№ 736
гр. Бургас, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря В.К.Т.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203801 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Д.Д.Я., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 21-4635-000128/05.05.2021 г., издадено от началника на РУ
Приморско към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Е.Д. от
БАК, която поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.03.2021 г., в 20:30 часа, в село Ново Паничарево, ул. Кирил и Методий, в
близост до номер 10, в посока към ул. Девети май, при извършена проверка от служители на
1
РУ - Приморско, било установено, че жалбоподателката Д.Я. управлява л.а. **, с рег. №
********, собственост на Д.П.Ж., с ЕГН **********, който не е регистриран по надлежния
ред. МПС било със служебно прекратена регистрация на 02.12.2020 г., поради
непрехвърляне в срок след покупко-продажба пред нотариус.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят Б.Б. съставил срещу
жалбоподателката АУАН. Преписката била изпратена в РП - Бургас, като с постановление
от 06.04.2021 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство,
след което материалите били върнати отново в РУ Приморско. На 05.05.2021 г. било
издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на
АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, и които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се
оспорва и от жалбоподателката, която не отрича, че тя е управлявала процесния автомобил,
но заявява, че не е била наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото заповед. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Действително от обективна страна се установява, че жалбоподателката е управлявала
процесния лек автомобил, регистриран на името на Д.П.Ж. и придобит след това от Н.Ц.К.,
2
който е бил с прекратена регистрация. Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не
се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от
Д.Д.Я. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по
следните причини:
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същата е
знаела, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от
установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателката, поради което се
изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната й отговорност
за процесното деяние.
В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се
направи извод, че към датата на управление на МПС, жалбоподателката е била наясно с
това, че регистрацията на предоставения й автомобил е била служебно прекратена от МВР
на 02.12.2020 г. Тъкмо напротив, автомобилът е бил с регистрационни табели и с нужните
документи за управление. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално
жалбоподателката не само че не е знаела за служебната дерегистрация, а и обективно не е
имал възможност да разбере за това. Всичко това обуславя извод, че жалбоподателката не е
действала виновно, а от там извършеното от нея не съставлява административно нарушение.
Поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателката. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие /л. 14/, съгласно който договореното възнаграждение
за процесуално представителство е 300 лв. Предвид на това в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят разноските в размер на 300 лева, които да се заплатят от ОД на МВР -
гр. Бургас.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4635-000128/05.05.2021 г., издадено от
началника на РУ - Приморско към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката Д.Д.Я., ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр. Бургас да заплати на жалбоподателката Д.Д.Я., ЕГН
**********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4