Решение по дело №282/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

 

                                                                               Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 10.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Апелативният специализиран наказателен съд, втори въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември през  две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА

                                                                                             МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                             

 при участието на секретаря В.Костадинова 

  и в присъствието на прокурора Дукова  

 разгледа  докладвано от съдията Росенова в.н.о.х.д № 282 по описа на АСНС за 2020г.    и за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство е образувано по въззивни жалби на защитниците на подс. К.М.К. и М.Н.Е.,  против присъда от 29.11.2018 г , по н.о.х.д.№ 2281/2018 г., на Специализираният наказателен съд, 16 състав.

    С присъдата К.М.К. и М.Н.Е. са признати за виновни по обвинение за престъпление по чл.280 ал.2 т.1 и т.3 вр. ал.1 НК, като подс. Е. във вр. чл. 20 ал.2 вр.ал.1 НК, а подс.К. във вр. чл. 20 ал.4 НК.

   На подс.Е., при условията на чл. 54 НК, е наложено наказание четири години „лишаване от свобода“ и „глоба” в размер на 1000 лв., като е постановено, на основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС, да изтърпи наложеното наказание при „общ“ режим.

  На подс. К. , при условията на чл. 54 НК, е наложено наказание четири години  и шест месеца „лишаване от свобода“ и „глоба” в размер на 1000 лв., като е постановено, на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. В ЗИНЗС, да изтърпи наложеното наказание при „строг“ режим.

   На основание чл. 68 ал. НК съдът е привел в изпълнение наложеното наказание на подс. К.М.К. с присъда по нохд №226/2011 г на ОС Търговище, в сила от 25.11.2011 г., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, за което наказание  е постановил да бъде изтърпяно ефективно и при първоначален общ режим, на основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНС.

  Подсъдимите са признати за невиновни и оправдани да са извършили престъплението в съучастие с подс. С. Г. и по  т.5 на чл.280 ал.2 НК, че превеждането е организирано от организация.

   Подс. К. К. обжалва присъдата като посочва, че е постановена в противоречие с доказателства по делото, в нарушение на процесуалните права, неправилна  и несправeдлива.

   Прави искане за отмяна на присъдата. Не прави искане за проверка и събиране на доказателства от въззивната инстанция.

  Подс. М. Н. Е., в основна и допълнителна жалба, излага доводи срещу присъдата като неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Развиват се съображения, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и  в противоречие с чл. 7 НПК. Прави се анализ на  проведените процесуално – следствени действия на досъдебното производство и показанията на свидетели пред съда. Според защитата съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като е приобщил показания на свидетели, при условията на чл. 281 НПК, използвал ги е при фактическите си изводи, но не е разяснил на подс. Е.  процедурата съгласно чл. 281 ал.7. Без да е посочено като отделно въззивното основание несправедливост на наказание се излагат съображения, че наложено наказание не е съобразено с чистото  съдебно минало, безупречното процесуално поведение на подсъдимия и неразумния срок на продължаване на съдебното производство. По тези съображения счита, че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли присъдата да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива.

   Прави  се искане за допускане и разпит от въззивната инстанция като свидетели  на лицата  С. К. и Д. К..          

   В съдебно заседание подсъдимите редовно призовани се явяват лично и със защитниците си.

  Прокурорът оспорва жалбите и предлага присъдата като правилна да бъде потвърдената.

 Защитникът на подс. М. Е. моли да бъде отменена присъдата като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В тази насока излага обстойни съображения, че няма писмени или гласни доказателства потвърждаващи участието на подс. Е. в инкриминираното престъпление. Обстойни съображения, се излагат, че е допуснато съществено процесуално нарушение от решаващия съд, което се проявява в некачествено съдържание на мотивите водещо до „абсолютна” липса на мотиви. В подкрепа на твърденията си  защитата посочва  конкретни  фактически изводи на съда от л.5  и л.7 на мотивите, за които твърди, че не са подкрепени от доказателствата по делото. Прави собствен анализ на показанията на свидетели, като отново сочи   конкретни изводи от мотивите, за да насочи внимание към подс. С. Г., за когото наказателното производство е прекратено. Намира, че показанията на свидетелите послужили за фактическите изводи на съда, които са приобщени по реда на чл. 281 НПК са използвани в противоречие с разпоредбите на чл. 281 ал.8 НПК. Счита, че приобщените по реда на чл.223 НПК показания на свидетели не са събрани според изискванията на процесуалния закон и са незаконосъобразни.

 Предлага присъдата да бъде отменена  и постановена нова, с която подс. Е. да бъде признат за невиновен поради недоказаност на обвинението или да бъде отменена присъдата, а делото върнато на първостепенния съд за повторно разглеждане от друг състав на съда. На последно място предлага да се извърши анализ на обстоятелствата  от значение за определяне на справедливо наказание. Това според защита, са времето на  извършване на деянието и  кога е започнало досъдебното производство, възрастта на преведените лица, които са  били членове на едно семейство, чистото съдебно минало на подс. Е. и отсъствието на криминални прояви в живота му. При правилен анализ на посочените обстоятелства, според защитата, следва извода, че необосновано  и несправедливо е наложено наказание от четири години „лишаване от свобода“. В заключение предлага да бъде намалено наказанието “лишаване от свобода“ на подс. Е., което на основание чл.66 от НК,  да бъде отложено неговото изтърпяване.

Подс. Е. се съгласява изцяло с казаното от неговия защитник.

  В последна дума посочва, че не се признава за виновен. Моли  да бъде отменена присъдата.       

  Защитникът на подс. К. моли да бъде отменена присъдата като неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила. Съгласява се със становището на другия защитник относно допуснатите нарушения, като го допълва със следните съображения: Разпитите на свидетелите  са провеждани от инспектор Ч., който е разпитан като свидетел, но заличен от първостепенния съд. Показанията на свидетелите приобщени по реда на чл. 281 НПК са от провеждани манипулативни разпити, което се установява от показанията на св. И.. Този свидетел е отрекъл показанията си от досъдебното производство и заявил пред съда, че му е бил оказан натиск, но ги поддържа. Защитата счита, че тези показания са  противоречиви, но не са обсъдени, не се разбира кои тях и как са кредитирани от съда. Същият пропуск защитата намира и при оценка на показанията на св. Й..

 Защита намира за необосновани изводите на съда относно ролята на подс. К. за  осигуряване на паспорти на сирийските граждани, защото не са приложени  по делото  и отсъстват фактически изводи, въз основа на какви доказателства съдът приема за установени тези обстоятелства. Намира, че в отказа да бъде разпитано лицето А. е оставило неизяснени  обстоятелства отнасящи се до отношенията между подс. К. и св. Й..

 По изложените съображения защитата на подс. К. предлага да бъде отменена присъдата за нарушение на чл. 303 НПК и чл. 305 ал.3 НПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подс. К. не желае да допълва съображенията на защитата.

    В последна си дума заявява, че желае присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първия съд.

   Въззивният съд като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото, провери изцяло съдебния акт и направи собствен анализ на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 Въззивната жалба на подс. К. К.  и  М. Е. за допуснати съществени процесуални в хода на съдебното следствие са неоснователни. Основателни са възраженията за пропуски в мотивите при обсъждане на доказателствата и тяхното значение за фактическите изводи на съда, защото макар и проверени всички доказателства по делото, не са обсъдени съобразно тяхното съдържание и изискванията на чл. 305 ал.3 НПК. Този недостатък може да отстранен от въззивната инстанция чрез извършване на собствен прочит на доказателства и  следващите от това фактически изводи.

   Не е основателно възражението за нарушение на чл.7 НПК, което е без каквато и да е конкретика. Въззивният съд споделя становището на ВКС на Р.Б. в Р 224 от 5.02.2020 г. по н.д. № 970/218 г. III НО по отношение на принципа заложен в посочения текст от НПК, а именно: „Един от основните принципи залегнали в чл.7 ал.1 и ал.2 НПК  е, че съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното производство има само подготвителен характер. Това означава, че в съдебното производство се събират и проверяват доказателствени  материали в условията на пълно разгръщане на основните принципи на наказателния процес – непосредственост, устност, състезателност, публичност. Не съществува  каквато и да е било пречка в тази фаза на процеса  да се събират нови доказателства както по искане на страните, така и служебно от съда, да се подлагат на проверка вече събрани на досъдебното производство доказателства, да се извършват нови процесуално следствени действия или да се преповтарят вече осъществени такива /изключение правят тези, които са уникални по своя характер/.“ В този смисъл въззивният съд намира, че първата инстанция е извършила необходимите процесуално следствени действия за установяване на обективната истина. Въззивният съд също намери за неоснователно искането за допускане и разпит на лицето Х., защото обясненията на подс. К. не се подкрепят от другите доказателства проверени по делото. Искането на подс. Е. за допускане и разпит като свидетели  на лицата  С. К. и Д. К. също не бяха уважени. Обстоятелството, че подс. Е. се  е срещнал на бензиностанцията на ОМВ С. с подс. К. са установени по делото от показанията на св. И. И. и св. А., поради което заявеното в искането установяване на обстоятелства, че подс. Е. не е бил на бензиностанцията при срещата със свидетелите и подс. К. не може да промени приетите за установени фактически изводи.

   Не са допуснати съществени процесуални нарушения като са приобщени по реда на чл. 281 НПК свидетелски показания от д.п.„..В процесуалния закон е предвиден изричен ред, по който може да бъдат ползвани събраните в хода на досъдебното производство доказателства – в това число и свидетелските показания, като същите имат еднаква доказателствена сила с тези, събрани по време на съдебното следствие.” Р 112 от 11.07.2016 г по н.д.№ 472/2016 г.,НК ,III, НО.

  При проверка на показанията на свидетелите от съдебното и досъдебното производство се установява, че не са налице съществени противоречия относно основния предмет на доказване, а именно по т.1 на чл. 102 НПК – извършено ли е престъпление и участието на подсъдимите в него. Показанията пред  съда са непълни, което е обяснимо предвид изтеклия дълъг срок от момента, когато са давани. Приобщените показания на свидетелите от д.п. съдържат информация за факти и обстоятелства, които очертават индивидуалното поведение на отделните свидетелите. Не са в противоречие с основните факти  описанията от  свидетелите    на обстоятелства като например: от къде са тръгнали и минали, всеки един от тях, за да стигне на мястото, където му е било указано от подс. К.,  да отиде, за да се  случи превеждането на  чуждестранните граждани или къде е бил и какво е правил, когато се е обадил подс. К., както и подробностите около това къде са слизали, ходили и после са се срещнали със св. И. И., Е. В. А., подс. К. К. и подс. Е., както и как се превозени чужденците от с. П. или какви препятствия са имали лицата участвали в тази дейност, както и други подробности извън основния предмет на доказване. Посочените обстоятелства нямат решаващо значение по отношение на основния въпрос очертан в  чл.102 НПК. В този смисъл е практиката на върховната инстанция, като например Р № 382 от 8.10.2013 г. по н.д. 1064/2013 г. НК, III Н.О. на ВКС. В него се посочва: „ Предметът на доказване, очертан в чл.102 НПК и сочещ на фактите за извършено престъпление и авторство, следва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателствата, и на визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След приобщаване и анализ на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и правни изводи по повдигнатото от прокурора обвинение. При формирането на вътрешното убеждение за неговата категорична и безспорна доказаност, правно ирелевантно е,...че част от доказателствата са лишени от процесуална стойност“. 

    По отношение възраженията на защитата за показанията на св. И. И. и тези на св. Й., ще бъдат изложени съображения при обсъждането им.

   По изложените съображения въззивният съд споделя изводите в мотивите, че тези от д.п. допълват  дадените в хода на съдебното следствие.

   Предвид изложеното е неоснователно възражението на подс. Е., че чл.281 НПК е използван в противоречие с чл. 281 ал.8 НПК. Двата текста са различни по своето процесуално значение, а именно: първият от тях  визира законово предвиден начин за проверка и приобщаване на показанията на свидетели дадени пред съдия или от д.п. при  наличие на предвидените процесуални предпоставки за това. Текстът на чл.281 ал.8 НПК е норма, която забранява осъдителна присъда да почива само на тези показания от д.п. и прочетени при условията на ал.4 НПК.     

   Основателно е възражението на подс. М. Е., че наложеното наказание е явно несправедливо. Неправилно решаващият съд е преценил обдстоятелствата от значение за определяне на справедливо наказание.

   От фактическа страна се установява следното:

  Делото е внесено в СНС с обвинителен акт срещу подс. К. М. К. за престъпление по чл.280 ал.2 т.1 ,т.3 и т.5 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 НК, подс. М. Н. Е. за престъпление по чл. 280 ал.2 т.1 ,3 и т.5 пр.2 вр.ал.1вр.чл. 20 ал.2 вр.ал.1 НК и подс. С. Г. Г. за престъпление по чл. 280 ал.2 т.1 ,3 и т.5 пр.2 вр.ал.1вр. чл. 20 ал.2 вр.ал.1 НК.

  С определение № 20/5.02.2019 г., по  в.н.ч.д. № 43/2019 г., по описа на АСНС е прекратено  наказателното производство против подс. С. Г.. Приетата от решаващия съд комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза е дала заключение, че „поради личностна промяна и непрекъснатия ход на заболяването /установено още през 1993 г./ той не е бил в състояние да разбира и  ръководи  постъпките си към датата 17.04.2013 г.“  Т.е. по време на извършване на  инкриминираното деяние.

   Св. С. Д. Ш. и Х. М. К. са семейство, сирийски граждани, които имали осем деца. Това са лицата: Ш. С. Ш., С. С. Ш., Ш. С. Ш.,С. С. Ш., Н. С. Ш., М. С. Ш., М. С. Ш. и А. С. Ш. са  семейство сирийски граждани. През 2013 година, поради военните действия в С., семейство Ш. избягало от Р. С. в Р. Т.. В периода между 5 и 10.03.2013 год. преминали нелегално границата на Р. Т. и влезли в Р. Б.. От семейството само св. С. Ш. имал лична карта от С.. На 14.03.2013 г. сирийските  граждани се  регистрирали  в Агенцията за бежанците, като им били издадени карти за бежанец, в които били посочени личните данни за всеки от тях като дата на раждане. От тях се установява, че: Ш. С. Ш. е родена на *** г., С. С. Ш. на 28.05.2002 г., Ш. С. Ш.  роден на *** г., С. С. Ш. родена на *** г., Н. С. Ш. на 19.03.2008 г., М. С. Ш. роден на *** г., М. С. Ш. на 8.08.2010 г. и А. С. Ш. роден на *** г. Свидетелите били настанени  в с. П..

  Св. С. Д. Ш. се свързал по телефона с брат си, който живеел в Р. Г..Той му казал, че е намерил хора, които да заведат него и семейството му в Г.. Семейство Ш. като бежанци нямали право да напускат територията  на Р. Б..

  Лицето М. К. - германски гражданин, роден в Т., се свързал с подс. К. М. К. по неустановен по делото начин.

 В началото на месец април 2013 г. подс. К. се обадил на св. А. Й. и му предложил да отидат в гр. С.. Подс. К. обяснил, че трябва да се срещнат с чужденци, които да преведат през границата. Подс. К. предложил на свидетеля за тази дейност 300 евро. Двамата  отишли в с. П. с л.а „Р. Л.” ДК № ......, зелен на цвят, където се срещнали със семейството на Ш. и се прибрали. В този период подс. К. още веднъж  отишъл до с. П. с неустановено лице от женски пол, за да вземе снимки за изготвяне на документи за самоличност на сирийските граждани.

   След това  на 08.04.2013 година  подс. К. К. и св. А. С. Й. се срещнали в с. С.. Подсъдимият обяснил на свидетеля, че за да преведат сирийските граждани е необходимо да разполагат с автомобили. Св. Й. разговарял със св. Д. в с. С. на 10.04.2013 г. и му предложил да участва като му казал, че дейността по превеждане на лицата се организира от подс. К.. Св. Д. познавал подсъдимия като лицето ” К.М. ***. Няколко дни по-късно св. Д. казал на св. Й., че е съгласен, а последния му предложил сумата от 300-500 евро.  

  Няколко дни по-късно подс. К. и св. Й. се срещнали на бензиностанция Л. в Т., където подс. К. заредил  с гориво управлявания от него автомобил л.а, „Р. Л.” ДК № ..... и тази на св. Й. л.а П..... ДК ......., червен на цвят. Двамата отпътували към С. и при табелата на  гр. В.  се срещнали с  лицето М. К.. Това лице било с л.а.М. с немска регистрация и пътувало с още двама човека. Той дал на подс. К. евро в стотачки и отишли с трите коли до П.. Сирийските граждани се качили в автомобилите управлявани от подс. К. и св. Й.. Подс. К. и св. Й. завели  чужденците в  гр. Т., на ул.“С.“, където ги настанили в къща при възрастно семейство. В тази къща живеела  и стара приятелка на подс. К., на име – „А.“.

   На 12 април 2013 г. подс. К.  и св. А. Й. отишли в гр. В.. Подс. К. управлявал  същия  л.а „М.“, с  който било лицето К. при първата им среща във В.. Във В. се срещнали с неустановено лице по делото, което ги насочило към  подс. М. Е., който да изведе сем. Ш. от Р. Б.. Това лице поискало от подс. К.  за информацията 5000 евро. Подс. К. и св. Й. се върнали в гр. Т.. Там се срещнали с М. К., който дал на подс. К. 1500 евро. Подс. К. върнал ключовете от автомобила на К. и двамата със св. Й. си тръгнали с управлявания от подс. К. автомобил „Р. Л.„ ДК....... Отишли в кв. З., където подс. К., оставил св. Й. да го чака в колата, а той влязъл в един от  блоковете. Когато се върнал носел шест червени паспорти, които показал на св. Й.. Св. Й. видял, че са неистински, тъй като снимките  в паспортите били размазани.  

  Подс. К. К. се свързал по неуставен по делото начин с подс. М. Е.  и  уговорил с него как и кога ще се осъществи превеждането през границата  на семейство Ш.. Подс. М. Е. от своя страна говорил със С. Г. Г. да участва.

  На 16 април 2013 година, вечерта, подс. К. се срещнал със св. П. Й. П. в град Т.. Подс. К. предложил на св. П. да участва в превеждането на сем. Ш. през границата с Р. Р. като обяснил, че са семейство сирийски граждани, поради което е необходимо да управлява  неговия автомобила „Р. Л. ”ДК № ....... Подс. К. се срещнал и със св. Е. В. А. като му предложил да участва в превеждането на сирийското семейство. Св. Е. А. се съгласил и се обадил  на св. И. С. И..   

    На 17 април 2013 год. около 1.00 часа подс. К. се обадил на св. П. Й. П. и св. А. С. Й. като им казал да отидат, за да превозят  семейство Ш. до село Г.. При това обаждане подс. К. споделил със св. Й., че не е успял да премине през Д. мост за Р.. Св. Й. отишъл в къщата, където били сирийските граждани със собствения си автомобил „П. ...." ДК № ........ Там бил и св. П. с автомобила на подс. К. - „Р. Л." ДК №....... Лицето А. дало на св. Й. 1000 евро. Свидетелите настанили в автомобилите семейството на Ш., за да ги закарат до село Г., обл. С.. Преди град С. към тях се присъединил св. Д. Б. Д., който управлявал бял автомобил "О. А." с ДК №..... За да стигне до това място св. Д. получил обаждане от подс. К. около 1.00 часа, който първоначално му казал да пътува към Ш., но след това, при повторно обаждане, му казал да пътува към гр. С.. На разклона на гр. С. се срещнали св. П., св. Д. и св. Й., при която кратка среща последния дал на св. Д. 1000 евро. Леките  автомобили „Р. Л." ДК № ........ и „П...." ДК № ......., със сирийските граждани, както  и св. Д.  с   л.а. "О. А." ДК № ....,  отпътували от  разклона на град С. към село Г.. По време на това пътуване  подс. К.  се обадил по телефона като им казал да спрат  в близост до горичка, която представлявала залесителен пояс. През нощта около 3-3.30 часа семейство Ш.  достигнало  на посоченото място и били оставени там да чакат. След като оставили сем. Ш., св. П. Й. П., А. С. Й.  и Д. Б. Д. се върнали обратно на разклона за село Г., за да чакат обаждане от подс. К.К..

    По-рано, вечерта около 21-22 часа, на 16.04.2013 г., подс. К. се  срещнал с подс. М. Н. Е., св. И. С. И. и Е. В. А.  в гр. С., до бензиностанция  на „О.. Подс. Е. и свидетелите били с л..а.  „Ф. Г." с ДК № ....... управляван от св. И. И.. Подс. М. Е. бил облечен в  камуфлажни  дрехи и  гумени ботуши. Подс. К. К.  носел сак, в който имал лични вещи и документи както следва: картонче на името на К. М. К. от „Б.....", картонче на „И. АД", пластика на J. ...C.... L. на името на К. М. К., вносна бележка на името на К. К., заложен билет № ..... на името на К. К., платежни нареждания - 5 бр. на името на К. К., застраховка ГО на името на С. П., пластика на „Е." на името на К. К., дрехи и други вещи. Подс. К. оставил сака в автомобила. Подс. Е. излязъл от бензиностанцията, а останалите  заредили автомобила и  потеглили към  село Г., като по пътя през града настигнали подс. Е. и го качили в автомобила. На отбивката от град С. към с. Г. се срещнали с П. Й. П., А. С. Й., Д. Б. Д.. Подс. К. поискал парите от Д. и дал напътствия в какъв ред да се движат колите. След това всички се придвижили до залесителния пояс /горичка/, където подс. К. К. и М. Е. довели семейство Ш. - общо десет човека /двама възрастни и осем деца/. Там се намирал и С. Г. Г., който с подс. М. Е. трябвало да участва в превеждането, пеша, през границата на Р. Б. с Р. Р.  на семейство Ш..

   Подс. М. Е. казал на  И. С. И. и св. Е. В. А. да преминат границата на ГКПП  при гр. С. с л.а „Ф...." с ДК  № ....., за да посрещнат семейство Ш. на румънска територия. Подс. Е. обяснил на свидетелите мястото, на което  бежанците ще ги чакат в Р. Р.. По същата причина към гранично пропускателния пункт се отправили св. А. С. Й. и св. П. Й. П. с автомобил „П...." ДК № ...., св. Д. Б. Д. с автомобила си  "О. А." с ДК №...... Подс. К. казал на св. П. да се премести при св. Й., защото няма пълномощно и не  може да излезе през границата с л.а. Л.. Сака с личните  вещи  на подс. К. останал в  л. а. „Ф..." с ДК №...., управляван от св. И. И..

  Подс. М. Е. си поискал парите за услугата от подс. К.. Подс. М. Е. и С. Г. тръгнали със сирийските граждани към границата. Превели семейство Ш. в Р.Р. като минали незаконно, пеша, през границата  на Р. Б., в района на гр. С., на 50 км. вляво, между 617 и 618 гранични пирамиди. С. Г. останал  заедно с бежанците  в района на първото селище с. А., на територията в Р.Р., в близост до пътя от ГКПП гр. С., до намираща се там  чешма, за да изчака българските автомобили, които трябвало да  превозят сем. Ш. до Б.. Подс. Е. се върнал веднага на територията на Р. Б..

   На границата в района на ГКПП С. – О.,  сутринта, около 5.00 часа, на 17.04.2017 г. , св. И. и Е. А. били попитани от граничните служители за сака в колата им. Свидетелите обяснили, че е на техен приятел, който е закъсал в Р..

    След като влезли на територията на Р.Р. свидетели спрели да изчакат свидетелите Й., П. и Д..

  Около 5.30 часа на същия граничен пункт пристигнали с лек автомобил „П....."ДК № ...... св. А. С. Й. и  пътуващия с него св. П. Й. П., а след това с л.а."О.А." с рег. № .... преминал и  св. Д. Б. Д..

   Когато всички пристигнали на мястото, където чакали сирийските граждани С. Г. попитал св. И.  дали са  хората на М.. Тогава довел семейство Ш., които се качили в автомобилите на св. А. П. Й. и св. Д.. С. Г. се върнал в Б..

    В  л.а . „П...." с ДК № ..... се качила св. Х. К. с четири от децата, а в л.а "О. А." ДК № .... св. С. Ш. с другите  четири деца

 Тъй като св. А. С. Й. бил уморен бил заменен от св. П. при управлението  на л.а. „П...." с ДК № ..... След като потеглили  в  Р.Р. св. А. С. Й. се обадил на подс. К. К., за да го попита коя кола ще ги води и подс. К. му казал, че към тях пътува л.а. „М."с немска регистрация. Подс. К. казал на Й. да се качи в този автомобил и да карат като патрул, като се обаждат на другите българи.

   След като автомобилите  с чужденците тръгнали към вътрешността на Р.Р. св. И. С. И. и Е. В. А. с л. а.„Ф. Г." ДК № .... отпътували в посока към гр. С.. По пътя към гранично – пропускателния пункт О. били спрени от граничните власти и заведени в служба „Гранична полиция“  О..

  Когато св. А. С. Й. се прехвърлил при М. видял полицейски джипове, които започнали да спират колите пътуващи отзад. Шофьорът на мерцедеса се ядосал и отворил вратата на автомобила. Св. А. Й. излязъл от автомобила и тръгнал пеша към гранично–пропускателния пункт на Б., но бил задържан от румънските власти. Задържан бил и М. К.. Св. П. П. и Д. Д. били заведени също в седалището на  служба „Гранична полиция” О..

     Българските гранични власти били уведомени, че сутринта на 17.04.2013 г. е получен сигнал от служители на съвместен ГКПП С. – О. за група от десет лица преминали незаконно държавната граница в зона за отговорност на граничен пункт С..Тези лица били наблюдавани, както и три спрелите автомобили в румънската територия от българските гранични власти. Българските гранични полицаи били уведомени, че следва да изпълняват разпорежданията на румънските си колеги. Затова българските гранични власти задържали сирийските граждани, а румънските власти свидетелите с управляваните от тях автомобили. 

   Били извършени съвместни действия между граничните власти на двете държави, за които действия били изготвени: констативен протокол от 17.04.2013 г. и  схема на настъпилото събитие на държавната граница  и  резултати от извършеното обследване, протокол за предаване и приемане на лица от 18.04.3013г., протокол за оглед на държавната граница при 618 гранична пирамида от 17.04.2013г., По-късно бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествието от 20.04.2013 г. и фотоалбум към протокол за оглед МПИ, в който е заснет  л.а. „Ф.г. червен ДК№ ...... и вещите  в  сака  на подс. К. К..

     Свидетелите-сирийски граждани били предадени на българските власти, след като бил изготвен протокол за  предаване – приемане на лица   на ГКПП С. – О.. С. Д. Ш. и Х. М. К. били привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 279 ал.1 НК  на 18.04.2013 г.  от ГПУ С., по бързо производство №12/2013 г., пр. пр. №537/2013 г . по описа на РП С.. РП С. внесла делото със споразумение от 22.04.2013 г. и било образувано н.о.х.д. № 333/2013 г. в  РС  гр. С.. Двамата сирийски граждани са признали вината си за това, че на 17.04.2013 г. в района на гр. С. са преминали границата на Р.Б., между 617-618 гранични пирамиди, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определени за това места и са осъществили, състава на престъплението по чл. 279 ал.1 НК. На двамата свидетели са наложени наказания от по три месеца „лишаване от свободата“, което наказание, на основание   чл. 66  ал.1 НК е  отложено  за  срок от  по три години.

  От приетите по делото справки се установява, че сирийските граждани са получили хуманитарен статут с решения № 1523 и 1522  от 10.09.2013 г. на Председателя на Държавна Агенция за Бежанци. Това се установява от  писмо  изх. № 02 -1935 /18.05.2015 г и КП -929 /24.04.2019 г. От приетата справка от МВР Дирекция „Миграция“ № 536400-5939/ 27.03.2019 г. е видно, че свидетелите са напуснали територията на Р.Б. на 2.12.2013 г. с удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут и няма данни да са се завърнали. С решения № 3103/5.10.2018 г. за  св. Х. М. К.  и № 2777 от 1.10.2018 г. за св. С. Д. Ш.  са образувани производства за прекратяване на предоставената международна закрила.    

  Св. Е. В. А., И. С. И., А. С. Й., Д. Б. Д. и П. Й. П. били предадени на прокуратурата в Р.Р.. Повдигнати  им били обвинения №1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 г. на Прокуратурата  към Съд М.. Обвиненията са за извършено деяние на 17.04.2013 г., около 5.30 часа, след предварителна уговорка, са насочили гражданите С. Д. Ш. и Х. М. К., Ш. С. Ш., С. С. Ш., Ш. С. Ш., С. С. Ш., Н. С. Ш., М. С. Ш., М. С. Ш. и А. С. Ш., с цел незаконно преминаване държавната граница на Р., така, че те са преминали от Р. Б. в Р., през място за незаконно преминаване на границата, разположено на 3 км. южно от населеното място А., на 12 км. източно от Граничен контролно – пропускателен пункт О., на 2 км. северно от населено място С. и на 50 метра странично  от граничен знак В 618 към В 617, обединява съставните елементи на правонарушението за трафик на емигранти, деяние, предвидено и наказуемо от чл. 71 ал.1 от Извънредна наредба на правителството № 105/2001  г.   

  Св. Е. В. А., И. С. И., А. С. Й., Д. Б. Д. и П. Й. П. са осъдени за  престъпление  „Трафик на хора“  в  Р.Р., от съда К.,  с присъда  № 444 от 2.12.2015 г., по дело № 8149/ 256/2013 г., както следва:

  На Е. В. А. е наложено наказание затвор от 3 години, с условно отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 5 години.

И. С. И. е наложено наказание  затвор от 3 години, с условно отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 5 години.

А. С. Й. е наложено наказание  затвор от 2 години, с условно отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 4 месеца. 

Д. Б. Д. с наложено наказание затвор от 1 година и 4 месеца, с условно отлагане на изпълнението на наказанието за срок от три години и 4 месеца.

П. Й. П.  с наложено наказание  затвор от 2 години, с условно отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 4 месеца.

  Присъдата не е обжалвана и влязла в сила на 22.03.2016г.

  Приета от решаващия съда е комплексна техническа и лицево-идентификационна експертиза, със съгласие на страните, но без редовно призоваване на вещото лице. В хода на съдебното следствие е получено писмо от МВР ОДМВР –Р., че  в.л. А. С. И. е обявен за издирване като безследно изчезнало лице с телеграма  от ГДНП № 9947/7.04.2019 г. Към датата на провеждане на съдебното заседание пред въззивната инстанция е постъпила информация, че лицето е починало на 3.04.2019 г.

   Експертизата е изготвена на база предадени доброволно 13 броя видеофайлове от налични охранителни видеокамери на бензиностанция „О“ за времето от 16.04.2013 г до 17.04.2013 г. от  С. И.. Бензиностанцията се намира в гр. С., ул. „А.“  №...

  Експертизата е заключила, че идентификационната стойност на записите по отношение на заснетите лица са недостатъчни по отношение на фиксираните лица. По отношение на заснетите автомобили са приложени тези от тях, които са били идентифицирани по марка и с разчетен регистрационен номер.      

  Тази фактическа обстановка се установява от следните доказателства: гласните доказателствени  средства – обясненията на подс. К. К. и М. Е., показанията на свидетелите: К. Х., Д. Д., П. П., И. И., Е. А., А. Й., С. Д. Ш. и Х. М. К., писмените доказателствени средства – протоколи за разпознаване на лица и предмети  и фотоалбуми към тях, протокол за оглед на местопроизшествие от 20.04.2013 г., фотоалбум към протокола от 20.04.2013 г., справки за съдимост, протокол за предаване и приемане на лица от 18.04.2013 г., констативен протокол  и схема на настъпило събитие на държавната граница и резултатите от извършено обследване на място от 17.04.2013 г., протокол за доброволно предаване от 16.05.2013 г., детайлни справки  съдържащи информация за клетките, проведените повиквания и имей на апаратите, справки за пътувания с данни от АИС „Граничен контрол“ и съвместно пътуване с други лица и МПС, за периода от 1.01.2013 г.  до 12.07.2013 г., справки от Вивикам, А1 и „Теленор Б.“ ЕАД, справки от ДА за бежанците при Министерския съвет, приобщените документи по молба за оказване на правна помощ от Министерство на обществените работи  - прокуратура към съд М. - обвинение от 16.10.2013 г. и  наказателна присъда № 444 от публично заседание на 2.12.2015 г., справки за съдимост и веществените доказателствени средства съгласно описа на същите, които са предявени от въззивния съд по реда на чл. 284 НПК .

   При спазване на изискванията на чл. 13,14 и чл. 107 ал.5 НПК настоящия съдебен състав подложи на самостоятелна оценка не само гласните доказателства с оглед тяхното съдържание, но писмените и веществени доказателства.  Вследствие на извършената проверка и оценка на доказателствата бяха отстранени  констатирани пропуски във фактическите изводи на съдебния акт и анализа на доказателствата. Това са  фактически пропуски, непълноти и неточности в аргументите на съда по отношение на гласните доказателствени средства. Те са обсъдени на две места в мотивите л.10 /доказателствата по делото/  и л.15 /деянията на подсъдимите от правна страна /, поради което въззивния съд,  изложи  систематизирани съображения, поотделно, за показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите, които имат своето отношение към предмета на доказване.  

 В мотивите отсъстват аргументи въз основа на какви доказателства е направен фактическия извод, че М. К. е осъществил контакт с подс. К.. Въззивният съд счита,      че този извод се подкрепя от показанията на св. Й. и  приобщените писмени доказателства като  справки за влизане  и излизане на лицето, на и от територията на Р.Б..      

   Хронологията на събитията от момента на влизане на  чуждестранните граждани в Р.Б. до момента на отвеждането им до с. Г., от където са били преведени  незаконно през границата на Р. Б. в Р.Р. се установява  от показанията на св.А. Й., св. Ш., св. К. и св. П. П..

 Начинът на възприемане на фактите и тяхното пресъздаване зависят от различни фактори – възраст, образование, здравословно, психическо и емоционално състояние на свидетеля, но когато показанията на свидетелите са еднопосочни и се потвърждават от писмени и веществени доказателства, които установяват същите факти и обстоятелства, те следва да бъдат кредитирани.

  Показанията на двамата сирийски граждани С. Ш. и Х. К., които са  приобщени на основание чл. 281 ал.1 т.4 НПК и са дадени на досъдебното производство, по реда на чл.223 НПК, на 19.04.2013 г., се потвърждават от показания  на св. Й. и писмените доказателства. Те установяват фактите и обстоятелствата свързани с посещенията в бежанския лагер на подс. К., превозването, пребиването им в Т., превозването им до с.Г., превеждането им в Р.Р. и задържането им. От показанията на тези свидетели се установява, че подс. К.  е бил в бежанския лагер, за да се снабди със снимки за осигуряване на паспорти. Тези показания косвено потвърждават показанията на  св. Й., че червени паспорти показани му от подс. К. са били със снимки на сирийски граждани, което е описал в показанията си от 19.04.2013 от д.п. и от 5.09.2013г., които допълват тези дадени в хода на съдебното следствие. Те установяват и връзката на подс. К. с мястото, където сирийските граждани са пренощували няколко вечери и се потвърждават от тези на св. Й.. Показанията на посочените свидетели  и приложените протоколи за разпознаване, установяват и участието на св. Е. А. в  превеждането на свидетелите в Р.Р.. Показанията на св. Ш. и св. К. съдът приема за правдоподобни, защото не са оспорени от други доказателства и се потвърждават от писмените доказателства и показанията на посочените свидетели .

   Въззивният съд прие, че св. Ш., св. К. и децата им са регистрирани в ДАБ на 14.03.2013 г. Показанията на тези свидетели кога са се регистрирали в Р.Б. се опровергават от  справка ДА за бежанци при МС №02-1935 /8.05.2015 г.т.11л.99 и приложената на л. 292 с.д.. Затова неправилно е прието от решаващия съд, че регистрацията в ДАБ е станала  на 15.03.2013 г.

    Правилно са ценени показанията на св. Й. от досъдебното и съдебното производство, защото  се подкрепят от тези на св. К., св. Ш., св. П., от писмени доказателства - справка на „Теленор България“ ЕАД от 25.10.2019 г. приложена на л.380 с.д. и тези  приложени в т.8. Показанията на св. Й. не се опровергават от други доказателства относно обстоятелства разкриващи данните свързани с пътуванията с подс. К., срещите  с лицето М. К. във В. и Т.. Показанията на свидетеля за обаждането от подс. К., че не е успял да премине границата на Р.Б. на 17.03.2013 г. в 1.00 часа се подрепя  и от писмените доказателства – справки от Гранична полиция. Показанията му за използвания от него телефонен номер при  комуникиране с подс.  К. от посочената справка от мобилния оператор. От съдържанието на същата  посочения от него  телефонен номер в този период се е водел на името на неговия баща, което се установява от приложеното по делото свидетелство за съдимост на свидетеля.    

 Показанията на св. Й. относно обстоятелствата свързани с превозването на сирийските граждани от бежанския лагер до  гр. Т. и  с. Г.  се подкрепят от тези на св. П. П.. Показанията на свидетеля за начина на преминаване на лицата през границата с Р. Р. и установяването им на тази територия, неуспешния опит за превозване  им във вътрешността на Р. и задържането от румънските власти на всички участващи лица  в транспортирането се подкрепят от показанията не само  на св. П., но и от тези на св. Д.. Показанията на св. Д. подкрепят тези на св. Й. относно факти и обстоятелства установяващи действията на свидетелите преди извеждане на чужденците, времето и място на събиране на лицата, превеждането и задържането им в Р.. По тези съображения настоящия съдебен състав не намира за основателни възраженията на защитата на подс. К. за съществени противоречия в показанията на този свидетел. Съществени противоречия в показанията на този свидетел относно фактите предмет на доказване въззивния съд не установи. Св. Й. е разпитан в с.з.10.04.2019 г. от съда и поради липса на спомен са приобщени показанията му от досъдебно производство. В тези показания няма съществени противоречия от тези дадени пред съда, а съдържат детайли за поведението на свидетеля и неговата съпричастност към действията на подс. К. в извършване на подготвителната дейност по извеждане на чужденците. 

     Отсъства в мотивите оценка на показанията  св. Е. А., която е заместено с аргументите, че трябва „да се подходи по същия начин“, вероятно имайки предвид обсъждането на предходните показания на л. 13 в мотивите. Действително свидетелят е потвърдил своите показания от досъдебното производство. Отсъстват аргументи, коя част от тях съдът е кредитирал при направените фактически изводи. При прегледа на тези показания се установява, че не съдържат конкретика  по отношение на обстоятелствата разкриващи неговото участие  и причината за задържането му в Р.Р.. В тази част показанията на този свидетел се различават от  тези на св. Й., св. Д. Д., св. П. Й. и тези на св. И. И.. Участието на св. А. се установява от показанията на посочените по-горе свидетели и св. Ш. и К., защото са  го посочили при извършено  разпознаване. Св. Ш.  и св. К. са  разпознали св. Е.  В. А., като лицето, което ги е сваляло от колите преди да тръгнат пеш. Непълният  и уклончив разказ за случилото се в Р. се опровергава от писмените доказателства съдържащи се в т.8. Неговите показания преценени в съвкупност с тези на посочените свидетели установяват  обстоятелства свързани със срещата между него, подс.К., св. И. И. и подс. Е. на бензиностанцията  на „О“ в С., присъствието му в с. Г., пътуването му и задържането му в Р. Р. със св. Исмаил и осъждането му там. По тези съображения въззивният съд прие, че  тези показания следва да бъдат кредитирани относно  обстоятелствата, които се потвърждават от другите гласни и писмени доказателства. 

     Въззивният съд установи, че в мотивите са изложени противоречиви аргументи по отношение на показанията на св. И. И.. На л.13 съдът е приел, че кредитира изцяло показанията на свидетеля, но на л.18 се аргументирал  единствено с тези дадени по реда на чл.223 НПК.

   Показанията на св. И. И. следва да бъдат кредитирани изцяло, защото тези от съдебно се допълват от  дадените на досъдебното производство, подкрепят се от показанията на другите свидетели – осъдени в Р. Р.  и не се опровергават от други проверени доказателства. В разпита си пред съда на 16.04.2019 г. св. И. И. е заявил  „не се сещам какво съм разказал в ДП“ и се е оплакал, че е бил 24 часа в полицията.  От съдържанието  на  протокола по време на разпита се установява, че свидетелят е сменял своите показания и поддържал версия, че някой му е оказвал натиск, внушавал му какво да каже и кого да разпознае. След като са прочетени показанията му от д.п. дадени пред  съдия  по реда на чл. 22 НПК  и  тези от д.п. приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК е започнал да дава неясни и противоречиви обяснения за начина на провеждане на разпита, съдържанието на протокола, верността на съдържанието и времето на провеждане на разпитите. Видно от протокола приложен в т.2 л.17 разпита по чл.22 НПК  е проведен пред съдия и независимо, че не е спазен обичайния начин на изготвяне на този протокол, то разпита не е незаконосъобразен. На лицето Ч. е било възложено от водещия разследването с постановление от 19.04.2013 г., инспектор при ГПУ –С., да извърши разпит на свидетели пред съдия , на основание чл. 194 ал.3 пр.2 НПК т.2 л.90 д.п.. Поради това не са  основателни възраженията на защитниците.

Практиката на върховната инстанция по въпросите за института на разапит в досъдебното производство пред съдия е последователна. В  Р № 29 от 8.02 2011 г. по н.д. № 707/2011 г , НК, III Н.О. на ВКС  посочва : „Преценката за това дали да се проведе разпит на свидетел на досъдебното производство пред съдия, принадлежи само на органа на досъдебното производство. Тя се определя от стратегията по разследването, от важността на показанията на съответния свидетел в хода за хода на делото ..., както и от  други обстоятелства, посочени в нормата на чл.223 ал. НПК.“

  Приобщени са показанията на този свидетел от д.п. и на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 НПК. На основание е чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК от  19.09.2013 г.  от т.2 л.31., на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК тези от т.3 л.21  и от 11.11.2015 г.в т.6 л.1.Тези показания се потвърждават от тези на св. Е. А. по отношение обстоятелствата установяващи срещата на свидетелите с подс. К. *** ,  отпътуването им за с. Г., срещата с останалите свидетели, тръгването на подс. Е. с чуждите граждани към Р. Р. и на св. И. и Е. А., задържането им в Р.Р.. Потвърждават се показанията на този свидетел от тези на  св. П. и св. Д.  относно обстоятелствата, че св. И. е лицето, което е било задържано с тях в Р.. Св. П. не само го разпознава, но  и посочва, че този свидетел е бил с л.а. Ф. г., с които са пристигнали подс. К., подс. Е. и св. Е. А.. По отношение на обстоятелствата отнасящи се до  това как е бил спрян и задържан в  Р., че бежанци ги е видял, когато са ги задържали  се опровергават от тези на другите свидетели, които са го видели при с. Г., заедно с тях е заминал към ГКПП С., срещнали са се на румънска територия.

   Относно възраженията на св. И. за времето на провеждане на разпита в д.п.  следва да се обърне внимание, че в НПК няма забрана разпита на свидетел да се провежда по всяко време на денонощието, което зависи  от важността на показанията, от стратегията  по разследването и от всякакви други съображения на разследващия орган. Непосредственият разпит на свидетеля, особено когато е очевидец, веднага след разкриване на престъплението е от изключителна важност за закрепване на показанията  му в най-непредубедено съдържание. Това ги предпазва от външното въздействие, манипулиране и проява на защитна реакция от свидетеля в по-късен момент. Изискване разпита да бъде провеждан през деня, видно от чл. 138 ал.1 НПК, е  предявено единствено към този на обвиняемия – в този смисъл е становището на върховната инстанция изразено в цитираното вече решение № 29 от 28.02.2011 г. ,по н.д. 707/2011 г., НК, III НО.   

  При предявяване на протокол за разпознаване  т.2 л.59  св.И. е заявил, че няма негов  подпис, но посочил на гърба л.59, че „има мой подпис”, а по отношение на предявения албум от л.60 т.2 е отговорил уклончиво, че може да е му е показан, но „не съм сигурен“. Писмените доказателства за извършените процесуално следствени действия по разпознаване са изготвени съобразно изискванията на чл. 169 и сл. НПК, поради което няма причина да не  бъдат кредитирани като годни доказателства удостоверяващи извършени процесуално следствени действия на досъдебното производство. Непоследвотелното поведение на св. И. пред съда не оказва  влияние върху значението на обстоятелствата и фактите, за които е дал показания и те се потвърждават от другите доказателства по делото. Тези доказателства безспорно установяват обстоятелства, че свидетеля  е отишъл до с. Г. с Е. и подсъдимите К., и  Е., преминал е  през границата, срещнал се е с другите свидетели и след като чужденците са били настанени в автомобилите на другите свидетели е бил задържан от граничните власти на Р.Р.. Това обстоятелство се потвърждава от приложения протокол за оглед на МПИ от 20.04.2013 г., в едно с изготвен фотоалбум, в които е заснет  управлявания от св. И. л.а. Ф. г. ДК № ......... и  намиращите се  в него вещи  на подс. К.. В последствие св. И. е бил осъден от румънски съд и л.а. Ф. г. е бил предмет на конфискация.

  Предвид изложеното е неоснователно възражението на защитата за съществени противоречия в показанията на свидетеля от съдебно и досъдебно производство. Действително има известни  различия в показанията на св. И. и тези на св. Е. А. по отношение начина на пресъздаване на обстоятелства отнасящи се за срещата им с подс. К. и подс. Е., преди отпътуването им до с. Г., но тези различия,  не са съществени, защото не се отнасят до основния предмет на доказване.

Твърдяното от св. И. пред съда за упражнен натиск и заплахи  при разпита, последвано от непоследователното му поведение пред съда при предявяване на протоколите за разпит и  при посочване на собствения си подпис са израз на защитна  му позиция, но това поведение не опровергава стойността на неговите показания, който  се  потвърждават и от други доказателства по делото.

Правилно първостепенният съд е посочил, че показанията на този свидетел за упражнен натиск при разпита не могат да бъдат възприети като правдоподобни, като следва да се допълни, че единствено св. Е. А. в показанията си от д.п. споменава за подобен натиск, но отсъстват и обективни данни за подобни действия. Върховната инстанция в решенията си многократно е посочвала, че за подобни обвинения следва да има  доказателства установяващи тези обстоятелства, както е посочено в  Р 112 от 11.07.2016 г. по н.д.№472/2016 г., НК, III, НО.   

   Въз основа на показанията на св. К. Х. се установяват  обстоятелствата свързани със задържане на чуждите граждани  на  румънска територия  и три български автомобили  в служебната сграда на румънския граничния пункт на  територията наречена остров О.. Участвал е в констатиране на следи оставени при незаконното преминаване  на границата и  е изготвил документи установяващи тези факти. Неправилно решаващия съд е  изключил приобщените, на основание  чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т 2  НПК., в с.з. 20.05.2019 г., показания  от д.п. от  17.04.2013 г. /т.11л.24/ и тези от 18.04.2013 г. /т.2 л.1/. Действително тези показанията са с едно и също  съдържание, но свидетеля е бил разпитван единствено за това в  какви действия е участвал след като е  получен  сигнал  и излъчен гранично полицейски  наряд с румънските гранични служители. Поради тези причини въззивния съд приема, че тези показания дадени в рамките на два дни са правдиви. Тези показания и в съдебното производство се подкрепят от изготвените и приложени документи за извършените действията от  съвместните гранични патрули, които са приобщени от съда и са приложени в т.2 л.115- л.116. Това са констативен протокол и  схема на настъпилото събитие на държавната граница  и  резултати от извършеното обследване от 17.04.2013 г.  

    Показанията на св. Ц. Т. и Б. М. от досъдебното и съдебното производство не допринасят със своето съдържание за изясняване на обстоятелствата по делото, защото свидетели възпроизвеждат факти и обстоятелства станали им известни по повод служебнитото им положение и във връзка с това, че са присъствали  на извършени  оперативни  беседи. Показания им от д.п., приобщени поради липса на спомен  са абсолютно  еднакви по своето своето съдържание. Единственото  различие в тези показания  се отнася до това на кои  от  оперативните беседи всеки един от тях е присъствал. Пред съда св. Т. е посочил, че обстоятелствата прочетени от д.п. е научил от лицето Ч. и са присъствали със св. М. на отделни оперативни действия по повод служебните си  задължения. От данните по делото е видно, че Ч. е бил старши инспектор  като е извършвал  оперативна  и процесуално следствена дейност. С постановление от 19.04.2013 г. на водещия разследването, на основание чл. 194 ал.3 НПК, му е било възложено да извърши разпит на свидетели пред съдия. Св. Т. е  използвал  при разпита си бележки пред съда, за които е посочил, че съдържат служебна информация по делото предоставена от Ч. и  представляват копие на  документ, който е получил от служба Гранична полиция С.. В с.з на 10.04.2019 г. при разпита на св.Т. съдът не е разрешил това копие да бъде използвано. Показанията на св. Б. М. също не съдържат информация, която да допринася за изясняване на факти или обстоятелства относими към предмета на доказване. Св. М. е посочил освен това, че е присъствал на беседи. Съдържателната стойност на информацията не съответства на изискването към свидетеля да пресъздаде факти и обстоятелства, които лично е  възприел. 

