РЕШЕНИЕ
№ 2206
гр. Варна, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Т. Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина В. Т. Колева Гражданско дело №
20223110109943 по описа за 2022 година
Предявени са от Ж. Т. Р., ЕГН **********, адрес: гр. ***, съдебен
адрес: град ***, чрез адв. П. Н. от ВАК срещу И.А.М. АД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. *** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № *******/25.01.2020г., поради
противоречие на закона и срещу Ф.Б. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. *** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І
ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 402.38 лева, представляваща
сбор от платени без основание вноски за възнаграждение за гарант по чл.3,
ал.1 от договор Договор за предоставяне на поръчителство №
***/25.01.2020г..
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и И.А.М. АД.е сключен
Договор за паричен заем № ***/25.01.2020г., по силата на който на ищеца е
предоставена сума в размер на 1000 лева, като се е задължил да върне сума по
кредита в общ размер на 1082.62 лв.. ГПР по договора възлизал на 40.57 %, а
ГЛП 35 %.. Срокът на кредита бил 22 седмици с двуседмична погасителна
вноска от 98.42 лв. Съгласно чл. 4 от договора, ищецът сключил с Ф.Б. ЕООД
Договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на вече
сключения Договор за заем, по който се е задължила да заплати сумата от
402.38 лева, платима разсрочено на вноски от по 36.58 лева. Счита сключения
договор за потребителски кредит за нищожен поради неспазване на
изискването за посочване на правилен размер на ГПР – на осн. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Твърди, че при сключване на договора за заем е нарушен принципа на
добрите нрави, като се достигнало до значителна нееквивалентност на
1
насрещните престации. Отделно от изложеното счита, че договорът е
нищожен и поради това, че не отговоря на изискванията на чл. 143 ЗЗП за
добросъвестност и справедливост, като води до неравновесие в правата на
страните. Нарушена е разпоредбата на чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП, доколкото на
потребителя е невъзможно да осъществи преценка икономическите
последици при сключване на атакуваната сделка. Сочи, че е нарушен чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото сумата претендирана по атакувания договор
представляваща възнаграждение за гарант не е включена в ГПР и ГЛП по
договора за паричен заем. При твърдения, че е налице обвързаност между
кредитора на ищцата по договора за паричен заем и ответното търговско
дружество по договора за поръчителство счита, че сумата предмет на
атакувания договор ще бъде разпределена под формата на печалба на първия.
При тези съображения намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство реално не обезпечава договора за кредит, а с него единствено
се цели оскъпяване на последния. Същите са нищожни, като вторият ответник
следва да му възстанови 402.38 лева.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани писмени отговори от
ответниците.
Ответникът „И.А.М.“ АД, депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа становище за неоснователност на исковете. Заявява, че ГПР е
законосъобразно формиран по определения в Приложение № 1 към ЗПК
начин, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания. Изтъква, че
съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Счита, че условията за
предоставяне на обезпечение не се явяват неизпълними; изтъква, че
кредитополучателят е бил наясно какви обезпечения следва да предостави
още при кандидатстване за отпускане на кредита и се е съгласил с тях. Счита,
че договорената между страните възнаградителна лихва не противоречи на
добрите нрави, позовава се на свободата на договаряне, доколкото
договорната лихва съставлява цена на предоставената от заемодателя услуга.
Сочи, че договорът не е сключен при първоначално възприети ОУ, а е
основан на индивидуални договорки между страните, чиято воля е изразена
ясно и недвусмислено при сключване на сделката. Настоява предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
От ответника Ф.Б. ЕООД се излагат възражения, като се посочва, че
предметът на дейност на ответника съобразно неговата регистрация по
действащото законодателство включва възможността за предоставяне на
гаранционни сделки по занятие. В това си качество на търговец на ответника
се дължи и съответното уговорено възнаграждение по всяка сключена
гаранционна сделка, която има за предмет гарантиране изпълнението на
парични задължения от страна на потребител, които са възникнали по
договори за паричен заем. Намира твърденията изложени в исковата молба за
нищожност на договора за неоснователни, като изтъква предвидената в
закона договорна свобода на страните по сделката. Със сключване на
процесния договор, ответникът поема задължението да носи солидарна
отговорност за цялото вземане на кредитора по договора за паричен заем,
наред с длъжника по него. Възнаграждението на гаранта било извършено след
преценка на риска, като ищцата е могла да не сключва договора, ако е считала
това възнаграждение за завишено. Сочи се, че заемодателят добросъвестно е
2
предоставил възможност на избор на заемополучателя за обезпечаване на
заема и с други възможни обезпечения, което не е сторено. В този смисъл
моли за отхвърляне на предявения иск.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За успешното провеждане на така предявените искове, ищецът следва да
установи наличието на посочените основания за нищожност на договора за
паричен заем от 25.01.2020 г. - че уговорения ГПР не съответства на
действително приложения между страните, както и да установи наличието на
посочените основания за нищожност на договора за поръчителство от
25.01.2020 г. За отблъскване на исковата претенция в тежест на всеки
ответник е да установи, че процесните клаузи са действителни, а в тежест на
"И.А.М." АД е да установи и изпълнение на задълженията на заемодателя,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на
условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по
договора, както и да обоснове договарянето на размера на останалите такси,
разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба,
респ. направата на конкретни такива разходи.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между ищеца и И.А.М. АД е сключен Договор за паричен заем №
***/25.01.2020г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер
на 1000 лева, като се е задължил да върне сума по кредита в общ размер на
1082.62 лв.; ГПР по договора възлиза на 40.57 %, а ГЛП 35 %; срокът на
кредита е 22 седмици с двуседмична погасителна вноска от 98.42 лв.;
Съгласно чл. 4 от договора, ищецът е сключил с Ф.Б. ЕООД Договор за
предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на вече сключения
Договор за заем, по който се е задължил да заплати сумата от 402.38 лева,
платима разсрочено на вноски от по 36.58 лева; ищецът е заплатил на Ф.Б.
ЕООД възнаграждението от 402.38 лева.
Според чл. 4 заемателят се задължава в срок до три дни от подписване
на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а
именно: поръчителство на две физически лица, които да отговарят на
определени изисквания за трудова ангажираност, получавани доходи и
кредитна история, банкова гаранция за дължимата сума по кредита със срок
на валидност 30 дни след крайния срок на договора или поръчителство на
одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
В изпълнение на цитираната клауза на чл. 4 от заемния договор ищцата
е сключила с втория ответник „Ф.Б." ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство № ***/25.01.2020 г., с който ответникът - поръчител се е
задължил срещу възнаграждение от 402.38 лева, да отговоря солидарно с
длъжника за задълженията му към трето лице - негов кредитор по
потребителски договор. Уговореното в чл. 3 от договора възнаграждение на
поръчителя в размер на 402.38 лв., е платимо разсрочено на вноски с падежи,
съответстващи на падежите на погасителните вноски по заемния договор.
Приобщен по делото е и погасителен план по договора за заем, изготвен
3
от „И.А.М." АД, в който са индивидуализирани погасителните вноски по
кредита с посочване на падеж и размер, включващ главница, лихва и
възнаграждение за предоставяне на поръчителство, последното в общ размер
на 402.38 лв. - 11 вноски по 36.58 лв. всяка. В погасителния план се съдържа и
забележка, че това възнаграждение се дължи само ако потребителят не
предостави обезпечение под формата на поръчителство на физически лица
или банкова гаранция, а е избрал да предостави поръчителство от юридическо
лице.
По иска за нищожност на договора за заем:
Договорът за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн.
ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), поради което правата и
задълженията на страните се регулират от разпоредбите на посочения
специален закон в редакцията му, изм. и доп. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020
г., действаща към момента на сключване на сделката.
Според чл. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и има задължително съдържание, посочено в разпоредбата,
вкл. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени тези
изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК.
В случая потребителският договор съдържа конкретно посочване на
ГПР от 40.57 %, като в тези разходи не е включено възнаграждението по
договора за поръчителство.
Спорните въпроси се свеждат до това дали въпросното
възнаграждение в полза на поръчителя следва да се включи при
изчисленията на ГПР, респ. дали договорът за кредит противоречи на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Настоящият съдебен състав намира,
че следва да се даде положителен отговор на тези въпроси, като аргументите
за това са следните:
Според легалната дефиниция, регламентираната в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
4
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Договорът за поръчителство е сключен в изпълнение на задължението
на потребителя по чл. 4 от договора за кредит за предоставяне на обезпечение
в полза на кредитора, поради което дължимото от потребителя
възнаграждение по гаранционната сделка е пряко свързано с потребителския
кредит и следва да бъде включено в общите разходи при изчисляване на ГПР.
Обстоятелството, че това възнаграждение се дължи на трето лице, а не на
кредитора, е ирелевантно, като подобна хипотеза е изрично допусната от
законодателя при примерното изброяване на разходите, включени в общия
такъв, цитирани по-горе (напр. възнаграждение за кредитни посредници,
застрахователни премии). Освен това дължимостта на възнаграждението по
договора за поръчителство и конкретния негов размер явно са били известни
на обезпечения кредитор „И.А.М." АД, тъй като са включени в предварително
изготвения от него погасителен план - приложение към договора за кредит.
Неоснователни са възраженията на ответника, че възнаграждението не
следва да бъде включвано в ГПР, тъй като е дължимо при неизпълнение на
задълженията на потребителя и попада в изключението на чл. 19, ал. 1, т. 1
ЗПК. Видно от клаузата на чл. 3 от договора за поръчителство,
възнаграждението на поръчителя е дължимо за поетото от него задължение да
обезпечи (гарантира) изпълнението на потребителя по договора за кредит, а
не при изпълнение на това негово задължение, респ. при неизправност на
потребителя.
Неоснователни са и възраженията, че при сключването на заемния
договор ответникът не е бил наясно кое обезпечение сред изброените в чл. 4
ще избере потребителят. Формалната възможност на потребителя да избере
друго обезпечение на практика е неосъществима, предвид множеството
условия, на които следва да отговарят поръчителите, респ. банковата
гаранция и краткия (тридневен) срок, в който следва да бъдат осигурени те.
Подобни изисквания са явно непосилни за средностатистическите
потребителите на този тип краткосрочни кредити, особено като се има
предвид търсената при получаване заема бързина (така - решение №
1016/26.07.2022 г. по възз.т.д. № 990/2022 г. на ВОС). Този извод се
потвърждава и от погасителния план към договора за кредит и включването в
него на възнаграждението по договора за поръчителство.
От гореизложеното следва, посоченият в чл. 8 от договора за кредит
годишен процент на разходите от 40.57 % е различен от действителния такъв
и не е изчислен при съобразяване на всички релевантни разходи по
определения в приложение № 1 начин. Налице е допуснато нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което договорът за
кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД за заплащане на
сумата в общ размер на 402.38 лева, представляваща сбор от платени без
основание вноски за възнаграждение за поръчител по чл.3, ал.1 от договор
Договор за предоставяне на поръчителство № ***/25.01.2020г.
При преценка за действителността на договора следва да се съобразят
както отделните негови клаузи, така и съдържанието му в цялост - арг. от чл.
20 ЗЗД.
5
В случая договорът за поръчителство е сключен за обезпечаване
изпълнението на потребителя по договора за потребителски кредит, респ.
гарантира удовлетворяването на кредитора - заемодател „И.А.М." АД.
