РЕШЕНИЕ

 

гр. София, ……………. г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІII „В” въззивен състав, в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                        Мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Коева  ч. гр. дело № 6177 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК

Образувано е по жалба на длъжника Н.Б.Б. срещу разпореждане обективирано в съобщение от 01.04.2019 г., с което е отказано прекратяване на изп. д. № 20128380401285/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Жалбоподателят поддържа, че са били налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК Поддържа, че му е била изпратена покана за доброволно изпълнение на 23.03.2012 г., на 28.06.2012 г. е изпратено съобщение за налагане на запор на трудовото му възнаграждение, като на 25.05.2015 г. „Адвокатско дружество Ц.и И.“ са превели по изпълнителното дело 6, 10 лв. и 3, 05 лв. Подържа, че по делото има плащания от работодател за периода от 14.01.2014 г. до 28.08.2015 г. Твърди, че на 21.06.2017 г. е изпратено запорно съобщение за запор върху трудово възнаграждение до „Б.“ ЕООД, но дружеството не било намерерно на адреса и запорното съобщение не било връчено, както и не бил наложен запора, поради това съответното действие не е произвело действие и не е прекъснало давността по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Поддържа, че последващите изпълнителни действия са извършени след изтичането на повече от две години, а част от тях не са годни да прекъснат давността съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. Искането към съда е да отмени обжалваното постановление. Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на конституирания взискател “Еос Матрикс” ЕООД.

В мотивите си съдебният изпълнител излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че по делото са извършвани множество изпълнителни действия, които са прекъснали срока по чл. 433, ал. 1, т. 8.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Изпълнително дело № 20128380401285/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на "О.Б.Б." АД срещу Н.Б.Б., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.01.2012 г. по гр. д. № 53297/2011 г. по описа на СРС, 53 - ми с–в. за следните суми: 5 431,01 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2011 г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 404,49 лв. – договорна лихва за периода 15.01.2011 г. – 01.12.2011 г., сумата от 22,88 лв. наказателна лихва за периода 15.01.2011 г. – 01.12.2011 г. и 117, 17 ;в. – държавна такса и 378,90 лв. адвокатско възнаграждение.

В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тези основания водещи до прекратяване на изпълнението е визирано и това по т. 8, където е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Позоваването на жалбоподателя е именно за реализацията на така соченото прекратително основание. Това основание почива на разбирането, че при иницииран изпълнителен процес взискателя е субектът, който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия посредством приложението на които в крайна сметка да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно тази процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Следва да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното производство не води след себе си до прекратяване на субективните имуществени права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но освобождава длъжника от ограниченията които е търпял в рамките на водения спрямо него изпълнителен процес. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята тълкувателна практика с ТР 2/2013 г. ВКС прие това да са: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочените правила приведени към разглеждания случай мотивират съда да приеме следното. Установява се, че изпълнителното производство е било образувано от страна на "О.Б.Б." АД, като жалбоподателят е адресат на това процесуално правоотношение, доколкото e конституиран, като длъжник по изпълнението.

Видно от приложеното изпълнително дело, образувано по молба от 16.02.2012 г. на 20.11.2013 г. е постъпила молба от взискателя да бъде извършена справка и при наличие на регистриран трудов договор, да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като на същата дата е изпратено запорно съобщение на „АСО 911“ и на адвокатско дружество „Ц.и И.“. От последното дружество са извършвани парични преводи по изпълнителното дело до 22.1.2015 г. въз основа на наложения запор. На 20.06.2017 г. по изп.дело е постъпила молба от взискателя отново да бъде наложен запор. Въз основа на нея е било изпратено запорно съобщение с изх. № 94679/21.06.2017 г. до „Б. – К.“ ЕООД.

Настоящият състав намира, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че тъй като дружетсвото не било намерено на адреса и запорът не бил наложен, същият не е произвел действие, поради следните съображения:

Съгласно мотивите на  горецитираното ТР 2/2013 г. ВКС исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че подадената молба от 20.06.2017 г. е прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Следва да се отбележи, че  не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител, поискано от длъжника, в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК, в която законодателят е посочил „взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия“, а не „извършени” или друга подобна формулировка. При предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане от страна на взискателя законодателят не може да освободи длъжника от изпълнение на задълженията му само за това, че той е успял по някаква причина да остане неоткрит и непринуден да престира.

Ето защо и подадената молба от страна на длъжника от 28.03.2019 г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК се явява неоснователна и към този момент делото не е било прекратено по силата на закона.

Предвид изложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от 12.04.2019 г. на Н.Б.Б. – длъжник по изпълнително дело № 20128380401285/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу разпореждане обективирано в съобщение от 01.04.2019 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  2.