Решение по дело №1109/2019 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 9.12.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

           Ломският районен съд в публично заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова     

 

при участието на секретаря Анетка Рангелова като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №1109 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 30.01.2019 год. били подали до ЛРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 165 по описа за 2019 год. на Районен съд-Лом. По заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , срещу която длъжникът **** е подал възражение по чл. 414 от ГПК.

Това обстоятелство обуславяло и правният интерес от водене на настоящия установителен иск на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с който да се признае по отношение на ответника ****, че дължи на ищецът ****сумата от 2278, 49 лева, представляваща неизплатено задължение за доставен природен газ метан.

Твърди още, че дружеството ****е сключило Договор за доставка и продажба на гориво компенсиран природен газ метан от 05.06.2012 год. с ответника ****, като е уговорено ****да извърши доставка и зареждания на автобусите на **** със сгъстен природен газ метан за срок от 1 година на цена минус 18 % с ДДС от обявената за продажба на клиенти.

Навеждат и твърдения, че сроковете за плащане на доставките били уговорени в чл. 4 от Договора, като те се извършват по банков път ежедневно на същата дата, на която е осъществена покупката предходния месец, т.е. падежът на фактурите е точно 1 месец след издаването им. Уговорено било също така продажбите да се фактурират ежедневно.

Твърди се също така, че до момента на подаване на исковата молба в съда ответникът **** не е заплатил следните фактури на обща стойност 2278, 49 лв. (две хиляди двеста седемдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), както следва:

Ищеца твърди още, че ответника е изпратил до ищеца молба за потвърждение на задължени в размер на 2609,45 лева, която сума е дължима към 31.08.2015 год., подписана от управителя на дружеството П.Л. и от главния счетоводител ****. На 27.10.2015 год. бил постъпил отговор на молбата, съгласно който ответника се съгласил със салдото в размер на 2 609, 45 лв. Но въпреки водената между страните кореспонденция, плащане по процесиите фактури не е направено от страна на ответното дружество.

Твърдят също така, че съгласно чл. 21, ал. 2 от Договора при забавяне на плащанията, купувачът дължи на продавача законна лихва за периода на забавата, която лихва до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е била следния размер:

Искат съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ****, че дължи на ****:

•         главница в общ размер на 2278, 49 лева, представляваща неизплатени задължения за доставка на природен газ метан за периода 01.04.2015 - 13.04.2015 год.,

•         обезщетение за забавено плащане на главниците, в размер на законната лихва за периода 02.05.2015 - 30.01.2019 год. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд-Лом) в общ размер на 850, 21 лева,

® законна лихва върху всяка от главниците от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд - Лом - 30.01.2019 год. до окончателното заплащане на всички дължими суми.

Претендират се и разноски по заповедното производството , както и направените разноски в исковото производство.

 

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозира писмен отговор, не представя доказателства и не прави доказателствени искания, бланкетно оспорва исковата претенция. В с.з. не се явява, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

 Процесните фактури  на които се основават исковете за главниците, са представени от ищеца в заверени копия, приети са като писмени доказателства по настоящото дело и не са оспорени от ответника. Във всяка от тях е посочена освен общата стойност на доставката /с включен ДДС/, още и вида на стоката - предмет на доставката, количеството й и нейната единична цена. Във всяка от фактурите е посочено датата на възникване на данъчното събитие. Посочен е и начина на плащане - по банков път. Във фактурите липсват подписи от страна на посочените получател , т.е. от ответника по делото, но между същите няма спор както относно издаването им, така и относно съдържането им, а и от неоспореното от страна на ответника молба за потвърждение на задължения в размер на 2609,45 лв., която сума е дължима към 31.08.2015г., и от отговора подписан от управителя на ответното дружество и от главния счетоводител, се установява,че ответника се е съгласил, че дължи претендираната сума в посочения размер за периода 01.04.2015-14.04.2015г.

 От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Ст.П., се установи, че тази фактури са не осчетоводени в счетоводството на ответника . Вещото лице е констатирало още , че по процесните фактури липсва подпис от страна на получателя,т.е. ответника. Но пък от потвърдителното писмо се установява по безспорен и несъмнен начин, че ответника се е съгласил, че дължи претендираните от ищеца суми.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Процесните установителни искове, за установяване дължимостта на претендираните главници и лихви по процесните  фактури са основателни и доказани в пълния им предявен размер . Представените по делото фактури, от които ищецът черпи правата си по тези искове, са издадени от него, съдържат всички изискуеми от чл.7, ал.2 ЗСч. реквизити /без подписите/, включая и данни за вида, количеството, единичната и общата стойност на стоката-предмет на продажба и доставка. Тези данни са достатъчни, за да се приеме, че представените фактури доказват възникването на сочените от ищеца облигационни правоотношения между него и ответника с предмет-търговска продажба на движими вещи /горива/, по силата на които за ищеца в качеството му на продавач е възникнало задължение да предаде отразените в съдържанието на фактурите стоки, а ответникът като техен купувач е поел задължението да заплати продажната им цена, отразени във фактурите. Изпълнението на задължението на ищеца за предаване на продадената стока на ответника е удостоверено в представените по делото двустранно подписано потвърдително писмо между страните. Изпълнението на това задължение на ищеца, произтичащо от продажбените сделки, документирани с процесните фактури, се установява и от признанието на ответника направено в това потвърдително писмо. С оглед на всичко това съдът приема, че ищецът е изправна страна по възникналите търговски отношения с ответника. Последният обаче не доказва изпълнението на неговото основно задължение, произходящо от продажбените му сделки с ищеца, а именно - да заплати цената на доставената му и уговорена стока. Те са и изискуеми, защото видно от съдържанието на фактурите падежа на плащането по всяка една от тях е настъпил. Предвид гореизложеното исковете за установяване дължимостта на претендираните главници по процесните фактури се явяват доказани и основателни в пълния им предявен размер, поради което същите искове ще се уважат изцяло. Заедно с това по отношение на ответника следва да бъде признато, че дължи и законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на  депозиране в съда на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното им изплащане.

Предвид основателността на исковете за процесните главници се явяват доказани по основание и размер, и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на тези главници. Забавата в плащането им се установи и по всяка от фактурите тя е настъпила от деня, следващ падежа на плащането уговорен от страните и вписан в съответната фактура. И понеже забавата в плащането им е продължила през целия исков период, за който се претендира обезщетението за забава върху неплатената главница по всяка фактура, то и обезщетението за забава се дължи за целия този период, изчислено от вещото лице в общ размер на 5 610,45 лева.

С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че предявените по реда на чл.422 ГПК искове са основателни, защото ищецът доказа в настоящото производство съществуването на вземането си, произтичащо от сключени седем договора за покупко-продажба на движими вещи – дизелово гориво, а ответникът не доказа изпълнение на своето задължение за заплащане на цената за закупените стоки, поради което предявените установителни искове следва да бъдат изцяло уважени.

По присъждане на направените разноски:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 45.57 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 350.00 лева, или общо 395.57 лева. В исковото производство ищецът доказа реално заплатени разноски в общ размер от 695.57 лв. , от тях :държавна такса за подаване на исковата молба- 95,57 лв., 450.00 лв. - адвокатско възнаграждение и 150.00 лв. - депозит за вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от ****, със седалище и адрес на управление: ****, с ЕИК****, представлявано и управлявано от инж.В.Л., чрез адвокат Т.С. ***, против **** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано и управлявано от П.В.Л. дължи на ****, сума в общ размер на 2278,49 лв. - главница, представляваща общ сбор от неизплатени суми по договори за продажба, за които са издадени фактури с номера и на стойност, както следва:

Фактура № / дата	Количество	Стойност с ДДС	Падеж
№ **********/ 01.04.2015 год.	83.59 кг	127.89 лева	01.05.2015 г.
№ **********/ 02.04.2015 год.	87.43 кг	129.40 лева	02.05.2015 г.
№ **********/ 03.04.2015 год.	211.03 кг	312.32 лева	03.05.2015 г.
№ **********/ 04.04.2015 год.	118.92 кг	176.00 лева	04.05.2015 г.
№ **********/ 05.04.2015 год.	109.01 кг	161.33 лева	05.05.2015 г.
№ **********/ 07.04.2015 год.	128.78 кг	190.59 лева	07.05.2015 г.
№ **********/ 08.04.2015 год.	182.13 кг	269.55 лева	08.05.2015 г.
№ **********/ 09.04.2015 год.	278.79 кг	412.60 лева	09.05.2015 г.
№ **********/ 10.04.2015 год.	130.09 кг	192.53 лева	10.05.2015 г.
№ **********/ 11.04.2015 год.	131.61 кг	194.78 лева	11.05.2015 г.
№ **********/ 13.04.2015 год.	75.34 кг	111.50 лева	13.05.2015 г.

 както и обезщетение за забавено плащане на главниците, в размер на законната лихва за периода 02.05.2015г.-30.01.2019г. в размер на 850,21 лв. ведно със законната лихва върху главниците считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.01.2019г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА **** да заплати на ****/ с посочени по горе данни/, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 395,57 лв. , представляваща разноски по заповедното производство и 695,57 лв., представляваща разноски по настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: