Р Е Ш Е Н И Е
№ 319 27.03.2023 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXVI-ти
административен състав,
на втори март две хиляди и двадесет и трета
година,
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЯНА КОЛЕВА
2. КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ
при секретаря В. С.
с участието на
прокурора Христо Колев
като разгледа
докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер
дело № 259 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на П.Н.С. ЕГН **********, чрез пълномощник адв.М.Н. срещу решение № 1193 от 23.12.2022г., постановено по НАХД № 3272/2022 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-001779/29.08.2022г. на Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Посочва, че не е бил уведомен за прекратяване на регистрацията на автомобила, поради изтекъл срок на застраховката „Гражданска отговорност“, поради което не е могъл и не е бил длъжен да формира съзнание относно факта, че управляваното от него МПС не е регистрирано. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Н., която счита, че решението
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът по касация не се явява и не се представлява. Не ангажира доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-0769-001779/29.08.2022г. на Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За да постанови решението, въз основа на
доказателствата по делото, съдът приел, че жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил, който считано от 05.04.2022 г. е бил със служебно
прекратена регистрация, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение.
Позовал се е на разпоредбата на чл.100, ал.3 от ЗДвП, съгласно която водачът на
моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да
залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство
валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите и да носи контролен талон към знака и в качеството си на
водач на МПС е длъжен да знае законовите последици от неизпълнение на това задължение,
като е могъл да провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за
„ГО“. Приел е, че с посоченото
бездействие жалбоподателят е проявил небрежност.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
В обстоятелствената част на
наказателното постановление е посочено, че на 15.04.2022
г. около 20:50 часа, по ул. „Проф. Яким Якимов“ срещу магазин „Лидл“, в посока
бул. „Стефан Стамболов“, жалбоподателят управлявал лек автомобил, „Тойота
Корола“, с рег. № А 5594 МА, лична собственост, който не бил регистриран по
надлежния ред поради служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП
поради липса на застраховка “Гражданска отговорност” от 05.04.2022 г.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗдвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че
законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при служебно
прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да уведоми
собственика на превозното средство. По делото не се спори, че е налице служебно
прекратяване на регистрацията на собствения на касатора лек автомобил,
извършено на 05.04.2022г., на основание именно сочения законов текст. В
конкретния случай обаче, след прекратяване регистрацията на автомобила,
уведомяване на собственика не било извършено. Касационният състав приема, че
след като императивно изискуемото уведомяване не е реализирано, то не е изпълнен
фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗдвП. Следва да се отбележи, че
регистрационните табели на автомобила са били на предназначените за това места,
поради което на водача не може да се вмени вина, била тя под формата на умисъл
или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Посочените задължения на водача в чл.100, ал.3 от ЗДвП
не променят горните изводи, защото неизпълнението им води до осъществяване на
друг състав на административно нарушение и не освобождава административният
орган да уведоми собственика за прекратяване на регистрацията на автомобила.
С оглед изложеното, касационният състав приема, че
решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо, но неправилно,
поради което следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено и
наказателното постановление, поради субективна несъставомерност на деянието.
РАЗНОСКИ
Съобразно изхода от спора,
своевременно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане
на адвокатско възнаграждение и липса на възражение за прекомерност от страна на
ответника, следва да се присъдят разноски в размер на 600лв. заплатено
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и 200лв. адвокатско
възнаграждение пред касационната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен
съд – гр. Бургас, ХXVІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1193 от
23.12.2022г., постановено по НАХД № 3272/2022 по описа на Районен съд – Бургас и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
22-0769-001779/29.08.2022г. на Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна
полиция“, с което на П.Н.С., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на П.Н.С.
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 800лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.