Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260021
гр.***, 12.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на седми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 4984 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул. „***“, бл. 61, вх. 4, ет. 2, ап. 16, с
посочен съдебен адрес:***, офис № 3А, чрез пълномощник – адв. М.Г. – БАК,
против Наказателно постановление № 538158-F569005/29.09.2020 г., на Началник
отдел „Оперативни дейности“- *** в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26
ал.1, т. 5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата) и на
основание чл.185, ал.2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на наказателното постановление. Не се оспорва факта, че процесната
фискална касова бележка не е съдържала идентификационен номер по ЗДДС, но се
изтъква, че нарушението е маловажно. Излагат се подробни съображения в тази
връзка. В допълнение се застъпва и че са допуснати нарушения на административнонаказателното
производство, като не е посочен коректно съставът на вмененото нарушение, което
пък е рефлектирало върху възможността на дружеството да организира адекватно
защита си.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Г. – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените
в нея доводи. Счита, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и
диспозитива на НП, както и че случаят следва да се приеме за маловажен. Пледира
за отмяна на постановлението и присъждане на разноски. В представена писмена
защита доразвива и преповтаря, вече изложените доводи за незаконосъобразност,
акцентирайки върху маловажността на случая.
За административнонаказващия орган се явява
юрисконсулт Янчева, която моли постановлението да бъде потвърдено, като
посочва, че не са допуснати процесуални пороци, а нарушението е безспорно
доказано. Пледира за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката
на л. 10 НП е връчено на представляващия на 06.10.2020 г., а жалбата е
депозирана на 13.10.2020 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На
06.09.2020г. в 13.46 часа свидетелят Д.А., заемаща длъжността "инспектор
по приходите" при ЦУ на НАП, извършила проверка в обект – „***”, находящ се в
г. ***, Плувен комплекс „***“, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
Свидетелката извършила контролна покупка на стока, за която бил издаден ФКБ № 018630/06.09.2020 г. Бонът
не съдържал задължителен реквизит съобразно нормата на чл. 26 ал. 1 т. 5 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, а именно: „идентификационен
номер по ЗДДС“. След извършването на контролната покупка А. се легитимирала и
пристъпила към проверка, за която в последствие бил съставен Протокол сер. АА №
0047717/06.09.2020г. Други нередовности в обекта не били констатирани.
Представител
на жалбоподателя бил поканен в ТД на НАП-***, където на 09.09.2020г. св. А.
съставила срещу дружеството АУАН № F569005/09.09.2020 г., с който му вменил
нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Актът
бил предявен на управителя, който го подписал, без да направи възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не постъпили.
Междувременно
към датата на съставяне на АУАН нередовността била отстранена и фискалното устройство
вече отпечатвало и идентификационен номер по ЗДДС.
Като взел предвид акта и събраните в
преписката писмени доказателства административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата
обстановка и при същата правна квалификация, на основание чл.185, ал. 2, изр.
второ, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС на дружеството била наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя
под съмнение така установените факти. На практика жалбоподателят също не
оспорва фактите.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- *** в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.
Неоснователен
е доводът на дружеството-жалбоподател, изложен в жалбата, че липсва състав на
административно нарушение по чл. 26, ал.1, т. 5 от Наредба № Н - 18/13.12.2006
г. или че е налице противоречие между обстоятелствената част на НП и
диспозитива му. Съгласно въпросната разпоредба фискалната касова бележка от ФУ
трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да
съдържа задължително реквизити, сред които идентификационен номер по ЗДДС,
когато лицето е регистрирано по този закон, както е в случая. Няма спор, че
процесната бележка не съдържа идентификационен номер по ЗДДС – т.е. очевидно е
налице несъответствие с императивните изисквания на закона. При това положение
съдът приема, че безспорно дружеството е извършило нарушение на изискванията на
чл. 26, ал.1, т. 5 от Наредбата, поради което и правилно поведението му е било
квалифицирано като административно нарушение по тази разпоредба. Правилно е
приложена и относимата санкционна норма, доколкото нарушението не е свързано с
неотразяване на приходи. Касае се за обективна отговорност, при която
наказващият орган не дължи изследване на въпроса за вината.
Въпреки това съдът намира, че се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г.
на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая
по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП
мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е
нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този,
при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността
и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии
и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.
Действително, деянието формално
осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление
административно нарушение. В конкретния случай обаче, всички описани по-горе
обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в
сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и
категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение. Става
въпрос за първо подобно нарушение, което по никакъв начин не е довело до
засягане на фискалната дисциплина. Следва да се отбележи и, че номерът на
регистрация по ДДС представлява ЕИК на жалбоподателя, като към него се добавя
"BG". В случая във въпросната касова бележка е наличен ЕИК, но
липсвало отбелязването "BG". Следва да се има предвид обаче, че
именно и само по ЕИК се
извършва справка за регистрация по ЗДДС на официалния и общодостъпен сайт на
Европейската комисия (https://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/?locale=bg),
поради което и наличието на ЕИК в бележката е напълно достатъчно, а липсата на
„BG“ по никакъв
начин не може да доведе нито до заблуждаване на потребители, нито до
затрудняване на контролните органи. Формално е налице нарушение, но то покрива
признаците на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, тъй като проверката и дадените
предписания са дали своя резултат и пропускът е бил своевременно отстранен. В
настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на
извършеното нарушение, имайки предвид и че нарушението е свързано с липса само
на част от единия реквизит на касовата бележка, който реквизит, както вече
стана дума – при посочен ЕИК, не е от толкова съществен порядък, както други
реквизити (примерно наименование на стоката). Предвид на това
административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира
жалбоподателя с предвидената в закона санкция, да му отправи писмено
предупреждение, което да се отрази в протокола на проверката или в отделен
протокол, респективно това да се отрази и в електронната база данни на АНО, че
при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено и предвиденото в закона
наказание.
С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че
в случая неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради
което и наказателното постановление следва да се отмени.
Към момента е
настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова -
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.
143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя,
който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са налични
доказателства за реално заплатен адвокатско хонорар в размер на 350 лева, като
не е направено възражение за прекомерност, поради което и НАП следва да бъде
осъдена да ги заплати на жалбоподателя. Съгласно чл. 19 от Закон за
Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за вредите, причинени на
физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на
нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като
преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления,
издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й
поделение. С оглед горното съдът намира, че следва да осъди именно НАП-гр.
София да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, ***кият районен съд,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 538158-F569005/29.09.2020 г., на Началник отдел „Оперативни
дейности“- *** в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26 ал.1, т. 5 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства и на основание чл.185, ал.2, изр.
второ, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.
София да заплати на „***” ЕООД с ЕИК: *** съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
Вярно с
оригинала: М.Р.