Дружеството-поръчител „Ф.Б." ЕООД е одобрено от заемодателя лице,
съобразно условията на чл. 4, т. 3 от договора за кредит, като освен това е и
свързано с него лице („И.А.М." АД е едноличен собственик на капитала му).
По силата на гаранционната сделка потребителят се е задължил да заплати на
гаранта възнаграждение в размер на 402.38 лв., което е платимо разсрочено,
наред с вноските по погасителния план на договора за кредит.
От друга страна, обезпеченият договор за кредит е сключен за сумата от
1000 лв. с уговорен срок за връщане от 22 седмици и годишен процент на
разходите от 40.57 %, близък до максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. За
да получи тази заемна сума, потребителят на практика е бил принуден да
сключи договора за поръчителство с избрано от кредитора търговско
дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор на
контрагент и възможност за индивидуално договаряне на клаузите по
гаранционната сделка.
Предвид посочените параметри на заема и при направения по-горе
извод, според който възнаграждението по договора за поръчителство следва
да бъде включено при изчисляване на общите разходи по договора за кредит,
ГПР би надвишил многократно нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
праг от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС (50 % към датата на сключване на
договора през 2020 г.). Според чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Съобразявайки този забранен от закона резултат, свързаността между
кредитора и гаранта, размера на възнаграждението на последния, което се
равнява на почти половината от заетата сума, и уговорения начин за плащане
на това възнаграждение заедно с погасителните вноски по кредита, в полза на
кредитора „И.А.М." АД, както и практическата невъзможност на потребителя
да избегне сключването на гаранционната сделка, съдът намира, че договорът
за гаранция е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, поради
заобикаляне на закона.
С оглед изложените по-горе съображения предявения осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД се преценява за основателен.
За успешното му провеждане, ищецът следва да установи плащането на
сумата от 402.38 лв. по договор за предоставяне на поръчителство №
***/25.01.2020г., а в тежест на ответника е да докаже валидно възникнало
между страните облигационно правоотношение по договора за предоставяне
на поръчителство.
Плащането по недействителен договор, какъвто, както се коментира по-
горе в случая е договора за поръчителство от 25.01.2020 г., е недължимо,
поради което сумата подлежи на репариране.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС, всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати по 50
лв. държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
С оглед изхода на спора, в полза на адвокат П. Й. Н. следва да се
6
присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на основание чл. 38 ЗАдв. във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК по
всеки уважен иск или в размер на 408.26 лв. по уважения иск по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и 400 лв. по уважения иск по чл. 55 ЗЗД, определено в минимален
размер на основание чл.7, ал.2, т. 1 и т.2 от Наредба №1/2004 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на Договор за паричен
заем № ***/25.01.2020г., сключен между заемателя Ж. Т. Р., ЕГН **********,
адрес: гр. ***, и заемодателя „И.А.М." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано заедно и поотделно от изпълнителните
директори Г.Т.Т. и А.В.М., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от управителя П. Б.Д., да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН
**********, адрес: гр. *** сумата в общ размер на 402.38 лева,
представляваща сбор от платени без основание вноски за възнаграждение за
поръчител по чл.3, ал.1 от договор Договор за предоставяне на поръчителство
№ ***/25.01.2020г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.А.М." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори
Г.Т.Т. и А.В.М., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненския районен съд, сумата от 50 лева /петдесет лева/,
представляваща дължима в производството държавна такса по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, на
основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя П. Б.Д., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд,
сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща дължима в производството
държавна такса по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД, на
основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „И.А.М." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори
Г.Т.Т. и А.В.М., да заплати на адвокат П. Й. Н., вписан в АК-Варна, със
служебен адрес гр. ***, сумата от 408.26 лева за адвокатско възнаграждение
за предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата, на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Ф.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя П. Б.Д., да заплати на
7
адвокат П. Й. Н., вписан в АК-Варна, със служебен адрес гр. ***, сумата от
400 лева за адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8