О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 925 19.07.2019г. Град
Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело
№ 651 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В срока за обжалване на решение №
232/ 10.06.2019г. постановено по делото, е постъпила молба вх. №
9653/19.06.2019г., от ищеца Б.М.И., подадена чрез процесуалния му представител
адв.Р.П., с която се иска да бъде изменено решението в частта за разноските.
В молбата се изразява несъгласие с
размера на определените разноски, и по-специално за това, че съдът не е
присъдил сума в общ размер от 6,60 лв., представляваща три банкови такси по
2,20 лв., както и сумата от 156 лв. – разноски по наложени запори. Заявява се,
че заплатените суми за банкови такси са видни от вносните бележки, представени
по делото, като в графата „такси“ е посочена сумата от 2 лв., отделно с
настоящата молба са представени и извлечения от банковите сметки за въпросните
суми. Неправилен бил извода на съда, че сумата от 156 лв. представлява разноски
в изпълнителното производство. Заявена е позиция, че в противоречие с постановките
на т.5 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, не е присъдена
тази стойност, тъй като се касаело за извършени разноски в обезпечителното
производство. Иска от съда сумата от 6,60 лв., както и сумата от 156 лв. да
бъдат включени към присъдените вече разноски.
В срока за отговор, от ответната страна такъв не е депозиран.
Съдът, като взе предвид постъпилата
молба, намира следното:
С постановеното по делото решение №
232/ 10.06.2019 г., съдът е осъдил ответника да заплати сумата от 6342,80 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковите
претенции. В мотивите на съдебния акт, е посочено, че доказателства за
претендираните суми, заплатени за банкови такси, и съответно включени в списъка
по чл.80 ГПК, не са представени. На първо място следва да се отбележи, че в
списъка по чл.80 ГПК, се претендират две банкови такси, всяка по 2,20 лв. (една
за превода на държавната такса, и една за превода за депозита за назначената
експертиза), а в молбата по чл.248 ГПК се иска присъждане на разноски в общ
размер от 6,60 лв., или за три банкови такси, т.с. процесуалният представител е
посочил два пъти такса по 2,20 лв., платена за превода на депозита за вещото
лице по назначената експертиза, а в действителност таксите са две. Не може да
бъде споделено становището, изразено в молбата, че от вносните бележки,
представени по делото за платената държавна такса и депозит, става ясно, че в
графата „такси“ е посочена сумата от 2 лв. В графата „такси“ на съответните вносни
бележки действително е посочена цифрата 2, но в никакъв случай не може да се
приеме, че това отразява сумата от два лева. В обяснението под черта, под
„такси“ е пояснено, че ако има цифрата 1, то това означава- за сметка на
наредителя, 2- споделени (стандарт за местни преводи) и 3- за сметка на
получателя, т.с. цифрата 2 е код, а не левова равностойност. С молбата по
чл.248 ГПК действително са представени доказателства за платени две банкови
такси, всяка от по 2,20 лв., но за страната възможността да сочи доказателства
вече е преклудирана. Съгласно мотивите на т.11 от ТР№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
най-късно до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция,
страната следва да представи списък по чл.80 ГПК, тъй като това е последният
момент, до който могат да се сочат валидно доказателства. В настоящия случай
списъкът по чл.80 ГПК е представен своевременно, но доказателствата за
заплатените банкови такси в общ размер от 4,40лв. са приложени едва към молбата
по чл.248 ГПК. Най-късният момент, до който страната може да предяви списък с
разноски и доказателства за
същите, е до приключване на съдебното заседание, пред съответната
инстанция, като съдът не намира основание за преразглеждане на решението, с
което е отказал да включи общата сума от 4,40 лв., представляваща платени
банкови такси за превод към присъдените разноски.
По отношение на сумата от 156 лв.,
претендирана от молителя, съдът намира следното: по делото е представена
фактура на стойност 156 лв., издадена от ЧСИ Таня Маджарова, за следните
услуги: образуване на изпълнително дело, изпращане на призовка, изготвяне и
връчване на книжа, налагане на запор и извършване на опис. Съдът в решението е
посочил, че това са разноски в изпълнителното производство, поради и което не е
присъдил същите с крайния акт в исковото производство. Съобразно т.5 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в исковия процес подлежат на присъждане разноските в
обезпечителното производство, а не тези в изпълнителното. По въпроса е
формирана практика на ВКС, в която се приема, че разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода
на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/, това са разноски по изпълнителното дело,
които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение
№ 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о. Разноските,
направени в изпълнителното дело № 20198030400099 по описа на ЧСИ Таня Маджарова
няма как да бъдат присъдени в настоящия процес, тъй като те не представляват
съдебни такива по смисъла на чл.78 ал.1 ГПК, още по малко са разноски в
обезпечителното производство. Разноски по обезпечителното производство, което в
процесния случай се развива в хода на висящо исково производство възлизат само на
сумата от 5 лв. за издаване на обезпечителна заповед и която сума именно в
съответствие с т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е включил в общия
размер на разноските, направени от ищеца и съответно присъдени в негова полза. Съдът
е допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка
„запор“ върху движими вещи и съответно е издадена обезпечителна заповед. Според
чл.400 ГПК, налагането на запора се извършва незабавно от съдебния изпълнител
по искане на молителя, въз основа на издадената от съда обезпечителна заповед,
като разпоредбата препраща към конкретни норми, които са част от изпълнителното
производство, т.с. всички действия свързани с реализирането на обезпечителната
мярка са част от изпълнителното производство, защото следва да има образувано
изпълнително дело и съответно разноските, направени в изпълнителния процес няма
как да бъдат определени като такива в обезпечителното производство и да бъдат
присъдени с решението в настоящото исково производство. Реализирането на
разноските в изпълнителното производство става по ред, различен от този в
исковото производство. Съгласно чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението,
с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Размерът
на разноските по изпълнението се определя с извършването на всяко подлежащо на
таксуване изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски
се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и
длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата
на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените
във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът
има съответното задължение да ги възстанови.
Предвид изложените по-горе мотиви,
съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за
неоснователна.
Ето защо и на основание чл.248 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
9653/19.06.2019г., от ищеца Б.М.И., подадена чрез процесуалния му представител
адв.Р.П. за изменение на решение № 232/ 10.06.2019 г., постановено по т.д.№ 651/18г.
по описа на БОС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните на
основание чл.248 ал.3 ГПК.
Съдия :