МОТИВИ към присъда№6 по НОХД№353/2019 по описа на Балчишкия районен
съд.
По отношение на подсъдимата Р.Т.К., ***г***, към Р.с.-В.,неосъждана,
живуща ***,ЕГН********** е предявено обвинение от Районна прокуратура-В.,за
това,че :
В периода от 19.04.2017г. до 03.05.2017г. в гр. В., при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице- *** (п.) при Р.с.-В.
, в кръга на службата си съставила официални документи- Разписка за залепено
уведомление от 19.04.2017г. и Разписка за извършено връчване от 03.05.2017г. по
гр. дело № 3293/17г. по описа на Р.с.-В. , в които удостоверила неверни
обстоятелства, както следва:
- на 19.04.2017 год. в гр. В., в Разписка за залепено
уведомление от 19.04.17г. по гр.д. 3293/17г. по описа на Р.с.-В. удостоверила неверни обстоятелства — че е
посещавала адреса на Д., к.ц. „Ч.“ ЕООД в продължение на един месец и никой не
е пожелал да получи п., като изписала “Адреса посещаван в продължение на 1 м. Никой не пожела да получи п.“;
-на 03.05.2017 год. в гр. В., в Разписка за извършено връчване от
03.05.2017г. по гр.д. 3293/17г. по описа на Р.с.-В. удостоверила неверни обстоятелства - че е
посещавала адреса на Д., к.ц. „Ч.“ ЕООД в продължение на един месец, на дати
21.03.17;28.03.17г.; 10.04.17г.; 19.04.17г., че никой от администрацията не е
пожелал да получи п., че е залепила уведомление на 19.04.2017 год. и п. не е
потърсена в 14-дневен срок, като изписала „Адреса е посещаван в продължение на 1 м,-
21.03.17;28.03.17г.;10.04.17г.;19.04.17г. Никой от администрацията не пожела да
получи п.. Уведомлението е залепено на 19.04.17г. п. не е потърсена в 14-дневен
срок.“,
с цел да бъдат използвани тези документи като
доказателство за тези обстоятелства-престъпление по чл.311 ал.1 във вр.чл.26 ал.1 от НК.
Първоначално обвинителният акт е внесен в Р.с.-В.,като
е образувано НОХД№1906/2019 по описа на Р.с.-В..по това производство всички
съдии в Р.с.-В. са си направили отвод,като делото е изпратено на Върховния
касационен съд за определяне на друг равен по степен съд.
Във ВКС е образувано ЧНД№1054/2019 по описа на
ВКС.С Определение №124 от 18.10.2019год.делото е изпратено за разглеждане в Р.с.-Б..
В Р.с.-Б.,делото е получено с Рег.№4709на
21.11.2019год.,като е образувано НОХД№353/2019 по описа на БРС.
Първото насрочено разпоредително заседание е
отложено по искане на подсъдимата,с оглед неявяване на нейния защитник.
При
проведеното на
13.03.2020год.,разпоредително заседание,подсъдимата се явява лично и
представлявана от адвокат Ю.Г.,за който Т. изрично заявява,че иска да я
представлява и в съдебната фаза на
процеса.
Процесуалният представител на подсъдимата,подкрепен от
нея завява,че неговата подзащитна желае делото да се разгледа незабавно при
правилата но особените производства по НПК,а именно пълно съкратено съдебно
следствие пред първоинстанционния съд,по реда на Глава XXVII от НПК,а именно по чл.371 т.2 от НПК.
С оглед на
това в с.з.подсъдимата признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Варненска районна прокуратура
се представлява в съдебното заседание от Административния
ръководител-Председател на Районна прокуратура-Балчик-Прокурор Т.Д..
Представителят на обвинението
заявява в с.з.,че предоставя на съда да прецени дали да приеме производството
да се гледа по реда на Глава 27 от НПК.
Съдът с определение допуска разглеждането на наказателния
процес в условията на пълно съкратено съдебно следствие в производството пред
първа инстанция ,по реда на Глава 27 от НПК.
Разпитана в съдебно
заседание,подсъдимата се признава за виновна.
Съдът разяснява на страните,че самопризнанието на
подсъдимата се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства
и,че при постановяване на присъдата си,ще ползва самопризнанието на
подсъдимата,без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание,представителят на обвинението пледира
,подсъдимата Р.Т.К. да бъде призната по първоначално предявеното обвинение,като
й бъде наложено наказание около минимума предвиден в закона,което наказание на
основание чл.58А от НК бъде намалено с една трета,след което определеното за
изтърпяване наказание бъде отложено с изпитателен срок на основание чл.66 ал.1
от НК.
Представителят на обвинението
счита,че не следва да се налага предвиденото като евентуално наказание лишаване
от право по чл.37 ал.1т.6 от НК.
Процесуалният представител на
подсъдимата пледира в съдебно заседание,че е налице чл.9 ал.2 от НК и се касае
за маловажен случай.Пледира неговата подзащитна да бъде оправдана и като трети
вариант пледира да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК.
Съдът след преценка на всички събрани доказателства,прие
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Р.Т.К. е родена на *** ***.01.2003 год. с трудов договор за заместване
на работник, отсъстващ от работа, К. била назначена на длъжност „****“ в Р.с. -
гр.В.. На 09.04.2003 год. с трудов договор за заместване на работник, отсъстващ
от работа, К. била назначена на длъжност „п.“ в Р.с. - гр.В.. С допълнително
споразумение към трудовия договор, на 02.01.2008 год. Р.К. била назначена на
длъжността „п.“ с безсрочен договор. Съгласно длъжностна характеристика за
длъжността „*** /п./“, част от основните задължения на подсъдимата били следните: връчва *** по реда на Глава VI от ГПК;
връчва п., съобщения и други съдебни книжа; съблюдава спазването на законовите
изисквания за пълнота и яснота на п.те и книжата; отговаря за своевременното и
законосъобразно връчване на ***, съгласно правилата на НПК и ГПК; отбелязва във
вторите екземпляри на п.те датата на връчване, трите имена и качеството на
лицето, което е получило или отказало да получи п. или книжата, причината за
невръчване. Невръчените п., както и връчените извън срока по ПАРОАВАС, следвало
да бъдат върнати в служба „Регистратура“ ГО, с бележка върху тях за причините
за това. Длъжностната характеристика била подписана от Р.К. и същата била
запозната със задълженията си.
По
подадено от търговско дружество „Е.т.“ ЕООД, в качеството му на кредитор,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника ДКЦ „Ч.“ ЕООД, било образувано гр.дело № 3293/2017 год. по описа на Р.с.
- гр.В., ГО, XIV - ти с-в. По делото била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1830/15.03.2017 г. Видно от писмо с изх. № 1 П -
461/23.04.2018 год. на Р.с. - гр.В. и копие на описна книга на п.я Р.К. за
17.03.2017 год., през 2017 год. обслужваният от Р.К. *** и кв. „В.“, а книжата
по гр. дело № 3293/2017 год. по описа на Р.с. - гр.В. са й разпределени за
връчване.
На 19.04.2017 год. в гр. В., в Разписка за залепено
уведомление от 19.04.17г. по гр.д. № 3293/17г. по описа на Р.с.-В. К., в качеството си на длъжностно лице и в
кръга на службата си удостоверила обстоятелствата, че е посещавала адреса на Д.,
к.ц. „Ч.“ ЕООД в продължение на един месец и никой не е пожелал да получи п..
На 03.05.2017 год. в гр. В., в Разписка за извършено връчване от 03.05.2017г.
по гр.д. № 3293/17г. по описа на Р.с.-В. , в качеството си на длъжностно лице и
в кръга на службата си, подсъдимата удостоверила
обстоятелствата, че е посещавала адреса на Д.ичен к.ц. „Ч.“ ЕООД в продължение на един месец, на дати 21.03.17;
28.03.17г.; 10.04.17г.; 19.04.17г., че никой от администрацията не е пожелал да
получи п., че е залепила уведомление на 19.04.2017 год. и п. не е потърсена в 14-дневен
срок. В резултат на тези удостоверени от п.я обстоятелства, съдът приел
връчването за редовно по чл. 47, ал. 1 ГПК („Когато ответникът в продължение на
един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на
входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската
кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде
намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на
адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно
от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато
връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“)
и издал изпълнителен лист в полза на кредитора „Е.т.“ ЕООД. Било образувано
изпълнително дело № 237/2017 год. по описа на ЧСИ И.Ч..
От длъжника ДКЦ „Ч.“ ЕООД били подадени възражение и
частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение, като посочили, че
заповедта не е редовно връчена. Било образувано дело в О.с.-гр.В. (в.т.д. №
1122/2017 год. по описа на О.с.-гр.В.), като в съдебно заседание на 25.10.2017
год. Р.К., разпитана в качеството на свидетел, заявила, че отишла при
счетоводителя на ДКЦ „Ч.“ ЕООД - Д.С.К., която й заявила, че няма да приеме
заповедта за изпълнение. К. не залепила уведомлението, а го дала на ръка на
счетоводителката. Посетила адреса само веднъж, като второто посещение било след
изтичане на месеца. Била удостоверила, че е посещавала адреса и на други дати
(въпреки че не отговаряло на истината), на никого от администрацията не се е
опитвала да връчи книжата (макар в разписката да е удостоверено, че никой от
администрацията не пожелал да получи п.). Счетоводителят на ДКЦ „Ч.“ ЕООД - Д.С.К.,
в разпита си по време на същото заседание посочила, че през месеците март —
април 2017 г.
не си спомня за връчени уведомления. С определение № 3652/14.11.2017 год. по
в.т.д. № 1122/2017 год. по описа на О.с.-гр.В., Заповедта за изпълнение била
отменена от О.с.-гр.В. в частта за разноските, а изпълнението й било спряно,
като делото било върнато на Р.с. - гр.В. за даване на указания на заявителя по
чл. 415, ал. 1 ГПК. В определението си О.с.-гр.В. посочва, че е установено, че
в сградата на ДКЦ „Ч.“ има и деловодство, и регистратура, където могат да се
получават съобщения от дружеството - длъжник, че дружеството се помещава на
вписания в търговския регистър адрес, като в сградата е обособена регистратура,
деловодство, кабинет на гл. счетоводител, управителят има приемни дни, а през
останалите дни извършва прегледи като лекар в определен кабинет в същата
сграда. Прието е, че с оглед свидетелските показания, е опровергана
доказателствената сила на удостоверените в съобщението за връчване
обстоятелства относно извършените действия на свидетеля (Р.К.) като длъжностно
лице по призоваване. С оглед на което е прието, че заповедта за изпълнение не е
била връчена редовно.
Констатациите на О.с.-гр.В. се подкрепят и от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Видно от писмо с
изх. № 169/23.01.2019 год. на ДКЦ „Ч.“ ЕООД, в деловодството, регистратурата
или при някой от служителите на ДКЦ „Ч.“ няма данни за постъпили документи по
гр. дело № 3293/17г. по описа на Р.с.-В. . Приложено е копие на регистъра на
входираните документи в дружеството за периода от 01.04.2017 год. до 31.05.2017
год., видно от което в дружеството не са входирани книжа по гр. дело №
3293/17г. по описа на Р.с.-В. .
Била назначена и изготвена съдебно - графическа
експертиза № 288/01.08.2018 год. на БНТЛ при ОД на МВР - В., от чието
заключение се установява следното: ръкописните текстове, изписани в
„Уведомление до Д.. к.ц. Ч. ЕООД“ и Разписка от 19.04.2017 год. по гр. дело
3293/2017 по описа на Районен съд - В. са изпълнени от лицето Р.Т.К..
Подписите, положени в уведомлението и разписката, са положени от лицето Р.Т.К..
