РЕШЕНИЕ
гр.София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет и трети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Йоана Генжова
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 11
565 по описа за 2019 година и за да се произ-несе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение от 04.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 13 539/2013 г. по описа на СРС,
І ГО, 31 състав е отхвърлен предявеният от Д.В.С., ЕГН ********** срещу „У.Б.“
АД, ЕИК ****– в качеството му на правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“
АД, ЕИК ***** иск е правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване поради измама на
договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство № 424/ 12.07.2004
г., сключен между Д.В.С. и „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, както и
предявеният от Д.В.С., ЕГН ********** срещу „К.Ф.“ ЕООД, ЕИК *****иск е правно
основание чл.34 ЗЗД за осъждане на „К.Ф.“ ЕООД да й заплати сумата 1 336,60 лева,
представляваща получена сума по унищожаем поради
измама договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство №
424/12.07.2004 г., сключен между нея и „Е.В.Б.Б.Б.“
АД, вземанията по който са прехвърлени на „К.Ф.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно
решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Д.В.С.,***. В жалбата се поддържа, че
обжалваното решение е нищожно, поради противоречието му с правния ред и добрите
нрави; за недопустимост на същото, паради това че не са спазени пределите на
сезиране от страна на ищцата, с което е нарушено диспозитивното
начало от състава на първоинстанционния съд, а при
условията на евентуалност – и за неправилност на атакуваното решение, като се
наведени доводи, че същото е незаконосъобразно, необосновано, както и че е
постановено при допуснати процесуални нарушение и в противоречие със събрания
по делото доказателствен материал
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
обжалваното решение на СРС и да върне делото на първоинстанционния
съд за ново произнасяне по предявените искове. При условията на евентуалност, в
случай че се установи, че решението е недопустимо – е заявено искане да се
обезсили същото в цялост и делото да се върне на СРС за ново разглеждане, съотв. решението да бъде отменено в цалост
поради неговата неправилност , като се постанови ново решение, с което да се
уважат заявените от жалбоподателката искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна по нея – „У.Б.“
АД и същата не е изразила становище по нея.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от страна на ответника „К.Ф.“ ЕООД, ***,
в който жалбата е оспорена в цялост, като са релевирани
съображения за нейната неоснователност и за правилност на първоинстанционния
съдебен акт. Не претендира присъждането на разноски по делото.
С влязло в сила определение на
съда от 07.04.2022 г. производството по делото е прек-ратено
в частта относно предявения от жалбоподателката-ищца Д.В. С. срещу „К.Ф.“
ЕООД иск с правно основание чл.34 ЗЗД за сумата 1 336,60 лева, поради
постигната между тези страни съдебна спогодба, одобрена по реда на чл.234, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд като прецени
доводите на страните и събраните по делото дока-зателства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено след-ното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12. 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада
в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателката, че решението –
предмет на въззивен контрол е нищожно. В действащата нормативна
уредба не е налице легална дефиниция, определяща кое съдебно решение е нищожно,
но е безспорно в правната доктрина и в съдебната практика, че за да е нищожно
едно съдебно решение същото не следва да отговаря на изискванията за валидност
на съдебните актове. Нищожно е съдебното решение, което е постановено от
ненадлежен съдебен орган или в ненадлежен състав; извън пределите на
правораздавателната власт на съда; не е изготвено в писмена форма; не е
подписано и е абсолютно неразбираемо дори и чрез тълкуване /в т.см. решение № 355/03.10.2012 г. на ВКС,
І ГО по гр.д.№ 35/2012 г., решение № 668/15.11.2010 г. по гр.д.№ 1790/2009 г. на
ВКС, І ГО, решение № 63/30.11.2016 г. по т.д.№ 1512/2014 г. На ВКС, ІІ ТО, решение №
60138/26.01.2022 г. по гр.д.№ 723/2021 г. на ВКС, І ГО и
др./. Атакуваното решение на страда от нито един от визираните пороци. Същото е постановено
от надлежен състав в кръга на неговата компетент-ност,
изготвено е в писмен вид, подписано е и е мотивирано, като волята на съда е
изразена ясно и разбираемо. Евентуалните недостатъци при формиране на правните
изводи на съда, съотв. евентуалното противоречие на
същите с материални норми, липсата на мотиви по възражения или погрешните
мотиви не водят до нищожност на решението, а до евентуалната негова
неправилност.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и наведеното в жалбата
твърдение за недопустимост на първоинстанционното
решение в атакуваната част. Безспорно е в теорията и съдебната практика, че
недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото
може да се реши по същество. Такова е решението, постановено въпреки липсата на
право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на
отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Решението на
СРС в атакуваната част не е постановено при липсата или наличието на някои
от визираните условия, които да обуславят неговата недопустимост.
Несъстоятелни са
доводите за недопустимост поради неспазване на пределите на сезирането. Предметът на делото е спорното материално субективно
право – претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на
иска. Когато в нару-шение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за
който не е бил сезиран, съотв. е бил десезиран или когато е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
процесуално недопус-тимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание /в този смисъл и константната практика на ВКС, в т.ч. решение № 398/23.05.2010 г. по гр.д.№ 738/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение №
249/23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 133/26.05.2011
г. по гр.д.№ 664/2010 г. на ВКС, III ГО; решение № 307/04.10.2011 г. по гр.д.№
1187/2010 г. на ВКС, III ГО, решение № 5/20.02.2012 г. по гр.д.№ 658/2011 г. на
ВКС, ІІІ ГО и мн.други. Когато такова нарушение не е налице, какъвто е и конкретният казус, дадената
от съда правна квали-фикация на иска, с който е сезиран,
във всички случаи обуславя правилността на решението.
