009 г., І г. о., ГК.

 При наличие на застрояване се отчита предназначението на терена, като обслужващ сградите, като при разпределението се осигурява достъп до всеки обект и възможност за поддържане на застроените обекти (самостоятелно или чрез площи за общо ползване). Ако мястото е застроено с постройка само на единия съсобственик, площта й се включва в площта на реалната част, която според правата си има право да ползва – виж решение № 13 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. дело № 4452/2008 г., ІІІ г. о., ГК.

 В контекста на изложеното въззивният съд приема, че в разглеждания случай разпределението следва да бъде извършено по заключението към допълнителната съдебно-техническа експертиза вх. № 374/28.01.2019 г., тъй като определените за ползване части от имотите напълно съответстват по площ на притежаваните върху тях  права на собственост на страните в идеални части. Посоченият вариант не създава неудобства, отразява съществуващото на място, извършено от съсобствениците застрояване, осигурява достъп до собствените им сграда, както и до стопанската постройка и възможност за обслужването и поддържането им.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена, а решението на районния съд – отменено, като вместо него следва да бъде извършено разпределение на ползването съобразно заключението към допълнителната съдебно-техническа експертиза с вх. № 374/28.01.2019 година.

При обжалване в производството по спорна съдебна администрация отговорността за разноските се разпределя по общите правила (виж решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК). В този смисъл предвид изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемите  следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата действително направените разноски във въззивното и първоинстанционното производство - 80.00 лв. – държавна такса в производството пред районния съд, 150. 00 лв. -  възнаграждение за един адвокат в производството пред районния съд, 450 лв. – възнаграждение за вещо лице, 40. 00 лв. – държавна такса за въззивното производство (доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд не са представени) – общо 720.00 лева.

 На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 Така мотивиран, Софийски окръжен съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 37 от 13.02.2019 г., постановено по гр. дело № 857/2017 г. по описа на РС – гр. Костинброд, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на УПИ XX-1510 и УПИ I-1510, кв. №117, по плана на гр. Г., съобразно скицата към заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза с вх. № 374 от 28.01.2019 г., която, приподписана от съдебния състав, да се счита за неразделна част от настоящото решение, като М.А.В. с ЕГН: **********, да ползва частта от мястото с обща площ от 394 кв. м., означена от вещото лице като дял първи, оцветена в син цвят и заключена в контура 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-1 и 12-13-14-15-16-12, а И.С. М., А.Т.А. и Д.Т.В.  да ползват частта с обща площ от 592 кв. м., означена от вещото лице като дял втори, оцветена в червен цвят и заключена в контура 1-2-3-4-5-17-18-19-20-21-22-23-24-25-16-12-13-26-27-28-1, а останалата свободна част с площ от 28 кв. м., оцветена в зелен цвят, се предоставя за общо ползване на страните и е заключена в контура 21-22-23-24-25-16-15-8-7-21.

 ОСЪЖДА И.С. М., ЕГН: **********,***, А.Т.А., ЕГН: **********,***, и Д.Т.В., ЕГН: **********,***, да заплатят на М.А.В., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в размер на 720. 00 (седемстотин и двадесет) лева.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: