Решение по дело №1416/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………….2019 г.

гр.  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

мл. с. НАСУФ ИСМАЛ

            при секретар Албена Янакиева

            като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал

            въззивно търговско дело № 1416/2019 г., по описа на ОС-Варна

            за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

            Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 55626/29.07.2019 г., депозирана от Г.К.К., ЕГН **********, действащ чрез особения си представител адв. А.А., със съдебен адрес:***, срещу решение № 3210/12.07.2019 г., постановено по гр. дело № 9844 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 9-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД, въззиникът е осъден да заплати на „Гаранционен фонд“ /ГФ/ – юридическо лице със седалище гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, действащ чрез адв. Л.В.,***, офис 205, сумата в размер на 1 274.86 лева, представляваща платено обезщетение за причинени имуществени вреди – облицовка пр. броня; решетка предна броня; преден капак; калник преден десен; основа фар-десен; дифузьор радиатор; фар десен; корпус фар; радиатор воден; радиатор климатик; тръбопровод на климатик; греда под радиатор; панел под фарове цял; фар за мъгла-преден десен; резервоар за стъклоумивател (материали и труд) – по собствения на М Л Г лек автомобил „Пежо 206”, ДК ******, които вреди са в резултат на настъпило на 11.06.2013 г. около 22.30 часа, в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Иван Рилски“ с ул. „Наум”, ПТП по вина на въззивника, който при произшествието нарушил правилата за движение – при предприемане на ляв завой с несъобразена скорост загубил управление и ударил паркираното на ул. „Наум“ увредено МПС, и който делинквент към момента на произшествието управлявал автомобила си без застраховка „гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 25.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

            Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е неправилен, постановен при неспазване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същият е необоснован и немотивиран, лишен от задълбочен и справедлив анализ на доказателствения материал. Въззивникът поддържа, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съд е изградено на предположения, а не на доказани факти.

            Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция на въззиваемия, като недоказана.

            В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който въззиваемата страна твърди, че въззивната жалба по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Счита, че оплакванията на въззивника са необосновани и лишени от основание, като същите са бланкетни. Поддържа, че приетите за установени фактически положения изцяло съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал.

            Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакувания съдебен акт, като правилно. Претендира съдебно-деловодни разноски.

            В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. А.А. поддържа въззивната жалба. В хода на устните състезания пледира, че са налице процесуални нарушения, допуснати от РС-Варна. Счита, че механизмът на настъпване на ПТП не е установен. Оспорва и размера на присъденото обезщетение. Излага доводи, за това че въззивникът не е уведомен надлежно от въззиваемия за плащане на претендираната сума.

            Въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебното заседание. С молба с вх. № 34314/20.11.2019 г. заявява, че поддържат отговора на въззивната жалба.

            Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следните фактически положения:

            От представения протокол за ПТП № 1303259 от 28.06.2016 г. и показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел Красимир Д., чиито показания се кредитират от съда като обективни, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,  по несъмнен начин е установено, че на 11.06.2013 г. в гр. Варна, около 22.00 часа, управляваното от неправоспособния водач Г.К. автомобил марка „БМВ“, ********– собственост на Е.Х., движейки се по ул. „Иван Рилски“ в гр. Варна, при извършване на маневра ляв завой към ул. „Наум“, поради несъобразена скорост губи контрол над МПС и блъска паркирания на ул. „Наум“ л. а. марка „Пежо“, *****, с рег. ****** – собственост на М.Г..

            Безспорни са фактите, оповестени от Информационния център в публично достъпен регистър (л. 7 от гр. д. № 9844/2017 на РС-Варна) относно прекратяването на застрахователното правоотношение за риск „гражданска отговорност“ на водач на автомобил с ДК № В8290КН на 06.11.2012 г. и липса на друга сключена застраховка до 12.06.2013 г.

            Увреденото лице М.Г. на 03.07.2013 г. е уведомило въззиваемия за настъпилото ПТП, като същият е извършил оглед на автомобила и съставил Опис на претенция № 70-04000-00415/13/03.07.2013 г., като в него описал увредените детайли, както следва: облицовка пр. броня, решетка предна броня, преден капак, калник преден десен, основа фар десен, дифузьор радиатор, фар десен, корпус фар ляв, радиатор воден, радиатор климатик, тръбопровод на климатик, греда под радиатора, панел под фарове цял, фар за мъгла преден десен, резерв. стъклоумивател.

            На 12.07.2013 г. са изготвени техническа експертиза и заключителна техническа експертиза по щета № 110390, съгласно които стойността на разходите по възстановяване на гореописаните щети по експертна оценка възлиза на 1274.86 лева.

            Видно от преводното нареждане /л. 23/, въззиваемият на 03.12.2013 г. е изплатил сумата в размер на 1274.86 лева на увреденото лице. Този факт се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

            На 17.07.2014 г. въззиваемият е изпратил покана до Г.К., с която е поканил последния в едноседмичен срок от уведомяването да възстанови платената сума, ведно със сторените разноски. Поканата е получена на 18.07.2014 г. на посочения адрес от лицето Кръстева.

            При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

            Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

            Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

            Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и  допустимо в обжалваната част.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в по-голямата си част са бланкетни, но особеният представител в хода на устните състезания е доразвил своите съображения за неправилността на изводите на РС-Варна досежно механизма на процесното ПТП, размера на щетата, редовността на поканата на ГФ до Г. К.. Наред с това се излагат доводи за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правото на адв. А. да участва в събирането на доказателства по делото, доколкото свид. Д. е разпитан в негово отсъствие.

Районен съд – Варна е сезиран с регресен осъдителен иск, с правно основание чл. 558, ал. 7 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, доколкото отменените правила на предходния кодекс се прилагат само за доброволното застраховане, според изричната преходна норма на § 22 от КЗ.  За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване следните елементи от фактическия състав: 1.) основанието на гражданската отговорност – в случая деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, с всичките му елементи от обективна и субективна страна – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата и вина, като последната се предполага; 2.) обема на тази отговорност – размер на претенцията и 3.) изпълнение на възложеното от закона гаранционно задължение за компенсиране на тази отговорност на ответника от държавното учреждение поради липса на сключена задължителна застраховка на автомобилистите.

            В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираната сума.

            Не се спори между страните че лекият автомобил марка „БМВ“, модел „318“ с peг. ****, управляван от ответника, не е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" към дата на процесното ПТП на 11.06.2013 г.

                Във връзка с оспорването на механизма на ПТП настоящият съдебен състав приема, че представеният по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като не е съставен от длъжностно лице очевидец, което да е възприело непосредствено фактите и обстоятелствата относно ПТП-то. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в настоящия случай, не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. От друга страна, обаче протоколът за ПТП, като официален свидетелстващ документ, обвързва съда досежно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП – местоположение на леките автомобили, пътна маркировка, пътни знаци, щети по автомобила и т. н. – в този смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.

            За доказване механизма на ПТП по делото освен процесния протокол е приобщено и заключението на вещото лице по назначената Съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/. Видно от същото, механизмът на настъпване на застрахователното събитие от 11.06.2013 г. е съответен на описания в протокола за ПТП № 1303259 от 28.06.2013 г. В хода на откритото съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Съдът кредитира същото, тъй като е достатъчно пълно, ясно, обективно и обосновано, като не възникват съмнения за неговата неправилност.

            Предвид изложеното, по несъмнен начин е установено, че на 11.06.2013 г. в гр. Варна, около 22.30 часа, управлявания от неправоспособния водач Г. К., незастрахован по застраховка „ГО“ автомобил, движейки се по ул. „Иван Рилски“, при извършване на маневра ляв завой към ул. „Наум“, поради несъобразена скорост губи контрол над МПС и блъска паркирания на ул. „Наум“ л. а. марка „Пежо“, *****, с рег. ******.

            С гореописаното деяние делинквентът е нарушил установения правов ред в държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 и чл. 150 от ЗДвП, което обуславя и неговата противоправност, като елемент от обективната страна на деликта.

Несъстоятелни са доводите на адв. А., за това че посредством свидетелските показания се подменя съдържанието на официален свидетелстващ документ. В действителност има разминаване между изписаното в титулната част на протокола и в частта „схема на ПТП“, касателно това дали левият завой е към ул. „Сава“ или ул. „Наум“, които са съседни пресечки. Анализът на цялата съвкупност от доказателства /обстоятелствената част на заключението по САТЕ и показанията на свид. Д./,  обуславя крайния извод, че заглавната част е за ориентир, по-общо указание, на местоположението и същата не противоречи на графичната част „схема ПТП“, която е по-конкретна, т.е. не се опровергава чрез свид. показания съдържанието на официален свидетелстващ документ. 

Размерът на щетата и наличието на причинно-следствена връзка между същата и противоправното деяние се установява по несъмнен начин от заключението по САТЕ. Видно от последното, уврежданията по процесния автомобил, записани в протокола за ПТП и в описа на претенцията и техническата експертиза при ищеца, съответстват на установения механизъм на ПТП. Щетите, обективирани в опис-заключението, е напълно вероятно да са настъпили по вид и степен на увреждане по време на процесното ПТП. Стойността на новите части, на боята и бояджийските материали, на труда за демонтаж и монтаж, за ремонт и боя е в общ размер на 1274.86 лева.

Ето защо, оплакванията за липса на доказаност на размера на щетите, не се споделят от съда.

 Още на 03.12.2013 г. ищецът в изпълнение на вмененото му законово задължение да възстанови причинените на увредения щети, е превел по сметка на последния сумата в размер на 1274.86 лева, в резултат на което се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на обезщетените вреди, което обстоятелство се установява от преводното нареждане и заключението по ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Доводите за липса на надлежно уведомяване на делинквента чрез изпращане на покана от ГФ за възстановяване на платената сума, на първо място са неотносими, доколкото по новия КЗ /приложим в конкретния случай/ последният няма такова задължение. Видно от представените писмени доказателства по делото /л. 24/, такава все пак е изпратена на 17.07.2014 г., имайки предвид, че застрахователните правоотношения в онзи момент се уреждат по стария КЗ. На второ място, дори да се приеме, че изпратената покана е нередовна, доколкото е получена от лице различно от адресата с посочване само на фамилното име, а не на трите имена /каквито са законосуатновените изисквания по чл. 5, ал. 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети /ОПУДПППК/, приети на основание чл. 6, ал. 4 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, в сила от 15.06.2010 г./ и същата обективира неточности досежно датата на ПТП /28.09.2012 г./ и размера на заплатената сума /1311.86 лева/, то въззивният съд приема, че исковата молба по своята правна същност е покана за плащане на дължимата сума и същата замества нередовната покана и в този смисъл са несъстоятелни доводите на процесуалния представител на въззивника.

По отношение на възраженията за допуснати от РС-Варна процесуални нарушения, изразяващи се в разпит на свид. Д. в отсъствието на адв. А., настоящият съдебен състав приема, че същите са неоснователни. Неотправянето на въпроси към свидетеля, е по причини, за които отговаря самият процесуален представител на ответника. Същият е бил редовно призован за съдебното заседание, в което е проведен процесния разпит, като не са били налице предпоставките за отлагане на делото по чл. 142, ал. 2 от ГПК, поради което не е налице процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правото на защита на ответника по предявения иск. Отделно, оплакванията за това нарушение не се свързват с пропускане на процесуалната възможност за разпит, тъй като и пред въззивния съд тази страна не е посочила доказателство /преразпит/ и не е обосновала кой факт е останал неизяснен след разпита.

            Настоящият съдебен състав намира, че в хода на процеса безспорно са установени всички елементи от фактическия състав на регресната отговорност на ответника, което обуславя крайния извод за съществуване на вземането на въззиваемата страна, в размер на 1274.86 лева.

            Основателността на главното вземане, обуславя дължимосттта и на произтичащото от него акцесорно за обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от деня на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.

            Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.

            Относно съдебно-деловодните разноски:

Поради съвпадащ краен резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да ревизира произнасянето по отношение на разноските.

            Въззивникът-ответник няма право на разноски пред настоящата инстанция, доколкото въззивната му жалба е неоснователна.

            Предвид изхода от спора и направеното искане на въззиваемата страна-ищец за присъждане на разноски, такива следва да й бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска, а именно –319.24 лева, представляваща заплатен депозит за възнаграждение на особен представител пред въззивната инстанция.

            Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 3210/12.07.2019 г., постановено по гр. дело № 9844 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 9-ти съдебен състав.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд“ – юридическо лице, със седалище в гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата в размер от 319.24 лева, представляваща сторени пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: