Решение по дело №370/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Т. Д. М. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника й адв. Е. И. К. от АК – Пловдив, против Заповед № 10-00-831 от 14.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, с която заповед, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Паянтова стопанска сграда № 9“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за нейната необоснованост и за постановяването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че разпоредената за премахване постройка представлява търпим строеж и като такъв неподлежащ на принудително премахване. Твърди, че обжалваната заповед е издадена без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно релевантни факти и обстоятелства, като неправилно общинската администрация не е взела предвид, че построеният от нея строеж преди повече от 10 години е изцяло по изискванията на БДС; че Т. М. има адресна регистрация на адреса на имота и веднага след изграждането на постройката през 2014г. общината е прекарала ток и вода. Сочи, че разпореденият за премахване строеж представлява второстепенна постройка към жилищна сграда, в която живее цялата й фамилия – три поколения, като има малки деца и внучета и евентуалното премахване на сградата би ги лишило от дом. Поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека и основни свободи. С доводи, основани на решенията на ЕСПЧ по дело „Й. и други срещу България“ и по дело „Пакетова и други срещу България“, счита, че премахването на постройките би следвало да се извърши едва след осигуряването на друго жилище на жалбоподателката и на членовете на нейното семейство. По тези съображения и такива за издаването на оспорения административен акт в несъответствие с целта на закона и с принципа на съразмерността, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и при спазване на процесуалните правила, е правилна и законосъобразна. С подробно изложени съображения обосновава, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, доколкото по отношение на същия не са изпълнени нормативно регламентираните условия за определянето му като търпим.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Работна група от служители на Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора, определена със Заповед № 10-00-203/ 31.01.2025г. на Кмета на Община Стара Загора, е извършила проверка на строеж: „Паянтова стопанска сграда № 9“ (по схема за геодезическо заснемане, извършено от ЕТ „Маг-Г. Съртонев“), находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място]. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 61 от 14.02.2025г., с приложени геодезическо заснемане с номера на сгради, геодезическо заснемане с номера на сгради и ортофотоплан, снимков материал, скица на ПИ с [идентификатор], извадка от ОУП на [населено място] и др. (л.12 и сл. по делото). Направилите проверката длъжностни лица са констатирали, че от неизвестен възложител и неизвестен извършител е изпълнен строеж: „Паянтова стопанска сграда № 9“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. Строежът – пета категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, е изграден частично от тухлена зидария и дъски, едноскатен дървен покрив с покритие от керемиди, като постройката е частично измазана, има дограма и е с площ от 8.50кв.м. Установено е, че строежът е изпълнен без техническа документация и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и че същият е извършен в несъответствие с предвижданията на Общия устройствен план на [населено място]. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Посочено е и че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа. Съобщаването на констативния акт е извършено чрез залепването му на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-831 от 14.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Паянтова стопанска сграда № 9“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 61 от 14.02.2025г. - за наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж, изпълнен в имот – частна държавна собственост, горска територия с НТП широколистна гора, без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на ОУП на [населено място]. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е несъвместим с предназначението и отреждането на територията – широколистна гора.

Съобщаването на заповедта е извършено по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, удостоверено със служебна бележка от 25.03.2025г. (л.9 по делото).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-831 от 14.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес (заявило, че е извършител на разпоредения за премахване строеж) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024г., с която на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, Кметът на Община Стара Загора е делегирал на арх. М. П. - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, функции по ЗУТ, вкл. правомощието си по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Следователно обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, при упражняване на надлежно делегирани му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие (чл.225а, ал.1 от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на съществените му характеристики, при посочване, че строежът е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в имот – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. С оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна.

Заповед № 10-00-831 от 14.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 61 от 14.02.2025г., съставен и подписан от длъжностни лица от Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ в Община Стара Загора, надлежно оправомощени със Заповед № 10-00-203/ 31.01.2025г. на Кмета на Община Стара Загора. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на посочения в акта обект. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените с акта правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

С оглед установените характеристики на разпоредената за премахване постройка, съдът приема, че същата безспорно представлява строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП (ОУП) и без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.

Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая дори и да се приеме, че за изграждането на паянтовата стопанска сграда, като постройка на допълващото застрояване, не е било одобряването на инвестиционен проект, строежът не попада в законово установените изключения по чл.151 от ЗУТ – т.е несъмнено процесният строеж попада в кръга на обектите, за които се изисква издадено разрешение за строеж. По делото е установено (а и този факт не се оспорва от жалбоподателката), че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което това визирано фактическо основание за издаване на заповедта, се установява по категоричен и безспорен начин.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че разпоредената за премахване постройка е изпълнена в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора, актуван с АЧДС № 14235/29.04.2024г. Имотът е предоставен за управление на ЮИДП [населено място], ТП „Държавно горско стопанство Стара Загора“. За имота няма одобрявани подробни устройствени планове и не е бил предназначен за застрояване, нито е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване, като видно от представените по делото извадки от ОУП (л.54 и сл. по делото), както по предходния, така и по сега действащия ОУП на [населено място], поземленият имот е означен като горска територия. Следователно налице е и второто възприето от решаващия административен орган материалноправно основание за определянето на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Противно на твърденията на жалбоподателката, строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 за премахването на изграден без строителни книжа строеж. На първо място съгласно заявеното в жалбата, че „строежът е на повече от десет години“ и че „веднага след постояването на строежа през 2014г. общината е прекарала ток и вода“ (което изявление за извършване на строителството през 2014г. е потвърдено и от пълномощника на жалбоподателката в с.з), очевидно постройката не се явява изградена в рамките на периодите по §16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съотв. режимът на търпимост се явява неприложим по отношение на процесната сграда. Отделно от това задължително условие и материалноправна предпоставка за определянето на строежа като търпим по всички нормативно регламентирани хипотези на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, е изискването строежът да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото извършване или съгласно ЗУТ. Както беше посочено, разпоредената за премахване постройка е изградена в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], вид територия: горска, НТП широколистна гора, като за ПИ няма одобрявани подробни устройствени планове, отреждащи имота за застрояване и определящи режим на застрояване, нито ПИ е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване - както по предходния, така и по сега действащия ОУП на [населено място], поземленият имот е означен като горска територия. След като строежът е изграден в горска територия, за която изобщо липсва одобряван устройствен план, предвиждащ/допускащ застрояване, разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване, без значение на периода, в който е бил построен.

Дали строежът е изпълнен съгласно БДС, застрашен ли е от самосрутване, годен ли е за обитаване/ползване, вреден ли е в санитарно-хигиенно отношение, опасен ли е за живота и здравето на гражданите и т.н, са обстоятелства, абсолютни ирелевантни както за законността, така и за търпимостта на строежа – разпореденото премахване на строежа е при упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, а не на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвиждания на ПУП (ОУП) и изпълнен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, който строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.

Дори да се приеме, че процесната постройка е функционално свързана със сграда с предназначение за жилищни нужди, разпоредената за премахване „Паянтова стопанска сграда № 9“ представлява допълващо застрояване – второстепенна постройка към сграда на основното застрояване, с обслужващо/стопанско предназначение (в какъвто смисъл са и твърденията в жалбата). Следователно постройката не представлява нито жилище, нито част от жилище и съотв. разпореденото й премахване не се явява незаконосъобразно от гл.т на гарантираното и защитено с чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС „право на жилище“. Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС интерес на жалбоподателката, нито засяга нейни права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

С оглед на гореизложеното обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ, при спазване на административно производствените правила и съобразно с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Д. М. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против Заповед № 10-00-831 от 14.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, с която заповед на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Паянтова стопанска сграда № 9“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.