Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря Мая Вълева и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа
докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. д. № 1625/2020 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Л.И.Н. ***, подадена чрез адв. А.П., срещу Решение № 1020 от 27.02.2020
г. по гр.дело № 12801/2019 г. на Районен съд-Варна (ВРС), с което е изменена Заповед № 151 от 07.08.2018 г. на
Кмета на Район “Аспарухово“,
Община Варна, като е увеличена от 2 578 лв. на 16 550 лв. оценката на
извършените подобрения в поземлен имот (ПИ) №1992 по помощния кадастрален план
(ПКП), попадащ в имот 3347 по Плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на с.о. „Боровец-север“, землище
„Галата“, гр. Варна, с площ 550 кв.м, възстановен на наследниците на Д.К. Р., с
бивш ползвател на имота по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – Л.И.Н..
Според касатора решението на ВРС
е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Сочи се, че ВРС приема за валиден един нищожен административен
акт, който поради своята невалидност не подлежи на изменение. Позовавайки се на
нормата на чл. 177, ал. 2, изр. 1 от АПК, касаторът настоява, че Заповед № 151 от 07.08.2018 г. на Кмета на
Район “Аспарухово“,
Община Варна е нищожна, доколкото не са изпълнени указанията, дадени от съда
при предходна отмяна на определената от органа оценка. Сочи се, че оценката, на
която се позовава съдът, е извършена от некомпетентен експерт и е с изтекъл
срок на валидност. Изтъква се, че докато заинтересованите страни не се снабдят
с валиден акт за възстановени права, не могат да инициират производство по
оценка на подобренията, както и че доколкото обжалваният акт е издаден на
основание Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. на Кмета на Район „Аспарухово“,
която заповед е нищожна (т.к.: с ПНИ не е отреден НИ на наследниците на Д.К. Р.
съобразно Решение № 574/07.12.1998 г. на ПК – Варна; с ПНИ е създадена
съсобственост между ползвател и реституиран собственик; заповедта не
съответства на регистъра към ПНИ за НИ 3347) и не е годно основание за
последващ акт, а нищожното основание води до нищожен акт. Според касатора
следва да се отстранят допуснатите нарушения при възстановяване на
собствеността и едва тогава да се предприемат действия по оценка и плащане на
подобрения. Искането е да се отмени обжалваното решение на ВРС и да се прогласи
нищожността на Заповед № 151/07.08.2018 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, като
в случай, че съдът прецени, че следва преписката да се върне отново на
административния орган, се прави искане съдът да даде задължителни указания за
изпълнение. Претендирана се присъждане на направените разноски от касатора за
всички съдебни производства – 1980 лв. и за направените в касационното
производство. С писмено становище по същество, касаторът поддържа доводите,
изложени в жалбата за нищожност на процесната заповед поради неизпълнение на
задължителните указания на съда, като се позовава и на Решение № 1104 от
18.03.2019 г. по гр. дело № 13567/2018 г. Настоява се, че Заповед №
Г-ПР-115/08.04.2015 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ не кореспондира с
регистъра към ПНИ, в който е посочено 1/3 ид.ч. за наследниците на Д.К. Р.,
което е 183 кв.м, а не 315 кв.м. Касаторът поддържа и направените с жалбата
искания до съда.
Ответникът – Кметът на Район „Аспарухово“ не
ангажира писмен отговор по жалбата и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Заинтересованите страни - М.К.Я.,
Г.К.Д., Д.К.Д., М.Х.Д., Г.К.Д., чрез адв. К.К., в писмен отговор по
касационната жалба настояват, че жалбата е неоснователна и се настоява да бъде
оставено в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно, доколкото изготвената
оценка е на всички строителни подобрения и трайни насаждения в целия ПИ № 3347,
с площ 550 кв. м, с което са изпълнени задължителните указания по предходното
съдебно решение. Сочи се, че грешките на административния орган костват време и
средства на наследниците на Г. К. Д., които от 2015 г. заплащат административна
такси и хонорари за оценки на вещи лица, а жалбоподателката продължава да
ползва необезпокоявано целия имот. Претендира се присъждане на заплатения
адвокатски хонорар.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила
на решението на ВРС като правилно и законосъобразно, при липса на основания за
отмяната му.
Административният съд, като
съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания съдебен акт и фактите,
които са установени от ВРС от събраните
по делото доказателства, разгледани поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
в чл.211 от АПК срок и произхожда от лице, участвало в първоинстанционното
производство.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на
настоящия касатор – Л.И.Н. против Заповед № Г-ПР-151 от
07.08.2018 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която на
основание § 4л и § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е
одобрена оценка за подобренията в частта от 315 кв.м от имот с планоснимачен №
1992 по кадастрален и помощен план към ПНИ за местност „Боровец-север“, землище
на кв. „Галата“, община Варна, попадащ в новообразуван имот № 3347 с обща площ
550 кв.м по ПНИ на местност „Боровец-север“, собствеността върху който е
възстановена на наследниците на Д.К. Р., с бивш ползвател – Л.И.Н., като общият
размер на подобренията е 2 578 лв.
Заповед
№ Г-ПР-151 от
07.08.2018 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ е обжалвана със следните
твърдения: 1/ неправилно е изследвана и оценявана само част от пл. № 1992 (за
площ от 315 кв.м) по ПКП към ПНИ, неправилно е оценявана реална част от имота и
не са включени всички подобрения; 2/ неправилно е прието, че на наследниците на
Д.К. Р. са възстановени 315 кв.м, т.к. в регистъра на ПНИ е посочено 1/3 ид.
част от 549,56 кв.м, което е 183,19 кв.м. Заповед № Г-ПР-115/08.04.20215 г. на
Кмета на Район „Аспарухово“ не кореспондира с Решение № 574/07.12.1998 г. на ПК
– Варна и е нищожна; 3/ оспорената заповед е нищожна като издадена на основание
нищожната Заповед № Г-ПР-115/08.04.20215 г. на Кмета на Район „Аспарухово“; 4/
не са изпълнени указанията, дадени от съда с Решение № 2048 от 27.05.2016 г. на
ВРС.
С обжалваното Решение № 1020 от 27.02.2020 г. по гр. дело № 12801/2019 г. на ВРС е изменена оспорената
заповед, като е увеличена оценката от 2578 лв. на 16550 лв., представляваща
всички извършени подобрения в ПИ № 1992 по ПКП, попадащ в имот 3347 по ПНИ на
с.о. „Боровец-север“, землище „Галата“, гр. Варна, с площ от 550 кв.м, като е
осъден Район „Аспарухово“ при Община Варна да заплати на Л.И.Н. сумата от 1980
лв. – съдебно деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
ВРС приема следното:
Оспорваната заповед е издадена от компетентен
орган предвид § 31, ал. 3 от ПЗР ПМС № 234/16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ и
Заповед № 263/28.01.2016 г. на Кмета на Община Варна.
Оценката на подобренията върху подлежащите на
възстановяване земи е извършена от лицензиран експерт-оценител, като същата е
одобрена с оспорената заповед, в съответствие с § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ.
С оспорената заповед неправилно ответникът не е
изчислил строителните подобрения, както и част от трайните такива, както е
посочено в Решение № 2098 от 27.05.2016 г. по гр. дело № 13664/2015 г. на ВРС,
с което е отменена предходна заповед за одобряване оценка на подобренията в
имота. ВРС приема, че въпреки указанията на съда, че след като имотът е
притежаван от неколцина в идеални части, на оценяване подлежат всички находящи
се в имота подобрения, като възстановените собственици дължат на бившия
ползвател заплащане на съответната на правата им в съсобствеността част от
стойността на всички подобрения, с оспорената пред ВРС заповед са обхванати
извършени подобрения само в южната част на ПИ 3347, а не в целия имот. Направен
е извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна в частта относно размера на
определената оценка – оценката не е изчерпателна и не включва всички реално
съществуващи в имота трайни насаждения и строителни подобрения, което налага
изменение на оспорения акт, чрез увеличаване на оценката им от 2578 лв. до
посочените в съдебно-оценителната експертиза 16550 лв., от които 2730 лв. за
трайни насаждения и 13820 лв. за строителните работи, в какъвто размер е
действителната пазарна оценка на подобренията по смисъла на § 31, ал. 2, т. 3
от ПЗР на ППЗСПЗЗ. ВРС посочва, че в стойността следва да се включват всички строителни подобрения,
установени на място от експерта при извършване на СОЕ, доколкото никоя от
страните не е изразила желание за премахването им. Съобразно ППВС № 6/1974 г.
подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако
собственикът на имота желае да ги запази. Или, липсата на строителни книжа не е
основание да се приеме, че същите подлежат на премахване, още повече че
страните могат да поискат тяхното запазване (ако са търпими строежите), а от друга страна, липсва акт на компетентния орган за премахването им.
По отношение на възражението на оспорващата за
нищожност на обжалвания акт, ВРС приема, че не е налице нищожност, доколкото
административният орган е предприел действия съобразно указанията на съда, а
разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК предполага тежък порок на заповедта, а
именно акт на административния орган, който е в грубо противоречие с влязлото в
сила решение на съда, което съдържа конкретни указания относно тълкуването и
прилагането на закона. Според ВРС, в случая административният орган не е изпълнил правилно
решението, но не е действал обратно на постановеното от съда, за да се обоснове
нищожност на акта. ВРС
е констатирал, че административният орган е установил адресатите на заповедта (представено е
удостоверение за идентичност на лице с различни имена) и е предприел действия
по съставяне на повторна оценка – определено е вещо лице, извършило нов оглед
на имота. При извършването й обаче е действал
неправилно. ВРС е
констатирал, че от Удостоверението за идентичност на лице с различни имена с
изх. № 04/14.01.2019 г., издадено от Кмета на с. Б., община Добричка, имената
на общия наследодател Д.К. Р. и имената Д.К. Р. са идентични и са имена на едно
и също лице.
В обжалвания съдебен акт е посочено, че заповедта на кмета за одобряване на оценка
не се създават права, като с нея само се определя размерът на оценката на
извършените в имота подобрения, а при изплащане на обезщетение следва да се
съобразят правата на лицата в съсобствеността. Освен това, според ВРС, въпросът дали страната е била ползвател с
надлежно учредено право на ползване, т.е. дали разполага с документ, който да я
легитимира като ползвател, както и дали са изпълнени останалите изисквания на § 4а, респ. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, са въпроси неотносими за провежданото
производство по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приети са за неотносими и въпросите по законосъобразността на самия ПНИ.
Решението на ВРС е правилно.
Съгласно приложимата разпоредба
на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи
на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността. Специалният
закон – ЗСПЗЗ ги е приравнил по статут на добросъвестни владелци, поради което
следва да бъдат оценени всички извършени подобрения. Става въпрос за
добросъвестни владелци на имотите по ПКП, т.е. на имотите, които реално са
владени и ползвани и в които са извършени подобрения. Процесните подобрения са
увеличили стойността както на имота по ПКП,
владян от Л.И.Н., така и на НИ 3347 по ПНИ. Тези случаи попадат в хипотезата на
§ 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, като оценката се
извършва по пазарни цени. Правото на ползвателите да поискат заплащане на
подобренията се поражда с влизане в сила на ПНИ - аргумент от § 31, ал. 1 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ и на оценяване подлежат всички подобрения, съществували към този
момент.
Касаторът – Л.И. Н. се явява
ползвател на имот - хавра с площ 600 кв.м. в гр. Варна, м. „Боровец“, който
може да се ползва за трайни насаждения, предвид Удостоверение № 120/07.01.1988
г., издадено от председателя на ИК на ОбНС – Варна.
На заинтересованите страни –
наследниците на Д.К. Р., с Решение № 574/07.12.1998 г. е признато правото на
собственост на имот – лозе от 5 дка, находящ се в терен по § 4 на Галата,
местността Каърчанълка.
В случая, ПНИ за местността,
където попада процесния по делото имот, е одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012
г. на Областния управител на Област с административен център Варна. НИ
5401.3347 по ПНИ на местност „Боровец-север“, гр. Варна е отреден в собственост
на П.З.П., Д.К. Р. и неидентифициран собственик, като по отношение на Д.К. Р. е
посочено, че е 1/3 ид.ч.
Със Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015
г. на Кмета на Район „Аспарухово“, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на наследниците на Д.К. *** – СО, за площ
315 кв.м идеална част от 550 кв.м, в съсобственост с наследниците на П.З.П. и
неидентифициран собственик.
С Решение № 1442 от 10.04.2017 г.
по гр. дело № 10120/2016 г. на ВРС е прието за установено по отношение на
наследниците на П.З.П., че Л.И.Н. и съпругът й са собственици на реална част с
площ 203 кв.м, изчертана на скица на л. 13 от делото между точки АВСД, от имот,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.5401.3347 по КККР, одобрени 2008 г.,
целият с площ 549 кв.м, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, СО
„Боровец-север“. Няма данни след влизане в сила на посочения съдебен акт от
настоящата касаторка да е инициирано изменение на ПНИ и отразяване на
изменението в КККР.