Ръкописните текстове, изписани в Разписка към „Съобщение до Д.. к.ц. Ч. ЕООД“
по гр. дело 3293/2017 по описа на Районен съд - В. са изпълнени от лицето Р.Т.К..
Подписът, положен в разписка към „Съобщение до Д.. к.ц. Ч. ЕООД“, е положен от
лицето Р.Т.К..
Изискана
е информация от Р.с. - гр.В., видно от която във връзка със сигнал от „Е.т.“
ЕООД, спрямо Р.К. е образувано дисциплинарно производство. След извършена
проверка, със заповед № 21/06.02.2018 год. на п.я Р.Т.К. е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, на основание чл. 188, т. 1 вр. чл. 187, т.
3 КТ за неизпълнение на задължението й като п. да връчи книжа по реда на чл.
47, ал. 1 ГГЖ. Следва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 186, изр. 2 КТ
нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания
независимо от имуществената, административно-наказателната или наказателната
отговорност. Тоест, налагането на дисциплинарно наказание на лицето не изключва
ангажирането на наказателна отговорност за същото деяние и не е налице
хипотезата на non bis in idem. В този смисъл е налице непротиворечива съдебна
практика (така напр. Решение № 226 от 22.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 945/2017
г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева: „Несподеляеми са аргументите
за наказателен характер на производството във връзка с дисциплинарното
уволнение на подсъдимия. На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.
186, изр. 2 от КТ нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс
дисциплинарни наказания независимо от имуществената,
административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава
отговорност се предвижда, т. е. налице е комплексен подход на законодателя,
целящ да обхване всички аспекти на засегнатите обществени отношения. Наред с
това, макар дисциплинарните наказания по КТ да са адресирани към всички лица,
които имат качеството на работник, без значение каква е заеманата от тях
длъжност и произтичащите от нея права и задължения, налагането им е насочено не
към поправяне и превъзпитание на дееца и към превенция на останалите членове на
обществото, каквито са целите на всяко наказание по смисъла на ЕКПЧ, а към
преустановяване нарушението на трудовата дисциплина“).
С гореописаното деяние подсъдимата Р.Т.К. е осъществила от правна страна състава на престъплението по
чл.311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна чрез действията си обвиняемата Р.Т.К.
в периода от 19.04.2017г. до 03.05.2017г. в гр. В., при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице- *** (п.) при Р.с.-В.
, в кръга на службата си съставила официални документи- Разписка за залепено
уведомление от 19.04.2017г. и Разписка за извършено връчване от 03.05.2017г. по
гр. дело № 3293/17г. по описа на Р.с.-В. , в които удостоверила неверни
обстоятелства, както следва:
-
на
19.04.2017 год. в гр. В., в Разписка за залепено уведомление от 19.04.17г. по
гр.д. 3293/17г. по описа на Р.с.-В. удостоверила неверни обстоятелства - че е
посещавала адреса на Д., к.ц. „Ч.“ ЕООД в продължение на един месец и никой не
е пожелал да получи п., като изписала “Адреса посещаван в продължение на 1 м. Никой не пожела да получи п.“;
на 03.05.2017 год. в гр. В., в Разписка за
извършено връчване от 03.05.2017г. по гр.д. 3293/17г. по описа на Р.с.-В. удостоверила неверни обстоятелства - че е
посещавала адреса на Д., к.ц. „Ч.“ ЕООД в продължение на един месец, на дати
21.03.17;28.03.17г.;10.04.17г.;19.04.17г., че никой от администрацията не е
пожелал да получи п., че е залепила уведомление на 19.04.2017 год. и п. не е
потърсена в 14-дневен срок, като изписала „Адреса е посещаван в продължение на 1 м.- 21.03.17;28.03.17г.;
10.04.17г.; 19.04.17г. Никой от администрацията не пожела да получи п..
Уведомлението е залепено на 19.04.17г. п. не е потърсена в 14-дневен срок.“,
с цел да
бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства.
