О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.10.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА   

                                                              ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова въззивно частно гражданско дело №475 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

            Образувано е по възражение, подадено от И.Ц.В. – длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№2105/2017г. по описа на СлРС.

Във възражението си длъжникът И.В. чрез пълномощника адв. Г.Д. посочва, че на 16.08.2019г. майка му е получила ПДИ, от която разбира, че има наложен запор върху банкова сметка ***. дело №20178370400450 на ЧСИ П.Г.. След извършена справка в кантората на ЧСИ Г. посочва, че узнал за издадената против него заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В самото съобщение, с което следвало да му се връчи заповедта за изпълнение, връчителят посочил, че лицето от 1 година живее в Англия по думи на съседи и родителите му. Залепено било уведомление по чл.47 от ГПК. Длъжникът заявява, че през цялата 2017г. бил трайно установен в Обединено кралство Великобритания, заедно с приятелката си, като работил там на различни места. Счита, че са налице хипотезите на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Заповедта на му била връчена надлежно, както и не му е връчена лично и в деня на връчването й той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБългария. По първата хипотеза посочва, че не е търсен поне три пъти на адреса в продължение поне на един месец в различно време, като това бъде надлежно отразено в съобщението от връчителя. В случая посещението на адреса било едно и е залепено уведомление, като не било отразено къде е залепено. От друга страна посочва, че бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като към момента на връчване на заповедта за изпълнение не е имал обичайно местопребиваване в страната и не е могъл да получи лично документите, установяващи вземането. Посочва, че разпоредбата на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК е обвързана с понятието „обичайно местопребиваване“, а не с понятието „настоящ адрес“, като няма съвпадение между двете понятия.Поради това моли съда да приеме възражението и да обезсили издадената заповед за изпълнение от 03.05.2017г. по ч.гр.д.№2105/2017г. по описа на СлРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Претендира присъждане на направените разноски.

Препис от възражението е връчен от въззивната инстанция на другата страна – кредитора „Микрофонд“ АД, гр.София, който в указания му срок – най-късно в насроченото о.с.з., е депозирал отговор.

В проведеното открито съдебно заседание длъжникът И.Ц.В., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д., която поддържа подаденото възражение. Моли съда въз основа на събраните доказателства да приеме, че длъжникът не е имал обичайно местопребиваване в РБългария, поради което е бил лишен от възможността да оспори вземането, поради което моли съдът да обезсили издадената против него заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. кредиторът „Микрофонд“ АД, гр.София, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило становище от представителя по закон на кредитора, който посочва, че ако съдът приеме, че е налице ненадлежно връчване на Заповедта за изпълнение, да му бъде предоставен срок по чл. 415, ал.4 от ГПК за предявяване на  иск за установяване на вземането. По отношение на твърдението за обичайно местопребиваване в Англия, намира същото за недоказано с оглед представените писмени доказателства и становището за допустимост на свидетелски показания в тази насока. Поради това моли съдът да не уважава искането на дължника за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по ч.гр.д.№2105/2017г. по описа на Сливенски районен съд е образувано по реда на чл. 417 от ГПК по подадено на 02.05.2017г. заявление на „Микрофонд“ АД, гр.София срещу солидарните длъжници С.Д.М., М.Т.М., Д.С.М. и И.Ц.В.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №1369 от 03.05.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците С.Д.М., М.Т.М., Д.С.М. и И.Ц.В. да заплатят солидарно на заявителя „Микрофонд“ АД, гр.София следните суми: сумата 241,85 евро – главница с падеж през месеците от октомври 2016г. до януари 2017г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2017г. до изплащането й; сумата 7,25 евро – лихва по чл.4, ал.1 от договора за заем с падеж през месеците от ноември 2016г. до март 2017г.; сумата 75,00 евро – рискова премия по чл.4, ал.4 от договора за заем с падеж през месеците от ноември 2016г. до март 2017г.; сумата 150,00 евро – еднократно обезщетение в размерна 10% от заемната сума по чл.14, ал.2 от договора за заем и сумата 25лв. – разноски по делото.

Въз основа на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е издаден на 03.05.2017г. изпълнителен лист в полза на „Микрофонд“ АД, гр.София за сумите по заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са получени от представител на кредитора на 16.05.2017г.

На 31.05.2017г. до длъжника И.Ц.В. на адрес *** е изпратена покана за доброволно изпълнение по изп. дело №20178370400450 на ЧСИ П.Г., към която са приложени копия от издадената по ч.гр.д.№2105/2017г. на СлРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В разписката към ПДИ и в съобщението за връчването им /отделен документ/ на 01.06.2017г. връчителят Н.Т. е посочил, че лицето от 1 година работи и живее в Англия по думи на съседи и родители. На 09.06.2017г. връчителят е залепил уведомление на ***, на вратата, с посочване, че лицето от 1г. работи и живее в Англия по думи на съседи и родители.

Регистрираните в НБД Население постоянен и настоящ адрес на длъжника И.Ц.В. ***.

На 15.08.2019г. по изп. дело №20178370400450 на ЧСИ П.Г. е изпратена отново ПДИ на длъжника И.Ц.В. на адрес ***, получена на 16.08.2019г. от майка му Гинка И. Вълчанова, с която длъжникът е уведомен за наложен запор върху банковата му сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Възражението по чл.423 от ГПК е подадено на 16.09.2019г. чрез СлРС.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че от края на 2016г. длъжникът И.В. се е установил да живее и работи в Обединено кралство Великобритания. През м.август 2017г. е получил и национален осигурителен номер след както в продължение на повече от 6 месеца е работил там и е имал постоянен адрес на територията на Обединеното кралство. През цялата 2017г. В. е живял и работил във Великобритания. Дошъл се за малко в края на 2017г., след което отново заминал. През 2018г. си идвал на няколко пъти за малко и пак заминавал.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес и в законово определения срок едномесечен срок от узнаването, поради което е допустимо. Съдът приема, че длъжника И.В. е узнал за заповедта за изпълнение в момента на получаване от майка му на 16.08.2019г. на повторно изпратената ПДИ по изп. д. №20178370400450 на ЧСИ П.Г.. 

            Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд.

            Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК урежда алтернативно четири хипотези, при наличието на някоя от които длъжник, лишен от възможност да оспори вземането по реда на чл.414 от ГПК може да подаде възражение пред въззивния съд, а именно: 1. ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; 4. ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.  

            Във възражението си, длъжникът В. се позовава на основанията по чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.

            Съдът намира, въз основа на установеното от фактическа страна, че са налице и двете, сочени от длъжника основания, лишаващи го от възможността да оспори вземането на кредитора спрямо него.

            На първо място е налице ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника В.. Ненадлежното връчване по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е свързано с нарушаване на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа. В случая, връчването е извършено по реда на чл.47 от ГПК.

Съгласно установената съдебна практика, отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в продължение на повече от един месец. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. В случая обаче, още при първото си посещение на адреса, връчителят  е получил данни /от съседи и родителите на длъжника/, че същият от 1 година не пребивава на адреса, тъй като живее и работи в Англия. Поради това връчителят е залепил уведомление на входната врата на адреса.  В този случай не е необходимо търсенето на длъжника в продължение на един месец. Връчителят обаче в нарушение на законовата разпоредба не е отразил по сведение на кои съседи е приел, че длъжникът живее и работи в Англия. Нарушение е и разликата в отразяване на датите, на които това действие е сторено. Констатацията от търсенето на длъжника за отсъствието му от страната е от 01.06.2017г., а залепването на уведомлението е сторено не на тази дата, а на 09.06.2017г. с посочване на същите обстоятелства. Връчителят не е отразил да е изпълнил и задължението да пусне екземпляр от уведомлението в пощенската кутия /чл.47, ал.1, изр.второ от ГПК/. Поради това е налице нередовно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника В..

От друга страна, съдът приема, че е налице и хипотезата на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК. Безспорно връчването на заповедта за изпълнение е сторено по реда на чл.47 от ГПК, т.е. не е връчена лично на длъжника В.. Видно от събраните по делото доказателства, към деня на връчването /01.06.2017г./ длъжникът не е имал обичайно местопребиваване в Република България. Това се установява от показанията на свидетелите Г.В. и М.М., както и от самото отразяване от страна на връчителя в съобщението за връчване на обстоятелството, че книжата не са връчени на длъжника В., тъй като от 1 година същият живее и работи в Англия.

Действително настоящия адрес на длъжника не е променен и същият е в гр.Сливен, но безспорно между двете понятия „обичано местопребиваване“ и „настоящ адрес“ не е налице тъждество.

На понятието „обичайно местопребиваване“ е дадена легална дефиниция в чл.48, ал.7 от КМЧП, съгласно която под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място, трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Предвид липсата в ГПК на легално определение за обичайно местопребиваване, по аналогия намира приложение посочената разпоредба при преценката относно наличието/липсата на обстоятелствата по чл.411, ал.2, .т.4, вр. с чл.423, ал.1, т.2 от ГПК. Именно по делото се установи установяване на длъжника да живее трайно и да работи в Англия още в края на 2016г., като това обстоятелство безспорно е било налице към момента на връчване на заповедта за изпълнение, както и към предходния момент – подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Липсата на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на РБългария към датата на подаване на заявлението е отрицателна предпоставка, препятстваща издаването на исканата заповед, съгласно чл.411, ал.2, т.4 от ГПК.

По гореизложените съображения, доколкото настоящият състав приема, че са налице всички предпоставки, уредени в чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение №1369/03.05.2017г. по ч.гр.д.№2105/2017г. на СлРС следва да бъде прието. Тъй като същата е била издадена срещу лице, което към момента на издаването й – 03.05.2017г. е имало обичайно местопребиваване извън България, то съгласно разпоредбата на чл.423, ал.3, изр. 4 от ГПК същата и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по отношение /само/ на длъжника И.Ц.В., следва да бъдат обезсилени, като последица от приемането на възражението.

При този изход на производството и с оглед направената от страна на длъжника претенция за разноски, съдът следва дя му присъди такива в доказания размер от 525лв.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА възражение, подадено от длъжника И.Ц.В. с ЕГН ********** *** срещу Заповед №1369 от 03.05.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №2105/2017г. по описа на Сливенски районен съд.

 

 

ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД №1369 от 03.05.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №2105/2017г. по описа на Сливенски районен съд в частта относно длъжника И.Ц.В. с ЕГН ********** ***, както и издаденият въз основа на заповедта ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 03.05.2017г. по ч.гр.д.№2105/2017г. на СлРС в частта относно длъжника И.Ц.В. с ЕГН **********.

 

            ОСЪЖДА „МИКРОФОНД“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на И.Ц.В. с ЕГН ********** *** сумата от 525лв., представляваща разноски по делото.

 

            Върху заповедта за изпълнение да се отбележи обезсилването относно длъжника И.В.!

 

            Препис от определението да се връчи на ЧСИ П.Г., рег.№837 с район на действие СлОС по изпълнително дело №20178370400450 за сведение!

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.