Протокол по дело №523/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 665
Дата: 1 ноември 2024 г. (в сила от 1 ноември 2024 г.)
Съдия: Александър Любенов Александров
Дело: 20245200600523
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 665
гр. Пазарджик, 29.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
и прокурора В. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245200600523 по описа за
2024 година.
На именното повикване в 10:23 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим А. Р. Я. се явява лично и с адв. К. Г. от АК -
С., редовно упълномощена отпреди.
Частният обвинител А. А. К. не се явява, редовно призован.
За него се явява адв. Т. М., редовно упълномощен.
За Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик се явява прокурор В. М..
Становище на страните по хода на делото.
Прокурорът: - Да се даде ход на делото.
Адв. М.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА, ПРОКУРОРА И
СЕКРЕТАРЯ.
1
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Адв. Г.: - Поддържаме въззивната жалба и допълнителното изложение
към нея, нямаме доказателствени искания.
Прокурорът: - Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча
доказателства.
Адв. М.: - Считаме, че жалбата е неоснователна. Моля да потвърдите
присъдата на В.ския районен съд изцяло. Нямаме доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Прокурорът: - Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите жалбата на
А. Я. без уважение, като потвърдите присъдата на Районен съд В., с която
същият е осъден на три месеца „лишаване от свобода” с приложението на чл.
60 за изпитателен срок от три години. Обвинението е по чл. 146, ал. 3 затова,
че се е заканил с убийства на пострадалия и това заканване би могло да
възбуди основателен страх.
Какви са доказателствата по делото:
На първо място по делото е установено, че между подсъдимия и
пострадалия по делото има спор и лоши взаимоотношения във връзка с
участието им в политическия живот на гр. Р., освен това е установено, че на
същата дата пострадалият по делото и братът на подсъдимия са се срещнали,
разменили са си нецензурни думи. Във връзка с тези нецензурни думи
подсъдимият по делото след като чул тези думи от брат си се обадил на
пострадалия по делото и се заканил с думите, че „ще го утрепе”. Това са
фактите и обстоятелствата. Какви са доказателствата - на първо място това са
показанията на самия К.. Същият е категоричен за отправените спрямо него
реплики. На второ място това са показанията на неговата дъщеря свидетелката
Ц.. Тя е присъствала, когато е бил проведен въпросния разговор и е чула баща
си как на отсрещния номер отговаря „ти мен ли ще ме трепеш и т.н.”. На
трето място това са разпечатките, които са взети от мобилните оператори.
Действително е установено, че на въпросната дата такъв разговор между
пострадалия и подсъдимия е произведен. Веднага след като е получил тази
2
закана за убийство пострадалият се е обадил на тел. 112, записът е приложен.
От него е видно, че същият е споделил по тел. 112, че А. Я. му се е заканил с
опит за убийство, т.е. всички тези факти и обстоятелства водят до едно, да,
действително такава закана от страна на подсъдимия спрямо пострадалия по
делото е отправена и тази закана би могла да възбуди основателен страх. В
случая не е нужно да възбуди такъв основателен страх, макар че при него
реално погледнато тя е възбудила въпросния основателен страх, тъй като той
незабавно се е обадил на тел. 112, за да сигнализира. Всички тези факти и
обстоятелства водят до едно, че съдът следва да потвърди присъдата на
Районния съд.
Адв. М.: - Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите изцяло
Присъда № 19 по НОХД № 62/2022 г. на Районен съд В., с която подсъдимият
Р. е осъден за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК за извършено от него
престъпление на 15.11.2022 г. в гр. Р.. Доводът в допълнителната молба е, че не
е посочен час на извършването и считам, че е ирелевантен факт предвид на
посочената дата. НПК не изисква да бъда посочен, а изисква да бъде посочено
мястото, датата, но не и часа на извършването на деянието. Мисля, че спорът
за участието на съдебния заседател е конституирането на А. К. като
граждански ищец е решено и то е решено от Окръжен съд - Пазарджик.
Съгласно чл. 331 НПК въззивният съд проверява дали присъдата е
законосъобразно, т.е. дали правилно е приложено материалния закон, дали е
обоснована и дали е наложено справедливо наказание. С оглед правомощията,
които има въззивния съд по чл. 334, той може да отмени присъдата, да я
потвърди или да я измени.
В случая е поставен въпросът дали и как е конституиран А. К. като
частен обвинител и граждански ищец, считам, че вече този въпрос е решен от
Окръжен съд Пазарджик и няма как в настоящото производство отново да
бъде разгледан въпроса дали е правилно бил конституиран. Има решение на
Окръжен съд Пазарджик и считам, че то е и правилно и следва да бъде
уважено.