От субективна страна подсъдимата е съзнавала, че съставя официални документи, в които удостоверява
неверни обстоятелства. Подсъдимата е действала със
специална цел - да бъдат използвани тези документи като доказателства за тези
обстоятелства.
Подсъдимата е имала съзнанието за обществено опасния характер на деянието,
предвиждала е неговите обществено опасни последици и е целяла настъпването им -
действала е виновно, при форма на вината пряк умисъл - чл. 11, ал.2, предл.
първо НК.
Квалификацията на деянието по чл. 311, ал. 1 НК се
определя от факта, че Р.К., в качеството си на
длъжностно лице, в кръга на службата си, е съставила официални документи, в
които е удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези
документи като доказателство за тия обстоятелства. Предмет на престъпно
посегателство по този състав на НК е истински официален удостоверителен
документ с невярно съдържание. Престъплението по чл. 311, ал.1 НК е от
категорията на т. нар. формални престъпления, или такива на „просто (формално)
извършване“, при които не настъпват други съставомерни последици, освен самото
нарушаване на обществените отношения във връзка с реда и правната сигурност на
документирането. За довършеността му не се изисква настъпването на други вредни
последици, освен възникването на съответния документ, нито се изисква
получаването на облага.
Безспорно установено е, че подсъдимата е имала качеството длъжностно лице. Според Т. р. № 73
от 23.12.1974 г. по н.д. № 66/1974 г. на ОСНК на ВКС, се приема, че по смисъла
на чл. 93, т. 1,6. „а“ от НК по начало всички служители в държавно учреждение
са длъжностни лица, освен тези, които извършват дейност само на материално
изпълнение, а под "дейност само на материално изпълнение" следва да
се разбира дейност, която не изразява служебните функции, възложени на
държавното учреждение по съответен нормативен ред. Р.К. е заемала длъжност „п.“
в държавно учреждение (съд), част от чиито функции са да уведомява чрез свои
служители за различни обстоятелства по образувани съдебни дела (вкл. да
призовава страните за заседания, да връчва съобщения за съдебни решения и др.
под.), т.е. дейността й не попада в хипотезата на „материално изпълнение“, като
връчването на съответните документи е било израз на служебните задължения на
обвиняемата (в този смисъл напр. Присъда от 29.05.2012 г. на СРС по н. о. х. д.
№ 5180/2010 г.). Установено е, че обвиняемата е съставила инкриминираните официални
документи (Разписка за залепено уведомление от 19.04.2017г. и Разписка за
извършено връчване от 03.05.2017г. по гр. дело № 3293/17г. по описа на Р.с.-В. )
в кръга на службата си, същите са й поверени за връчване, дружеството, на което
е следвало да бъдат връчени, е с адрес в обслужвания от обвиняемата район.
Посочените документи са официални удостоверителни документи (така Решение № 63
от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2014 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Е.Б., Определение № 202 от 19.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 161/2012
г., III г. о., ГК, докладчик съдията К.Ю., Решение № 113 от 25.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 233/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Р. К. и др.). Видно
от изготвената съдебно-графическа експертиза, документите са истински и са
съставени от обвиняемата.
Установено е и че подсъдимата
е удостоверила неверни обстоятелства - че е посещавала адреса на Д., к.ц. „Ч.“
ЕООД в продължение на един месец и никой не е пожелал да получи п., че е
посещавала адреса на Д., к.ц. „Ч.“ ЕООД в продължение на един месец, на дати
21.03.17; 28.03.17г.; 10.04.17г.; 19.04.17г., че никой от администрацията не е
пожелал да получи п., че е залепила уведомление на 19.04.2017 год. и п. не е
потърсена в 14-дневен срок. От приложените по делото материали от в.т.д. №
1122/2017 год. по описа на О.с.-гр.В., писмо с изх. № 169/23.01.2019 год. на
ДКЦ „Ч.“ ЕООД и приложеното към него копие на регистъра на входираните
документи в дружеството за периода от 01.04.2017 год. до 31.05.2017 год., както
и от останалия доказателствен материал, се установява, че Р.К. не е посещавала адреса на посочените от нея дати и не
е правила опит да връчи книжата на никого от администрацията (деловодство,
регистратура, управител), освен на счетоводителя К., както и че не е залепила
уведомлението.
Без значение за съставомерността на деянието е каква е
била практиката при връчване на книжа в съответното дружество (така Решение №
17/06.01.1960 год. по н.д. № 1448/1959 г., III н.о.: „твърдението на защитата,
че липсвал субективният състав на престъпното деяние и че се касаело за
установена практика в това учреждение, е неправилно“).
Квалификацията
на деянието по чл. 26, ал. 1 НК се определя от факта, че са съставени два
истински официални удостоверителни документа с невярно съдържание, с цел да
бъдат използвани тези документи като доказателство за удостоверените в тях
неверни обстоятелства, с което е осъществен поотделно един състав на едно и
също престъпление, деянията са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства,както и самопризнанията и обясненията на подсъдимата
в условията на Глава 27 от НПК.
Съдът установява,че направените
от подсъдимият самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства.съдът с определение по смисъла на чл.372 ал.4 от НПК
обявява,че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да
събира доказателства за фактите изложени в обвинителния акт.
От субективна страна е налице пряк умисъл,като форма на
вината по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Съдът приема за безспорно установено,че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.311 ал.1
във вр.чл.26 ал.1 от НК.
При определяне на вида,размера и начина на изтърпяване на наказанието съдът
взе предвид степента на обществена опасност на деянието,извършителя,както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието е сравнително
висока с оглед важността на обществените отношения които охранява правната
норма на чл.311 ал.1 от НК.
Степента на обществена опасност на дееца,съдът
преценява,като не толкова висока.
Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно
минало,направените самопризнания в съдебно заседание,искреното разкаяние.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
Съдът счита,че по отношение на подсъдимата К. следва да
се наложи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства и това само
предвидено основно наказание.
Съдът счита,че следва да се наложи наказание над минимума
предвиден в самия закон,тъй като такъв минимум в текста на правната норма няма.
Този факт,съдът обвързва,с
обстоятелството,че инкриминирано деяние е осъществено в условията на
продължавано престъпление.Така определеното наказание следва съобразно факта,че
производството е в условията на Глава 27 от НПК,а именно пълно съкратено
съдебно следствие пред първоинстанционния съд,а именно по чл.371 т.2 от НПК,следва да се намали с една трета,прилагайки разпоредбата на чл.58а от НК.
Според съда са налице както обективните така и субективни
условия за приложението на института на условното наказание.В конкретния
казус,приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК с подходящ изпитателен
срок би била достатъчна и справедлива.
Съдът счита,че с оглед превеса на смекчаващи вината
обстоятелства не следва да се налага предвидено като възможност второ наказание
в текста на чл.311 ал.1 от НК,а именно Лишаване от право по чл.37 ал.1т.6 от НК.
Съдът с присъдата си признава
подсъдимата Р.Т.К. за виновна по първоначално предявеното обвинение по чл.311
ал.1 във вр.чл.26 ал.1 от НК,като на основание чл.311 ал.1 във вр.чл.26 ал.1
във вр.чл.54 от НК й налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА,което наказание на основание чл.58А от НК НАМАЛЯВА с една трета,като
определя за изтърпяване наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА,което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ.
С оглед факта,че подсъдимата е призната за
виновна,съдът с присъдата си ,на основание чл.189 ал.3 от НПК,осъжда
подсъдимата Р.Т.К. да заплати в полза на ОД на МВР-В.,направените по делото
разноски в размер на 101,21лв.(сто
и един лева и двадесет и една стотинки).
С присъдата си съдът осъжда Р.Т.К.
да заплати държавна такса в размер на 5лв.(пет лева)
в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на Р.с.-Б.,в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така
определено наказанието според съда ще изпълни в максимална степен целите на
наказанието,такива каквито те са визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Водим от
гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :