Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 14.10.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 3580 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.05.2018 г. по гр.дело № 18184/15 г., СРС, І ГО, 26 състав е отхвърлил предявените от М.А.К., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН ********** и А. С.С., ЕГН ********** искове срещу „БНТ" , Г. Б.Б., П.Д.Ч., М.Г.Б., Р.Н.М., К.И.К., С.М.
Ч.и Х.С.Х. за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди - уронване на честта и доброто име
на ищците, чрез разпространение на обиди и позорящи и накърняващи доброто име
твърдения в предаването „Ч.с. на „БНТ", излъчено на 08.04.2014 г.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищците М.А.К., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН ********** и А. С.С.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат И.С., тримата със съдебен
адрес: ***, пл.“*******с мотиви изложени в жалбата. Считат, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Сочи се, че съдът правилно е възприел фактическата
обстановка, но е пропуснал да коментира основната причина за този
спор-анонимният сигнал, заради който физическите лица ответници са участвали в
предаването „Ч.с.“ от 8 април 2014 г. и
приетата по делото техническа експертиза на записа на същото телевизионно
предаване.
По отношение на ответника БНТ 1 оплакванията срещу него са, че неправомерно е заснето
предаване като БНТ1, че умишлено се разпространява анонимен сигнал чрез
репортера си Г.М., че отказва да приеме и отрази в предаването „Ч.с.“
счетоводни документи, предоставени му от ищцата К.П., че въпреки
предупрежденията от страна на ищците К. и П., репортерът М.измислил, че този
сигнал бил подписан чрез визуализиране-заснемане на участниците, което ищците
считат за юридически провал. Ищците не са забранявали на репортера М.да задава
въпросите си по БНТ, каквито внушения се съдържат в мотивите на решението. По
странен начин СРС премълчава, че всички останали ответници/физически лица/, а
именно Х.Х., Р.М., К.К., М.Б., Г. Б., П.Ч. и С.Ч., заедно и поотделно, но явно/
писмено и устно/ са се отметнали от БНТ и недостойно са се защитили, като се
отказали от „визуализацията“, предложена от ответника БНТ1 на вниманието на
неограничен брой зрители на „Ч.с.“. Този отказ на участниците, БНТ 1 не е
отразил в следващо издание на „Ч.с.“, въпреки заявките на служителя на
телевизията Г. М.за продължение на разследването. М.обещал, че той лично ще
внесе по надлежния ред анонимен сигнал в УС, но не сторил това. Безмотивно съдът е приел, че имало изразяване
на негативно мнение. Съдът не е приложил императивната законова норма за
предполаганата вина на ответниците относно обидите и клеветнически изявления за
финансово потъване на кооперацията, заради ръководството/ създадена от слепите,
но сега станала кооперация само за някои слепи, според Х./, за измислени
задгранични командировки и неправомерни екскурзии- М. и К., за ощетяването на С.Ч.,
чрез предлагането на същата само на
дребни суми, за които не си струвало да се разкарва до Студентския град, където
живее.
Неправилно съдът е приел, че Р.М., К.К., М.Б., Г. Б.и П.Ч.
не са участвали в предаването, но те
самите не отричат, че доброволно са били заснети от камерата на БНТ в същото
предаване „Ч.с.“, събрани от репортера М.и обединени от анонимния сигнал.
Заснемането на материала е станало в Студентски град и Борисовата градина.
Ответниците с присъствието си в кадрите дават основание да се предполага, че те
са едни от авторите на анонимката. Поведението на ответниците довело до
назначаването на основна и допълнителна ССЕ, но съдът въобще не я е споменал. Съдът
я допуснал, за да се докажат злоупотреби в Националната потребителска
кооперация на слепите в България/ НПКСБ/, в която тримата ищци са от
ръководство й/ М.К., председател на УС на НПКСБ, К.П.-главен счетоводител, А.С.-председател
на Контролния съвет/. Тази ССЕ била допусната в пряка връзка с анонимния сигнал
с неверни данни, за да се докаже неговата истинност. СРС въобще не е отразил в
мотивите си разпитаните по делото свидетели,
както на ищците О., М. и Г., които доказали болките и страданията на тримата
ищци във връзка с участието на ответниците в предаването. Тези свидетели били разпознати
като участници в групата/агитката, поръчала на репортера на БНТ-1 въпросното
обидно и клеветническо предаване „Ч.с.“. Подминати били и свидетелите на
ответниците, които се опитали да докажат анонимния сигнал, развяван от БНТ за
финансовото затъване на НПКСБ по вина на ръководството, за високи заплати на
ръководството и ниски коледни надбавки на нищо неработещите член-кооператори на
НПКСБ, но с претенции, като С.Ч., за неправомерни задгранични служебни
командировки, в които е участвала и ответницата Р.М. и за екскурзии и др.
упреци за разпределяне на средства от кооперацията, но не за всички
кооператори, слепи, а само за някои подбрани. СРС не е обсъдил представената медицинска
документация на ищцата К.П.. Неправилно съдът е отказал да приеме като
доказателство Договор за участието на Х.Х. по проект, но е приел представените
от ответниците договори за дейности на ищците по европейски проекти. Моли
въззивния съд да приеме отказания от районния съд договор, на основание чл.266 ГПК.
Молят съда да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови друго такова, с което да бъдат уважени.и предявените искове. Претендират
разноски.
Въззиваемата
страна БНТ, с адрес: гр.София, ул.“*******, представлявана от Генералния директор
К.К., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Л.П.оспорва въззивната жалба. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна С.М.Ч., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адв. П.С., със съдебен адрес:***, офис 9 оспорва
въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 980 лв. В о.с.з. за нея се явява адвокат Цветкова,
редовно преупълномощена от адвокат С..