Казвам тези неща, тъй като с правомощията на чл. 334 съдът не се
произнася дали правилно е бил конституиран дадено лице частен обвинител и
като граждански ищец. Считам, че доводът, който се излага, че при
обаждането на тел. 112 пострадалият се е представил като заместник-кмет
3
също е ирелевантен факт. Служителите на тел. 112 са длъжни да вземат
отношение дали се е обадил обикновен гражданин, заместник-кмет или както
се казва чистача от Общината. Те са длъжни да вземат отношение и те са го
направили като директно са изпратили полицията в дома на пострадалия.
Това, че първоинстанционният съд е обсъдил обстойно и задълбочено всички
събрани в процеса доказателства при обсъждането на въпросите по чл. 301 от
НПК и обосновано е приел от правна страна, че е налице извършено
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, както от обективна, така и от
субективна страна.
Безспорно беше доказано, че отправената заплаха за живота на К. и той
чувства това като основателен страх. Изводите на фактите и обстоятелства са
поднесени мотивите към обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на
чл. 305, ал. 3 от НПК. На базата на цялата преценка на събрания
доказателствен материал и свидетелските показания, които са дадени пред
първоинстанционния съд, съдът правилно е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин, както
повелява разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК.
Моля с оглед събраните доказателства по делото съдът да потвърди
изцяло присъдата. Считам, че безспорно е нарушен материалния закон, че е
налице фактическият състав на чл. 144, ал. 3 от НК, както и определвената
присъда, която е постановил първоинстанционният съд считам за
справедлива.
Адв. Г.: - Уважаеми окръжни съдии, ангажирането ми с това дело, което
е винаги свързано с пътуване, както до В. така и до Пазарджик беше свързано
с факта, че не можех да повярвам на думите на доверителя ми, че заместник-
кмет на Община Р. е такава личност, която би могла да бъде зачетена като
значима, включително и за изхода на какъвто и да е било съдебен спор. Това
беше поводът да се ангажирам с настоящото дело. Какво установих по хода на
делото, че по делето е установимо, вие го виждате, че в съдебния състав при
първото му разглеждане участваше лице, което е подчинено на пострадалия –
шофьор в същата община, където е заместник-кмета. Мислите ли, че
пострадалият, претендирания пострадал и неговия адвокат не знаят това.
Аз съм започнала кариерата си като магистрат в малко населено място.
Не мога да допусна, че това не е било известно и на съответно служителите на
4
съда, към който определят и съответно те съдебни заседатели. Ще отделя още
малко време на тази тема, като отварям скобата - категорично не е вярно
изявеното от представителя на сочения като пострадал, че ние не можем да
обсъждаме в настоящото производство процесуални нарушения. Това не е
вярно, поради което и акцентирам вашето внимание за това.
Еднопосочна е практиката, аз не съм попадала на друго, че когато по
каквато и да било причина производството започне наново, то не може
подсъдимото лице да бъде слагано в по-неизгодна ситуация, отколкото
наказателното дело е отпочнало в съдебната си фаза изначално.
Има една принципна вековна традиция - разбиране схващане, че не
може да бъде влошено процесуалното положение на даден подсъдим, лице
срещу когото е насочено наказателното производство заради каквито и да
било други фактори, свързани със самото производство, за което той не носи
вина. Казах и на първата инстанция – за нас нямаше желание в първата
инстанция да има частен обвинител и граждански ищец, доколкото
визуализацията на съдебния състав даваше тази сигурност, че това не се
налага. В този смисъл първостепенният съд вярно постанови определение, с
което отклони искането за конституиране на същото лице при второ започване
като частен обвинител и сега смятам, че жалбата, която беше пусната от тук
присъстващия представител на зам.-кмета на Община Р., по своята същност
по-скоро представляваше някакви твърдения за поправка на протокол, които
не се извършват по такива начини, в такива срокове застъпила съм позиция, че
същата е просрочена, доколкото моето разбиране за неща, случили се в залата.
Срокът тече от случването им в зала. Факт е, че има произнасяне на друг
състав на Окръжен съд Пазарджик, който прие, че колкото пъти започне едно
наказателно дело господар на процеса е соченият за пострадалия. Няма
никакъв проблем, когато той прецени, не за първи път, не в първо заседание,
не по даване на ход на делото, а тогава и когато въобще някога може би след
10 години пак се дава ход на делото пострадалият като господар на
наказателното производство може да направи друго изявление вече, виждайки
друг съдебен състав.
Аз случайно разбрах за това, че единият съдебен заседател е подчинен и
затова нямаше спор на сочения като пострадал.
