Р Е Ш Е Н И Е
№5648/11.12.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №9313 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „С.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.Н.К. срещу „ЕПП” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи сумата от 23,65 лв. (двадесет и три
лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща 1/10 наследствена част от
сумата 236,50лв., недължимо платена от наследодателя М.М.К.,
относно издадена фактура № **********/27.04.2012г. на стойност 1134,92лв.,
начислена при първоначална липса на основание, представляваща корекция на
сметка за потребена електроенергия за изминал период, с периода на корекцията
30.10.2011г. – 26.04.2012г., по констативен протокол от 26.04.2012г., за обект
на потребление, находящ се в с. Душево, община Севлиево, с клиентски №
********** и абонатен № **********, което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 20.04.2019г., сключен между цедента Д.М.К., ЕГН ********** и цесионера
„С.Б.” ЕООД, на осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК.
В ИМ се сочи, че цедента Д.М.К.е
наследник на М.М.К., б.ж. на село Душево община
Севлиево, който приживе бил титуляр по партида за доставка на ел. енергия на
посочения адрес. На 26.04.2012г. е извършена проверка на СТИ на обекта на
потребление, вследствие на което е съставена корекция на потребената на обекта
ел. енергия за периода 30.10.2011г.-26.04.2012г., при което е издадено дебитно
известие от 27.04.2012г. на обща стойност от 1134,92 лева. Сумата предмет на
корекцията била заплатена на ответника на части, като частта от 236,50 лева
била заплатена на 25.04.2014г. без основание на ответника, като се претендира
нейното възстановяване в размер от 23,65 лева, който размер според твърденията
на ищеца съответства на наследствената квота на цедента Д.К.в наследството
(1/10ид. части), открито след смъртта на титуляра по партида на доставка на ел.
енергия -М.М.К.,
б.ж. на село Душево. За посочената сума на 20.04.2019г. бил сключен договор за
цесия, при което ищецът придобил вземането срещу ответника, за която цесия
последния бил уведомен.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника. Не се оспорва, че Марин Костов е бил
титуляр по партида на доставка на ел. енергия, както и че досежно осъществена
проверка на обекта на потребление е осъществена корекция на стойност от 1134,92
лева, която сума била заплатена на ответника. Плащането било осъществено на
части, като процесното е извършено на 25.04.2014г. в размер на 236,50 лева.
Излага твърдения, че между титуляра по партида на доставка на ел. енергия и
ответника липсва договор за разсрочване на задължението.
Излага възражения, като
посочва, че договора за цесия от 20.04.2019г. е нищожен на осн. чл. 26, ал.1,
пр.2-ро ЗЗД, като заобикалящ закона, в евентуалност на осн. чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Излага
възражения, като посочва, че договорът за цесия не е породил правни последици
доколкото е сключен от лице без представителна власт, като се навеждат
възражения, че обемът на учредената представителна власт от цедента в полза на
пълномощникът Петър Николов Колев е била ограничена до размера на заплатените
от нея суми, а процесната сума е такава заплатена от нейният наследодател. В
евентуалност посочва, че договорът е сключен след изтичане срока на учредената
представителна власт, а т.е. след 18.07.2018г. В тази насока и предвид липсата
на учредена представителна власт намира, че и процедурата по уведомяване на
осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД не е проведена.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
От протокол за техническа проверка №0050760/26.04.2012г. се
установява, че на на така посочената в протокола дата, служители на „Е.ОН България Мрежи” АД са
извършили техническа проверка на СТИ
№110201090791 с клиентски № ********** и абонатен № **********. Отразено е още, че при
проверката, в
присъствието на Тотьо Колев Христов - свидетел, е
констатирано, че СТИ на обекта се намира на фасадата на сградата, монтиран
върху гетинаксово табло; при проверка е констатирано,
че между главния предпазител, преди електромера, преди меренето и вторичен
предпазител след електромера, е поставен мост – тип ПВО – 2,5 мм2,
като по този начин консумираната ел. енергия, преминала по този мост, не се
отчита от СТИ и съответно не се заплаща, поради което е възстановена нормалната
схема на свързване. Обективирано е, че протоколът е подписан от двама служители
на „Енерго – Про Мрежи” АД, извършили проверката, а също и от Тотьо Колев Христов – свидетел, с
адрес: гр. Габрово, ул. „Могильов“ 2.
Представено е дебитно известие № **********/27.04.2012 г., с което е начислена на М.М.К. сумата от 1134,92 лева.
От приета по делото справка за
фактури и плащания, от която се установява заплащане на сумата по корекцията от
абоната към ответното дружество, както следва: сумата от 1134.92 лв. - с падеж
28.05.2012 г. е заплатена на 08.02.2013 г. – л. 54 – ред
първи; сумата от 153.62 лв. - с падеж 28.05.2012 г. е заплатена на 29.04.2014 г.; сумата от
728.99 лв. - с падеж 28.05.2012 г. е заплатена на 25.03.2014 г.; сумата от 15.81
лв. - с падеж 28.05.2012 г. е заплатена на 29.04.2014 г.; сумата от
236.50 лв. - с падеж 28.05.2012 г. е заплатена на 25.04.2014 г.
Приет по делото е договор за
прехвърляне на вземане от 20.04.2019
г., по силата на
който Д.М.К., чрез пълномощника си Петър Николов Колев, прехвърля на цесионера
„С.Б.” ЕООД вземането си от длъжника „Енерго Про – Продажби” АД за сумата от 23,65 лева, представляваща 1/10 част от сумата от 236,50 лева, недължимо заплатена
от наследодателя М.М.К., ЕГН ********** в полза на „Енерго Про – Продажби” АД ,
представляваща частично плащане по издадена фактура № **********/27.04.2012
г., на стойност 1134.92 лева, представляваща корекция
на сметка за периода
30.10.2011 г. – 26.04.2012 г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление:
с. Душево, общ. Севлиево и титуляр на партидата М.М.К.
– за цена от 11,82 лева.
Приобщено към доказателствения
материал по делото е уведомление от Д.М.К., чрез пълномощник,
адресирано до „ЕПП” АД, за сключения договор за цесия.
Представено е пълномощно от
18.07.2017 год. от Д.М.К.в полза на Петър Николов Колев, по силата на което
последният е упълномощен от потребителя с правата да го представлява пред „ЕПП“
АД, като прехвърля вземания относно заплатени от него фактури по констативен
протокол (корекции на сметки) към „ЕПП“ АД, както и да уведомява длъжника „ЕПП“
АД за прехвърлени такива, а също и да получава дължими суми по образувани
изпълнителни дела срещу „ЕПП“ АД.
Представено по делото е
удостоверение за наследници на М.М.К., ЕГН **********,***, от което се установява, че лицето е починало
на 05.07.2016г., като наследници на същия са негова съпруга и четирима
низходящи, сред които и Д.М.К..
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
С оглед
характера на предявения иск, а именно установителен такъв, с който се иска съдебно
установяване на съществуването
в полза на ищеца на вземане срещу ответника,
доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от
първия. Ето защо в случая,
ищеца следва при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. В тежест на „ЕПП” АД е да докаже, че
в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия и
че тя на е била отчетена от
средството за търговско измерване.Наличието на тези предпоставки следва да бъдат установени от него
по пътя на пълното доказване, тъй като те
обуславят изхода на спорното правоотношение.
С проектът си за доклад, който
съдът прие и за окончателен бе прието за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване, че е налице наличие на валидно сключения договор за продажба на
електрическа енергия при действащи Общи условия на ДПЕЕ и Общи условия на ДПЕЕЕМ
/надлежно публикувани и одобрени от регулаторен орган/, по силата на който М.М.К., б.ж.
на село Душево е клиент на дружеството –
ответник в настоящото производство по смисъла на ЗЕ за описания в исковата
молба адрес на потребление, както и факта на извършената на 26.04.2012г.. от служители на
дружеството техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на клиента, както и
факта, че исковата сума в размер на 23,65
лева е предадена от потребителя на доставчика. Спорно е обстоятелството досежно предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от
време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода 30.10.2011г.-26.04.2012г.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано по реда на ОУ неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в чл. 38, ал. 2 ОУ.
С решение
№ 189/11.04.2011г. по
т. д. №39/2010г. на ВКС постановено
по реда на чл.290 от ГПК и съставляващо
според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна
практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от
ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса за възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия
него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни
по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават
основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение
и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.
В
хода на съдебното производство ответната
страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, като страна по договора
за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване
и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.
В
случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат
на неправомерно действие от страна на потребителя,
доставчикът на електрическа
енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай,
без да се държи сметка за
този период или без да се
отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволява
на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия.
Разпоредбата
на чл. 38 от Общите условия
нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал
период, предприета от страна на дружеството
– монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия.
Поради
това, че клаузата на чл. 38
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия приети на основание чл. 98 ЗЕ, е неравноправна
по смисъла на чл. 143,
т. 6 и т. 18 ЗЗП, противоречи на принципа
на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите
на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият
съдебен състав съобразявайки се със задължителната
съдебна практика приема, че така посочената клауза от ОУ е нищожна на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Поради нищожността на посочената клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение
в техните правоотношения.Клаузата на чл. 38 от ОУ, съобразно цитираната съдебната практика, която е задължителна за
настоящия първоинстанционен съд е нищожна, с оглед на което плащане основано на
нищожна клауза от същите тези ОУ, съставлява платено без основание.
Нищожността следва да бъде
разглеждана, като правно „нищо”, тя е изначална следователно и към момента на
плащане на процесната сума, а и към момента на сключване на договора за цесия е
лисвало основание, на което потребителя на ел. енергия да заплати в полза на
ответника същата тази сума, съответно липсва основание в правната сфера
ответното дружество да я приеме. Изложеното налага извода, че правото на
кредитора да иска връщане на платеното без основание се поражда към момента на
самото плащане, от този момент възниква и задължението на длъжника да върне
получената сума.
Предмет на спора е
валидността на сключения договор за цесия. С този договор, уреден в чл. 99 и
сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В случая, възражението на ответника за
недействителност на договора за цесия поради липса на предмет е неоснователно.
Този извод се налага по следните съображения. Предмет на договор за цесия може
да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен,
така и от извъндоговорен източник. Предмет на
прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и
такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент
от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право.
Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото
процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за
неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е
налице първоначална липса на основание, вземането по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД,
съобразно дадените задължителни указания с т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979 г. по
гр. д. № 1/ 1979 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на
престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на
даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното,
към датата на прехвърляне на вземането цедентът е
имал съществуващо вземане към ответника.
В
приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника, което
преминава към новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно
индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за
които е начислена и по коя фактура.
Доколкото съдът прие, че
плащането на процесната сума е основано на нищожна клауза от Общите условия, то
за потребителя на ел. енергия е възникнало към момента на заплащане на
процесната сума вземане, при което след прехвърляне на същото това вземане,
обективирано в договор за цесия от 20.04.2019г., в патримониума на
новия кредитор са възникнали права произтичащи от плащането, които той
упражнява с предявяване на настоящата искова молба. Предмет на процесния
договор за цесия е съществуващо вземане, което произтича от плащане основано на
нищожна клауза, което вземане е възникнало към момента на получаване на
процесната сума от длъжникът, за което получаване липсва основание. При тези
мотиви не се споделя възражението на ответника, че договорът за цесия е
нищожен.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника, съобразно
изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл. 99, ал. 4 ЗЗД, както и задължителните
указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.11.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента (стария кредитор). Целта на нормативната уредба е
да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице,
което не е носител на вземането.
В случая това
изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с получаването на
преписа от исковата молба с приложения към нея договор за
цесия. Не се касае до
лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост.
Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди,
че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението (в този смисъл
Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г.о.).
При това
положение следва да се приеме, че
ищецът е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на
ответника съобразно горните мотиви.
Доколкото беше
отречена възможността за наличието на договорно право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия
за процесния период 30.10.2011г.-26.04.2012г.,
съответно съдът прие, че въпреки
тази си невъзможност,
последния е получил
процесната сума от потребителя на ел. енергия, който е прехвърлил вземането си на настоящия ищец, който договор за
прехвърляне на вземането е валиден, съответно прехвърлянето на вземането надлежно съобщено на длъжникът, то предявения
иск следва да бъде уважен, като
по отношение на длъжникът – ответник в настоящото производство следва да
бъде прието за установено, че дължи на ищеца
сумата от 23,65 лв. (двадесет и три
лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща 1/10 наследствена част от сумата
236,50лв., недължимо платена
от наследодателя М.М.К., относно издадена фактура № **********/27.04.2012г. на
стойност 1134,92лв., начислена
при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия за изминал период, с периода на корекцията
30.10.2011г. – 26.04.2012г., по констативен
протокол от 26.04.2012г., за обект на потребление,
находящ се в с. Душево, община Севлиево, с клиентски № ********** и абонатен
№ **********, което вземане
е прехвърлено с договор за цесия от
20.04.2019г., сключен между
цедента Д.М.К..
По изложените съображения предявения установителен иск
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение
на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски за исковото производство в размер
на 385 лева, от които 360 лева възнаграждение за процесуално представителство с
вкл.ДДС и сумата от 25 лева съставляваща доплатена по сметка на съда държавна
такса.
Следва да бъдат присъдени и съдебно – деловодни
разноски в заповедното производство в размер на 385 лева, от които 25 лева
заплатена държавна такса и 360 лева възнаграждение за процесуално
представителство с вкл. ДДС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
приема за установено в
отношенията между страните, че „ЕПП”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** дължи на „С.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.Н.К. сумата от 23,65
лв. (двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща 1/10
наследствена част от сумата 236,50лв., недължимо платена от наследодателя М.М.К., относно издадена фактура № **********/27.04.2012г. на
стойност 1134,92лв., начислена при първоначална липса на основание,
представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия за изминал
период, с периода на корекцията 30.10.2011г. – 26.04.2012г., по констативен
протокол от 26.04.2012г., за обект на потребление, находящ се в с. Душево,
община Севлиево, с клиентски № ********** и абонатен № **********, което
вземане е прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2019г., сключен между цедента
Д.М.К., ЕГН ********** и цесионера „С.Б.” ЕООД, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3337/24.04.2019г.,
постановена по ч.гр. дело № 6341/2019г. на ВРС, на осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК.
осъжда „ЕПП” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.Б.”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 770 (седемстотин и седемдесет) лева, от които 360 лева
възнаграждение за процесуално представителство и сумата от 25 лева съставляваща
доплатена по сметка на съда държавна такса в исковото производство, сумата от
25 лева заплатена държавна такса и 360 лева възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: