Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Кърджали, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и с участието на
Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д. № 28 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба Ю.Д.Г. от ***, чрез пълномощник,
срещу Решение № 5/10.01.2023 г., постановено по а.н. д. № 212/2022 г. по описа
на Районен съд Момчилград. Претендира се незаконосъобразност и неправилност на
съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния и процесуален закон,
в противоречие с приетия и приобщен доказателствен
материал по делото, при превратно приложение на закона. Твърди се, че изводите
на съда са в пълно противоречие с приобщения по делото доказателствен
материал. Изразява се становище, че РС – Момчилград неправилно и
незаконосъобразно приема че в случая АТСС е преминала изискуемата по закон
техническа проверка към датата на заснемане на нарушението.
Посочва се, че нарушението
е заснето на дата 06.03.2022 г. с автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 574. По делото са представени Протокол № 2-18-20 от 27.07.2020
г. за премината проверка на мобилна система за видеоконтрол. Представен е още и
Протокол № 2-19-19 от 18.07.2019 г. за премината проверка на мобилна система за
видеоконтрол
В случая, скоростта на
автомобила е установена и заснета с автоматизирано техническо средство TFR1- M 574. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която
се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г., издадена от
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверката на скоростомери е една година.
От
приетите по делото протоколи Протокол № 2-18-20 от 27.07.2020 г. и Протокол №
2-19-19 от 18.07.2019 г всичките издадени от Лаборатория за проверка на СИ към
ГД "Национална полиция", не се установява, мобилната система за
видеоконтрол TFR-1M 574, към 06.03.2022 г., когато се
твърди да е извършено нарушението, да е била годно техническо средство за
измерване. Така, последващата проверка с Протокол №
2-18-20 от 27.07.2020 г. и Протокол № 2-19-19 от 18.07.2019 г, удостоверява
годността на средството за измерване /СИ/ до 27.07.2021 г.,но не и към
06.03.2022 г.. В тежест на административнонаказващия
орган е да установи годността на измервателния уред и при липса на
доказателства, че конкретното средство за измерване, е било годно към датата на
констатиране на нарушението 06.03.2022 г., следва да се приеме че установеното
с ЕФ превишение е недоказано.
Като
следващо основание за неправилност на оспореното решение се посочва, че от
приложените по делото доказателства не може да се установи и МПС, чиято скорост
е отчетена. Посочва се, че не е доказано и мястото на извършване на
нарушението.
В касационната жалба се твърди, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен и на друго самостоятелно
основание доколкото видно от него цифром и словом АНО
е посочил че е приспаднат толеранс от
153 км/ч в полза на водача.
Такъв
толеранс в закона не съществува, същия е нормативно определен а именно 3 км при
заснета скорост до 100 км/ч и 3% при заснета скорост над 100 км/ч.
Като следващо
основание за неправилност на съдебния акт се посочва,
че РС – Момчилград не е съобразил, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен, защото
със същия е наложено глоба в размер на 50 лева. Твърди се, че на основание
чл.39, ал.4 от ЗАНН, е следвало да се състави фиш. В подкрепа на този довод се
цитира разпоредбата на чл.85а от ЗАНН, като се цитира съдебна практика на АС –
Пловдив и АС – Пазарджик.
Искането е да се
отмени оспореното решение и спорът се реши по същество с отмяна на ЕФ.
Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно
заседание, редовно призован, касаторът, чрез
пълномощника си, поддържа жалбата.
Ответникът – ОД на
МВР – Кърджали, редовно призован, не се представлява. От пълномощник е
постъпило становище за неоснователност на касационната жалба и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС-Момчилград.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 212/ 2022 г. по описа на РС –
Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на
жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:
С оспореното
решението РС – Момчилград е потвърдил ЕФ К № 5710472,
издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на Ю.Д.Г. с ЕГН **********, законен
представител на „***" ООД, ***, ЕИК ***, на осн.чл.189,
ал.4, във вр.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 лева, за нарушение
на чл.21, ал.2, във вр.ал.1 от ЗДвП.
РС –
Момчилград е приел, че нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR 1-М, представляващо мобилна (съгласно представеното удостоверение
за одобрен тип средство за измерване) система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ***.
Съгласно Удостоверението за одобрен тип, срокът на валидност на устройството е
до 08.12.2020г., която дата с оглед датата на издаване на удостоверението за
одобрен тип, отговаря на изискванията на чл.30, ал.1 от Закона
за измерванията. Позовал се е
на чл.30, ал.5
от ЗИ, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Отбелязване, че АТСС съответства на одобрения тип, се съдържа в 2 бр. Протоколи
за извършена проверка, поради което и фикцията на чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията е приложима за процесното АТСС и същото
е било от одобрен тип към датата на извършване на нарушението. Ясно в
електронния фиш е описано и АТСС, с което е бил извършен контролът -TFR 1- M № 574. Техническото средство е
преминало през надлежна метрологична проверка, което се
установява от приложения по делото Протокол за премината последваща
проверка и последваща проверка след ремонт, с описани
номера и дати. Надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
Решението е валидно и
допустимо, но неправилно тъй като изводите на РС – Момчилград за изправност на
АТСС, с което е установено нарушението, са необосновани, защото са в
противоречие със събраните доказателства.
РС – Момчилград, с разпореждане за
насрочване на делото, е указал на АНО да представи протокол за одобрен тип
средство за измерване, протокол за последваща
проверка на СИ и всички други документи, съставени във връзка с използване на
описаното в ЕФ средство за измерване на скоростта на автомобили. В изпълнение
на тези указания АНО е представил протокол за одобрен тип средство за
измерване, който е неотносим към използваното в
настоящия случай, тъй като е за видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD580“, а не за
използваното СИ - TFR 1-М. Изпратил е и протокол №
2-18-20 от 27.07.2020 г. и Протокол № 2-19-19 от 18.07.2019 г., издадени от Лаборатория за проверка на СИ към
ГД "Национална полиция". Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018
г., издадена от председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на
проверката на скоростомери е една година. При
наличните доказателства става ясно, че годността на използваната АТСС - TFR 1-М, е
била до 27.07.2021 г. Тъй като нарушението е установено, с посочената TFR 1-М, на
06.03.2022 г., като не са представени, след изрично изискване от РС –
Момчилград, доказателства за годността й към датата на констатиране на
нарушението. От изложеното следва, че на тази датата АТСС - TFR 1-М не е
била годно средство за измерване, поради което решението на РС – Момчилград
следва да се отмени и спорът се реши по същество, като се отмени ЕФ.
При този изход на спора в
полза на касатора се следват деловодни разноски за
двете съдебни инстанции, определени
в съответствие с представените ДПЗС пред РС – Момчилград ( л.48 от а.н.д. №
212/ 2022 г. на РС – Момчилград, изплатено възнаграждение в размер на 300 лв.) и
ДПЗС (л.10 от к.а.н.д. № 28/ 2023 г. на АС – Кърджали, изплатено възнаграждение
в размер на 350 лв.). Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, защото и по двата ДПЗС то е определено в
минималния размер по чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбата срещу НП и
касационната жалба са изготвени от упълномощения адвокат, който се е явил в
съдебните заседания пред двете инстанции и е изложил съображения в подкрепа
основателността на твърденията си.
Ето защо и на
основание чл. 221, ал.2, изр.първо от АПК, във вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 5/10.01.2023 г., постановено по а.н.
д. № 212/2022 г. по описа на Районен съд Момчилград, вместо което постановява:
Отменя ЕФ, серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на
Ю.Д.Г. с ЕГН **********, законен представител на „***" ООД, ***, ЕИК ***,
на основание чл.189, ал.4, във вр.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50
лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП.
Осъжда ОДМВР – Кърджали да заплати на Ю.Д.Г. с ЕГН **********
и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 650 лв. (шестстотин и петдесет
лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.