Евентуалното допускане
на други процесуални нарушения извън горепосочените или грешки при мотивирането
на съдебното решение не е процесуална предпоставка за съществу-ването
и/или надлежното упражняване на правото на иска и няма отношение към
допустимост-та на исковото производство, съответно допустимостта на съдебните
актове и само по себе си не е основание за обезсилване на решенията.
С оглед горното следва
да се обсъдят релевираните доводи относно правилността
на обжалвания акт.
От приетото в първоинстанционното производство заверено копие от договор
за потре-бителски кредит на граждани без
поръчителство № 424/12.07.2004 г. /неоспорено в процеса/, се установява, че на
посочената дата по повод искане на кредитополучателя с № 5293/09.07.2004 г. между
„Е.В.Б.Б.Б.“ АД и кредитополучателя Д.В.С. е сключена сделка, по силата на която банката й
е предоставила потребителски кредит в размер на 7 500,00 лева при посочения в
т.3.1 начин на издължаване. Съгласно т.3.3 от сделката крайният срок за
погасяване на кредита е 10.07.2009 г. Същият договор е приет като доказа-телство и с приложеното гр.дело № 07078/2005 г. по
описа на СРС, І ГК, 27 състав.
Безспорно е в
производството, че ответникът „У.Б.“ АД е универсален правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД.
С определение от
10.08.2005 г., постановено по гр.дело № 07078/2005 г. по описа на СРС, 27 състав
е оставено без уважение искането на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД
по чл.237, б.“б“ ГПК /отм./ за издаване на изпълнителен лист срещу Д.В.С. за
неиздължени задължения по този договор в размер на 6 573,89 лева – главница и
482,69 лева – договорна лихва за периода от 10.02.2005 г. до 21.07.2005 г.
С определение от
08.11.2005 г., постановено по ч.гр.дело № 1228/2005 г. по описа на СГС, ТК е
отменено определението от 10.08.2005 г. на СРС, 27 състав по гр.дело № 07078/2005
г. и е постановено Д.В.С. да заплати на „Е.В.Б.Б.Б.“
АД на основание чл.237, б.„в“ ГПК /отм./ сумата от 6 573,89 лева,
представляваща общо просрочена и предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № 424 от 12.07.2004 г.; просрочена лихва за времето от
10.02.2005 г. до 21.07.2005 г. в размер на 482,69 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от 22.07.2005 г. /датата на предявяване на молбата/ до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.64, ал.1 ГПК /отм./ разноски
за държавна такса пред двете инстанции в размер на 211,69 лева.
Със същия акт е разпоредено и да се издаде изпълнителен лист за описаните
по-горе суми в полза на банката, какъвто е бил издаден на 18.11.2005 г.,
приложен в заверено копие с исковата молба.
Въз основа на този
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20573/2006 г. /20061110420573/
по описа на СИС към СРС, 3 отд., 1 уч., по което на 27.03.2006 г. е изпратена призовка за
доброволно изпълнение на длъжника Д.В.С. /приложена с исковата молба/.
В производството не е спорно и че вземанията
по процесния договор за кредит са прехвърлени от
банката с договор за прехвърляне на вземания от 30.08.2006 г. на „К.Ф.“ ЕООД –
ответник по иска с правно основание чл.34 ЗЗД, производството по който е
прекратено пред въззивната инстанция.
Съгласно данните от
представеното пред СРС от „К.Ф.“ ЕООД споразуме-ние,
същото е сключено на 16.11.2006 г. между Д.В.С. и „К.Ф.“ ЕООД и има за предмет сумите,
предмет на образуваното изпълнително дело № 20573/ 2006 г. на СИС при СРС, 3 отд., 1 участък. В същия акт е обективирано
изявление на жалбоподателката-ищца Д.С., че има
задължение към дружеството, което не е погасено към датата на подписване на
споразумението и възлиза общо в размер на 8 106,00 лева, от които: 6 573,00
лева – главница, 1 311,00 – лихви и 222,00 лева – разноски /т.1/, които последната
е приела да заплати съгласно погасителен план, установен в т.3 от
споразумението. Посочено е и че вземането произтича от договор за прехвърляне
на вземания от 30.08.2006 г., сключен между „Е.В.Б.Б.Б.“
АД и „К.Ф.“ ЕООД, както и че след окончателното изплащане на задължението по
т.1 от споразумението дружеството ще предос-тави на
длъжника съответния документ при условията на чл.330, б.“а“ ГПК /отм./ за
спиране на изп.дело № 20573/2006 г. – 3 отд., 1 уч. на СИС при СРС.
Приети са и съобщения
от 07.02.2012 г. до нея и „К.ф.“ ЕООД, изготвени от ДСИ В.по изп.дело № 20573/2006 г. по описа на СИС при СРС, 3 отд., 1 уч., в първото от които е
отразено, че държавният съдебен изпълнител признава извършеното извън-съдебно
плащане съгласно представените документи, а във второто – че направените от Д.В.С.
