№ 295
гр. Пазарджик, 08.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500252 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
От жалбоподателите се явява лично С. Й. с адв. Т. надлежно
упълномощен от първата инстанция.
Останалите жалбоподатели не се явяват. За тях се явява адв. Т. –
представя договор за правна защита и съдействие, пълномощно и за
настоящата инстанция.
Ответникът М. Й. лично и чрез адв.М. преупълномощена от адв. Х. Р..
Съдът докладва постъпила молба с днешна дата подадена от адв. Р., с
която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Претендира
присъждане на разноски. Взема отношение по предмета на въззивната жалба.
Прилага доказателства във връзка с подписването на молбата и списък на
разноските.
Адв. Т.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: - Да се даде ход на делото.
Адв. М.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на В.ски районен съд № 395 от 01.11.2024г. постановено по
гр.д.№20235210100656 по описа на същия съд за 2023година, Е ПРИЗНАТО
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на М.
А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7, че С. Г. Й., с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, А. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5,
Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 не са собственици на основание
придобивна давност на следния недвижим имот - Жилищна сграда с
идентификатор .......... по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-
1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
сградата, от 26.09.2022г., находяща се в гр. В., ул. „У.” № 7, със застроена площ
от 72 кв., брой етажи- един, брой самостоятелни обекти в сградата - няма
данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен имот ........ по
КККР на гр. В., с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1848, квартал: 402, парцел:
XVI, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатор:...........; .......;
.......... и .......... по КККР на гр. В..
ПОСТАНОВЕНА Е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, ОТМЯНА на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 01.09.2022 г.
придобит на основание давностно владение, № 103, том 2, рег. № 3547, дело
283 на нотариус Емил Чолев, с район на действие РС-В., вписан в регистъра
на НК под № 649, който акт е вписан в СВп В. с вх. рег. № 2346 от 01.09.2022
г., дв. вх. № 2343, акт № 154, том 9, дело 1146.
ОТХВЪРЛЕН Е КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С. Г. Й., с
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, А. Д. Й. с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“
№ 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 срещу М. А. Й. с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване
2
за установено, че ищците са собственици на Жилищна сграда с
идентификатор.......... по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-
181214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
сградата, от 26.09.2022г., находяща се в гр. В., ул. „У.” № 7, със застроена площ
от 72 кв., брой етажи- един, брой самостоятелни обекти в сградата - няма
данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен имот ........ по
КККР на гр. В., с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1848, квартал: 402, парцел:
XVI, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатор: .......... ..........;
.......; .......... и .......... по КККР на гр. В. и за предаване на владението върху
него.
ОСЪДЕНИ СА С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ №
5, А. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д. Й. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.„Л.“ № 7,
да платят на М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7,
сторените от него разноски в размер на 1000 лв. платено адвокатско
възнаграждение и 54 лв. платена държавна такса.
Решението се обжалва изцяло от ответниците в производството пред
първата инстанция С. Г. Й.; А. Д. Й.; П. Д. Й., Б. Д. А. и А. Ш. Ю., а именно в
частта с която е прието за установено по отношение на ищеца М. А. Й., че
същите не са собственици на основание давностно владение на еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор .......... по КККР на гр.В. , със застроена
площ на 72кв.м., построена в ПИ с идентификатор ......... по същите КККР на
гр.В. и е отменен КНА №103 от 01.09.2022г., както и в частта с която е
отхвърлен предявения от същите ответници против М. Й. ревандикационен
иск по чл108 от ЗС по отношение на същия недвижим имот. Твърдят
жалбоподателите, че постановеното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно с искане да се постанови друго с което да се уважи
предявения от същите ревандикационен иск за собственост. Считат, че
Районен съд -В. неправилно е възприел и превратно обсъдил събраните
доказателства което е довело до постановяване на неправилно решение.
Твърди се, че от приложената декларация по чл.14 от ЗМДТ и приходна
3
квитанция за платени данъци от ищеца М. Й. с дата 20.06.2022г се
установявало, че след като е започнал да предявява самостоятелни претенции
към сградата и във връзка образуване на делото, съзнателно е декларирал
сградата и заплатил данъците от 01.01.2012г, докато според жалбоподателите,
съдът неправилно е обсъдил, че ищеца е плащал данъци от 2012г. Допълва се,
че за да събере доказателства в своя полза, които да му послужат пред съда
ищецът М. Й. едва на 20.01.2023г е заявил последен настоящ адрес на
ул.“У.“№5 от което се разбирало, че постоянният му адрес е в село Д., където
постоянно е пребивавал. Акцентира се, че в приложените по делото от страна
на жалбоподателите подадени сигнали до община В. същите са
конкретизирали, че ищеца М. Й. извършва незаконно строителство
пристрояване на процесната сграда, както и пояснили с каква цел извършва
това строителство, като в противовес на приложените сигнали, съдът
констатирал и приел, че жалбоподателите са сигнализирали за незаконното
строителство на една от сградите в имота на ищеца Й..
Посочва се приложената от ищеца Й. нотариална декларация от двама
свидетели, че процесната сграда е построена от общия наследодател А. Й.,
която е от дата 16.06.2022г. и е с цел да послужи пред съда по образуваното
дело, като според жалбоподателите ищецът за да събере повече доказателства
в своя полза и с цел да обърква съда, е приложил архитектурен проект от
02.09.1967г издаден на името на наследодателя А. Й. на двуетажна жилищна
сграда, която не е за процесната сграда, попадаща в кв.397, което
обстоятелство не е обсъдено от решаващия съд.
Според жалбоподателите съдът е обсъдил частично и избирателно
показанията на свидетелите, като е дал вяра на противоречивите показания на
свидетелите от страна на ищеца М. Й., че той с живял сам със семейството си
в имота и го е своял за себе си без да бъдат съпоставени с другите
събрани по делото доказателства. Считат, че от показанията на
свидетелката К. се установявало, че къщата е строена 1967-68г. от бащата А.
Й., били са седем деца, Д. Й. е бил женен и той е помагал да се построи
къщата, но поради обстоятелството че била малка Д. построил другата къща, а
в процесната останали да живеят цялото семейство на А.. Установявала още
,че ищеца след женитбата 1974г отишъл да живее в с.Д., където е живял до
2014г.;Цитират се част от показанията й „.В къщата ме пускаше големия брат.
4
Д. не помня да е имал ключ за малката къща. За малката къща нямахме ключ.
Никой нямаше ключ“. Същата свидетелка установявала, че едва през 2019г
ищецът М. е започнал да предявява собственически права върху процесната
сграда. Акцентира се, че съпоставени показанията на тази свидетелка с
приложените писмени доказателства, същите се потвърждавали, тъй като от
приложеното Удостоверение за идентичност и описание на имот издадено от
община В. по искане на ищеца М. с от дата 18.06.2014г.. Считат
жалбоподателите, че приложените от тяхна страна писмени доказателства не
са обсъдени в съвкупност с целия доказателствен материал. Цитира се
разрешение за изработване на ПУП от 04.03.2008г. и Заявление за разглеждане
на ПУП от 23.02.2011г. до община В. от които се установявало, че след
смъртта на Д. Й. единствено С. Й. се е интересувала за процесния имот,
владяла го е изключително за себе си и децата и с тези действия по явен и
недвусмислен начин е показвала отричане владението на останалите
съсобственици.
Жалбоподателите считат решението за неправилно и
незаконосъобразно, постановено въз основа на противоречиви. неточни,
гласни доказателства от страна свидетелите на ответната страна; че ищецът М.
е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху процесната недвижима
вещ, още преди пожара, за който се установило, че е преди 20 години-след
смъртта на М.К.-1994г и преди смъртта на Д. Й. починал през 2003г. Като
въпреки, че от показанията на всички свидетели в съвкупност се установило,
че приживе на майката М.К. и след нейната смърт в къщата са живеели
сестрата Ф. А.а Томанова с децата си до 2014г и свидетелката К..