С Решение № 2048 от 27.05.2016 г.
по гр. дело № 13664/2015 г. на ВРС е отменена издадената предходна Заповед №
Г-ПР-242/06.10.2015 г., с която е одобрена експертна оценка на подобренията,
подлежащи на оценяване в имот пл. № 1992 по ПКП към ПНИ за м. „Боровец-север“,
землище на кв. „Галата“, попадащ в НИ 3347 с обща площ 550 кв.м по ПНИ за м.
„Боровец-север“, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Д.К.
Р. за 315 кв.м ид.ч. от общо 550 кв.м, с бивш ползвател Л.И.Н., като съдът е
върнал на Кмета на Район „Аспарухово“ преписката за ново произнасяне по
заявлението от Г.К.Д. за издаване на заповед за одобряване на оценка за
подобренията в имота, при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона. Конкретно с посочения съдебен акт са дадени указания при
изготвянето на нова оценка да се установят наследниците на Д.К. Р. (доколкото
липсва официален документ за идентичност на лицата/имената на Д.К. Р. и Д.К. Р.),
както и да се оценят всички строителни подобрения и трайни насаждения в имота,
а дължимата сума да се определи като съответстваща на възстановената част, а
именно 315 кв.м идеални части от цената на всички извършени в имота подобрения.
С оспорената Заповед № 151 от
07.08.2018 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, постановена след посоченото
по-горе съдебно решение, е одобрена нова оценка – 2578 лева на процесния имот
за подобренията в частта от 315 кв.м от имот с пл. № 1992 по ПКП към ПНИ за
местност „Боровец-север“, попадащ в новообразуван имот 3347с обща площ 550 кв.м
по ПНИ на местност „Боровец-север“.
Правилно ВРС приема за
неоснователно възражението на ползвателя за нищожност на оспорената заповед,
основано на нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК.
Според разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни. Предпоставките за приложение на разпоредбата са две: наличие
на влязло в сила съдебно решение и противоречие с акта или на действието на
органа със съдебното решение. В константната си практика ВАС приема, че когато
отмяната на административния акт е на основание съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Това е така, тъй като съдът при
констатиране наличието на съществени процесуални нарушения, извършени при издаване
на административен акт или извършване на действия от страна на административния
орган, не разрешава спора по същество, а отменя акта или действието само на
процесуално основание.
В конкретния случай се
установява, че с Решение № 2098 от 27.05.2016 г. по
гр. дело № 13664/2015 г. на ВРС е отменена предходната заповед за одобряване на оценка за
подобренията в процесния по делото имот, поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила – използването на неправилна
методика при изготвяне на оценката (оценени са само подобрения, извършени само
в реални части от НИ 3347 по ПНИ, а не подобренията в целия имот), както и
неизясняване на идентичността на имената на наследодателя Д.К. Р..
Правилно ВРС констатира, че
одобрената с последващата Заповед № 151 от 07.08.2018 г. на Кмета на Район
„Аспарухово“ експертна оценка отново обхваща извършените подобрения само в
южната част на ПИ 3347, а не в целия имот. Същевременно, към доказателствата по
делото ВРС е приобщил (очевидно издаденото след постановяване на оспорената
заповед) Удостоверение с изх. № 04/14.01.2019 г. за идентичност на лице с
различни имена, издадено от кмета на с. Б., община Добричка, от което се
установява, че Д.К. Р. и Д.К. Р. са имена на едно и също лице.
При отмяната от съда на първата
издадена заповед за одобряване на оценка на подобренията в процесния по делото
имот не е отречено спорното материално право, не е коментиран въпросът по
същество и не е формирана сила на присъдено нещо по спорното право, поради
което издадената повторно заповед, която е предмет на изследване от ВРС с
обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, не се явява в противоречие с
влязло в сила съдебно решение, което противоречие да обосновава извод за
нищожността й по аргумент от чл. 177, ал. 2 от АПК.
Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, когато актът е нищожен поради
некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по
същество, съдът, след отмяната на акта, изпраща
преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Следва да се има предвид, че законодателят е
регламентирал, че задължителните указания до административния орган са само по
отношение на тълкуването и прилагането на закона. Тълкуването на закона е
правна дейност, при която се изяснява съдържанието на правните норми.