извънсъдебни плащания съгласно сключеното споразумение от 16.11.2006 г. между
нея и „К.ф.“ ЕООД съгласно представени по делото доказателст-ва
са в общ размер от 997,00 лева. Съобщението до ищцата е връчено лично на същата
на 12.03.2012 г., а това на взискателя – на
09.02.2012 г.
Извънсъдебното
заплащане по споразумението на сума от 997,00 лева е потвърдено и в молба на „К.ф.“
ЕООД до ДСИ по изп.дело № 20573/2006 г. по описа на
СИС при СРС, 3 отд., 1 уч. с
вх.№ 2191/16.02.2012 г.
С нотариална покана
с рег.№ 36649/20.12.2011 г. по описа на нотариус Р. Д., връчена на Д.В.С. –
чрез майка й З.С. на 27.12.2011 г., „К.ф.“ ЕООД е отправил до жалбоподателката-ищца волеизявление, че прекратява
сключеното между тях споразумение от 16.11.2006 г. поради неизпълнение от
страна на последната на т.3 от него.
Приета е и служебна
бележка с изх.№ 4577/04.10.2017 г., издадена по изп.дело
№ 20573/ 2006 г. по описа на 3 отд., 13 участък на
ДСИ при СРС – стар 1 уч., от която се констатира, че
по това изпълнително дело са постъпили следните суми: на 27.02.2012 г. – 300,00
лева, от които: 25,05 лева, преведени по сметка на СРС и 274,95 лева по сметка
на взискателя и на 13.03.2012 г. – 100,00 лева, от
които: 8,35 лева, преведени по сметка на СРС и 91,65 лева по сметка на взискателя „К.Ф.“ ЕООД.
От ангажираното
влязло в сила съдебно решение № 5642/25.07.2014 г., постановено по гр.д.№
17334/2014 г. по описа на СРС, ГО, ІV-Г състав е видно, че с този акт е
потвърдено решение от 01.08.2013 г. по гр.д.№ 4588/2012 г.на СРС, ГО, 124
състав, с което изцяло са отхвърлени предявените от Д.В.С. срещу „К.Ф.“ ЕООД
отрицателни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за сумата 6 573,00 лева – главница и 919,11 лева – лихва към 10.09.2012 г. по
издаден изпълнителен лист на 18.11.2005 г. по гр.д.№ 07078/2005 г. на СРС, 27
състав, по който е образувано изпълнително дело № 20573/2006 г. на ДСИ при СРС,
3 отд., 1 участък, тъй като е прието, че
погасителната давност за тези вземания не е изтекла.
Със служебна
бележка с изх.№ 6227/19.02.2018 г. по изп.дело №
20573/2006 г. по описа на ДСИ при СРС, 3 отд., 13
участък /стар 1 уч./ – л.154 от делото на СРС,
ангажирана от ищ-цата, е удостоверено, че на
16.12.2012 г. по делото е постъпила молба от взискателя
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и е отхвърлено предложение
на длъжника за разс-рочено плащане на сума от 25,00
лева месечно; че на 02.07.2013 г. е спряно изпълнителното дело на основание
чл.432, т.1 ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.3 ГПК в
изпълнение на представена от длъжника обезпечителна заповед на СРС, 124 състав;
че на 29.08.2014 г. е постъпила молба от взискателя
за прехвърляне на делото на ЧСИ О.М., която е била оставена без уважение поради
обстоятелството, че изпълнителното производство е спряно; че 04.12.2017 г. е
депозирана молба от длъжника за прекратяване на изп.дело
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с която е представено и определение от 10.10.2014 г. на СРС, 124 състав за отмяна на обезпе-чението чрез спиране на изпълнението, както и че на
08.12.2017 г. държавният съдебен изпълнител с постановление е констатирал
обстоятелствата по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и е прекра-тил
изпълнителното дело.
С определение от 23.03.2021 г., постановено
по настоящото дело, въззивният съд на основание
чл.155 ГПК е уведомил страните, че му е служебно известно постановеното по в.гр.д.
616/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А състав решение № 4 559 от 20.06.2019 г., влязло
в сила на 26.05.2020 г., с което е потвърдено решение от 30.10.2018 г. по
гр.д.№ 82 068 2017 г. на СРС, 34 състав, с което са отхвърлени предявените от Д.В.С.
срещу „У.Б.“ АД – правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД,
искове с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство № 424/12.07.2004 г. поради
липса на съгласие за сключването му от страна на ищцата, заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави и привидност.
Решението е
постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника – „К.ф.“
ЕООД.
С присъда от
03.02.2016 г„ постановена по н.ох.д.№ 9867/2008 г. по описа на СРС, НО, 96
състав Ю.Н.Г.е призната за виновна за това, че в периода от неустановена дата
през месец май 2004 г. до 22.12.2004 г. в гр.София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София,
ул.„*****, като прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“, в
условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила заблуждение у различни граждани, че теглените и предоставени
от тях кредити и овърдрафти в полза на Ю.Г., в качеството й на прокурист на ЕТ
„К.**- Г.Г.“ ще бъдат използвани за плащане на
заплати на служителите и организиране на езиков курс в Малта, като кредитите и
овърдрафтите, изтеглени от името на служителите на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъдат погасявани от тяхно име, но за сметка на
фирмата и с това им причинила имотна вреда в големи размери – 117 708,00 лева,
както следва: 1. На 03.09.2004 г., непосредствено след започването на работа от
М.А.в ЕТ „К.**- Г.Г.“, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София,
ул.„*****, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у М.А.,
че изтегленият и предоставен от нея кредит в полза на Ю.Г.в качеството й на
прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде използван за
плащане на заплати на служителите и организиране на езиков курс в Малта, като
кредитът, изтеглен от името на М.А.ще бъде погасяван от нейно име, но за сметка
на фирмата и с това й причинила имотна вреда в размер на 7 000,00 лева; 2. На
неустановена дата през октомври 2004 г. възбудила заблуждение у М.А.А., че изтегленият и предоставен от нея овърдрафт в полза
на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“
ще бъде използван за плащане на заплати на служителите и организиране на езиков
курс в Малта, като овърдрафтьт, изтеглен от името на М.А.ще
бъде погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с това й причинила
имотна вреда в размер на 2 050,00 лева; 3. На неустановена дата през месец юни
2004 год., непосредствено след започването на работа от Е.Б.в ЕТ „К.**- Г.Г.“, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у Е.Е.-У.Б.,
че изтегленият и предоставен от нея кредит в полза на Ю.Г.в качеството й на
прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде използван за
плащане на заплати на служителите и организиране на езиков курс в Малта, като
кредитът, изтеглен от името на Е.Е. - У.Б.ще бъде
погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с това й причинила имотна
вреда в размер на 7 000,00 лева; 4. На неустановена дата през август 2004 г. в
гр.София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у Е.Е.- У.Б.,
че изтегленият и предоставен от нея овърдрафт в полза на Ю.Г.в качеството й на
прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде използван за
плащане на заплати на служителите и организиране на езиков курс в Малта, като овърдрафтьт, изтеглен от името на Е.Е.-У.Б.ще
бъде погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с това й причинила
имотна вреда в размер на 3 800,00 лева; 5. На дата 27.12.2004 г. в гр.София, в
офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ
се в гр.София, ул. „*****, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение у В.Л.Г., че изтегленият и предоставен от него кредит в полза на Ю.Г.в
качеството й на прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде
използван за плащане на заплати на служителите и организиране на езиков курс в
Малта, като кредитът, изтеглен от името на В.Л.Г.ще бъде погасяван от негово
име, но за сметка на фирмата и с това му причинила имотна вреда в размер на 6 750,00
лева; 6. На 18.11.2004 г. в гр.София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“
АД, находящ се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у В.Л.Г., че изтегленият и
предоставен от него овърдрафт в полза на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ
„К.**- Г.Г.“ ще бъде използван за плащане на заплати
на служителите и организиране на езиков курс в Малта, като овърдрафтьт,
изтеглен от името на В.Л.Г.ще бъде погасяван от нейно име, но за сметка на
фирмата и с това му причинила имотна вреда в размер на 1938 лв. /хиляда
деветстотин тридесет и осем лева/; 7. През месец май 2004 г. в гр.София,
непосредствено след започването на работа от Д.В.в ЕТ „К.**- Г.Г.“, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у Д.М.В., че изтегленият и предоставен
от него кредит в полза на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде използван за плащане на заплати на служителите
и организиране на езиков курс в Малта, като кредитът, изтеглен от името на Д.М.В.
ще бъде погасяван от негово име, но за сметка на фирмата и с това му причинила
имотна вреда в размер на 7 000,00 лева; 8. През месец август 2004 г. в гр.София,
в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ
се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение у Д.М.В., че изтегленият и предоставен от него овърдрафт в полза на
Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще
бъде използван за плащане на заплати на служителите и организиране на езиков
курс в Малта, като овърдрафтът, изтеглен от името на Д.М.В. ще бъде погасяван
от негово име, но за сметка на фирмата и с това му причинила имотна вреда в
размер на 1 000,00 лева; 9. На 14 юни 2004 г. в гр.София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София,
ул.„*****, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Е.А.Ц.,
че изтегленият и предоставен от нея овърдрафт в полза на Ю.Г.в качеството й на
прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде използван за
плащане на заплати на служителите и организиране на езиков курс в Малта, като
овърдрафтът, изтеглен от името на Е.А.Ц. ще бъде погасяван от нейно име, но за
сметка на фирмата и е това и причинила имотна вреда в размер на 3 202,00 лева;
11. На 06.07.2004 г. в гр.София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“
АД, находящ се в гр.София, ул.„*****, е цел да набави
за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у В.Т.И., че изтегленият и
предоставен от нея кредит в полза на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**-
Г.Г.“ ще бъде използван за плащане на заплати на служителите
и организиране на езиков курс в Малта, като кредитът, изтеглен от името на В.Т.И.
ще бъде погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с това й причинила
имотна вреда в размер на 2 650,00 лева; 12. На 16.07.2004 г. в гр.София, в
офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ
се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение у В.Т.И., че изтегленият и предоставен от нея овърдрафт в полза на Ю.Г.в
качеството й на прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде
използван за плащане на заплати на служителите и организиране на езиков курс в
Малта, като овърдрафтът, изтеглен от името на В.Т.И. ще бъде погасяван от нейно
име, но за сметка на фирмата и с това й причинила имотна вреда в размер на 3 800,00
лева; 13. На 15.07.2004 г. в гр.София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“
АД, находящ се в гр.София, ул.„*****, е цел да набави
за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Д.В.С., че изтегленият и предоставен от нея кредит в полза на Ю.Г.в
качеството й на прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде
използван за плащане на заплати на служителите и организиране на езиков курс в
Малта, като кредитът, изтеглен от името на Д.В.С. ще бъде погасяван от нейно
име, но за сметка на фирмата и с това й причинила имотна вреда в размер на 6 740,00
лева /шест хиляди седемстотин и четиридесет лева/; 14. На 20.07.2004 г. в гр.
София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у Е.Б.И., че изтегленият и предоставен
от нея кредит в полза на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде използван за плащане на заплати на служителите
и организиране на езиков курс в Малта, като кредитът, изтеглен от името на Е.Б.И.
ще бъде погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с това й причинила
имотна вреда в размер на 7 000,00 лева; 15. На 27.10.2004 г. в гр.София, в
офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ
се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение у Е.Б.И., че изтегленият и предоставен от нея овърдрафт в полза на Ю.Г.в
качеството й на прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде
използван за плащане на заплати на служителите и организиране на езиков курс в
Малта, като овърдрафтът, изтеглен от името на Е.Б.И. ще бъдат погасявани от
нейно име, но за сметка на фирмата и с това й причинила имотна вреда в размер
на 1 678,00 лева; 16. През месец август 2004 г. в гр. София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София,
ул.„*****, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у В.В.К.-Г., че изтегленият и предоставен от нея кредит в полза
на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“
ще бъде използван за плащане на заплати на служителите и организиране на езиков
курс в Малта, като кредитът, изтеглен от името на В.В.К.-Г.ще
бъде погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с това й причинила
имотна вреда в размер на 6 000,00 лева; 17. На неустановена дата през месец
септември 2004 г. в гр.София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“
АД, находящ се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у В.В.К.-Г.,
че изтегленият и предоставен от нея овърдрафт в полза на Ю.Г.в качеството й на
прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде използван за
плащане на заплати на служителите и организиране на езиков курс в Малта, като
овърдрафтът, изтеглен от името на В.В.К.-Г.ще бъде
погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с това й причинила имотна
вреда в размер на 2 000,00 лева; 18. На 20.09.2004 г. в гр.София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София,
ул.„*****, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у С.Г.К.,
че изтегленият и предоставен от него кредит в полза на Ю.Г.в качеството й на
прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде използван за
плащане на заплати на служителите и организиране на езиков курс в Малта, като
кредитът, изтеглен от името на С.Г.К. ще бъде погасяван от негово име, но за
сметка на фирмата и с това му причинила имотна вреда в размер на 6 700,00 лева;
19. На 05.10.2004 г. в гр. София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“
АД, находящ се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у К.Й.К., че изтегленият и
предоставен от нея кредит в полза на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**-
Г.Г.“ ще бъде използван за плащане на заплати на
служителите и организиране на езиков курс в Малта, като кредитът ще бъде
погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с това й причинила имотна
вреда в размер на 6 735,00 лева; 20. На 20.10.2004 г. в гр. София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София,
ул. „*****, е цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у И.И.К., че изтегленият и предоставен от нея кредит в полза на
Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще
бъде използван за плащане на заплати на служителите и организиране на езиков
курс в Малта, като кредитът, изтеглен от името на И.И.К.
ще бъде погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с това й причинила
имотна вреда в размер на 6 715,00 лева; 21. На 10 ноември 2004 г. в гр.София, в
офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ
се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение у И.И.К., че изтегленият и предоставен от
нея овърдрафт в полза на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде използван за плащане на заплати на служителите
и организиране на езиков курс в Малта, като овърдрафтът, изтеглен от името на И.И.К. ще бъде погасяван от нейно име, но за сметка на
фирмата и с това й причинила имотна вреда в размер на 1 925,00 лева; 22. На
20.10.2004 г. в гр.София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД,
находящ се в гр.София, ул.„***** с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Р.Д.О.-Д., че изтегленият и
предоставен от нея кредит в полза на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**-
Г.Г.“ ще бъде използван за плащане на заплати на
служителите и организиране на езиков курс в Малта, като кредитът, изтеглен от
името на Р.Д.О.-Д.ще бъде погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с
това й причинила имотна вреда в размер на 6 715,00 лева; 23. На 10.11.2004 г. в
гр. София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София, ул. „*****, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у Р.Д.О.-Д., че изтегленият и
предоставен от нея овърдрафт в полза на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**-
Г.Г.“ ще бъде използван за плащане на заплати на
служителите и организиране на езиков курс в Малта, като овърдрафтът, изтеглен от
името на Р.Д.О.-Д.ще бъде погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с
това й причинила имотна вреда в размер на 1 925,00 лева; 24. На неустановена
дата през месец ноември 2004 г. в гр.София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София,
ул.„*****, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у С.О.В.,
че изтегленият и предоставен от него овърдрафт в полза на Ю.Г.в качеството й на
прокурист на ЕТ „К.**- Г.Г.“ ще бъде използван за
плащане на заплати на служителите и организиране на езиков курс в Малта, като
овърдрафтът, изтеглен от името на С.В.ще бъде погасяван от негово име, но за
сметка на фирмата и с това му причинила имотна вреда в размер на 2 000,00 лева;
25. На 08.10.2004г., в гр. София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“
АД, находящ се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Н.Р.С.-К., че изтегленият и
предоставен от нея кредит в полза на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**-
Г.Г.“ ще бъде използван за плащане на заплати на
служителите и организиране на езиков курс в Малта, като кредитът, изтеглен от
името на Н.Р.С.-К.ще бъде погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с
това й причинила имотна вреда в размер на 6 710,00 лева; 26. На 10 ноември 2004
г. в гр.София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у Н.Р.С.-К., че изтегленият и
предоставен от нея овърдрафт в полза на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**-
Г.Г.“ ще бъде използван за плащане на заплати на
служителите и организиране на езиков курс в Малта, като овърдрафтът, изтеглен
от името на Н.Р.С.-К.ще бъде погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и
с това й причинила имотна вреда в размер на 1 925,00 лева; 27. На 22.12.2004 г.
