№ 17
гр. Варна , 23.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600080 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 83ж вр. чл. 83г, ал. 1, т.1 от ЗАНН, вр. чл.341,
ал.2 от НПК, вр. чл.345 ал.1 НПК.
С определение № 30 на Окръжен съд - Варна от 21.01.2021г., постановено по АНД
№ 20213100200060/21г., е прекратил съдебното производство и е върнал на прокурорa
предложение по чл. 83б от ЗАНН, за да бъдат приложени към него преписи от писмените
материали относно фактите, на които се позовава прокурорът в предложението, а също и за
прилагане на писмени доказателства относно наличието на причинно-следствена връзка
между действията на осъдения и престъпния резултат.
Съдебният акт е протестиран с искане за отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно, съответно за връщане на предложението на първостепенния съд за
образуване и разглеждане съобразно отразеното в него.
Варненският Апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази
доводите, изложени в протеста и след цялостно запознаване с материалите по делото,
констатира следното:
Протестът е подаден в срок и е допустим, а по същество – неоснователен.
Първостепенният съд – ВОС, при запознаване с новообразуваното АНД детайлно е
коментирал конкретни изисквания на чл. 836. ал. 2. т. 1, 4, 6, и 7 вкл. от ЗАНН, в контекста
на констатираните дефицити по внесеното от ОП-Варна - установил е липса на връзка с
изложените в обстоятелствената част на предложението фактически твърдения, заместени с
позоваване на редица доказателства, които на практика, липсват в кориците на делото /не е
съставен опис и не са приложени преписи: фактури с №99-101/2016г. с издател „В.“; препис
от търговското пълномощно, удостоверяващо, че именно физическото лице, срещу което е
1
внесен по НОХД обвинителен акт за данъчно престъпление, е представлявало към момента
на извършването на деянието юридическото лице, чието санкциониране се иска в
настоящото производство от административно-наказателен характер/.
Въззивният състав установи същата документално-доказателствена липса, поради
което не счита за нужно да ги преповтаря, т. к. се съгласява изцяло с тях. Тя касае факти,
изрично предвидени от закона да бъдат предмет на доказване в настоящото производство,
тъй като не са приложени преписи от писмените материали, установяващи обстоятелствата
относно престъплението на физическото лице, причинната връзка между престъплението и
престъпния резултат /облагата за юридическото лице/, вида и размера на облагата и връзката
между обвиненото физическо лице и юридическото лице.
Предвид спецификата на конкретния случай, съдържащ поредица от разнообразни
действия (реална продажба на билки по отношение на „С.Т.“ ЕООД и „Х.К.“ АД и мнима
покупка от „В.“ ЕООД, съответно невярно фактуриране и деклариране пред данъчни органи,
чрез упълномощаване и преупълномощаване), въззивният състав констатира, че по
настоящото дело не е налице нито опис на писмените материали , нито са приложени
заверени копия от тях (чл. 83б, ал. 2, т. 6 от ЗАНН).
Естеството на съдебната процедура в производството по чл. 83а и следващите от
ЗАНН, съобразно чл. 83ж от ЗАНН, предполага субсидиарното приложение на правилата на
НПК. Това означава, че в първоинстанционното съдебно производство по реда на чл. 83г,
ал. 2 – 8 от ЗАНН, съдът следва да спази разпоредбата на чл. 18 от НПК за непосредственост
при събирането и проверката на доказателствените материали. Поради това те следва да
бъдат приложени под опис към предложението, така както към обвинителния акт се
прилагат събраните доказателствени материали при досъдебното разследване.
Некоректно е и позоваването /цитирането/ в протеста на цитати от присъда №
59/20.11.2020 год., постановена по НОХД № 974/2020 г. по описа на ВОС, доколкото в това
производство при постановяване на съдебения си акт, първостепенният съд е базирал
своите правни изводи на много по-голям доказателствен обем. В този смисъл въззивният съд
споделя позицията на ВОС - няма процесуална възможност с цитатите от посочената по-
горе присъда, като доказателствено съдържание, да бъде заместена доказателествената маса,
на база на която е постановена цитираната присъда и на която се позовава прокурорът в
предложението. Поради това и въпреки приложените към предложението копия на
обвинителния акт, копие на съдебно-счетоводната експертиза и извлечение от ТР към АВ
относно актуалното състояние към 15.01.2021г. на „Е.4“ ЕООД ЕИК:**************, е
необходимо да бъдат приложени и преписи на останалите писмени материали, на които
прокурорът се позовава в предложението и които са посочени от първостепенния съд в
определението му. Така тези доказателствени материали ще могат да бъдат проучени и
преценени непосредствено от съда по настоящото производство от административно-
наказателен характер, при спазване на базисното изискване на чл. 18 от НПК. Същото се
отнася и до писмените материали относно връзката между юридическото лице, чието
имуществено санкциониране се предлага в настоящото производство, и физическото лице,
срещу което е внесен обвинителен акт по (друго) наказателно дело.
В производство от настоящия вид – по чл. 83а и следващите от ЗАНН е
предвидена възможност съдът да събира доказателства и служебно (чл. 83г, ал. 4 от ЗАНН).
Това обаче не означава съдът да измести прокурора при доказването на обстоятелствата,
твърдени във внесеното санкционно предложение; редно е и законът изисква (чл. 83б, ал. 2
от ЗАНН) такова предложение да бъде придружено от подкрепящите го писмени материали,
т. е. те да се приложат от прокурора още към внасянето на предложението.
2
Съобразно изложеното дотук, се обуславя извода за необходимост от връщане на
предложението на изготвилия го прокурор за отстраняване на непълноти и противоречия до
привеждане на предложението в съответствие с изискванията на чл. 83б, ал. 2 от ЗАНН.
Поради това и ревизираното определение се явява правилно и законосъобразно, респ.
протестът срещу него – неоснователен, с оглед на което и на основание чл. 345 вр. чл. 341
ал. 2 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд – Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 30 на Окръжен съд - Варна от 21.01.2021г.,
постановено по АНД № 20213100200060/21г., с което е прекратено съдебното производство
и делото е върнато на прокурора ведно с предложението по чл. 83б от ЗАНН за
окомплектоването му, съобразно чл. 83б, ал. 2 т. 1, 4, 6, и 7 от ЗАНН.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3