В заключение жалбоподателите считат, че от събраните в съвкупност
доказателства не се е установило процесната сграда да е владяна от ищеца в
продължение на 10г както в периода след смъртта на М.К. 1994г и преди
смъртта на Д. Й. починал през 2003г както и до 2019г. и това владение да е
било постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и без насилие.
Предвид изложеното считат, че постановеното решение е необосновано.
неправилно не незаконосъобразно. Молят да се отмени постановеното
решение на РС-В. и постанови друго с което да бъдат признати за собственици
на процесната сграда.
Постъпила е в законния срок и втора въззивна жалба №8254 от
5
03.12.2024г. подадена само от ответницата С. Г. Й. чрез адв.Х. Т. от САК в
която моли да се отмени изцяло решението на районният съд и отхвърли
първоначалния иск, както да се уважи насрещния иск и с присъждане на
разноските по делото. Излагат се съображения, че решението е постановено
в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е
необосновано:1.По отношение на първоначалния отрицателен
установителен иск, се акцентира, че правният интерес ищецът е обосновал с
качеството си на наследник по силата на което е придобил ид.ч. от имота и
придобиването по давност на останалите идеални части. Счита, че
ответниците също имат права върху имота по наследство. Затова ищецът
следвало главно и пълно да докаже, освен качеството си на наследник, но
изтеклата в негова полза придобивна давност за да изключи правата на
ответниците. Смята, че от доказателствата по делото се установява, че с
решение №28 от 21.6.1967г., ИК на ГНС-В. учредява право на строеж за
жилищна сграда върху общинско място на бащата А. Й. и сина Д. Й.; че
сградата е построена през 1967-1968г, като по това време бащата А. е имал
сключен на 29.09.1942г граждански брак с М.К., от който съпрузите имат 6
деца сред които ищеца М. и наследодателя на ответниците Д.; че Д. Й. е
сключил през 1966г. граждански брак с ответницата С. Й. и затова с
построяването на сградата съпрузите А. и М. са придобили 1/2 ид.ч. от нея в
СИО, а съпрузите Д. и С. са придобили също 1/2 ид.ч. от сградата в СИО по
силата на чл.13 във вр. с чл.103 от ПЗР на СК от 1968г /отм./;че брака на
съпрузите А. Й. и М.К. е прекратен с решение от 25.11.1976г. по гр.д.
№1339/1976г. на Окръжен съд Пазарджик; че Решението е връчено на бившите
съпрузи на 8.12.1976г., няма отбелязване за обжалване на решението и същото
е влязло в сила на 16.12.1976г. С това смята, че съпружеската имуществена
общност е прекратена и е възникнала съсобственост между бившите съпрузи
при права по 1/4 ид.ч., и Д. и С. Й.и с 1/2 ид.ч. в СИО; че след развода на
29.12.1976г. А. Й. сключва граждански брак с Н./Недялка/ Ангелова Й.; че на
30.05.1991г. почива А. Й., който е баща на ищеца М. и наследодателя на
ответниците Д.; че наследници по закон на неговата ¼ ид.ч. са седемте им
деца от брака с М.К.-З.Б., Д. А. Й., А. А. Й., Б. А. Й., Ф. А.а Т. М. А. Й. и М.
А.а К. и преживялата съпруга Н. с права по 1/32 ид.ч.; че на 12.12.1994г.
почива бившата съпруга М.К., която живее в имота и като наследници на
нейната 1/4 ид.ч. са призовани нейните седем деца с право на по 1/28 ид.ч. от
6
имота, като към този момент правата на децата от брака й с А. Й. са по 1/32
ид.ч./ 7/224 ид.ч./ като наследници на баща си и по 1/28 ид.ч. / 8/224 ид;ч./
като наследници на майка си или всяко от децата, включително ищеца и
наследодателя на ответниците притежава по 15/224 ид.ч. от имота по
наследство, Невянка притежава 7/224 ид.ч. от имота.
Посочва още, че правата на Д. Й. и на съпругата С. са 112/224 ид.ч. в
СИО и само за Д. 15/224 ид.ч. по наследство, като ищецът би следвало да има
същата ид.част от 15/224 ид.ч. по наследство. Счита, че от удостоверението от
Община-В. се установява, че първата адресна регистрация на ищеца М. Й. на
адреса на имота е направена през 2022г., който е посочен като настоящ, а не
постоянен адрес на лицето., като трите приходни квитанции за платени местни
данъци и такси са две от 2022г. и една 2023г., които установявали плащане на
суми за минало време. Допълва, че са разпитани свидетели, като на ищеца са
Б. и П., а посочени от ответниците са К. и Б.. Анализират се свидетелските
показания, като според св.Б., която е семейна приятелка на ищеца от
построяването на къщата ищеца живеел в нея с родителите си, като не е живял
на друго място. Там са се родили децата му и неговите внучета; че в къщата
живеели и сестрите му, но след като се оженили, я напуснали; че приживе
майка му М. казвала, че ще препише къщата на М.. След като се оженил
ищецът заживял в къщата, която се състояла от стая, салон и кухня. Там
живяла и сестрата Ф. с децата си след като съпругът й я изгонил, но след
смъртта й в с.К. си отишли.
Св.П., роднина по съребрена линия на М. и Д. помнела от 50 години, че
ищеца живее в спорния имот с родителите си. В къщата живяла и сестрата Ф.
”бая години” с децата си. Ф. починала в тази къща След смъртта й децата
поживели още в нея и си отишли в с.К.. Не знаела дали сестрата М. К. е
живяла в къщата. Свидетелката заявявала, че от 20 години живее и работи в
гр.Солун, като се прибира на половин година за по 2 седмици. Сочи се, че
според обясненията на ищеца той е сключил граждански брак на 11.09.1974г.,
на 27.12.1974г. е влязъл в казармата и е служил 2г. и 1месец.
Св.К. родена през 1960г./сестра на ищеца и наследодателя на
ответниците/ твърдяла, че къщата е построена през 1967-1968г. от баща им и
нейният брат Д.. В нея заживели родителите, седемте им деца, като Д. бил
вече женен. Бащата казвал, че къщата е за Д. и ще му я припише. Къщата била
7
малка и през 1971г .Д. построил в същия двор друга къща и се преместил с
жена си в нея. М./ищеца/ се оженил непосредствено преди казармата и след
като се уволнил отишъл да живее с жена си в с.Д.. След смъртта на бащата А.
Й. в къщата продължила да живее майка им М.К. /починала на 12.12.1994г./.
При нея се върнала да живее и дъщерята Ф. /починала на 23.7.2005г./ с
дъщерите си. Преди 2005г.и К. се върнала в къщата, защото съпругът й с
когото живеела в гр.Б. починал. След смъртта на Ф. свидетелката и дъщерите
продължили да живеят в къщата-тя до 2013г., а дъщерите до 2014г. М. се
появил във В. на ул.У. през 2013-2014г. През 2019г. отказал да предостави една
стая на брат си А., като заявил че ”ще стават убийства”.
Свидетелят Б., роден през 1970г. познавал страните от 17 годишна
възраст. От баща си знаел, че къщата е строена от Д. с участието на своя баща.
След казармата М. отишъл да живее с жена си в с.Д. и се появил преди 6-7
години в процесния имот. Бащата на М. и Д. се оженил и живеел в с.Р.. В
малката къща живеел Д.. Твърди се, че според заключението на вещото лице
изготвило техническата експертиза представения по делото архитектурен
проект не се отнася за процесната сграда. За същата няма издадено
разрешение за строеж и архитектурен проект. Сградата се състои от коридор,
стая с бокс и спалня с вход от север и коридор със стая с вход от юг.