Въззиваемите
К.И.К. и Г. Б.Б., чрез пълномощника им по делото адвокат В.К. оспорват
въззивната жалба. Не претендират разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД,
във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане в размер на
Ищците.М.А.К., К.И.П. и А. С.С., твърдят че в предаване по
БНТ „Ч.с.", излъчено на 08.04.2014 г. ответниците изнесли обидни и
клеветнически твърдения, с които уронили доброто им име и престижа им в
обществото. Конкретните неверни, обидни и клеветнически твърдения от всеки
ответник към отделните ищци са следните:
БНТ-1 На 8 април 2014 г. е излъчила предаването „Ч.с."
с автор и водещ Г.М. въз основа на анонимен, неподписан
текст (сигнал), който съдържал изцяло неверни данни за
заплатите на тримата ищци, за това , че тя вече не „била кооперация на слепите
хора, а само за някои от тях" и с клеветнически думи приписала
престъпления - умишлено водене на Кооперацията към загуби. Сочи се, че заради
това, че по „незаконен начин БНТ-1 „визуализира" останалите ответници, солидализира
се с тях и разпространи техните неверни думи. Същевременно БНТ-1 отказва да
възприеме и да отрази предоставените й от втората ответница К.П. две огромни
папки с данни, опровергаващи лъжливите изказвания на останалите ответници за финансови
резултати и за непрозрачно определяне на възнагражденията в НПКСБ ; за това, че
още преди излъчването на официалната интернет страница на БНТ www.bnt.bg на стената на предаването „Ч.с." се появил надпис с преднамереното
съдържание: В редакцията на "Ч.с." се получи сигнал за извършени
нарушения в Националната потребителна кооперация па слепите в България. Дали
това, което е записано в този сигнал отговаря на истината, ще се разбере в
изданието на предаването по БНТ на 8 април от 15.50 часа. БНТ-1 уронила
престижа в обществото и в кооперативното движение в страната като причинил на
ищците неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен дискомфорт,
непрекъснати обяснения заради обвиненията пред член-кооператорите и пред
Управителния съвет, пред Общо събрание. Разпространявайки неверни сигнали в
обществото БНТ-1 предизвикала и хипертонична криза на ищцата К.П., с посещения
в лекарски кабинет. Сумата, която се претендира от обществения оператор е по 5
000 лева за всеки един ищец ведно със законната лихва от 8 април 2014 г.-датата
на противоправното деяние до окончателното изплащане на главницата и поради
умишления отказ на БНТ-1 чрез нейния нает служител да се запознае и да се
съобрази с представените му документи, категорично отрицаващи твърденията,
съзнателно разпространени от телевизията. Това поведение на ответника е предизвикало
възмущение и гняв у ищците и им причинило страдания и душевни болки поради
невъзможността да защитят поотделно и заедно тяхната дейност в полза на НПКСБ.
Относно ответника Х.С.Х. сочат, че въпреки юридическото си образование е „подписал" анонимния сигнал,
като застанал с гръб към камерата. Това
не му попречило да изговори лъжите, че тримата ответници (заедно) са създали
ситуацията, че цитирам: „кооперацията била станала кооперация само за част от
слепите". Категорично отричат да са превръщали кооперацията само за част
от членове, в която измислена от него
част, той явно се разпознава без никакво основание. „С това си изявление
ответникът Х.се включи в общия хор на лицата, които твърдят , че познават
работата ни, но ни обругават заедно. Като ни приписва разпадане на кооперацията
на свои и на чужди, този ответник ни опозори неоснователно в обществото и ни
приписа неправомерни действия, които ни нараниха дълбоко, засегнаха
професионалната ни чест и ни се наложи да анкетираме служители и член-
кооператори за неговите думи, за което се оказа, че изреченото от него е
умишлена клевета. Още по-голяма беше болката ни от това, че се прави от лице с
висше юридическо образование - без никакви доказателства“. Молят съда да осъди
този ответник да заплати на ищците по 1
000 лева на всеки един от ищците, считано от 08.04.2014г. до окончателното
изплащане на тези главници.
Относно ответницата С.М.Ч. се сочи, че името й не бе изписано на екрана, но същата „разпознахме
и се засегнахме от следните лъжи : Основното трудово възнаграждение на лицето
за цитирания период в ИМ е от 135 лв. до 155 лв. Споменаваме тези подробности,
тъй като ответницата затаява истини от нейното трудово възнаграждение,
превеждано й по банкова сметка, ***, неточно цитира цифри при раздаването на
помощите. А нейните трудови договори са подписвани от Председателя М.К. - ищец
и от Главния счетоводител- К.П.. Тя е заснета от БНТ-1 на 08.042014г. в
Студентския град, поради това, че там има концентриран брой на членове на
НПКСБ. Ответницата излъга, че за дребни суми се разкарвала до Студентски град-
не се „разкарва за 10 лева" до Студентския град, защото живее в
Студентския град, сумата получена от нея не е вярно посочена, а Ч. неправомерно
ползва студентско общежитие без да е студентка. С неправомерните си изказвания Ч.
ни засегна дълбоко, тъй като разпространяваше неистини, изкривява резултатите
от нейния труд, респ. за получаваната от нея заплата.“ С думите си, тази
ответница е потиснала ищците много тежко, защото излъгала пред неограничен брой
зрители колко много е пропътувала за да получи много малко средства, което омаловажава
труда на ищците, принизява ги в обществото и в кооперативното движение, посяга
на професионалното им достойнство. Молят за неверните й думи да бъде осъдена да
им заплати по 1 000 лева на всеки
един от ищците, считано от 08.04.2014 г. до окончателното изплащане на главниците.