в гр. София, в офиса на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, находящ се в гр.София, ул.„*****, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у Н.Р.С.-К., че изтегленият и
предоставен от нея кредит в полза на Ю.Г.в качеството й на прокурист на ЕТ „К.**-
Г.Г.“ ще бъде използван за плащане на заплати на
служителите и организиране на езиков курс в Малта, като кредитът, изтеглен от
името на Н.Р.С.-К.ще бъде погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата и с
това й причинила имотна вреда в размер на 6 750,00 лева – престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.10,
ал.1, т.5 във вр.с чл.209, ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК и във връзка с чл.54, ал.1 от НК й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено е изпитателен срок от 4
/четири/ години.
С присъдата
подсъдимата е осъдена да заплати на Д.В.С. сумата в размер на 6 740,00 лева,
представляващи причинените й в резултат на деянието, пред-мет
на обвинителния акт имуществени вреди, 4 % държавна такса върху размера на
уважения граждански иск, а именно: 270,00 лева и 5,00 лева – такса за издаване
на изпълнителен лист.
С влязло в сила решение
№ 917 от 01.08.2017 г., постановено по в.н.о.х.д.№ 58/2017 г. по описа на СГС,
НО, XVII въззивен състав е изменена присъдата от
03.02.2016 г. на 96 състав на СРС по нохд № 9867/2008
г. в наказателната част относно размера на причинените от Ю.Н.Г.е
престъплението вреди, като вместо посочените 117 708,00 лева същите са: 109 208,00
лева, вкл. относно това да е възбудила заблуждение у Д.М.В. през месец май и
месец август 2004 г. в гр.София и с това да му е причинила вреди в размер
съответно от 7 000,00 лева и 1,000,00 лева /общо 8 000,00 лева/, както и на В.В.Г.да е причинила вреди за разликата над 5 500,00 лева до
6 000,00 лева, за което е призната за невиновна и оправдана.
Присъдата е
изменена и в гражданската част относно присъденото обезщетение на Д.В.С. в
размер на 6 740,00 лева, като подсъдимата Ю.Н.Г.е осъдена да заплати на Д.В.С. и
законната лихва върху посочената сума, начиная от
15.07.2004 г. до окончателното й плащане.
В останалата й част присъдата е потвърдена.
При така приетото от фактическа страна настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована неоснователността на претенцията на ищцата Д.В.С. по чл.29 ЗЗД за унищожаване поради измама на договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство № 424/12.07.2004 г., сключен между Д.В.С. и „Е.В.Б.Б.Б.“ АД – с правоприемник „У.Б.“ АД с оглед липсата на елементите от фактическия състав на посочената разпоредба, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение към същите във връзка с наведените в жалбата доводи съдът намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:
Материалноправната норма на чл.29 ЗЗД в дадения казус е приложена точно от страна на първата инстанция. С оглед нормативната уредба на чл.29 ЗЗД измамата е основание за унищожаване на договор, когато страна по сделката е била подведена от другата страна или от трето лице да я сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение – чрез създадена у нея невярна представа за предмета на сделката, за съдържанието на насрещните права и задължения и правните й последици. Действалата при измама страна е сключила сделката именно в резул-тат на умишлено създадените у нея неверни представи, с очаквания за други правни последици и не би я сключила, ако не е била въведена в заблуждение. Съгласно ал.2 на визираната разпо-редба, когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожаването на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.
По силата на чл.154, ал.1 ГПК
всяка страна в гражданското съдопроизводство е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. С ангажирания в първоинстанционното производство доказателствен
материал жалбоподателката-ищца Д.С. не е установила при
условията на пълно и главно доказване наличието на куму-лативната
даденост на предпоставките, обуславящи приложението на института по чл.29 ЗЗД.
В производството не е установено от страна на последната нито че е била
умишлено въведена в заблуждение от страна на служители на банката за сключване
на процесния договор, в т.ч. и от посочените в
молбата й за уточнение от 16.03.2018 г. лица, нито че към момента на сключване
на процесния договор съконтрагентът
й е знаел или не е могъл да не знае за измамата, изхож-даща
от третото лице Ю.Н.Г..
Неоснователни са наведените в
жалбата доводи във връзка с кредитирането на присъ-дата
и мотивите към нея. Съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския такъв, който разглежда гражданскоправните последици от деянието във връзка с това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. По въпроса относно задължителният характер на присъдата
във връзка с приложението на тази норма е формирана трайна практика на
касационната инстанция, с която е изяснено, че обвързващата сила на присъдата
за гражданския съд винаги предпоставя тъждество между
деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия
процес пред гражданския съд /в т.м. решение
№ 25/17.03.2010 г. по
т.д.№ 211/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение
№ 163/26.10.2011 г. по т.д.№
1025/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 177/ 06.12.2018
г. по т.д.№ 2394/ 2017 г. на ВКС, I ТО, решение
№ 7/09.03.2022 г. по
гр.д.№ 2000/ 2021
г. на ВКС, III ГО
и др./. Тази проверка в случая сочи, че извършеното от третото лице Ю.Н.Г.деяние
е само един от правно-релевантните факти, подлежащи на доказване в настоящия
казус като част от фактическия състав на измамата по чл.29 ЗЗД.
Присъдата като съдебен акт представлява
единство от мотиви и диспозитив. Със сила на пресъдено нещо обаче се ползва само диспозитивът.
Мотивите, макар и част от официален документ, указват какви са били
съображенията на наказателния съд, изведени въз основа на събрания пред него доказателствения
материал, за да обоснове присъдата, но те не са самото решение по въпросите,
посочени в разпоредбата на чл.301, ал.1 НПК във връзка с чл.305, ал.4 НПК. В
този смисъл задължителна сила за гражданския съд има единствено диспозитивът на присъдата, но не и мотивите. Всички
останали факти, извън посочените в чл.300 ГПК, които имат отношение към
гражданските последици от деянието, подлежат на доказване от страната, която ги
твърди, с допустимите за това доказателства в гражданския процес /решение № 46/
19.05.2022 г. по т.д.№ 408/2021 г. на ВКС, І ТО и др./.
Тези други релевантни за
гражданския спор обстоятелства с оглед принципите на непосредственост и
равенство на страните в гражданския процес трябва изрично да бъдат дока-зани пред гражданския съд независимо дали по отношение
на тях вече са били събрани доказа-телства в хода на
наказателното производство. Гражданският съд не може да се позовава на до-казателства, които не са събрани в хода на
производството по висящия пред него спор. Съглас-но
чл.235, ал.2 ГПК съдът основава решението си върху приетите за установени
обстоятелства по делото и на закона. Цитираната разпоредба го задължава да
формира вътрешното си убежде-ние по правнорелевантните факти въз основа на относимите
и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред. Няма
съмнение, че това са тези доказателства, които са събрани „пред и от оня съд,
който ще решава делото“. Принципът на непосредственост при разглеждането на
делото, прогласен в разпоредбата на чл.11 ГПК, не допуска решението на съда да
се основава на свидетелски показания, събрани в друго производство, в т.ч. и наказател-но такова /решение № 66/12.03.2015 г.,
постановено по гр.д.№ 5839/2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 94/05.11.2020
г., постановено по т.д.№ 2009/2019 г. на ВКС, ТК, II ТО и др./.
В тази връзка следва да се
отбележи, че жалбоподателката-ищца, която носи
тежестта за доказване на елементите от фактическия състав на измамата по чл.29 ЗЗД, е могла да устано-ви твърдените от нея факти
чрез всички допустими от ГПК способи, в т.ч. чрез събиране на гласни
доказателствени средства посредством разпит пред гражданския съд на лицата,
участва-ли в качеството на свидетели в наказателното производство, но такова доказателствено искане не е било направено от нейна страна
както пред първата инстанция, така и пред въззивния
съд.
Липсва и задължение за съда да
постановява изричен акт и да съобщава на страните с какво „качество“ същият е
приел представените от тях доказателства в процеса.
Не могат да бъдат споделени и
оплакванията на жалбоподателката, че банката нямало
как да не знае за измамата. Фактът, че служители на ЕТ „К.**– Г.Г.“ са сключили договорите за кредит и за овърдрафт –
предмет на наказателната измама в един и същи офис на банката, не може да основе
извод, а още по-малко еднозначен и обоснован за наличието на знание от нейна
страна за измамата, извършена от третото лице Ю.Н.Г., съотв.,
че не е могла да не знае за нея, още повече, че сделките са сключени в един
продължителен период от време от около 8 м. Евентуалното съдействие от третото
лице на ищцата при сключване на сделката също не би могло да формира такъв
извод. Правна пречка за осъществяване на това съдействие не е налице, което е и
честа практика в обективната действи-телност. Изводите
на съда не могат да почиват на предположения или индиции,
а на безспорно установени факти в хода на процеса.
По делото не са налице
доказателства, от които да е видно, че служители на банката са били запознати със
създадените у ищцата от третото лице неверни представи относно последи-ците на процесния договор
– че изтегленият от нея кредит ще бъде използван за плащане на заплати на
служителите на работодателя й и за организиране на езиков курс в Малта и че ще
бъде погасяван от нейно име, но за сметка на фирмата, нито че са поддържали
последните.
Неоснователни са наведените в
жалбата доводи, че ответната банка е следвало да дока-же
действителността на договора. Такова твърдение банката не е навеждала в
производството, поради което и не носи доказателствената тежест за установяването
му. Тъкмо обратното, с оглед релевираните в исковата
молба доводи за съществуването на конкретен порок на процес-ната
сделка, обуславящ нейното унищожаване, в съответствие с изискванията на чл.154,
ал.1 ГПК ищцата носи тежестта да установи тези обстоятелства. Във връзка с
последното следва да се посочи и че последиците от неподаването на отговор по
чл.131, ал.1 ГПК не могат да бъдат приравнявани с признание на иска или на
фактите по спора, както и че липсва презумпция, че неподаването на отговор в
срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказа-телствената
тежест по чл.154, ал.1 ГПК /в т.см. решение № 67/06.07.2010 г. по т.д.№
898/2009 г. на ВКС, І ТО, определение № 896/27.10.2023 г. по т.д.№ 95/2023 г.
на ВКС, І ТО и др./.
Необосновани са оплакванията на жалбоподателката
и че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
договорът за кредит съществува. Съществуването на последния в правния мир се
установява както от приобщените към доказателствения
материал по делото копия от същия, така и от представените съдебни актове, касаещи
водените различни съдебни производства във връзка с него. Фактическият състав на измамата по
чл.29 ЗЗД изисква да е била сключена сделка /чието доказване е в тежест на
ищеца/, тъй като дори даден правен субект да е бил въведен в заблуждение, ако
това не е довело до сключване на сделка, измама по смисъла на чл.29 ЗЗД няма.
Неустановяването, че такъв договор е налице, е обстоятелство, което само по
себе си е основание за отхвърляне на иск по чл.29 ЗЗД.
Въззивната
инстанция намира за несъстоятелни и инкокираните
доводи в жалбата, че договорът
за потребителски кредит на граждани без поръчителство № 424/12.07.2004 г. е
приет по искане на нелегитимирана страна. Действително „К.Ф.“ ЕООД не е страна
по тази сделка, но правата на същия относно прехвърлените му на 30.08.2006 г.
вземания на банката произтичат от нея, а
претенцията по чл.34 ЗЗД е изцяло обусловена от изхода на иска за унищожаването
на договора за кредит, предвид което и с оглед първоначално изразената защитна позиция
на ответника по обусловения иск основаван извод, че представянето на визирания акт
от „К.Ф.“ ЕООД е осъществено от лице, което отрича наличието на материално
право у ищцата в защита на свое материално право, т.е. от легитимирана страна. От
друга страна, процесуалните действия на „К.Ф.“ ЕООД до момента на прекратяване
на производството по делото по предявения спрямо него иск са надлежно извършени
и следва да бъдат зачетени с изключение на несвоевременно заявеното възражение
по чл.35, ал.2 ЗЗД.
Неоснователни са и твърденията
във въззивната жалба за допуснати нарушения на
визираните в нея основни принципи и начала на гражданския процес и общностното право. Последните са съобразени, като на ищцата
е осигурена възможност пълноценно да упражни правото си на защита на признатите
й от закона права и интереси с допустими от нормативната уредба правни средства,
като не се установява накърняване на принципа за ефективност по чл.19, §1, ал.2 ДЕС,
както и опорочаване на правото й на достъп до справедлив съдебен процес.
Твърденията на въззивницата, че решаващият състав на СРС неправилно е обсъдил
въпроса относно приложението на хипотезата на чл.35, ал.2 ЗЗД, въззивният съд намира за обосновани. Касае се за защитно
средство, правоизключващо възражение, каквото не е
било упражнено от страна на ответника по иска за унищожаване на процесния договор за кредит „У.Б.“ АД в първоинстанционното
производство, а не за правни съображения, които съдът може да обсъжда, без да
са заявени. Правоизключващите възражения на ответника
следва да бъдат релевирани в преклузивния
срок за подаване на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, след чието изтичане
последният губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства /чл.133 ГПК/, каквито доводи в
случая също липсват. Незаявени и/или несвоевременно заявени възражения не подле-жат на разглеждане и съдът не може да основава
решението си на тях.
Изложеното обаче не се отразява
на извода на съда за неоснователност на претенцията – предмет на въззивен контрол, с оглед обстоятелството, че в дадения
казус не са установени всички елементи от фактическия състав на същата.
Наведените във въззивната
жалба от Д.С. нови доводи относно недейст-вителността
на процесната сделка са несвоевременни, поради което
не следва да бъдат отсъж-дани.
Поради съвпадане на крайните
изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния
съд по отношение на изхода от разглеждането на иска за унищожаване на процесната сделка, обжалваното
решение в тази част като
правилно следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото на жалбоподателката не се
дължат разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна „У.Б.“ АД се е породило право по чл.78,
ал.3 ГПК, но тъй като последната не е заявила искане на това основание и не е
представила доказателства за извършването на разноски във въззивното производство, такива не следва да й бъдат
присъждани.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.06.2019 г.,
постановеното по гр.д.№ 13 539/2013 г. по описа на СРС, І ГО ГК, 31 състав – в
частта, в която е отхвърлен предявеният от Д.В.С., ЕГН ********** срещу „У.Б.“
АД, ЕИК ****– в качеството му на правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“
АД, ЕИК *****, иск е правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване поради измама на
договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство № 424 от 12.07.2004
г., сключен между Д.В.С. и „Е.В.Б.Б.Б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните – при наличието на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.