№ 2351
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513672 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 17093 от 21.09.2024 г. по гр.д. № 57637/2022 г. по описа на СРС,
143 с-в, е отхвърлен, като неоснователен предявеният от Т. П. Т. с ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.София, ул. „*******q срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД /ЕРМ Запад/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес център,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаването за установено, че Т. П. Т. не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД /ЕРМ Запад/, сумата от 7239,17 лв. (седем хиляди двеста
тридесет и девет лева и седемнадесет стотинки), представляваща начислени от
ответника по фактура №**********/15.09.2022 г. суми за недоставена, неизмерена и
непотребена електрическа енергия от нея по съставен КП № 1028259/12.09.2022 г.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца Т. П. Т. с излагане на доводи за
неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че неправилно районният съд е
приел, че ответникът е легитимиран да начисли по корекция на сметки на основание
чл.50, ал.2 ПИКЕЕ от 2019 г. След приемането на последните е предвидено, че тези
суми вече не се дължат на крайните доставчици. Сочи, че практиката на ВКС, на която
се е позовал съда не е задължителна и не дава отговор на този въпрос. Поддържа, че в
1
издадената на ответника лицензия не е включено правото му да издава фактури за
начислени суми от корекционни процедури по ПИКЕЕ. До приемането на ПИКЕЕ през
2019 г. / в сила от 03.05.2019 г./ с това право са разполагали крайните доставчици, с
които потребителят е в договорни отношения по доставка на ел.енергия. Правилата на
ПИКЕЕ, според жалбоподателя, противоречат на разпоредбите на Закона за
енергетиката. Освен това, за да притежава такова право ответника към момента на
извършената проверка, е следвало да има прието решение от КЕВР в този смисъл
/чл.56, ал.2 ПИКЕЕ от 2019 г./, каквото в случая не е налице. Отправя искане за отмяна
на решението и уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД /ЕРМ Запад/, с който
оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че към датата на
проверката ПИКЕЕ от 2019 г. са били влезли в сила. И правилата на ПИКЕЕ от 2019 г.
и лицензията на ответника се издават от един и същ държавен орган – КЕВР, като е
извършена преценка, че именно оператора на разпределителната мрежа понася загуби,
които следва да бъдат възстановени по посочения начин в отношенията с потребителя
без участието на доставчика на ел.енергия. Именно и поради това с разпоредбата на
чл.56 ПИКЕЕ е прието, че ответника има право да издава фактури в случаите на
корекции от сметки за неправилно/неточно измерена ел.енергия, която е била
доставена на потребителя. Като е постановил решение в посочения смисъл съдът е
приложил правилно материалния закон. Заявява, че постановеното решение е
обосновано, чрез събраните доказателства. Предвид изложеното моли въззивният съд
да остави обжалваното решение в сила като правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
2
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
С изготвения по делото от първата инстанция доклад по реда на чл.146 ГПК са
били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че на 12.09.2022 г. служители от отдел „Нетехнически загуби” към
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД са извършили техническа проверка на
средство за търговско измерване - с фабричен № **********, обслужващо обект,
находящ се в гр. София, бул. „*******, с абонатен № *******;
че в резултат на проверката бил съставен Констативен протокол (КП) №
1028259/12.09.2022 г. в присъствието на С.П. И., член на Федерацията на
потребителите - независим свидетел, който не е служител на „Електроразпределителни
мрежи Запад” ЕАД. В протокола е посочено, че при извършената техническа проверка
е установено: „че пломбата на капачката на клемния блок е нарушена“. Констатирана
била „промяна в схемата на свързване, разхлабени винтове на деривационната
пластина на фаза R1) на клемния блок на електромера. Пластината, свързваща токова и
напреженова бобина е била дръпната в крайно дясно положение. По този начин е
прекъсната електрическата връзка между токова и непреженова бобина на фаза R(l)“;
че е било извършено правилно преизчисляването на консумираната
електрическа енергия за посочения период, като е била спазена методиката и
формулата по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ от 2019 г. за посочения период 13.06.2022 г.-
12.09.2022 г.;
че ответникът е издал фактура № **********/15.09.2022 г., с която е начислена
сумата в размер на 7239,17 лв. на ищцата въз основа на съставения констативен
протокол на основание чл.56, ал.1 ПИКЕЕ от 2019 г.
По така посочените обстоятелства страните не спорят и същите се установяват
от събраните пред първата инстанция доказателства.
Така от представения Констативен протокол (КП) № 1028259/12.09.2022 г.