Акцентира жалбоподателят, че преценката на доказателствата
логично водела до извода за следните общи факти;. Писмените доказателства,
не са оспорвани и съответно оборени и това са тези изложени в т.2.1. на
писмената защита. По силата на отстъпеното право на строеж по време на
брака на бащата А. Й. и на сина Д. Й. всеки от тях е станал собственик на по
1/2 ид.ч. в СИО от процесната едноетажна къща; По това време 1967-1968г.
семейството на А. е било със 7 деца, от които 4 под 18 годишна възраст.
Семейството на Д. е било с едно дете А., през 1969г. се ражда второто им дете
П. и през 1971г. се ражда третото им дете Б.. Акцентира, че практически
съвместното обитаване на тази къща/по това време без пристроената в
последствие стая/ е било твърде затруднено дори за хора от етническата група
на страните по делото и това е наложило построяването на първия етаж от
втората, новата къща в същия двор в която се е преместил Д. и семейството му.
Допълва, че свидетелите на ищеца твърдят, че М. винаги е живял в тази
къща, като няма обяснение на факта, че за първи път той се е регистрирал на
адреса през 2022г., посочил го е като настоящ адрес, и няма данни къде са
8
постоянните адреси на М., съпругата и децата му, като се има пред вид
стриктното изискване за адресна регистрация в периода до 1990г. Смята, че
показанията им противоречат на тези на св.К., която е сестра на ищеца и
наследодателя Д. и има непосредствени впечатления за времето когато е
построена къщата и отношенията в семейството. Отчита, че през 1967-1968г.
тя е била на 7-8 годишна възраст и затова е живяла със семейството на
родителите си поне до навършване на 16г. възраст, когато е било възможно
сключването на граждански брак с разрешение на съда. По тези причина
според жалбоподателя, същата има лични впечатления, че след отбиването на
военната си служба братът М. е отишъл да живее със съпругата си в нейното
село Д.. Изтъква, че свидетелката не е в лоши отношения с ищеца или
ответниците, няма собствени претенции свързани с наследствения имот и е
разбираемо впечатлението й, че имота е ”приписан” на Д., който е бил човека
построил къщата; че същият Д. построил и втора къща, защото многолюдното
им домакинство живеело твърде притеснено. Показанията й съответстват с
тези на незаинтересования свидетел Б., според който бащата на М. и Д. се
оженил и живеел в с.Р., а М. се появил преди 6-7 години. Освен това
свидетелите на ищеца излагали фактите декларативно, не ги свързват с
конкретни периоди от време за да бъдат проверени по време на разпита им.
Специално свидетелката Б., която е семейна приятелка на ищеца е очевидно
заинтересована от неговата кауза и не давала обяснение, как М. и семейството
му са живели заедно с всички останали роднини в периода след 1976г. след
като площта на жилището не позволява това. Според жалбоподателя, няма и
обяснение, защо ищеца не е регистриран на адреса и кое е наложило да стори
това едва през 2022г. и че адресната регистрация не е абсолютно
доказателство, че едно лице живее на адреса, но е индиция, че е живяло на
друга място.
Въз основа на така изложените факти и обстоятелства пълномощникът
на жалбоподателката прави следните правни изводи: Като спорен по делото
се определя въпроса дали ищецът е придобил правото на собственост на тези
ид.части надхвърлящи наследствените му 15/224 ид.ч. от жилищна сграда с
идентификатор .......... с площ от 72 кв. по КККР на гр.В., одобрени със
Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г на Изпълнителния Директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 26.09.2022г.
разположена в Поземлен имот с идентификатор ........ по КККР на гр.В..
9
Твърди, че позоваването на собствено право и доказването му е предпоставка
да се отрече правото на ответниците, защото придобиването по давност на
чужди идеални части от наследствен имот е уредено различно от
придобиването на ид.части от имот придобит в съсобственост поради правна
сделка. Твърди, че подробно е разгледан казуса в Tълк.p.№1 от 2012г. по т.д.
№1 от 2012г. на ОСГК, което становище е възпроизведено в многобройната
практика по чл.69 от ЗС. Цитира : ”В закона се урежда придобиването и
изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при
които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като
разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. Има
случаи на частно правоприемство когато на две лица е прехвърлено
/възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено
владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им
отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се
приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална
част и същевременно Държи идеалната част на Другия приобретател. Той е
съсобственик и съвладелец. Подобни са случаите при наследяването като
общо правоприемство. Владението е част от имуществото на наследодателя и
с приемане на наследството то продължава от наследниците по право,
независимо че само един от тях остава в наследствения имот”-тълк.р.№1 от
2012г. по т.д.№1 от 2012г. на ОСГК, ”При спор за придобиване по Давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на
въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По
начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, Докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава
такава и на останалите съсобственици, то го прави Държател на техните
идеални части и е Достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни Действия Държането им във владение. Тези Действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици”.-цит.т.р. В заключение
ВКС приема, че ”презумпцията по чл.69 от ЗС в отношенията между
съсобствениците се прилага, когато съсобствеността им произтича от
10
юридически факт, различен от наследяването. При съсобственост възникнала
от наследяване доказването е главно и пълно, че държането е променено във
владение за себе си.
Допълва, че в случая Предмет на доказване е придобиването на
наследствените идеални части на другите наследници над тези придобити
лично по наследство. От доказателствата по делото не се установявало такова
изключително действие чрез което ищецът да е превърнал държането във
владение. Презумпцията по чл.69 от ЗС не намира приложение в отношенията
на сънаследниците. Дори и да се приеме, че през 2019г. ищецът изгонил св.К.
от къщата, не е налице изтекъл срок от 10 години като обективен елемент на
придобивната давност. Затова жалбоподателят счита, че отрицателния
установителен иск следва да се отхвърли.
В случай, че ответниците и ищци по насрещния иск също не докажат по
отношение на ищеца, че са придобили наследствените му идеални части
първоначалния иск следва да се уважи до размера на 15/224 ид.ч. и да се
отхвърли в останалата му част. В този случай следвало да се има предвид, че
ищецът не може да черпи права принадлежащи на други лица, които не
участват по делото и не оспорват нотариалния акт.
3.2.По насрещния иск, се поддържа, че Сградата предмет на делото е
възникнала през 1967-1968г., като съсобствена на съпрузите А. Й. и М.К. с 1/2
ид.ч. в СИО и Д. Й. и С. Й. също с 1/2 ид.ч. в СИО към 1968г. Допълва, че за
В. не се е прилагал ЗРПВПВНИ, който се отнася само за окръжните градове
и национални курорти. На 30.3.1973г. влиза в сила ЗСГ, който ограничава
свободното разпореждане с недвижими имоти в населените места сред които е
и В.. Придобивната давност до отмяната на глава II от ЗСГ се урежда от същия
закон. Съгласно чл.15 ал. 1 т. 1 от ЗСГ/отм/ собствеността върху недвижими
имоти се прехвърля, правото на строеж, на надстрояване и пристрояване се
учредява или прехвърля, а правото на ползуване се учредява чрез общинския
народен съвет по местонахождението на имота, освен ако: 1. (доп. - ДВ, бр. 52
от 1980 г.) сделката се извършва между съпрузи за имоти, които не са
имуществена общност, между роднини по права линия, между братя и сестри
или между съсобственици; Съгласно чл.29 ал. 1 т.4 от ЗСГ/отм./ Не се допуска
придобиване по давност на недвижими имоти и на вещни права по чл. 15: ако
придобивната давност се използува за заобикаляне на законни разпоредби,
11
които не допускат придобиване на недвижимия имот или вещното право от
владелеца чрез други правни способи. Посочва, че Практиката по тези
разпоредби е константна, че при действието на ЗСГ/отм./придобиването по
давност е възможно, ако е между лицата по чл.15 ал. 1 т. 1 от с.з.
Позовава се на свидетелските показания на св.К., че сградата е строена
с цел да стане собственост на сина Д.. Същият е построил и втора сграда, като
оставил първата да се ползва от неговите роднини. Д. Й. е владял сградата
чрез другиго-неговите роднини, които в различни периоди от време са живели
в процесната сграда. За периода от 1968г. до 1978г. е изтекла придобивната
давност в полза на съпрузите Д. Й. и С. Й.. Затова счита, че насрещният иск
следва да бъде уважен. С оглед изложеното моли да се отмени решението и да
се отхвърли първоначалния иск и се уважи насрещния иск или евентуално да
се уважат исковете частично, като се -признае за установено по отношение на
ответниците, че не са собственици на наследствените на М. Й. 15/224 ид.ч. и
отхвърлите иска над този размер, както и да се признае по отношение на
ищеца, че ответниците са собственици на 209/224 ид.ч. от процесния имот и
отхвърлите иска над този размер, като осъдите ищеца да предаде владението
на тези идеални части.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна и на двете
въззивни жалби от ищеца М. Й., чрез адв. Х. Р. от САК, с вх.№1766 от
12.03.2025г. като счита същите за неоснователни и необосновани и моли да
бъдат оставени без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение
като валиден, допустим, правилен и законосъобразен съдебен акт. Счита
обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано.
Акцентира се в отговора, че въззивниците са наследници по закон на брата на
ищеца Д. А. Й. с ЕГН **********, починал на 05.08.2003г. ; С. Г. Й. е негова
съпруга, а А. Д. Й., П. Д. Й., Б. Д. А. и А. Ш. Ю. са негови деца че Ищецът М.
А. Й. и неговото семейство - съпругата и децата му, са живели в спорната
жилищна сграда дълги години, включително и към настоящия момент я
обитават изцяло, осъществяват фактическа власт и то с намерение за себе си,
факт, потвърден от събраните писмени и гласни доказателства по делото; че
никога в сградата с идентификатор .......... не са живели лицата посочени в
издадения констативен нотариален акт.
Счита, че в противовес на посоченото по-горе ответниците са признати
12
за собственици по давностно владение и документи по отношение на
жилищната сграда с идентификатор .........l, предвид проведена на основание
чл. 587 от ГПК обстоятелствена проверка и е издаден констативен нотариален
акт. Акцентира, че посоченото в нотариалния акт не съответства на
действителното право положение по отношение на вещното право на
собственост върху спорната сграда; че ответниците не са придобили по
давност това право, тъй като въобще не са осъществявали фактическа власт и
не са владели имота явно, спокойно, непрекъснато и постоянно, с намерение
да своят изцяло за себе си в предвидения от закона 10-годишен период от
време; че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява
че въззивниците необезпокоявано са упражнявали фактическа власт върху
процесния имот по отношение на ищеца и че са отблъсквали негови
владелчески действия в определения от закона срок. Допълва, че основният
аргумент, изложен във Въззивните жалби и обосноваващ искането за
обезсилване на обжалваното Решение бил, че М. Й. не е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот. В тази връзка се допълва, че в
проведеното пред първоинстанционния съд съдебно дирене при условията на
пълно и главно доказване с всички допустими, относими и необходими
доказателства се установи, че въззиваемият е осъществил владение на имота в
продължение на 20 г., като упражнявал фактическата власт и недвусмислено е
манифестирал намерението си за своене на вещта; че по делото са представени
Данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която е видно, че М. Й. плащал
данъци и такси от 2012 г. Тези факти са подкрепени и от свидетелските
показания на св. Б. и св. П., които правилно са кредитирани от
първоинстанционният съд като логични и последователни. На следващо
място, въззиваемият счита, че отново районният съд правилно е съобразил
обстоятелството, че въззивниците са заплатили дължимите данъци и такси
непосредствено преди издаването на констативния нотариален акт, което
единствено доказвало намерението им да отнемат собствеността на М. Й. без
основание. Това се потвърждавало и от свидетелските показания на св. Б.,
които се ограничават до предположения и противоречиви твърдение, целящи
да въведат съда в заблуждение, на които съвсем обосновано
първоинстанционният съд не е дал вяра; че с доказването на факта, че М. Й. е
осъществил обективния и субективния елемент на владението, се изключва
владение от въззивниците върху същия обект на правото на собственост.
13
По отношение на предявения насрещен иск, счита че исковият съд
правилно е констатирал липсата на две от предпоставките, а именно имотът да
е собственост на ищците и ответникът по иска да го държи без основание. По
отношение на наведените твърдения в една от въззивните жалби следвало да
се има предвид, че след влизане в сила на ЗСГ (30.03.1973 г.) наследодателят
на жалбоподателите - ищци не е могъл да придобие собствеността върху
спорния имот по давност поради забраната на чл. 29, т. 4 ЗСГ (отм.), която не е
допускала придобиването по давност на недвижими имоти и на вещни права
по чл. 15 от ЗСГ, за които се изисква разпореждане чрез общинския народен
съвет по местонахождението на имота, ако давността не е изтекла до влизане в
сила на ЗСГ; че законовият текст разпорежда, че след влизане в сила на ЗСГ -
30.03.1973 г. , за такива имоти давност не тече, защото допускането на такова
придобиване би било способ, чрез който да се заобиколи закона и
задължителното изискване за прехвърляне (придобиване) на имота чрез
разпореждането на ОбНС. В този смисъл смята, че са разясненията, дадени с т.
6, раздел I от постановление -Ме 4/78 г. на Пленума на Върховния съд,
относимо към прилагането на ЗСГ (отм.). Забраната за притежаване на
посочените имоти отпада с отмяната на глави първа и втора на ЗСГ през 1990
г. (ДВ, бр. 2 1 от 13.03.1990 г.), а с това ставало възможно и придобиването им
по давност. Давността продължава да тече след отмяната на глава II от ЗСГ -
ДВ, бр. 23 от 20.03.1990 г.
Предвид изложеното въззиваемата страна счита, че
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми; че съдът е изградил правните
си изводи въз основа на фактическа обстановка, изградена при правилна
преценка на събраните по делото доказателства, като обжалваното Решение е
постановено в унисон с константната съдебна практика, изтъквано като
допълнителен аргумент, обосноваващ неговата допустимост, правилност и
законосъобразност. Моли да се оставят без уважение Въззивните жалби срещу
Решение № 395 от 01.11.2024г., постановено по гр.д. № 656/2023г. по описа на
РС - В. като неоснователна и необоснована и да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
14
Адв. Т.: - Поддържаме жалбата. Нямаме доказателствени искания.
Представям списък на разноските.
Адв. Т.: - Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Адв. М.: - Оспорваме и двете жалби. Поддържаме подадения отговор.
Нямаме доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: - Моля да уважите жалбата евентуално и с евентуалното искане,
което съм направил. Същественото по това дело е какво действие е извършил
ищецът по отрицателно установителен иск, за да превърне държането във
владение от гледна точка на Тълкувателно решение № 1/2012г. по същото
тълкувателно дело на Общото събрание на гражданската колегия. Самото
тълкувателно решение е много впечатляващо защото решава един чисто
житейски проблем, когато наследниците живеят в един имот и как изведнъж
придобива имота по давност за това се приема, че презумпцията по чл. 68 не
се прилага. Ще приложа писмена защита. Моля за присъждане на разноските.
Адв. Т.: - Поддържам жалбата така, както съм я подала. Изложила съм
съображения в писмени бележки, които представям с оглед на което моля да
отмените решението по изложените съображения и ни присъдите разноските
по приложения Договор за правна защита и съдействие, както й за първа
инстанция.
Адв. М.: - Моля да постановите решение, с което да потвърдите
решението на РС като валиден, правилен и законосъобразен съдебен акт.
Моля да оставите без уважение и двете жалби. Моля за присъждане на
разноските за двете инстанции по приложения списък към молбата на адв. Р..
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ДАВА срок на адв. Т. до 9.05.2025г. да представи писмена защита за
връчване на насрещната страна
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 7.06.2025г.
15
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.06
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16