Прилагането на закона е също правна дейност, но по квалифициране на фактите
спрямо правните норми, които ги уреждат (отнасяне на фактите към правото). Т.е.
при новото произнасяне след отмяна на административен акт от съда, следва
органът да изясни фактите по случая и да ги отнесе към съответните приложими
правни норми. В нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК липсва поясняване и обвързване
на въпросното противоречие с указанията на съда по тълкуването и прилагането на
закона, още по-малко е налице обвързване на въпросното противоречие с конкретни
указанията на съда като процесните - за изготвяне на нова оценка, при която да
се установят съответните наследници на Д.К. Р., както и да се оценят всички
строителните подобрения и трайни насаждения в имота, а дължимата сума да се
определи като съответстваща на възстановената част. Смисълът на разпоредбата на
чл. 177, ал. 2 от АПК е да се зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила
решение. Ако спорното право е отречено със съдебен акт, например, със съдебен
акт е отменена заповед за премахване на незаконен строеж, тъй като е
установено, че строежът има строителни книжа, това влече нищожност на повторно
издадена заповед за премахване на същия строеж като незаконен, поради липса на
строителни книжа.
Правилно ВРС приема с обжалваното
решение, че неправилно административният орган при одобряване на оценката на
подобренията не е съобразил, че не са включени всички реално съществуващи в
имота трайни насаждения и строителни подобрения. Правилно, позовавайки се на
приетата по делото съдебно оценъчна експертиза, изследвала трайните насаждения
и строително подобрения в целия имот, а не само в идеални части от него, ВРС е
изменил оспорената заповед като е увеличил размерът на оценката на подобренията
от 2578 лв. на 16550 лв.
Възстановяването на правото на собственост на наследниците на Д.К. Р. настъпва по силата на заповедта на кмета
на общината, издадена по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила
ПНИ. Възраженията на касаторката по отношение валидността и законосъобразността
на акта за възстановяване на правата на наследниците на Д.К. Р., както и за
законосъобразността на одобрения и влязъл в сила ПНИ, са неотносими към
производството по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, в което се извършва само оценка на земите, сградите и подобренията на земята
по § 4а, 4б, 4в и 4з, при условията и по реда,
разписани в § 31 от ПЗР на Постановление № 234 на МС от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ.
По
отношение доводите на касатора във връзка със заключението на вещото лице, на
което се основава ВРС, за да измени размера на оценката: От една страна, вещото
лице Е.И.Б.действително е със специалност агроном, но е и лицензиран оценител
на земеделски земи и подобренията върху тях, според посоченото в списъка на
вещите лица. От друга страна, при изслушването на вещото лице и преди приемане
на заключението му, адв. А.П. - процесуален представител на Л.Н., не е оспорил
заключението и не е възразил за некомпетентност на вещото лице. Доколкото се
оспорва административен акт, с който се одобрява оценка на подобренията в имот,
при преценката за законосъобразността на акта следва оценката, изготвена от
вещо лице при съдебното оспорване, да е актуална към датата на постановяване на
оспорваната заповед, поради което възраженията на касатора, че оценката не е
актуална към момента на постановяване на обжалвания пред настоящата инстанция
съдебен акт, е напълно несъстоятелно.
Следва да се остави в сила
решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Съдът намира, че не следва да
присъжда претендираното адвокатско възнаграждение в полза на заинтересованите
страни. По делото пред касационната инстанция е представен Договор за правна
защита и съдействие Серия Б № ********** от 28.12.2018 г., с предмет
процесуално представителство по гр. дело № 13567/2018 г. на ВРС и договорено
възнаграждение 400 лв., с отразяване, че е платено в брой. В Договора обаче липсва
подпис на посочения за клиент Г.К.Д., респ. не е удостоверено плащането на
процесното възнаграждение. Същият договор, също без подпис на клиента, е бил
представен още при първото разглеждане на делото – гр. дело № 13567/2018 г. на
ВРС, а и както се посочи предметът му е процесуално представителство само пред
ВРС. Следва да се приеме, че не са налице доказателства за извършени разноски
от заинтересованите страни в настоящото касационно производство.
Съдът, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1020 от 27.02.2020 г. по гр. дело № 12801/2019
г. на Районен съд – Варна.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.