съставен в присъствието на С.П. И., член на Федерацията на потребителите -
независим свидетел, който не е служител на „Електроразпределителни мрежи Запад”
ЕАД се установява извършването на техническа проверка на средство за търговско
измерване - с фабричен № **********, обслужващо обект, находящ се в гр. София,
бул. „*******, с абонатен № *******. Резултатите от извършената проверка са
удостоверени в съставения протокол и същите установяват, че средството за търговско
измерване не измерва вярно и точно потребяваната на адреса ел.енергия поради
промяна в схемата на свързване. Констатации са описани на страница № 3 от
Констативен протокол (КП).
3
От представеното по делото писмо от 09.08.2023 г. на МВР, Дирекция
Национална система 112 се установява, че на 12.09.2022 г. е имало обаждане на тел.
112 за спешни повиквания по повод извършвана проверка на имот във връзка с
неправомерно ползване на ел.енергия от страна на служители на ответното дружество.
Установява се от приложената справка за преизчислените количества ел.енергия
в резултат на проверката по КП, че на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ от 2019 г. на
ищцата е била начислена във връзка с констатациите по КП допълнително количество
ел.енергия 12748 kWh за периода 13.06.2022 г. до 12.09.2022 г. Посочено е в същото,
че преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Страните не спорят и, както бе посочено, че е извършено правилно
преизчисляването на консумираната електрическа енергия за посочения период и е
спазена методиката и формулата по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за посочения период.
Чрез представения пред първата инстанция нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 17, том I, рег. № 283, дело № 18 от 2003 г. се установява, че Д.Н.Т. и
съпругата му Т. П. Т. /ищец в производството/ са закупили недвижим имот
представляващ апартамент № *******, находящ се в гр. София, район „Красно село“,
бул. „България“.
Съответно, чрез представеното уведомление от „Електрохолд продажби“ АД се
установява, че към 12.09.2022 г., като лице регистрирано в клиентската система на
дружеството за обект, представляващ апартамент 12, находящ се на адрес гр. София,
бул. ******* фигурира Т. П. Т.-ищец в производството.
Установява се, че с подадена от ищцата жалба до ответното дружество на
03.10.2022 г. същата е оспорила задължението за процесната сума в размер на 7239,17
лв., като е признала, че е била редовен платец до този момент и е изплаща
задълженията си към ответното дружество.
Пред първата инстанция е представена Лицензия за разпределение на ел.енергия
№ Л-135- 07/13.08.2004г., от която се установява, че ответникът е енергийно
предприятие по смисъла на Закона за енергетиката и лицензиант за дейностите по
обществено снабдяване, която изпълнява като краен снабдител. Така и съгласно
Решение № И2-Л-135/09.12.2013г. на ДКЕВР е взето решение, с което ответникът
може да осъществява дейността координатор на специална балансираща група за
компенсиране на технологичните разходи в електроразпределителната мрежа. Приети
по делото са и Общите условия на ответника за използване на
електроразпределителната мрежа, така и сертификати за публикуването на ОУ в
местни ежедневници.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
4
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК при отрицателен установителен иск
в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната
корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите.
Както бе посочено, в производството не е спорно и е установено, че ищецът
като собственик на имота - апартамент № *******, находящ се в гр. София, район
„Красно село“, бул. „България“ с абонатен № ******* е битов клиент по см. на §1, т. 2а
от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. С цитираната разпоредба е
предвидено, че това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Установено е и страните не спорят, че ответното дружество е оператор на
разпределителната мрежа, за което е издадена лицензия от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране.
С оглед това ищецът има качеството на потребител на енергийни услуги по
смисъла на § 1, т. 41б ДР на ЗЕ и е краен клиент ( § 1, т. 27 г ДР на ЗЕ) за присъединен
към електроразпределителната мрежа имот, находящ се в гр.София, за който е открита
партида на ползвател на преносната мрежа ( § 1, т. 41а ДР на ЗЕ) при дружеството
ответник.
Процесният случай касае хипотеза на установена при извършена от ответника
проверка, техническа неизправност на средството за търговско измерване разположено
в електромерното табло монтирано на границата на собственост на ищцата. В резултат
е установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.
Поради това и операторът на съответната електроразпределителна мрежа-
ответник в производството е изчислил количеството електрическа енергия за период
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване.
Корекционната процедура е била извършена по реда на обнародваните в ДВ бр.
35/30.04.2019 година Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети с решение на ДКЕВР по протокол № 67/24.04.2019 година, в сила от 04.05.2019
година (за краткост ПИКЕЕ).