По отношение на ответниците Г. Б.Б., П.Д.Ч. и М.Г.Б.,
ищците твърдят, че поотделно и в солидарност чрез
представения пасквил от БНТ-1, са разпространили и потвърдили съпричастността
си лично и с помощта на телевизията неверни и клеветнически сведения срещу „нас
тримата, общо, за: неправомерно изразходване и разпределение на финансови
средства на НПКСБ, за създаване на фалшиви документи за изразходвани суми, за
делегации в чужбина (внушение за разходки и екскурзии) за неправомерни
командировки в страната и чужбина. Тези трима ответници разпространиха чрез
сигнала, зад който застанаха пред камерите и бяха заснети и излъчени от БНТ-1
неверни данни и изкривени и непроверени факти за състоянието на Кооперацията. С
поведението си и като част от масовката, създадена от другите ответници станаха
проводници на лъжливите твърдения, с което ни нараниха много, поведението им
беше неочаквано за нас и учудващо с лекотата, с която се визуализират и с
грубостта, с която ни омаскаряват в обществото, предизвикаха много
продължителни неприятни емоции и тежки преживявания у всеки от тримата ищци“.
Молят тези ответници да бъдат осъдени да заплатят солидарно по 1 000 лева за всеки един от ищците,
считано от 8.04.2014 г. до окончателното изплащане на тези главници.
За ответниците Р.Н.М. и К. И.К. се твърди, че „разпространиха еднакви текстове едновременно срещу тримата ищци, изписани в
същия стил като визуализирания сигнал с подобни измислици в писмата си,
подписани от тях до НАП и до Министерство на финансите. Твърденията им бяха
опровергани по-късно от всички възможни ревизии и проверки в НПКСБ поотделно и
в солидарност чрез представения пасквил от БНТ-1, разпространиха и потвърдиха
съпричастността си лично и с помощта на телевизията неверни и клеветнически
сведения срещу нас тримата, общо за: неправомерно изразходване и разпределение
на финансови средства на НПКСБ,за създаване на фалшиви документи за
изразходвани суми, за делегации в чужбина (внушение за разходки и екскурзии) за
неправомерни командировки в страната и чужбина. Тези трима ответници
разпространиха чрез сигнала, зад който застанаха пред камерите и бяха заснети и
излъчени от БНТ-1 неверни данни и изкривени и непроверени факти за състоянието
на Кооперацията. С поведението си и като част от масовката, създадена от
другите ответници станаха проводници на лъжливите твърдения, с което ни
нараниха много, поведението им беше неочаквано за нас и учудващо с лекотата, с
която се визуализират и с грубостта, с която ни омаскаряват в обществото,
предизвикаха много продължителни неприятни емоции и тежки преживявания у всеки
от тримата ищци. Двете ответници са бивши дългогодишни служителки на НПКБ и с
присъствието пред камерата и с визуализирането на сигнала, с неоснователните си
оплаквания и жалби до НАП и МФ създадоха много тежък дискомфорт у всеки един от
ищците по отделно, поради личното си необосновано негативно отношение към нас.“
Молят да бъдат осъдени да заплатят на ищците по 2 000 лева всяка една от тях на всеки един от ищците, считано от
08.04.2014 г. до окончателното изплащане на тези главници.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са подали писмени отговори, в които оспорват
исковете.
По развитите във
въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:
За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички
елементи от фактическия състав на текста, а именно ответникът с деянието си,
действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е
налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент
от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя се предполага по
отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява
психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост което
извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето
противоправно поведение и произтичащия от него резултат.
За да се установи наличието на
противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно
установено задължение. Предмет на разглеждане в настоящото
производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответниците се характеризират с противоправност. 3а да се формира категоричен извод в
тази насока следва да се изследват относимите към случая наказателни състави и
да се установи дали те са се осъществили в разглеждания казус, като в случай,
че се установи поведение, покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се
докаже наличие на противоправно деяние. Съставите на обидата и клеветата се
осъществяват чрез различни изпълнителни деяния, като именно деянието, се приема
в практиката като един от разграничителните критерии между тях.
Посегателството при обидата се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството
на другиго в негово присъствие, т. е. само чрез действие. В закона не се
посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата. Това може да
стане чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или
действия - жестове, мимики и др., които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от
обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за
другиго или му се припише неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице на
неистинските позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до личността на
пострадалия, като деянието би било съставомерно и когато тези факти, се изнасят
като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на
определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име
в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация,
която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи
свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с
думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. В
този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. За разлика от обидата, за
съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е узнал или не
клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е довършено, когато
тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от повече лица. За да е
съставомерно деянието е необходимо, разгласените факти обстоятелства, освен
позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай, деецът няма да носи
наказателна отговорност ако се установи тяхната неистинност. И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при
обидата е необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или
извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат
да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата
е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че при
прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на позорните
обстоятелства.
С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на
гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква
тежест спрямо останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая
между свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването
ѝ на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби
изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира
до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени
ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията на Република България свобода на печата и
другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на
социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси.
Въпреки това нейното съдържание не включва предоставена възможност за
разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи
лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените
конституционно защитени ценности се решава конкретно въз основа на обстоятелствата
на всеки отделен случай. За преценка основателността на исковата претенция,
съдът следва да съобрази доводите относно разграничение на изнесената
информация като факт или мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в
публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка
за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната
отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят адресата.
Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не
представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да
ангажират отговорност само ако представляват обида.
При публично разгласяване на
клеветнически твърдения авторът на изявленията е длъжен да
провери истинността им, да проведе добросъвестно проучване преди тяхното
разпространение. Само неосъществяване на дължимото поведение
от лицето, което извършва деянието е от естество да ангажира отговорността на
последното при наличие на останалите предпоставки на деликтния състав.
Относно ответникът „БНТ"-1, настоящата инстанция приема за
неоснователни твърденията на въззивниците/ищци, че медията умишлено е
разпространила неверни данни от анонимен сигнал и неравноправно е отразила
случая. Телевизията е отразила сигналът, подаден от група хора, които
представят гледната си точка по важен за тях въпрос, а именно за начина и
методите, по които се ръководи НПКСБ и по-специално за начина на разпределение
на финансовите средства. При условията на равнопоставеност е била заснета и
позицията на Председателя на НПКСБ-господин
К., т.е. предаването е представило двете
гледни точки по един въпрос от особена важност за голяма група от хора. Според
нормата на чл.11 от ЗРТ „всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио
и телевизионни предавания“ и в случая е направено точно това. Водещият на
предаването не е изнесъл неверни факти, не е отправял обиди към ищците, а в
съответствие с професионалните си задължения е задавал въпроси на ищеца К., на
които той е отговарял. Останалите двама ищци дори не се споменават в
предаването. Цитирани са някои от твърденията в сигнала, за който се споменава
в началото на предаването под формата на въпроси към ищеца К., като водещият
пита дали твърденията за отчитане на разходи с фалшиви документи е вярно. Водещият
е дал възможност на ищеца К. и на другите страни да участват и всеки да изрази
мнението си. От страна на водещия няма твърдения на определени факти, а само
задава въпроси към участниците, като им се дава възможност да изразят мнението
си по въпроса. Излагането на факти от водещия по повод несправедливото
разпределение на средствата на НПКСБ според подалите сигнала, които са били
потвърдени лично от господин К. в даденото от него интервю, тези действия не
могат да бъдат окачествени като неправилни и незаконосъобразни.
Изводът е, че са били спазени
журналистическите стандарти и на всяка от страните по спора е дадена възможност
да вземе участие и да изрази становището си.
Настоящата инстанция също приема, че ответниците
Г. Б.Б., П.Д.Ч., М.Г.Б., Р.Н.М. и К.И.К. не са участвали в предаването, в което
ищците твърдят, че са изнесени обидни и клеветнически твърдения спрямо тях.
Видно от електронния носител, съдържащ запис на предаването и
съдебно-фоноскопна експертиза участниците в предаването са пет, като няма спор между страните кои са те и това не са
посочените ответници. В предаването са участвали водещият Г.М., ответникът Х.Х., ищецът М.К., ответницата С.Ч. и лице изписано на екрана с името Н.Н.,
спрямо когото ищците са оттеглили иска си. Не са потвърдени твърденията, че
посочените по-горе ответници, които не са участвали в предаването, са изпратили
и подписали сигнал до предаването „Ч.с.“
на БНТ-1, в което се съдържали обидни и клеветнически твърдения. В
началото на предаването водещия споменава сигнал, който е получен в предаването
за извършени нарушения в Националната потребителна кооперация на слепите, но
без да уточнява от кого е получен и какво е съдържанието му. В излъченото
предаване не се съдържат никакви твърдения или изказвания на посочените по горе
ответници, дори такива които да се цитирани от водещия. Исковете срещу тях са
неоснователни.
По отношение на ответника
Х.С.Х., то същият е участвал в предаването, като в
съдебно-техническата експертиза е идентифициран като мъжки глас Ml. Единствените думи на този ответник са „Ако се погледне историята на
Кооперацията, тя е създадена от слепите за слепите. А сега излиза, че е
създадена от слепите за няколко слепи." В открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция на осми октомври две хиляди и деветнадесетата година,
ответникът заявява, че стои зад казаното в БНТ-1, не се е отметнал, защото е
принципен човек и държи това да се знае, като първоинстанционният съд правилно
е заключил, че това е оценка за действията на публични личности, каквито са
ищците.
Настоящата инстанция също намира, че в
цитираната реплика не се съдържат фактически твърдения или обидни думи и не се
споменават ищците, а представлява мнение, оценка за начина на управление на
кооперацията. Оценките/мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като
те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да
ангажират отговорността само ако представляват обида. В казуса няма използвани
обидни изрази, но и ищците не са споменати. За да е налице противоправно
поведение обида, то тя трябва да е пряко и конкретно насочена към определено,
конкретно лице. Обидни реплики и коментари отправени, не към определена
конкретна личност, а към групи лица като например депутати, политици, съдии,
журналисти, управляващи и др. нямат конкретен адресат, поради което
принадлежността към някоя от тези групи не дава право на съответното лице да
претендира обезщетение. В този смисъл отправянето на обвинения за нарушения към
участниците в управлението на юридическо лице, като група лица, нямат конкретен
адресат. Следва да се отбележи, че в основата на свободата на словото е правото
да се изразява негативно мнение или отношение спрямо конкретна личност, включително относно
професионалните и личните му качества и действия, като ограничението е да не се
използват обиди или клеветнически твърдения, с които да се засяга личността.
Мотивите на СРС се възприемат от настоящата инстанция и същата препраща към
тях.
Ответницата
С.Ч. е участвала в
предаването, като е заявила, че е дошла, за да получи раздавани от
организацията десет лева и на въпрос на водещия отговаря, че не си струва
разкарването за тези суми. В тези нейни думи не се съдържат позорящи ищците
твърдения или обиди, дори не се споменават самите ищци. В думите няма мнение
или коментар по отношение на кооперацията или на ищците. По отношение на нея не
е налице нито един от кумулативно необходимите елементи от фактическия състав
на деликта по чл.45 ЗЗД /противоправно деяние, вреди, причинна връзка между
противоправното деяние и вредите, вина, поради което не може да бъде ангажирана
отговорността й към ищците.
Относно приетите по делото експертизи
и разпитаните свидетели, които районният съд не е коментирал, настоящата
инстанция приема следното:
По делото е била приета ССЕ, депозирана в з.з. от 31.03.2017 г.,
в която е посочено, че за периода 01.01.2008 г.-31.12.2015 г. в НПКСБ са били
издадени 1 броя командировъчни заповеди за посещение в гр.Солун, Гърция, като е
изразходвана сума от 19 548, 40 лв., международна среща в гр.Барселона,
Испания, като е изразходвана сума от 26 096,08 лв., международна
конференция на сродни организации в гр.Париж, Франция, като е изразходвана сума
от 32 237,76 лв., посетен е гр.Бангалор, Индия, като е изразходвана сума
от 21 101,18 лв., бизнес пътуване до Дубай с изразходвана сума от
13 743,75 лв., участие в заседание и сродни срещи в гр.Кушадасъ, Република
Турция, сумата е 6 007,50 лв., пътуващ семинар в Гърция, сумата е
17 827,59 лв., участие в Генералната асамблея на Международния кооперативен
алианс в гр. Канкун, Мексико-сумата е 20 312,74 лв., по повод международна
година на кооперациите, организирани от кооперативна Европа-посещение на гр.
Брюксел, Белгия, сумата е 11 664,94 лв., участие в пътуващ семинар и обмяна на опит със сродни кооперативни
организации в Инстанбул, Турция, сумата е 6 084,75 лв., участие в
Генералната асамблея и конференция на световната организация на потребителските
кооперации за 9 дни до Кейптаун, ЮАР, с изразходвана сума от 8 543,14 лв. В
посочените командировки са участвали председателите на УС и КС и главния
счетоводител. За 2014 г.-2015 г. не са били изразходвани средства за
командировки в чужбина.
Вещото лице е посочило, че не са му
били предоставени всички изискани разходо-оправдателни документи, че за 2010
г., 2012г., 2013 г. и 2016 г. е била създадена организация за периодично унищожаване на ненужния архив с изтекъл срок
за съхранение, че на 29.12.2014 г. е бил наводнен архива на НПКСБ, находящ се
на първия етаж и административната сграда, че са били унищожени първичните
документи за периода 2006г-2011 г., като комисията се е съобразила, че към
02.2016 г. са били извършени пълни проверки и ревизии от НАП, НОИ, Дирекция
финансов контрол на ЦКС.
От приетата по делото допълнителна ССЕ се установява, че граждански договори между ищците и
кооперацията за изпълнение на двата проекта „Заедно можем повече“ и „Светлина в
душите“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ не са сключвани,
че за периода 01.01.2008 г.-31.12.2015 г. всеки един от ищците е участвал и получил
общо от двата проекта следните суми: М.К.-20 612,30 лв., К.П.-16 637,88
лв. и А.С.-15 176,87 лв. За периода 01.01.2008 г.-31.12.2015 г. ищците са
получили следните социални надбавки: М.К.-17 332 лв., К.П.-14 867 лв.
и А.С.-1 050 лв.
Следва да бъде посочено
обстоятелството че цитираните по-горе две заключения на ССЕ излизат извън
предмета на настоящето гражданско производство, което се развива по реда на
чл.45 ЗЗД, с ищци председателите на УС и КС и главния счетоводител на НПКСБ.
Относно свидетелите, то по делото са били разпитани като свидетели на ищците И. О., С.Г.
Соколова, И.М. Иванов.
Свидетелят О. заявява, че е гледал лично предаването, като преди неговото
излъчване е имало представители на БНТ в Кооперацията да вземат интервю от
председателя. В предаването е взел участие господин изписан на екрана като Н.Н.,
който заявил, че кооперацията има лошо управление с влошено финансово състояние
под ръководството на председателя и главния счетоводител, подкрепяни от
председателя на контролния съвет. Самият свидетел твърди, че е виждал текста
анонимка, под който няма подписи. Водещият М.заявил, че подкрепящите сигнала ще
бъдат визуализирани с присъствието си в неговото предаване. В предаваното имало
общо 4 изказвания-на Николов, на член кооператора Х.Х., член-кооператора С.Ч. и
на самия водещ. Относно отражението на предаването върху председателя, то
свидетелят заявява, че К. бил разстроен от тези реплики, изнервен, но не
ядосан. Приел като ръководител на Кооперацията всичко лично, включително и
изявлението на член-кооператорката С.Ч., че някаква кооперация раздава някакви
пари, като не била наясно за какви пари
става дума. При въпроса „дали си заслужава разкарването“, тя заявила, че не си заслужава, но когато
човек е в трудно финансово състояние трябва да отиде да си вземе парите. От
показанията на този свидетел се установява изложеното по-горе от настоящата инстанция,
а именно, че в предаването са участвали общо 5 души заедно с водещия, че е
имало 4 изказвания, които са изразявали мнения на участниците, че отражението
на излъченото предаване върху емоционалното състояние на председателя на
кооперацията-ищеца К. се състояло в изнервяне, разстройване от репликите на С.Ч.,
но не е бил ядосан. Свидетелят
установява, че преди излъчването, представители на БНТ са дошли в Кооперацията
да вземат интервю, което кореспондира с
посоченото, че е дадена еднаква възможност на страните да изложат гледните си
точки. Твърди за неподписана анонимка, за обещание от водещия Г.М., че
подкрепящите сигнала ще бъдат визуализирани с присъствието си в неговото
предаване. Същият изрично заявява, че участвал на УС и на ОС, където е било
обсъждано това предаване, спомня си, че „председателя представи сигнала като
анонимен сигнал, съдържащ невярна информация.
Свидетелката С.Г. Соколова заявява, че е приятелка на К.П., познава я от дете,
че не е гледала предаването, не познава хората, които са говорили, но е клевета
, че „К.е злоупотребявала с длъжността, която изпълнява“. „Нямам добри спомени какво точно казаха и в какво се
състои клеветата.“ Твърди, че
веднага след предаването свидетелката е завела П. до „Трета градска болница“, където престояли
час, два. Лекарят от спешния кабинет казал, че е получила хипертонична криза. П.
не е постъпила в болницата. Тя има ТЕЛК, има проблем на щитовидната
жлеза-хашимото, захар и високо кръвно.
Свидетелят И.М. И.заявява,
че е приятел още от училищните години с А.С., знае, че е председател на
Контролния съвет и в ръководството на Кооперацията. Научил за излъченото
предаване и в последствие го изгледал и прослушал. Говори за сигнал, в който се
разкриват факти, според свидетеля недоказани, че група хора се облагодетелстват
от ръководството на Кооперацията, а на член кооператорите едва ли не, нищо не
се дава. Заявява, че познава Х.Х., който изложил негова теория и версия, че
кооперацията е създадена да подкрепя група хора
с нарушено зрение в определена
категория да ги представлява пред органите. За А.С. нищо не е казал, казал за
ръководството, но не си спомня да е цитирал имена. Не познава лично С.Ч.,
познава М.Б., но в „предаването нито я чух, нито я видях да присъства“.
Тези свидетели твърдят наличието на
анонимен сигнал, по повод на който е излъчено предаването, но не се установява
за даденото обещание от водещия Г.М., че
подкрепящите сигнала ще бъдат визуализирани с присъствието си в неговото
предаване, тъй като за токова обещание говори само един свидетел, а именно И. О.
и това негово твърдение, не е подкрепено от други свидетелски показания. Свидетелката
С.Г. Соколова не е гледала предаването,
не познава хората, които са говорили, но твърди, че е клевета, че „К.е
злоупотребявала с длъжността, която изпълнява“, макар и да няма „добри спомени какво точно казаха и в какво
се състои клеветата.“ В самото предаване, П. не е била споменавана. При тези
данни не могат да бъда възприети показанията на тази свидетелка. Що се отнася
до посещението на ищцата П. в „Трета градска болница“ веднага след предаването,
тъй като се твърди, че е получила хипертонична криза от предаването, то следва
да бъде отбелязано обстоятелството, че и предвид заболяванията на П.- има ТЕЛК/
с приложено ЕР на ТЕЛК/, има проблем на щитовидната жлеза-хашимото, захар и
високо кръвно, то е възможно да се е разстроила, но това разстройство не е
довело до приемането й в болницата, т.е. няма данни за влошаване на посочените
заболявания. Свидетелят И. И.също говори за сигнал, в който се разкриват факти,
според свидетеля недоказани, че група хора се облагодетелстват от ръководството
на Кооперацията, а на член кооператорите едва ли не, нищо не се дава. На
практика той също установява изложени лични мнения и то от страна на Х.Х.,
„който изложи негова теория и версия, че кооперацията е създадена да подкрепя
група хора с нарушено зрение в определена категория да ги представлява
пред органите. От друга страна, Х. нищо не е казал за А.С., казал за
ръководството, но свидетелят не си спомня да е цитирал имена. Свидетелят
заявява, че не познава лично С.Ч., познава М.Б., но в предаването нито я чул,
нито я видял да присъства
Били са разпитани като свидетели на
ответницете И. Д.Я., В.Л.Р., В.Д.К.и
Д.Ц.А.Свидетелят на ответниците И. Д.Я.
заявява, че познава по-голямата част от ответниците, а първите трима-М.К., А.С.
и К.П., т.е. ищците, ги познава като служители на НПКСБ. Същият заявява, че „самото предаване
аз не съм го гледал, разбрах за него на общото събрание, което се проведе“.
„Предаването не съм го слушал, четох извадки от него. Това, което в предаването
е изнесено е общо взето като информация, хората си говорят по между си“.
Свидетелят В.Л.Р. заявява, че познава ответниците, понеже като незрящ е
работил в тези структури от 1982 г. Лично не
е слушал предаването, знае, че предаването е асоциирано от бивш
член-кооператор Н.Б., че той е свързан с хората, които са го провели и всъщност
от него знае за това предаване..
Свидетелят В.Д.К.заявява, че слушал предаването няколко пъти, дори
интерпретирал аудио варианта на предаването, че има впечатление, че господин К.
не е притеснен, „поради простата причина, че той никога не се притеснява“. „В
това предаване той не отрече нито един факт“, включително на въпроса как си
харчиш парите, същият е отговорил „с кеф си ги харча парите.“ Коментирали са за
пътуванията и при зададен въпрос защо си прави заседанията извън България, той заявява
„те излизат по-евтино.“ Свидетелят сочи,
че той/ председателят К./ много се зарадва, „когато го нарекохме Чичо М.екскурзианта.“
Свидетелят му пуснал аудио-пътеката, за да чуе, че е казал в телевизионното
предаване „Аз вземам тези пари, защото съм допринесъл за тази Кооперация, а
другите, които вземат такива пари, те не са допринесли нищо за Кооперацията“,
тъй като в началото отричал тези думи, а в последствие заявил, „Да, така е,
казах го.“ Това се установява и от приложения по делото текст на звуковия
съпровод, видеозапис с обща продължителност 6 минути и 8 секунди, като част от
Протокол за извършена съдебно фонографска експертиза. Свидетелят заявява още,
че единственото нещо, което го изважда извън равновесие е задаваните въпроси
защо взима толкова голяма заплата, като е „трудно господин К. да се чувства
виновен, обиден или каквото и да било.“
Свидетелката Д.Ц.А.заявява, че познава всички с изключение на С.Ч. и Г.Б.. Пропуснала да гледа предаването, но й
го разказали. „Казаха ми, че става
дума за злоупотреби, общо взето неща, които ги дъвчем от двадесет години.“
По-голямата част от тези свидетели не
са гледали самото предаване, като са чели извадки от него и това, „което в
предаването е изнесено е общо взето като информация, хората си говорят по между
си“ или, че „става дума за злоупотреби, общо взето неща, които ги дъвчем от
двадесет години.“ Само свидетелят В.Д.К.заявява, че слушал предаването няколко пъти,
дори интерпретирал аудио варианта на предаването, че има впечатление от
поведението на господин К. във връзка с това предаване, и то е, че господин К. не
е притеснен, „поради простата причина, че той никога не се притеснява, както и
че в „ това предаване той не отрече нито един факт“, включително на въпроса как
си харчиш парите, К. е отговорил „с кеф си ги харча парите.“
Съобразно изложеното, съдът
намира, че не е налице осъществено противоправно
деяние, вследствие на което да се ангажира деликтната отговорност на всички ответници.