Отново заявявам, че нашето впечатление беше, че този развой доколкото
5
не съответства на практиката на и смисъла на закона, който дава възможност
до първото по делото заседание, а не следващо първо да бъдат направени
конкретни някакви изявления отново беше свързано според нас не правим
твърдения, а споделяме мнение с факта, че е свързано с обстоятелството, че се
сочи като пострадал зам.-кмета на Община Р..
Сега по същество отново свързани с тези факти и обстоятелства по
делото. Беше ми отказано от първата инстанция – това е моят принцип в
работата, да имам пълно извлечение от материалите по делото, което е мое
задължение да го познавам, но съдът не ми съдейства и при простото
запознаване с делото това мое впечатление още преди да кажа надоверителя
ми се затвърди. По делото се твърди, че има обаждане на тел. 112 на една
конкретна дата. От материалите по делото се установява – на стр. 18 долу на
досъдебното производство молба от сочения за пострадал зам.-кмет, аз твърдя,
че е важното по делото, въпреки че се казва, че няма значение, но има. Всичко
тук се случва на 17.11. два дни след твърдяния акт на вербална агресия
„закана за убийство” и с уплах, който обосновано за мен, затова законът
казва може да възбуди основателен страх, на какво се основава. Няма такива
твърдения, но на стр. 18 твърдения за уплашено от думите е написало молба
до Началника РУ В. срещу брат му Т. Я.. Започва изречението с изпълнява
длъжността „зам.-кмет на община”, това е първото изречение, независимо, че
повереникът му твърди, че то няма никакво отношение. Споменава, че се касае
за лицето Т. Р. Я. и традиционния консултиран израз, който не значи нищо в
същата молба, твърди че поведението му предизвика страх, поради което ви
моля за съдействие. На стр. 19 в сведението от А. К. отново се говори колко
бил уплашен от Т. Р.. Ако това не е, не мога да повярвам, че го казвам някаква
политическа битка в Р., сигурно е важно, не зная. Аз и сега го питаф как се
случиха изборите там, защото не мога да повярвам, че това нещо, което той ми
е разказвал може да бъде вярно, то тези неща като наличности не могат да
бъдат пренебрегнати. Едва 4 дни изготвено от очевидно юрист отново
заучените твърдения на 19.11.2021 г. отново подробна жалба от сочения като
пострадал, който бил основателно уплашен от брата на моя подзащитен,
отново от Т. Я. и отново сериозно уплашен.
При тези факти, свързани с конкретната дата на обвинение и
процесуалното поведение на самия А. К. за мен е значимо да обърна внимание
за проблем, аз лично сезирам в съдебната фаза в произнасянето на съда.
6
На 15.11.2021 г. когато е датата на обвинението вярно иначе е посочено,
че К. се е обадил на тел. 112 и ви казвам какво не е обсъдено. Факти, които
бяха акцентирани от мен и са отново по делото. По делото не е вярно, че се
установява, че К. е звънял на тел. 112. Тоза анализ съм го предложила на
първата инстанция и няма да отегчавам пред него.
Вижда се, че след твърдяния проведен разговор не от моя поддзащитен,
а от телефона му, ако за този разговор става дума, има проведени разговори с
още 2 човека, за които ако повярваме на преценките на прокуратурата
уплашеният К. не е звънял в полицията, а звънял на свои партийни другари. В
тази насока в хода на разпита му пред първостепенния съд беше извършено
предявяване на материали, представени от самия К., в който той заяви
категорично заяви, което според мен означава, че по този начин е
легитимирал, хайде да не ги е заверил „Вярно с оригинала”, но потвърди, че
това са извлеченията от неговия телефон, които дават конкретните разговори,
които той тогава ги е принтирал и дал на съответния служител, които оборват
твърденията, както на К. така и на неговата дъщеря.
На следващо място при решаването на това дело коментирам писмени
доказателства, потвърдени от К. и предявени пред първата инстанция,
находящи се на стр. 10 долу на номерацията, защото горе мисля, че е 4 или 6 –
не мога да го разчета, в която се вижда, че твърденията и на прокуратурата и
на пострадалия, че той уплашен е звънял на тел. 112 не са верни. Поставя се и
следния процесуален въпрос, който намира основа в настоящото дело. По
делото, което не е обемно, от гледна точка на доказателствени източници има
2 групи сведения – едните са на самия К., който според мен категорично
противоречи на показанията на неговата дъщеря Ц., но те са в една и съща
насока - целят да внушат установяването на отправена закана, но освен за
заканата и свързването й вече на този етап решено по отношение на моя
подзащитен вече за другото не се говори, вече не е уплашен от друго, вече не е
уплашен от брат му, уплашен е само от него. Във всички други елементи те си
противоречат, което сочи на тяхната заинтересованост.
От друга страна разпитан като свидетел е лицето А. Я. и какъв е подхода
на съда. Не вярва на А. Я., защото той е брат на подсъдимия, но вярва в
съществената част за заплахите на дъщерята на сочения за пострадал в частта
на авторството и на конкретните думи, само защото в обстоятелствената част
7
на мотивите пише, че самият К. й бил казал кой се е обадил, т.е. на преценката
на К. се извежда извода на цялото дело.
За мен мотивите имат и друг недостатък. Първо не се ревизирани
сочените от мен доказателства, които компроментират К. и неговата дъщеря за
проведените разговори. Второ - не са коментирани и не са изписани никъде
изявленията, които на тел. 112 са били приети като съобщения от К., не е
анализиран и елемента за много по-късното изявление в тази насока, след като
то вече е било очевидно стиковано с други лица и на следващо място никъде,
нито в ОА, нито в мотивите се извежда елемент от фактическия състав. Не
всяка дума е чл. 144, ал. 3, включително има оставени и такива думи, които по
своято същност не представляват чл. 144, ал. 3 от претендираното обвинение,
доколкото заканата за друго престъпление, примерно членоуредителство,
телесна повреда не е престъпление по чл. 144, ал. 3, а е престъпление, което
последва като частен характер, то е ал. 1 на чл. 144. Но няма оправдателин
диспозитив в тази част. Никъде няма разсъждения за възможността да възбуди
основателен страх, а това е задължителен елемент.
В тази насока, при тези най-кратки доводи аз формирам пред вас
следното искане: „При наличието на различни твърдения на самия К. би ли
могло да се изгради безсъмнен извод за извършителство от страна на
подзащитния ми на приписаното му престъпление от НК във всички негови
елементи, така както е структруиран самия състав на чл. 144”. Не, няма
такива твърдения, няма такива доказателства, не няма и такива мотиви. Едно
от основните права на всяко едно лице е да разбере в какво точно го обвиняват
и въз основа на точно какви доказателства и защо се смята, че е налице точно
този състав. Не може по предположение да се счита, че казаното от когото и
да било само по себе си би могло да възбуди основателен страх.
При тези най-кратки доводи, не искам да ви отегчавам ви моля да
постановите съдебен акт, с който да признаете подзащитния ми за невиновен.
Ако сметнете, че са налице процесуални нарушения, които съставляват пречка
за решаване на делото по същество пред въззивната инстанция, то за мен
безспорно присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за
разглеждане от друг съдебен състав.
Адв. М. /реплика/: - В моите изказвания не съм казал, че съдиите не
могат да отсъдят процесуално нарушение, това присъства дали е
8
законосъобразно. Заявих, че нещо, което вече е решено от окръжния съд с
определение считам, че настоящият състав има само правомощията да
подмени, да потвърди или измени присъдата, а не това, което е било във
връзка в частност. А. К. трябва да наблегнем не е конституиран като
граждански ищец. Спорът беше само за частен обвинител. Адвокатът на даден
подсъдими или повереник едва ли ще знае кой на кой е шофьор, кой с кой е
приятел, както твърди колежката и това, че тя акцентира това, че той е бил
зам.-кмет и така се е представил. Всъщност присъдата не е за отправена закана
към зам.-кмета на Р., а на лицето А. К.. Аз съм представител и повереник на А.
К.. Никъде нямам пълномощно за зам.-кмет.
Адв. Г. /реплика/: - Уважаеми окръжни съдии, очевидно спорът е затова
дали е било налице надлежна страна, независимо по каква причина извън
първостепенния съд, защото той е длъжен да се съобрази е съществен и вие
имате право и задължение да направите самостоятелен анализ за това. Но
участието на ненадлежна страна всякога е представлявало нарушение, което и
практиката позволява само ако се стигне акт, с който лицето е оправдано,
доколкото независимо от дадените затруднения все пак той е могъл да
реализира защитата си. В тази връзка е моето оплакване, но не разбирам
колегата си. Знам на кого той е адвокат, няма и квалифициран състав за
заместник-кмет, но всяко нещо записано от този човек или казано дори на тел.
112 започва, че е заместник-кмет. Не може в една държава, когато А. К. е А. К.
да се започва с това кой е.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. А. Я.: -Смятам, че трябва
да преразгледате това дело, защото съм невинен.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. Я.: - Невинен съм и искам
да бъда оправдан.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:06
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9
10