№ 563
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330206117 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Д. Н. П. с ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител, срещу наказателно постановление (НП) № 21-0438-
000782 от 26.08.2021 г., издадено от началник сектор към 03 РУ при ОД на МВР
Пловдив, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата
(нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева
за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му бил
отнети 6 точки от контролния талон.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на проверката, бланкетно се твърди
липса на нарушение, некомпетентност на органа извършващ порверката, процесуални
нарушения като липса на фактическа обстановка и доказателства. В съдебно заседание
жалбоподателя не се явява представлява се от процесуален представител, който
поддържа изложеното в жалбата и навежда следните основания за отмяна, а именно че
проверяващите органи трябвало да спрат нарушителя и да извикат съответното лице,
което има правомощия да съставя акт, което не било извършено; двамата свидетели,
които участвали в извършването на проверката и съгласно закон не биха могли да
бъдат свидетели по делото и въпреки, че в едномесечния срок видно от акта, същият е
бил обжалван, в тримесечния срок е обжалвано и наказателното постановление, но
аудио и видео наблюдение дали не било представено. Прави се искане за разноски.
Постъпило е становище от въззиваемата страна, в което представителят на
Отдел ПП при ОД на МВР Пловдив взима отношение за законосъобразност на
издаденото постановление и прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.08.2021 г. около 16:50 часа в гр. Пловдив, по улица „Васил Левски“,
жалбоподателят Д. Н. П. управлявал собствения си автомобил марка Хонда, модел
Акорд с рег. № ***, като същевременно и използвал мобилен телефон за разговор, без
устройство „свободни ръце“, докато се движил. По същото време от бул. България по
ул. Васил Левски към кръстовището с ул. Оборище се движели със служебния
автомобил и свид. Т.М. и свди. Р.А.. Същите били служители на 03 РУП при ОД на
МВР и изпълнявали служебните си задължения като **. Същите забелязали водача на
автомобила Хонда Акорд да извършва разговор по мобилния си телефон като го държи
с лявата си ръка и тъй като това било нарушение на ЗДвП, решили да го последват за
да установят самоличността му, като направили обратен завой и подали звуков и
светлинен сигнал, а водачът спрял на светофара на бул. България с ул. Васил Левски.
Тъй като нямали правомощия да съставят актове по ЗДвП двамата служители,
които възприели нарушението поканили жалбоподателя да отиде до 03 РУП при ОД на
МВР Пловдив, където да му бъде съставен акт за установено административно
нарушение. Там уведомили свид. М.М., който бил *** в група „Териториална полиция“
на сектор „Охранителна Полиция“ към 03 РУП при ОД на МВР, назначен съгласно
заповед № 317з-1997/11.05.2014 г. и положен изпит по ЗДвП, за установеното от тях
нарушение и същият съставил АУАН № 218505/16.08.2021 г. в присъствието на
жалбоподателя, който го подписал и получил екземпляр, за което се подписал.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия
орган е издал и обжалваното НП 21-0438-000782 от 26.08.2021г. С последното на
жалбоподателя П. е била наложена на основание чл. 183, ал. 4 т.6 от ЗДвП глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от писмените и гласни доказателства, а именно:
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р. А., Т.М. и
М.М. - **, който потвърждава констатациите в акта и посочва механизма на
съставянето му. Механизмът на установяване на нарушението както и фактите около
същото се установяват от показанията на другите двама свидетели, които съдът намира
за логични, последователни без вътрешни противоречия и такива помежду си. Съдът
цени показанията на свидетелите като истинни и им дава вяра доколкото същите
съответстват на събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно писмените
доказателства: АУАН № 218505/16.08.2021 г., месечен график за дежурствата от
01.08.2021 до 31.08.2021 г., на Патрулно постовата дейност при 03 РУП при О Дан
МВР Пловдив, заповед № 317з-1997/11.05.2014 г. за назначаване на М.М.,
писмо/уведомление за успешно положен изпит по ЗДвП, писмо от Отдел Вътрешна
сигурност , относно липсващи видео записи, заповед за преназначаване на Г. Г.,
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.
Освен бланкетното възражение на жалбоподателя, че не е извършил
нарушението, не се доказа и дори не се въведоха обстоятелства, които да оборят
доказателствената сила на АУАН, а напротив констатациите се потвърдиха от
показанията на свидетелите. Липсата на доказателството „видео и звуково заснемане
на нарушението от служебния автомобил“ не може да се счете като обстоятелство,
което разколебава установеното в АУАН, тъй като само по себе си не е единствения
способ за доказване на фактическата обстановка по извършване на нарушението, която
2
може да се доказва с всички средства. В този смисъл не се споделя възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че липсата на видеозапис от служебния
автомобил водело до отмяна на наказателното постановление. Поради бланкетния
характер на възражението и липсата на въведено доказателство съдът се позовава и на
презумптивната доказателствена сила на АУАН.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган (т. 2.9) и **я (т.1.4.) следва от така представените
заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР. Видно от т.
2.9 оправомощените от министъра на МВР да издават наказателни постановления са
началниците на сектори „Охранителна Полиция“ в РУ при ОД на МВР, именно на
каквато длъжност е назначен и Г. Р. Г., който е издал наказателното постановление,
видно от представената заповед за преназначаването му.
От заповед № 317з-1997/11.05.2014 г. за назначаване на М.М. и писмото/
уведомление за успешно положен изпит по ЗДвП, се установява, че той заема длъжност
*** в Териториална полиция в 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, каквото е и
оправомощавнето за съставяне на АУАН по т. 1.4 на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
от министъра на вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения.
Съдът не възприема становището на процесуалния представител на
жалбоподателя за процесуални нарушения свързани с местосъставянето на АУАН. В
ЗАНН или ЗДвП не са въведени изисквания за мястото на съставянето на АУАН, а
единствено за съставянето му в присъствието на нарушителя. Няма значение дали той е
съставен на мястото на нарушението без предварителна покана, дали е бил поканен в
РУ на МВР или е съставен в момента на установяване на нарушението или по-късно,
стига да е спазен 3 месечният срок. Нито ЗАНН, нито ЗДвП не поставят изискване към
местосъставянето на АУАН дали ще бъде в сградата на административно-наказващия
орган или пред нея. Мястото на съставяне е ирелевантно за валидността и
законосъобразността на акта и наказателното постановление.
Съдът не квалифицира поведението на служителите на МВР М. и Р. като
нарушение на процедурата по установяване на административно нарушение. Същите
са установили че процесния автомобил е в движение и е управляван от Д.П. докато,
същият е разговарял по телефона. Не се доказаха и не се твърдят конкретни
нарушения извършени от двамата служители извън местоположението на съставянето
на АУАН. Дали са го поканили да мине през забранена улица или не е ирелевантно
доколкото използвания от жалбоподателя маршрут за достигане на мястото за
съставяне на АУАН не е правно регламентиран.
3
Доказателствената съвкупност за установеното нарушение се заключава в
свидетеля по АУАН. Няма нужда от обсъждане в АУАН на повече доказателства.
Именно като свидетел е участвал М. и в съдебното производство, т.е. не се установява
да е имал и друго качество. Процесът по ЗАНН се явява специален спрямо този по
НПК, който се прилага само субсидиарно. Тъй като очевидците на нарушението не са
участвали в друго качество в производството освен именно като свидетели (и по
съставения АУАН), то съдът не намира основание да изключи разпитите им от
доказателствената съвкупност, както и да обсъжда защо **я е допустим свидетел в
административнонаказателното производство, тъй като за него няма подобно
възражение, а единствено за очевидците.
Съдът не споделя възражението, че „проверката“ била извършена
незаконосъобразно, като не става ясно каква точно проверка се визира. Дали
проверката на личните документи на шофьора, която е ирелевантна за установяването
на нарушението или някаква друга, тъй като нарушението не е установено при
проверка, а при възприемане на фактите от очевидци. Същите са имали правомощие да
извършат проверка на самоличността на водача поради което установяването на
самоличността е извършено законосъобразно. Възприемането на нарушение от
очевидци, независимо дали са служители на МВР или не, е допустимо доказателство за
установяването на административно нарушение и редовно съставен АУАН, чрез
установяване от страна на **я на нарушение, по показания на свидетели е годно
основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
нарушителя.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за
движение свързани с използване на мобилен телефон, освен по начин, който не
ангажира ръцете му.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 104а от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление
на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Д. Н. П. като водач на МПС на 16.08.2021 г. около
10:50 часа в гр. Пловдив, по ул. Васил Левски до № 14 е управлявал собствения си
автомобил марка Хонда, модел Акорд с рег. № ***, като е използвал мобилен телефон
без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, или
4
така нареченото устройство „свободни ръце“ /хендсфрий/. Нарушението било
възприето от полицейските служители.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП си, като по
време на движение е говорил по мобилния си телефон, т.е. използвал го е по неговото
предназначение, без да е осигурил свободата на ръцете си чрез специално средство.
Същата норма има за цел да бъдат предотвратени ПТП и да се съхранят всички
участници в движението.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици за движението, докато не използва едната си ръка в
управлението на автомобила. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, която предвижда при нарушение
на правилото по чл. 140а от ЗДвП нарушителят да се наказва с глоба в размер на 50 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, доколкото настоящият случай не се отличава
с незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип имайки
предвид и справката за извършени множество други нарушения по ЗДвП. Размерът на
наложената глоба е фиксиран от законодателя, поради което не може да се ревизира от
съда, затова и се приема за правилно определен.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 9 предвижда
отнемане на 6 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното
средство освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете му“, за което е конкретното производство. Съдът установи, че за
извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки които
следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой
контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство
в НП има характер на констативен административен акт.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква в полза на въззиваемата
страна и тежест на жалбоподателя, но такова искане към съда не е отправяно и няма
доказателства за сторени такива.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
5
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0438-000782 от 26.08.2021
г., издадено от началник сектор към 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на Д. Н.
П. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от
ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му бил отнети 6 точки от
контролния талон.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6