Не се установи и от ищците да са били претърпени вреди от
процесното предаване. Според показанията на свидетеля В.Д.К., имащ впечатление от
поведението на господин К. във връзка с това предаване, и то е, че господин К.
не е притеснен, „поради простата причина, че той никога не се притеснява, както
и че в „това предаване той не отрече нито един факт“. Не се установява такива
вреди да са били претърпени и от А.С.. Що се отнася до състоянието на ищцата П.
след предаването, според твърденията на свидетелката С.Г. Соколова, то следва да бъде отбелязано обстоятелството, че и
предвид заболяванията на П.- има ТЕЛК, има проблем на щитовидната
жлеза-хашимото, захар и високо кръвно, което се установява и от приложеното ЕР
на ТЕЛК, то е възможно предвид изброените заболявания тя да се е разстроила, като
е посетила „Трета градска болница“, но това не
е довело до приемането й в болницата. Не е доказано влошаване на
здравословното й състояние, което да е пряка последица от излъчването на процесното
предаване.
При тази данни не е налице и причинно-следствената връзка между
деянието на ответниците и претърпените неимуществени вреди /не се доказа такива
да са били претърпени./
Във въззивната жалба се твърди, че съдът неправилно е
отказал да приеме като доказателство по делото Договор за участието на Х.Х. по
проект, но „прие представените от ответниците договори за дейности на ищците по европейски проекти. Ето
защо моли въззивната инстанция да приеме отказания от районния съд договор на
основание чл.266 ГПК. Не сочи кои точно са основанията на визираната правна
норма, както и какво обстоятелство ще се доказва с въпросния Договор за
участието на Х.Х. по проект, нито е представен и самия договор. Настоящият
въззивен състав е намерил, че не са налице основанията на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК. Този договор е ирелевантен за предмета на спора, а и е бил депозиран в последното
по делото съдебно заседание на 23.10.2017 г., в което е даден ход по същество
на делото, т.е. бил е несвоевременно представен, поради което съдът е оставил
без уважение това доказателственото искане.
При този изход на спора, въззивниците следва да заплатят на
въззиваемите Р.М., М.Б., П.Ч. и Х.Х. направените от тях разноски по делото във
вид на адвокатско възнаграждение за адвокат С.И./ адв. С.И. и адв. С. Е.е едно
и също лице/, следните суми: 1100 лв. за
Р.М. и по 900 лв. за останалите трима.
Въззивниците следва да заплатят и на С.Ч., направените от
нея разноски в настоящето производство за адвокатско възнаграждение за един
адвокат в размер на 980 лв.
Предвид направеното възражение за прекомерност на тези
адвокатски възнаграждения, настоящата инстанция намира същото за неоснователно,
с оглед фактическата и правна сложност на делото, класифицирано в група на
разпределение като дело с „фактическа и
правна сложност.“
В решението си СРС е пропуснал да се произнесе по искането
на всички ответници за присъждане на разноски.
Ответниците са подали молби по чл.248 ГПК за допълване на
решението, досежно разноските, като по молбите на ответниците за изменение на
решението в частта на разноските, съдът с определение по реда на чл.248 ГПК от 06.11.2018 г. по гр.д. № 18184/2015 г. е осъдил М.А.К., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН ********** и А.С.С., ЕГН ********** да
заплатят на С.М.Ч., ЕГН ********** по 1/3 част от сумата от 980 лева, разноски по делото. Осъдил е М.А.К., ЕГН ********** К.И.П., ЕГН ********** и А.С.С.,
ЕГН ********** да
заплатят на П.Д.Ч., ЕГН ********** по 1/3 част от сумата от 1050 лева, разноски
по делото. Осъдил е М.А.К., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН ********** и А.С.С.,
ЕГН ********** да заплатят на Г.
Б.Б., ЕГН ********** по 1/3 част от сумата от 300 лева, разноски
по делото. Осъдил е М.А.К., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН ********** и А.С.С., ЕГН ********** да заплатят на Х.С.Х., ЕГН ********** по 1/3 част от сумата от 1090
лв., разноски по делото. Осъдил е М.А.К., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН ********** и А.С. С., ЕГН ********** да
заплатят на М.Г.Б., с постоянен адрес:***, по 1/3
част от сумата от 1050 лв., разноски по делото. Осъдил
е М.А.К., ЕГН **********,
К. И.П., ЕГН ********** и А. С. С.,
ЕГН ********** да
заплатят на Р.Н.М., ЕГН ********** по 1/3 част от
сумата от 1260 лв., разноски по делото.
Последвало е определение от 06.12.2018
г. по гр.д. № 18184/2015г. отново по чл.248 ГПК, с което съдът е
осъдил М.А.К., ЕГН **********,
К. И. П., ЕГН **********
и А. С. С., ЕГН ********** да
заплатят на К.И.К., ЕГН ********** по 1/3 част от сумата 400
лв. разноски по делото.
Определението от 06.11.2018 г. е обжалвано с частна жалба от М.А.К.,
ЕГН **********, К. И.П., ЕГН
********** и А. С. С.,
ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат И.С. с мотиви, че съдът не се е съобразил със
своевременно направените оспорвания за прекомерност на адвокатските
възнаграждения. Считат, че разноските са в тези размери поради поръчаната от
ответниците, но ненужда според съда ССЕ, допълвана от тях с други задачи. С
тази ССЕ ответниците не доказали, че има злоупотреби и присвоявания от тримата
ищци, каквито претенции заявили в съдебно заседание. Според частните
жалбоподатели, произволно и без обосновка съдът е осъдил ищците по 1/3
/вероятно идеална част/ от сумарните размери на разноските, за които може да се
предполага как са съставени/ адвокатско възнаграждение, може би държавни такси
или депозити за вещо лице/. Молят да бъде уважена частната жалба и да бъдат
отменени присъдените разноски.
Определението от 06.12.2018
г. е обжалвано от ищците М.А.К., ЕГН **********, К. И.П.,
ЕГН ********** и А. С. С., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат И.С. с мотиви, че съдът не е съобразил с
направеното оспорване за липсата на доказателства за платено адвокатско възнаграждение
от страна на ответницата К.И.К.. Молят да бъде уважена настоящата частна жалба
и да бъдат отменени присъдените разноски в полза на К.К..
Съдът намира частните жалби за
неоснователни. Съдът е осъдил тримата ищци М.А.К., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН ********** и А. С.С., ЕГН ********** да заплатят на С.М.Ч., ЕГН ********** по 1/3 част от сумата от 980
лв., която сума е само за адвокатско възнаграждение, видно от депозирания
договор за правна защита и съдействие към писмения отговор на исковата молба.
Възражението за прекомерност е неоснователно предвид фактическата и правна
сложност на делото. Осъдил е ищците да заплатят на П.Д.Ч., ЕГН ********** по 1/3 част от сумата от 1050 лева, разноски
по делото, в която сума са включени адвокатски хонорар от 900 лв., депозит за
експертиза от 50 лв., довнасяне на изготвена експертиза от 50 лв. и депозит за
допълнителна експертиза от 50 лв. Тук възражение може да се прави само за
адвокатския хонорар, което е неоснователно предвид изложеното по-горе. Осъдил
е ищците да заплатят на Г.
Б.Б., ЕГН ********** по 1/3 част от сумата от 300 лева, разноски
по делото. Тук разноските са само за адвокатски хонорар, който е в минимален
размер. Осъдил е ищците да заплатят на
Х.С.Х., ЕГН ********** по 1/3 част от сумата от 1090 лв., разноски по делото, в които са
включени 900 лв. адвокатски хонорар, който не е прекомерен предвид фактическата
и правна сложност на делото, 50 лв. депозит за експертиза, д.т. за издаване на
съдебно удостоверение от 5 лв., д.т. за издаване на незаверени преписи от 35
лв., довнасяне за изготвена експертиза от 50 лв. и депозит за допълнителна
експертиза от 50 лв. Осъдил е ищците да заплатят на М.Г.Б. по 1/3 част от сумата от 1050 лв., разноски по делото, в които се
включват 900 лв. за адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, депозит
за експертиза от 50 лв., довнасяне на изготвена експертиза от 50 лв. и депозит
за допълнителна експертиза от 50 лв. Осъдил е ищците да заплатят на Р.Н.М. по 1/3 част от сумата от 1260
лв., разноски по делото, в които се включват
1110 лв. за адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, 100 лв. депозит
за експертиза и 50 лв. депозит за допълнителна експертиза. Осъдил е ищците да заплатят на К.И.К. по 1/3 част от сумата 400
лв. разноски по делото, които са само за
адвокатско възнаграждение, като по делото са налице данни, че тази сума е
реално заплатена.
Всички направени възражения на частните въззивни жалбоподатели /ищци по
двете определения по чл.248 ГПК/, се явяват неоснователни.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 26.05.2018 г. по гр.дело № 18184/15 г. на СРС, І ГО, 26 състав.
ОСТАВЯ без
уважение частните жалби на М.А.К.,
ЕГН **********, К. И.П., ЕГН
********** и А. С. С.,
ЕГН **********, чрез пълномощника
по делото адвокат И.С. срещу определение по реда на чл.248 ГПК от 06.11.2018 г. по гр.д. № 18184/2015 г. и срещу определение от 06.12.2018 г. по гр.д. № 18184/2015г.,
постановено също по чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН ********** и А.С.С.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат И.С., тримата със съдебен
адрес: ***, пл.“*******да заплатят на С.М.Ч., ЕГН **********, общо сумата в размер на 980 лв., представляваща направените от нея разноски пред настоящата инстанция за
защита от един адвокат.
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН ********** и А.С.С.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат И.С., тримата със съдебен
адрес: ***, пл.“*******да заплатят на
Р.Н.М., ЕГН ********** общо сумата в
размер на 1100 лв., представляваща направените от нея
разноски пред настоящата инстанция за защита от
адвокат С.И..
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН ********** и А.С.С.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат И.С., тримата със съдебен
адрес: ***, пл.“*******да заплатят на
М.Г.Б., с адрес: ***, общо сумата в
размер на 900 лв., представляваща направените от нея
разноски пред настоящата инстанция за защита от адвокат С.И..
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН ********** и А.С.С.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат И.С., тримата със съдебен
адрес: ***, пл.“*******да заплатят на
П.Д.Ч., ЕГН ********** общо сумата в размер на 900 лв.,
представляваща направените от него разноски пред настоящата инстанция за защита
от адвокат С.И..
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН ********** и А.С.С.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат И.С., тримата със съдебен
адрес: ***, пл.“*******да заплатят на
Х.С.Х., ЕГН ********** общо сумата в размер на 900 лв.,
представляваща направените от него разноски пред настоящата инстанция за защита
от адвокат С.И..
Решението, включително и в
частта, в която има характер на определение, е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
.