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел, операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
5
услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база предоставена мощност) и за "задължения към обществото".
Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ гласи, че ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа / в случая „Електроразпределителни мрежи Запад”
ЕАД/ дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на
чл.56, ал. 1 ПИКЕЕ.
Установено е, че проверката на средството за търговско измерване е била
извършена при спазване указанията дадени с разпоредбите на чл.49, ал.1, ал.3, ал.4 и
ал.8 от ПИКЕЕ, при отсъствие на ползвателя или негов представител, поради което е
подписан от един свидетел, който не е служител на оператора. По тези обстоятелства
страните не спорят.
Преизчисляването е извършено на основание чл.50, ал.2 ПИКЕЕ на базата на
половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения
(кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване. С цитираната разпоредба /чл.50, ал.2 ПИКЕЕ 2019 г./
е предвидено, че при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране
на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и
периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата
на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения
(кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване.
По делото е спорно дали са били налице предпоставките, даващи основание на
ответното дружество да извършва едностранна корекция на потребената енергия за
процесния период преди проверката от 13.06.2022 г. до 12.09.2022 г.
Доводите на въззивника, че ответникът не притежава материалноправна
легитимация да претендира процесната сума, начислена допълнително в резултат на
корекция на сметка извършена въз основа на съставения констативен протокол от
служители на ответника, при който е установена промяна в схемата на свързване на
СТИ на основание чл.56 ПИКЕЕ от 2019 г., съдът намира за неоснователни.
Нормите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 35/2019 г, изм ДВ бр.
57/2021 г) не противоречат на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и съдът следва да ги прилага като
законно основание за съществуване на вземане в полза на енергоразпределително
дружество. Законова делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора КЕВР се съдържа
в ЗЕ, който я предвижда - нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ
6
след изменението им (ДВ бр. 38/2018 г, ДВ бр. 41/2019 г). Материализираната
подзаконова уредбата в чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и
не противоречи на законова норма в ЗЕ, или друг закон, включително не противоречи
на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена
(чл. 183, чл. 200 ЗЗД). Съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ), цена на електроенергията
е регулирана от държавен орган. Приетите от КЕВР нови ПИКЕЕ - ДВ бр. 35/2019 г,
изм ДВ бр. 57/2021 г., при действието на които се е развила процесната корекционна
процедура и която уредба е приложима в случая, е синхронизирана с измененията в
законовата уредба. Регулация в съответната насока съдържа и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по
отношение преизчисленията, които ответникът по настоящия иск извършва като
оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползувателя ( чл. 56,
ал. 2 ПИКЕЕ) Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената
електрическа енергия, съществува както преди, така и след изменението на Закона за
енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г) и това е изяснено безпротиворечиво в практиката на
ВКС, която се възприема от настоящия състав. Когато констативният протокол е
съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, правоотношението по заплащане
на неправилно отчетената, потребена преди приемането им електроенергия се
подчинява на уредбата в действащите ПИКЕЕ (пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г) и
легитимиран по вземането е именно оператора на мрежата /с изключение за
доставчика на ел.енергия с чл.56, ал.4 ПИКЕЕ/. Самото подзаконово възлагане на
вземането по корекцията, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, не
противоречи на норма от по-висок ранг, нито поставя потребителите в по-
неблагоприятно положение, тъй като регулираната цена при корекция в случаите по
ПИККЕ е занижена спрямо цената, нормирана от регулатора за крайния доставчик на
ел. енергия за битови нужди. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 50243 от 7.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 339/2022 г., III г. о., ГК, което се
възприема от настоящия състав.
Доводите на въззивника, че в издадената лицензия на ответника за
разпределение на ел.енергия, издадена от КЕВР с № Л-135-07/13.08.2004 г. следва да
съдържа правото на електроразпределителното дружество да начислява суми по
корекция, настоящия състав намира за неоснователни. От една страна с постановеното
по реда на чл.290 ГПК, Решение № 115/17.06.2022 г. по гр.д.№ 3817/2021 г. на ВКС,
което се възприема от настоящия състав е прието, че крайният клиент дължи
заплащане на потребената ел.енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ на
оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга
по см. на т.41а, б „а“ ДР на ЗЕ. В идентичен смисъл е и постановеното от ВКС по реда
на чл.290 ГПК, Решение № 85/27.06.2022 г. по гр.д.№ 2528/2021 г., което становище се
възприема от настоящия състав. Възприетите становища се основават на обсъдената
7
по-горе законова делегация и приетите през 2019 г. правила за корекция /ПИКЕЕ/,
които са приложими в случая, както бе посочено. От друга страна, настоящия състав
намира, че в издадената на ответника лицензия за разпределение на ел. енергия № Л-
135-07/13.08.2004 г., в Общите положения на условията за осъществяване на
лицензионна дейност, в т. 2.7.5. е предвидено, че дружеството има право да купува
необходимата ел.енергия за покриване на технологичните разходи по преноса
съобразно указанията на чл. 100 от ЗЕ и чл. 4, ал. 3 от Правилата за търговия с
електрическа енергия /ПТЕЕ/. Тази точка от лицензията е доразвита с Решение № И2-
Л-135/09.12.2013 г. на ДКЕВР, където е посочено, че дружеството осъществява
дейността координатор на специална балансираща група за компенсиране на
технологичните разходи в електроразпределителната мрежа. От тези разпоредби и
предвиденото в издадената лицензия на ответника е видно, че разходите, които се
правят във връзка с неизмерването/неточното и непълно измерване, изцяло се поемат
само и единствено от разпределителното дружество, което е оправомощено да
извършва корекционната процедура / с изключение на предвиденото в чл.56, ал.4 от
ПИКЕЕ от 2019 г./ и да начислява по фактура неизмереното количество ел.енергия на
крайния клиент, ползвател на мрежата. По този начин се цели заплащане на
стойността на действително доставеното на потребителя количество електроенергия, а
не натоварването на оператора на разпределителната мрежа с допълнителни разходи
над тази стойност.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че ответникът не е имал право да
начислява сумите, тъй като подзаконовия нормативен акт, с който тази възможност му
била предоставена, противоречи на закона и затова не трябвало да се прилага. По
отношение на този въпрос, както бе посочено, е налице установена съдебна практика,
намерила израз в решение № 77/30.05.2022 година, постановено по гр. д. № 2708/2021
година, решение № 50243/7.02.2023 година, постановено по гр. д. № 339/2022 година,
решение № 50040/3.07.2023 година, постановено по гр. д. № 1611/2022 година, трите
по описа на ВКС, а също така решение № 85/27.06.2022 година, постановено по гр. д.
№ 2528/2021 година, решение № 153/29.06.2022 година, постановено по гр. д. №
2999/2021 година и решение № 50186/24.10.2022 година, постановено по гр. д. №
4372/20212 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., които се възприемат от
настоящия състав.
Съгласно приложимите ПИКЕЕ от 2019 г. титуляр на вземането по
корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа – в случая
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, а задължено лице е "ползвателят на
мрежата" по смисъла на § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ – "физическо или юридическо лице –
ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо
ел. енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или
снабдявано от такава мрежа". Съгласно § 1, т. 4 от ПИКЕЕ "ползвател" е клиент и/или
8
производител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ. При съобразяване на дефинитивните
норми на т. 27б и 27г от § 1 на ДР на ЗЕ относно понятията "клиент" и "краен клиент",
следва извода, че ползвател на мрежата е и крайният клиент, който купува ел. енергия
за собствено ползване.
При изложените дотук съображения и след преценка на събрания по делото
доказателствен материал настоящата съдебна инстанция намира, че ответникът е
провел пълно и главно доказване на твърденията си за законосъобразно извършено
преизчисление на дължимата за процесния период стойност на доставена
електроенергия по нормативно предвидена методика поради констатиран
нерегламентиран достъп до електромера, довел до неправилно изчисляване на
потребените от клиента количества електрическа енергия, като при разпределената
между страните доказателствена тежест операторът е установил пълно и главно
наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция, респ.
правилното преизчисляване на сумите. Следователно ищцата дължи на ответника
сумата от 7239,17 лв., представляваща начислени от ответника по фактура
№**********/15.09.2022 г. суми за недоставена, неизмерена и непотребена
електрическа енергия от нея за периода 13.06.2022 г. до 12.09.2022 г.
С оглед изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява
неоснователен, поради което правилно е бил отхвърлен като неоснователен.
Налага се изводът, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като
правилно на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в тежест на
въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС в размер на 100. 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17093 от 21.09.2024 г. по гр.д. № 57637/2022 г. по
описа на СРС, 143 с-в.
ОСЪЖДА Т. П. Т. с ЕГН **********, да заплати на ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД /ЕРМ Запад/, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 100,00 лева,
представляваща сторените от ответника разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд, по правилата на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10