№ 24
гр. П. , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло Й. Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело №
20202160100397 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от ищеца Х. А.. Д. от с.С.,
общ.П. , обл.Б. със съдебен адрес в гр.Б.,чрез пълномощника адв.С.К. от БАК против „ДЗИ-
Общо застраховане ”ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С.. В молбата се твърди,
че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Каско” за лек
автомобил марка „БМВ” модел 730Д с рег. №....., по който ищецът заплатил дължимата
премия. Твърди се , в срока на действие на договора, на 22.06.2020 г. възникнало
застрахователно събитие-пожар в моторния отсек на автомобила. За вредите по автомобила
ищецът твърди, предявил претенция за обезщетяване, като при застрахователя била
образувана преписка по щета №44010212003473. Твърди се, че първоначално ответникът
отказал да заплати застрахователно обезщетение. Впоследствие, след като ищецът изпратил
искане за преразглеждане на щетата, изготвено от адвокат срещу хонорар от 100 лв,
застрахователят се съгласил да изплати сумата 1600 лв., която сума според ищеца била
недостатъчна за покриване на щетите по автомобила, които се твърди, че са на стойност
2000 лв.. Иска се осъждане на ответника да заплати общо 2100 лв., от които 2000 лв.,
представляващи, застрахователно обезщетение по договор за застраховка сключен с
ответника, и 100 лв. вреди от неизпълнението на договорното задължение, представляващи
заплатен адвокатски хонорар за извънсъдебно разрешаване на спора, ведно със законната
лихва върху тази сума от 17.08.2020 г. –датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане . Претендират се и направените по делото разноски. Представя
доказателства.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание по чл. 405,ал.1
от КЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД, и по чл.86 от ЗЗД.
1
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея, ведно с приложените
доказателства е изпратен на ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, е подал отговор на исковата молба . В
отговора В отговора се оспорват предявените искове и се иска тяхното отхвърляне, като се
твърди, че на 13.10.2020 г. на ищеца е била изплатена сума в общ размер 1586 лв.,от които
1570 лв. застрахователно обезщетение, определено съгласно условията на договора в
размер на 10% от застрахователната стойност и 16 лв. обезщетение за забава. Признава се
размера от 2000 лв. съгласно представената от ищеца фактура, за сумата необходима за
обезщетяване на щетите причинени от застрахователното събитие. Представя доказателства.
Претендира се присъждането на направените по делото разноски .
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител –адвокат, който
прави изменение на иска, като намаля претендирания размер от 2000 на 414 лв.
представляващи застрахователно обезщетение и поддържа иска за присъждане на 100 лв. за
разходи направени от ищеца преди завеждане на делото за правна помощ, като моли за
уважаване на така поддържаните искове.
Ответникът се представлява по делото от процесуален представител-
юрисконсулт, който поддържа представения отговор и моли за отхвърляне на иска. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски
За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид
следното.
Между страните не се спори относно сключването на договор за застраховка при
представените по делото общи условия под формата на представената по делото
застрахователна полица № 440119021026843 от 17.07.2019 г. със срок на валидност до
16.07.2020 г.и анекс към същата от 31.07.2019 г. за застраховка „Каско + ” на лек автомобил
марка „БМВ” модел 730Д с рег. №....., между ответното дружество в качеството на
застраховател и ищеца , в качеството на застрахован . Съгласно условията на договора
застрахователят е поел задължението да заплати на застрахования щетите свързани с
пълната загуба или частична щета на застрахованото МПС до размера на посочената в
договора застрахователна сума от 15700 лв. , срещу застрахователна премия в размер на
1328,02 лв., платима на месечни вноски, за която не се спори, че е заплатена от
застрахования . Не се спори между страните, че в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие- пожар, което е покрит риск съгласно договора. Не се спори, че
ищецът е подал представеното уведомление за щетата на 23.06.2020 г., в което е посочил
настъпилото на 18.06.2020 г. застрахователно събитие, за което е заведена преписка по
щета №44010212003473. Не се спори и относно факта на заплатена от застрахователя сума в
общ размер на 1586 лв. по сметка на ищеца с представения по делото(л.22) платежен
2
документ от 13.10.2020 г. Не е оспорена представената от ищеца фактура от 24.07.2020 г.
издадена за сумата 2000 лв., представляваща стойността на извършения ремонт на
автомобила във връзка с отстраняване на щетите стойност 2000 лв. , като не е спорно, че
тази е заплатена от ищеца, което се установява и от представения фискален бон към
фактурата.
Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът
направи следните правни изводи: Съгласно чл.343,ал.1 от КЗ с договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при
настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо
се лице застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение
в уговорения срок, като в случая съгласно чл.108,ал.1 от КЗ с оглед вида на застраховката
това е срок от 15 работни дни от представяне на изискуемите документи по чл.106 от КЗ
.Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ , обезщетението трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
чл.403,ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да съобщи за настъпването на застрахователното
събитие в сроковете посочени в същата разпоредба или предвидени с договора за
застраховка . Съгласно чл.395,ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, като при
неизпълнение на тези му задължения,застрахователят има право да намали
застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие .Съгласно чл.
408, ал.1 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в хода на
производството , по иск с такава квалификация по чл. 405,ал.1 от КЗ,вр. с чл.79 от ЗЗД , от
ищеца следва да бъде установено, от една страна , наличието на валидно застрахователно
правоотношение между него и ответника, както и да докаже изпълнение на собствените си
задължения по договора свързани със заплащане на дължимата застрахователната премия ,
както и задълженията свързани със своевременното уведомяване на застрахователя
съобразно с предвиденото в договора и разпоредбите на КЗ , а така също и настъпването на
застрахователно събитие по смисъла на договора за застраховка. Ответникът следва
съобразно твърденията си в конкретния случай следва да докаже наличието на основание за
3
отказ от изплащане на обезщетение в пълен размер. В случая между страните не е спорно
сключването на представения договор за застраховка и възникването на валидно
застрахователно правоотношение между страните, както не се спори и относно настъпването
на застрахователно събитие по договора, както и по отношение на причинените по
автомобила щети. Признава се от ответника стойността на ремонта необходим за
отстраняване на щетите съобразно с представената и неоспорена фактура на стойност 2000
лв. Не се спори и се признава от ищеца, че му е заплатена от ответника сумата 1586 лв..
Единственият спорен въпрос между страните е относно наличието на основание за
намаляване на застрахователното обезщетение. По този въпрос ищецът счита, че е изпълнил
напълно задълженията си по договора и има право да получи обезщетение в пълен размер,
за действителния размер на вредите. Ответникът от своя страна счита, че ищецът не е
изпълнил задължението си да представи документи издадени от контролните органи във
връзка с доказване на щетата и в този случай се е възползвал от възможността предвидена
в договора да я докаже с декларация, при което за застрахователя е възникнало правото да
заплати обезщетение в намален размер, а именно в размер 10% от застрахователната сума.
По този въпрос съдът прие следното: В чл.9.6 от ОУ е предвидено задължение за
застрахования, при възникване на застрахователно събитие, за установяване на същото да
представи на застрахователя оригиналите на изисканите документи издадени от
компетентните органи, като в чл.9.6.2 от ОУ е предвидено щети от пожар да се установяват
със служебна бележка издадена от Противопожарна служба и пожаро-техническа
експертиза. Съответно в чл.10.4. от ОУ е предвидено за застрахователя, задължение да
уведоми писмено застрахования за необходимите документи, които следва да представи за
доказване на претенцията по основание и размер. Едва когато застрахователя посочи, кои
документи иска да му бъдат представени за установяване на щетата и застрахованият не
представи тези документи, съгласно чл.14.1 от ОУ, застрахователят може да приеме
доказването на застрахователното събитие да стане с декларация, в който случай за
застрахователя възниква правото да заплати застрахователно обезщетение в намален размер,
а именно до 10% от застрахователната стойност. В случая по делото е представен препис от
формуляр на ответника попълван във връзка с изискуемите документи по процесната
щета(л.24), в който са описани представените документи, както и документите, които са
изискани от застрахователя и е следвало да бъдат представени от застрахования. Изискани
са посочените документи:банкова сметка; оглед на възстановен автомобил; оферти за
ремонт и фактури за извършен ремонт. Сред тези документи липсва изискване към ищеца да
представи предвидените в чл.9.6.2 от ОУ документи за установяване на възникнал пожар, а
именно- служебна бележка издадена от Противопожарна служба и пожаро-техническа
експертиза. Доколкото застрахователят не е изпълнил задължението си по чл.10.4 от ОУ да
изиска от ищеца документите по чл.9.6.2 от ОУ, тяхното непредставяне не може да се вмени
във вина на ищеца, нито пък може от този факт да се приеме, че е настъпила невъзможност
да се снабди и представи тези документи, което от своя страна да послужи като
предпоставка за установяване на щетата с декларация по реда на чл.14.1. В конкретния
случай твърдяното неизпълнение на задължението на ищеца по чл.9.5 от ОУ незабавно да
4
уведоми компетентните органи за настъпилото събитие, е и несъществено с оглед интереса
на застрахователя от установяване на вредата, доколкото застрахователят и сам е извършил
оглед и е констатирал вредите, като е могъл да установи и причините за тях. Включително за
застрахователя не е имало пречка своевременно още на 23.06.2020 г. да поиска от
застрахования да се снабди със съответните документи от компетентните органи и да ги
представи, заедно с останалите изискани документи. В случай, че застрахователят-ответник
беше изпълнил задължението си по чл.10.4 от ОУ да уведоми писмено ищеца за
необходимите документи, които следва да представи и ищецът не ги беше представил
поради някаква причина, включително поради невъзможност да се снабди с тях, едва тогава
за застрахователя щеше да е възникне правото по чл.14.1 от ОУ, но настоящият случай не е
такъв.
Поради изложеното съдът прие, че за ответника не е възникнало основанието по
чл.14.1. от ОУ да намали застрахователното обезщетение до размер 10 % от
застрахователната стойност, която сума в случая е 1570 лв., а дължи плащане на
действителния размер на щетата от 2000 лв. , който поначало е признат от ответника.
Предвид това, че на ищеца е изплатена сумата от 1586 лв., искът следва да се уважи в
претендирания след приетото изменение размер от 414 лв. Предвид уважаването на този
иск, основателен и следва да се уважи акцесорният иск с правно основание по чл.86 от ЗЗД
за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения
размер на иска считано от 18.08.2020 г. - датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претенцията за заплащане на сумата 100 лв. представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ следва да се отхвърли като неоснователна.
Основанието на заплатената от ищеца сума на адвокат за изготвяне на писмо до
застрахователя е договор за правна помощ сключен между ищеца и неговия адвокат, който
договор не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Съответно заплатената по
този договор сума, в резултат от свободно договаряне на страните по него, не подлежи на
възстановяване от ответника, доколкото не е елемент от дължимото по договора за
застраховка застрахователно обезщетение, нито пък представлява причинена на ищеца
вреда от застрахователя, която следва да се обезщети по реда на чл.45 от ЗЗД, а още по-
малко представлява разноски направени по настоящото производство. По исканията на
страните за присъждане на разноски съдът прие следното: Съобразно представените списъци
на разноските страните претендират разноски както следва-Ищецът претендира присъждане
на разноски в общ размер на 480 лв., от които 400 адвокатско възнаграждение, и 80 лв.
д.т..Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Така направеното възражение съдът намира за неоснователно, предвид това, че
претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лв. надвишава незначително минимума
от 377 лв. предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ и е определено в съответствие с
действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде
намалявано. Предвид частичното уважаване на предявените искове, на основание чл.78, ал.1
от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 386,92 лв. съразмерно на
5
уважената част от исковете. Ответникът също претендира направените по делото разноски в
размер на 444 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид частичното отхвърляне на
предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
възнаграждение в размер на 86,40 лв. съобразно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „ДЗИ-Общо застраховане” АД със седалище и адрес на
управление в гр.С. , ул......, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Х. А.. Д., ЕГН **********, с адрес в
с.С., общ. П., обл.Б., ул......, представляван от адв.С.К. от Адовкатска колегия гр.Б. с адрес в
гр.Б. , ул......, сумата 414 лв.(четиристотин и четиринадесет лева ) , представляващи
неизплатено застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка сключен
под формата на застрахователна полица застрахователна полица № 440119021026843 от
17.07.2019 г. и анекс към същата от 31.07.2019 г. за застраховка „Каско + ” на лек
автомобил марка „БМВ” модел 730Д с рег. №....., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху присъдената сума , считано от 18.08.2020 г.-датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищеца Х. А.. Д. от с.С., общ.П. срещу ответника
„ДЗИ-Общо застраховане” АД със седалище и адрес на управление в гр.С., за осъждането му
да заплати на ищеца сумата 100 лв.(сто лева), представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца пред застрахователя „ДЗИ-Общо
застраховане” АД във връзка със заявени за обезщетяване щети.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” АД със седалище и адрес на управление в
гр.С. да заплати на Х. А.. Д. от с.С., общ.П., 386,92 лв. лв. разноски по делото .
ОСЪЖДА Х. А.. Д. от с.С., общ.П. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” АД
със седалище и адрес на управление в гр.С., 86,40 лв. разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на„ДЗИ-Общо застраховане” АД със
седалище и адрес на управление в гр.С. за намаляване размера на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 400 лв. до минималния размер от 377 лв. предвиден в чл.7,
ал.2, т.2 от НМРАВ съгла .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
съобщението.
6
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7