№ 187
гр. Кърджали, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20225140200520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на Р. Д. С. от
гр. Кърджали, против Наказателно постановление № 22-1300-000466 от 04.04.2022г.,
издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, с което на жалбодателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а
от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното НП било незаконосъобразно предвид на това, че не
бил извършил соченото нарушение, поради което моли съда да го отмени НП изцяло.
В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, се явява лично и поддържа
жалбата така, както е депозирана в съда.
Наказващият орган се представлява от ю.к. Ч., който оспорва жалбата. Има и
депозирано писмено становище от гл.ю.к. П., която счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като изслуша показанията на свидетелите и обсъди приетите по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.03.2022 г. на жалбодателя бил съставен АУАН с бл.№ ****** за това, че на
същата дата в 11:32 часа, в гр. Кърджали, на бул. „България, на кръговото движение пред
Автогара ХХI век, при управление на лек автомобил „Ф.” с рег. № *******, допуска
следното нарушение: водачът разговаря по мобилен телефон по време на движение без
наличие на устройство „свободни ръце”- нарушение на чл. 104а от ЗДвП. АУАН бил връчен
на нарушителя, който го подписал с възражение.
Въз основа на така съставения АУАН ВПД началника на сектор ПП към ОДМВР –
Кърджали издал обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбодателя С., при
1
идентична фактическа обстановка, е наложил административно наказание, за нарушение на
чл. 104а от ЗДвП и на основание чл.183 ал. 4 т.6 от ЗДвП - „ГЛОБА” в размер на 50 лева.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно
заседание на наличните гласни и писмени доказателства.
Факта на нарушението, за което е санкциониран жалбодателя, се установява от
показанията на свидетелите- очевидци: Т.У. и К.А., които съдът намира за обективни,
последователни и безпротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Разпитани в ОСЗ
двамата изцяло потвърждават констатациите, обективирани в АУАН от 22.03.2022г., като са
категорични, че водачът С. е държал телефона в дясната си ръка до дясното ухо, но при
подаване на сигнал за спиране, го е пуснал между краката си. Съдът кредитира изцяло
изложеното от свидетелите, като счита, че поднесената от тях информация е обективна,
логически последователна и безпротиворечива. Гореизложената фактическа обстановка
съответства напълно и с отразеното в АУАН, като съобразно изричната норма на чл. 189, ал.
2 ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното. Твърденията на жалбодателя, изложени в жалбата и в хода по същество,
останаха изолирани от доказателствата по делото, поради което съдът не ги кредитира.
Разпитаната свидетелка С.А.- собственик на управлявания от С. автомобил, удостоверява
факта на проверката на описаното в АУАН място, но твърди, че това се е случило през м.
юни. Заявява, че телефона на С. е бил на седалката между краката му, както и че телефонът
се свързва автоматично с мултимедията на колата, ако е включен блутут-а. Съдът счита, че
показанията на горецитираната свидетелка не следва да се кредитират предвид на близките й
отношения с жалбодателя, както и противоречието им с показанията на незаинтересованите
свидетели- очевидци на нарушението.
При така изяснената фактическа обстановка, правилно
административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна,
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно
нарушение по смисъла на чл. 104а ЗДвП. Съобразно цитираната норма, на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му. В конкретния случай, както бе посочено и по- горе, с
категоричност се изяснява обстоятелството, че жалбоподателят е ползвал мобилен телефон,
докато е управлявал МПС „Ф.” с рег. № *******. Освен това, съдът счита за нужно да
посочи, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а ЗДвП е отразено чрез
глагола "използва", който може да намери множество проявления. Под "използва мобилния
телефон" се има предвид всяко едно служене с телефона според неговите функции, а не само
"говорене". Както се установява от текста на самата разпоредба, целта е ползването на
телефона да не пречи на управлението на автомобила, да не отклонява вниманието на водача
и ръцете му да не са заети с друго, освен с управлението на МПС. Именно и предвид това,
без значение е дали чрез мобилното устройство се е говорило, набирало или се е извършвало
друго действие. След като то е било в ръцете на водача по време на движение, то се счита,
2
че е консумиран състава на административното нарушение, разписано в чл. 104а ЗДвП,
макар че по делото безспорно се установи, че телефонът е бил на ухото на водача.
По размера на наложената санкция:
Правилно АНО е преценил, че за нарушаване на правилото за поведение,
разписано в чл. 104а ЗДвП, следва на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на нарушителя да
бъде наложена глоба в размер от 50 лв. Размерът на административното наказание "глоба"
за нарушението на чл. 104а ЗДвП е фиксиран и предвид това не подлежи на каквато и да
било преценка за съразмерност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган и е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна
дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице
(чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2-1300-000466 от
09.03.2020г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, с което на
жалбодателя Р. Д. С. от гр. Кърджали, ж.к. „В.” № **, вх.*, ап.****, ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Д. С. от гр. Кърджали, ж.к. „В.” № **, вх.*, ап.****, ЕГН
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР-Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кърджали в
четиринадесет дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
3
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4