№ 570
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600813 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 306, ал. 3 от НПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба вх. 21053699 от 06.12.2021 г.
(наименувана „молба“), подадена от частния тъжител в първоинстанционното производство
– Г. АС. СТ., срещу определение от 27.06.2019 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4
от НПК, по НЧХД № 487/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 115 – ти състав, с което районният съд, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е
осъдил частния тъжител да заплати на Г.Н.Г. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева,
представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по ВНЧД №
4392/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, IV – ти въззивен
състав.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Излагат се съображения досежно недължимост на
претендираните разноски предвид липсата на произнасяне по същество на повдигнатото
обвинение. Поддържа се прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. При
тези съображения се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт.
Препис от депозираната частна жалба е връчен на лицето, срещу което е подадена
тъжбата – Г.Н.Г., като в срок писмен отговор не е постъпил.
Софийският градски съд, Наказателно отделение, X – ти въззивен състав, като взе
предвид частната жалба и като съобрази изтъкнатите в нея съображения и материалите по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по НЧХД № 487/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 115 – ти състав, е образувано по тъжба на Г. АС. СТ. против Г.Н.Г.
за твърдени от първия престъпления от частен характер.
С разпореждане от 29.03.2018 г. съдията – докладчик по делото е оставил
депозираната тъжба без движение и е указал на частния тъжител в 7 – дневен срок от
получаване на съобщението да отстрани допуснатите в нея нередовности, които подробно е
посочил в цитираното разпореждане.
Като е констатирал неизпълнение на дадените указания в предоставения 7 – дневен
срок, с разпореждане от 29.08.2018 г. съставът на Софийски районен съд е прекратил
наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
1
С решение от 21.11.2018 г., постановено по ВНЧД № 4392/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, Наказателно отделение, IV – ти въззивен състав, разпореждането на
СРС е потвърдено, като правилно и законосъобразно. В проведеното през въззивната
инстанция открито съдебно заседание на 05.11.2018 г. Г.Н.Г. е представляван от адв. М.С.,
САК. Пред СГС процесуалният представител е направил изрично искане за присъждане на
сторените разноски. В крайния си съдебен акт съставът на СГС не е обективирал воля по
въпроса за разноските.
С обжалваното определение СРС, НО, 115 – ти състав, като е съобразил, че
производството по делото е прекратено с окончателен акт, липсва произнасяне на
въззивната инстанция по въпроса за направените пред нея разноски и наличието на
доказателства за действително сторени такива, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е осъдил
частния тъжител Г. АС. СТ. да заплати на Г.Н.Г. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред СГС.
Видно от приложеното ВНЧД № 4392/2018 г. по описа на СГС, НО, IV – ти въззивен
състав, на л. 12 от него са представени адвокатско пълномощно за адв. М.С., САК, и
сключен между същата и Г.Н.Г. договор за правна защита и съдействие с бланкетен №
759571 от 02.11.2018 г. В последния е договорено адвокатско възнаграждение по делото в
размер на 500 /петстотин/ лева, като е отбелязано, че е заплатено в брой.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно, тъй като съгласно
чл. 190, ал. 1 от НПК, когато наказателното производство е прекратено по дела, образувани
по тъжба на пострадалото лице, разноските се възлагат в тежест на частния тъжител.
Цитираната разпоредба има императивен характер, поради което неоснователни са
оплакванията на ЧТ досежно недължимост на претендираните от насрещната страна
разноски по делото предвид крайния резултат на наказателното производство – а именно
прекратяване на същото, без произнасяне по същество на повдигнатото обвинение.
В конкретния случай производството по инициираното от частния тъжител Г. АС.
СТ. НЧХД № 487/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115 –
ти състав, е прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, с
разпореждане на съда от 29.08.2018 г., потвърдено с решение на СГС от 21.11.2018 г. по
ВНЧД № 4392/2018 г.
Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо само когато
същите са действително направени. В процесния случай въззивният съд се солидаризира с
извода на районната инстанция относно наличие на доказателства за действително сторени
разноски. По делото е приложен писмен договор за правна защита и съдействие с бланкетен
№ 759571 от 02.11.2018 г., сключен между Г.Н.Г. и адв. М.С., САК, с предмет
осъществяване на процесуално представителство по ВНЧД № 4392/2018 г. по описа на СГС,
НО, IV – ти въззивен състав, при уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, и отбелязване, че сумата е била платена в брой. Представеният писмен договор
представлява доказателство за реалния размер на направените разноски за адвокатско
възнаграждение. Същият съобразно задължителните указания на ВКС, дадени в
Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т. д. № 6 от 2012 г. по описа на ОСГТК, ВКС,
надлежно удостоверява извършеното плащане, тъй като има значение на разписка за
получената парична сума.
Предвид крайния резултат на наказателното производство по повдигнатото срещу
Г.Н.Г. обвинение за извършване на престъпление от частен характер и с оглед наличието на
надлежно представени писмени доказателства за реално плащане на претендираните
разноски, правилно първоинстанционният съд е възложил в тежест на частния тъжител
направените от лицето, срещу което е подадена тъжбата, деловодни разноски за адвокатско
2
възнаграждение по ВНЧД № 4392/2018 г. по описа на СГС.
Що са касае до наведеното в жалбата възражение за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение, въззивната съдебна инстанция намира за необходимо да
отбележи, че в наказателното производство не могат да се обсъждат оплаквания за
прекомерност на сторените разноски, доколкото в него не намира приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Правилата за произнасяне по въпросите във връзка с разноските,
регламентирани в чл. 78 от ГПК, не намират субсидиарно приложение в наказателния
процес. В случая се касае за законодателна празнота в НПК, която не може се преодолее
посредством тълкуване на правните норми. Това е причината, поради която актуалната
практика на върховната съдебна инстанция е в насока, че в наказателното производство
разноските не могат да се намаляват от съда поради прекомерност с оглед фактическата и
правна сложност на делото, а се присъждат такива, каквито действително са били
направени, тъй като съдът не разполага с правомощие да ги намалява.
По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за
правилно и законосъобразно и поради това същото следва да бъде потвърдено, а подадената
срещу него частна жалба – оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Софийският градски съд, Наказателно отделение, X – ти въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.06.2019 г., постановено по реда на чл. 306, ал.
1, т. 4 от НПК, по НЧХД № 487/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 115 – ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3