    За пълнота следва да се посочи, че решаващият  съд  в мотивите си е изложил необосновани и неотносими аргументи за проведените беседи от двамата свидетели със св. А. Й., Д. Д. и П. П., И.  И. и Е. А..

 Изложил е просторни аргументи с позоваване на решение на ЕС по правата на човека – Ескlе срещу Федерална  република Г.  от 15.07.1982 г и Р №303/30.01.2017 г. на ВКС, I, Н.О. Първото от  тях за това от кои моменти може да се приеме, че едно лице има качество на обвиняем, а второто, че информацията получена при провеждане на полицейска беседа представлява заобикаляне на закона и по този начин се възпроизвеждат обяснения на лица, които не са привлечени в качеството на обвиняеми.

   Необосновани аргументи са изложени от решаващия съд при   интерпретацията на показанията на св. Ц. Т. и Б. М., и писмените доказателства. От съдържанието на прочетените от д.п. показания на свидетелите, които не следва да бъдат кредитирани по изложените по-горе съображения/ е видно, че са проведени беседи не само със св. П., Й. и Д., както е посочил първия съд, но също със св. И. и Е. А.. В разрез с посоченото в мотивите, че свидетелите са имали качеството на обвиняеми при провеждане на беседи, се установява, от приетите  писмени  доказателства, по реда на чл. 283 НПК, приложени в т.8 д.п., че свидетелите по настоящето дело са привлечени като обвиняеми на 16.10.2013 г.  В отговора на прокуратурата към съд М. се посочва  единствено, че  „На 18.04.2013 г., на всички обвиняеми по-горе, е бил представен материала по досъдебното производство, в присъствието на оторизиран преводач.” Затова изводите на съда не почиват на приобщените писмени доказателства приети по делото, че свидетелите са имали качество на обвиняеми  и от тях не може да  се приеме, че е налице хипотеза от тези описани в т. II ,б. А  на цитираното решение ЕС по правата на човека.

  Изложените съображения за беседите със св. А. Й., Д. Д., П. П., И. И. и Е. А. са изцяло неотносими към предмета на настоящето дело. Това е така, защото по делото тези лица имат процесуалното качество на  свидетели. Оперативните беседи със свидетелите не са в основата на повдигнато обвинение спрямо тях както е посочено в Р №303/30.01.2017 г. на ВКС , II Н.О.  По делото няма доказателства, че получената информация от беседите е била в основата на започналото наказателно производство срещу лицата в Р., поради което техните обяснения не могат да бъдат оценени като „извънпроцесуални изявления“, но и не се налага по настоящето дело подобна преценка. Няма данни св. Цв. Т. и Б. М. да са били свидетели и да са предали придобитата информацията на румънските власти от проведените беседи, което да е поставило началото на проведено наказателното преследване и осъждане на свидетелите в Р.. Тези обстоятелства всъщност са без значение по настоящето дело, както и въпросите засягащи процесуалния ред на провеждане на наказателното производство в Р.Р.. От значение по настоящето дело е обстоятелството, че свидетелите са били осъдени в Р.Р. и като доказателство за това са приложените документи от румънските съдебни власти. От съдържанието на присъда и съгласно чл.8 НК това е послужило като основание да бъдат свидетели по настоящето дело и посочени като съучастници в инкриминираното деяние на двамата подсъдими по делото. Затова в конкретния случай позоваването на двете решения не е коректно, защото принципните положения залегнали в тях не могат да бъдат отнесени към свидетелите И., П., Й., Д. и Е. А..

 Фактическите изводи за участието  на свидетелите в действията на двамата подсъдими, които са осъдени в Р., са изцяло въз основа на показанията на св. Й., П. П., И., Д. и отчасти на св. Е. А.. Фактическите изводи за задържането в Р. Р. и осъждането на св. Д. Д., П. П., И. И., Е. А., Ат. Й., са въз основа на показанията на тези свидетели и писмените  материали от  Р. Р., които са приобщени на основание чл. 283 НПК, от решаващия съд.  

   Както беше посочено по-горе начина на пресъздаване на факти и обстоятелства от всеки свидетел е различен с оглед специфичните особености на всеки. В този контекс св. П. е посочил пред съда причината за заявената  от него  липса на спомен и констатирани от съда противоречия: „бях уплашен и притеснен затова има различия, сигурно съм чел протоколите преди да ги подпиша, не си спомням.“ Когато са прочетени показанията му на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК,  от 5.09.2013 г., т.3 л.18 , той е заявил: „сигурно е вярно  и нямам в момента спомен , никои не ми е казал да лъжа“ - л. 352-353 он съд. дело.  

  Същественото е, че показания  на тези свидетели установяват обстоятелствата свързани с включването и  участието на всеки един от тях в инкриминираните деяния на двамата подсъдими. Св.Й. и св. П. разкриват обстоятелства  от момента  на вземането от Т. до откарването на сирийските граждани в с. Г., св. И., св. Е. А. за участието им и среща на подс. К. с подс. Е.. Св. Д., св. П.. Св. Й., разкриват освен обстоятелствата за тяхното привличане и участие в дейността на подс. К., опита да бъдат  превозени в Р.  чужденците и затова, че техни действия са били в изпълнение на указанията и активността на подс. К.. Показанията на тези свидетели и писмените документи от съдебните власти в Р. установяват обстоятелствата, при които свидетелите са били задържани  и осъдени в Р. Р..

     Поради това въззивния съд намира, че показанията на свидетелите от съдебно и д.п. следва са правдоподобни  по отношение на съществените въпроси предмет на изясняване в наказателното производство и следва да бъдат кредитирани изцяло.

    Отсъства в мотивите оценка на показанията св. Е. А., което е заместено с аргументите,  че трябва „да се подходи по същия начин“, вероятно имайки предвид обсъждането на предходните показания на л. 13 в мотивите. Действително свидетелят е потвърдил своите показания от досъдебното производство. Отсъстват изводи, коя част от тях съдът е кредитирал при направените фактически изводи. При прегледа на тези показания се установява, че не съдържат конкретика по отношение на обстоятелствата разкриващи неговото участие  и причината за задържането му в Р. Р.. В тази част показанията на този свидетел се различават от  тези на св. Й., св. Д. Д., св. П. Й. и тези на св. И. И.. Участието на св. А. се установява от показанията на посочените по-горе свидетели и св. Ш. и К., защото са  го посочили при извършено  разпознаване. Св. Ш.  и св. К. са  разпознали св. Е.  В. А., като лицето, което ги е сваляло от колите преди да тръгнат пеш. Непълният  и уклончив разказ за случилото се в Р. се опровергават от писмените доказателства съдържащи се в т.8. Неговите показания преценени в съвкупност с тези на посочените свидетели установяват обстоятелства свързани със срещата между него, подс. К., св. И. И. и подс. Е. на бензиностанцията на „О“ в С., присъствието му в с. Г., пътуването му и задържането му в Р.Р. със св. И., и осъждането му там. По тези съображения въззивния съд прие, че тези показания следва да бъдат кредитирани относно обстоятелствата, които се потвърждават от другите гласни и писмени доказателства.    

  Обясненията на подсъдимите са обсъдени в мотивите на проверявания съдебен акт  декларативно на л.14 като е посочено, че съдът ги „преценил внимателно”, защото са доказателствено средство и средство за защита. Отсъстват в мотивите изводи дали те са кредитирани или не, защото те са гласни доказателства  и подлежат на оценка  заедно с всички доказателства по делото за разкриване  на обективната истина.

 Недостатък при обсъждане обясненията на подсъдимите във връзка с правната страна на деянието на л.15 и сл. в мотивите е, че е направена изцяло невярна интерпретация на съдържанието им като е разменено съдържанието на обясненията на двамата подсъдими и неточно са интепретирани  свидетелските показания за приноса им към конкретните деяния на двамата подсъдими.

  Да, действително обясненията на подсъдимите са средство за защита и гласни доказателствени средства,  но независимо от тяхната процесуална природа те подлежат на преценка, самостоятелно, с оглед съдържанието им, но също така и в съвкупност, с останалите доказателства, за установяване на тяхната правдивост. Подсъдимите с оглед процесуалното си качество имат право да дават обясненията и да не дават,  или дават, каквито  те  искат, за да защитят правата си,  което  процесуално поведение не  се отчита в тяхна вреда.

  Подс. К. е дал обяснения пред съда  с.з. на 16.10.2019 г., а в с.з на 10.04.2019 г. подс. Е..

  Невярно е прието, че  подс. Е. е изложил версия за влошени отношения със св. Й. и относно обстоятелства в показанията на свидетелите, които не се отнася до поведението на подс. М.Е.. Не е съответна интерпретацията на показанията на св. К. към деянието на този подсъдим, защото в тях не се съдържат посочените от първия съд обстоятелства за поведението на подс. Е. и невярно е прието в мотивите, че св. Д. е дал пари на подс. Е., защото показанията на този свидетел съдържат информацията, че са дадени на подс. К.. Същата грешка е допусната при интерпретацията на показанията на св. К. Х.. На първо място са били изключени неправилно показанията на св. Х. от д.п., а след това на л. 23 мотиви, е направена несъществуваща връзка между тях и  тези на  св. Й., Д., П. и Х. К.. Въззивният съд, при направения анализ на посочените доказателства и не намери те да са подкрепят, и да установяват обстоятелствата посочени от решаващия съд за поведението на подс. Е.. Правилни и точни са изводите на съда, че св. Д.  е разпознал подс. Е., като лицето тръгнало пеша с чужденците, св. Й. като лицето, което се представяло като „И.“, св. И. като “Ч.“, но св. К. и Ш. са разпознали и посочили лицето С. Г., като такова, което е било с тях при превеждането им през границата, а не подс. Е..

  По тези съображения въззивния съд извърши самостоятелна оценка на обясненията на подс. К. и подс. М. Е., при която намери, че са изцяло израз на добре подготвени и лансирани защитни  позиции.

  Обясненията на подс. К. пред съда се опровергават не само от показанията на св. А. Й., за когото подсъдимия развива версия за влошени лични отношения помежду им. Обясненията му са в противоречие с  показанията на св. Д. Д., св. П. П. и св. И. И.. Показанията на тези свидетели  установяват действията на подс. К. в създаване на условия за  превеждане на  сирийски граждани  и превозването им до  с. Г.. Показанията на св. Й. са правдиви и относно неуспешния опит на подс. К. да премине в Р. Р. като се потвърждават от писмените данни по делото. Към онзи момент подс. К. е имал наложено ограничение по  пр. пр. № 3429/2009г.  на Окръжна Прокуратура В.. Това обстоятелство се потвърждава от справка на МВР –ГД „Гранична полиция”от 29.10.2019 г., л.381 с.д., която е  приложена по делото от решаващия съд. Това се установява и от справка на Началник ГПУ С.  до РД ГП – Р. от 17.04.2013 г., приложена в т 2 л.111 д.п., в която се посочва, че „не е допуснат да излезе от страната на 17.04.2013 г., в 1.00 часа, на ГКПП Дунав мост, т.е., че е направил опит да премине българо–румънската граница при ГКПП Дунав, както е посочил св. Й.. Потвърждават се показанията на този свидетел за указанията на подс. К. да се премести в автомобила на М. К. на румънска територия, защото двамата са задържани от румънските власти, видно от писмените доказателства в т.8. Показанията на Св. К. и Ш., които  след като са дали показания, са разпознали подсъдимия К. като лицето, което ги е посетило  в бежанския лагер и което е било в къщата с възрастната двойка, където са пренощували  две вечери. Правилно не е допусната до разпит като свидетел лицето Х., защото показанията и не биха допринесли за изясняване на фактите по чл.102 НПК. Св. Ш. разпознава подс. К. като лицето, което е било в лагера, за да вземе снимки за  изготвяне на паспорти и е бил с зеленикава голяма кола, каквато е била управляваната от подс. К. л.а. Р. Л.. Св. И. И. разпознава подс. К. и го посочва като лицето, което е било на  проведената среща на бензиностанция „О..“  с  него и св. Е. В. А., а така също, че е пътувал с тях до с. Г.. Св. П.  в показанията си посочва, че именно подс. К. му е предоставил управлявания от него автомобил, за да вземе сирийските граждани от Т. и да ги закара до село Г.. Св. Д. е заявил категорично, че подс. К. е дошъл  с л.а. Ф..  В протокола за оглед МПИ от 20.04.2013 г.на л.а. Ф. г. червен ДК № ...... и приложения фотоалбум към него, управляван от  св. И., са заснети намерените в автомобила лични вещи и документи на подс. К. К.. Тези обстоятелства косвено потвърждават показанията на св. И., че при срещата им подс. К. е оставил личните си вещи със сака в неговата кола. Тези вещи са предявени на подс. К., от въззивния съд, като част от веществените  доказателства  приложени към делото .

  При съвкупната оценка на тези обяснения и  посочените доказателства следва, че обясненията на подс. К. се потвърждават единствено в частта, че на инкриминираната дата не е  преминал държавната граница,            за да  отиде в  Р.Р..

 Обясненията на подс. М. Е. преценени самостоятелно и в съвкупност с останалите доказателства събрани по делото са също израз на защитна позиция. Единственото обстоятелства подкрепящо се от другите гласни доказателства  в неговите обяснения е признанието му, че има прякор „Ч.” и  познава Е. А., които се потвърждават от  показанията на този свидетел.

Обясненията му, че не е участвал в инкриминираното му деяние  се опровергават от показанията на св. А. Й., Д. Д. и И. И.. Тези свидетели са го разпознали като лицето, което е тръгнало пеша с чужденците и как е бил облечен. Св. И. И. е посочил  подс. Е. и  с неговия  прякор „Ч.“, а св. Й. как е бил облечен на инкриминираната дата, а именно „камуфлажни дрехи и ботуши“. 

  По отношение на св. Е. В. А., И. С. И., А. С. Й., Д. Б. Д. и П. Й. П. са приети писмени доказателства, намиращи се в  т.8 д.п., че са осъдени в Р.Р., Е. В. А., И. С. И., А. С. Й., Д. Б. Д. и П. Й. П., са осъдени за  престъпление  „Трафик на хора“  в  Р.Р., от съда К.,  с присъда  № 444 от 2.12.2015 г., по дело № 8149/ 256/2013 г.  На основание чл.8 НК на подс. К. и Е. е повдигнато обвинение, че са извършили инкриминираното деяние в съучастие, като извършители с тези лица, които са разпитани като свидетели по делото.   

  Несъстоятелни са възраженията на защитниците, че  проверявания съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 303 НПК и чл. 305 ал.3 НП. В чл. 303 НПК е въведена  забрана присъдата да почива на предположения. От извършената проверка въззивният съд не установи присъдата да почива на предположения. Действително не са направени изчерпателни фактически изводи, а обсъждането на доказателствата е  непълно и дори неточно на места, но са проверени всички доказателства, които безспорно и категорично установяват фактите и обстоятелствата, при които са извършени престъпленията от двамата подсъдими. Въззивната инстанция изцяло  и подробно  пренаписа  установената фактическа обстановка, въз основа на  доказателствата, които са проверени и приобщени при законосъобразно извършените процесуално следствени действия от първата инстанция, предяви веществените доказателства приложени по делото, за да приеме, че изводите за виновност на подсъдимите са правилни. По тези съображения въззивният съд намира за неоснователни възраженията, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушават правата на подсъдимите  поради  липса на мотиви и прие за неоснователно възражението за нарушение на  чл.305 ал.3 НПК.

   Действително мотивите не съответстват напълно на  стандарта  и изискванията за  начина на изготвянето им. Но недостатъците в начина на възпроизвеждане на фактите по делото и анализа на доказателства бяха отстранени при извършената въззивна проверка. Въззивната инстанция съгласно чл. 337 ал.3 НПК има правомощия да се произнесе и само по отношение на мотивите, което в този случай не се налага.

  Неоснователно е възражението на защитата на подс. К. по отношение на  процесуалното качество на св. Ч.. Съдът го е заличил в  с.з. 14.04.2019 г., л.253 с.д. , след като е установил , че е извършвал следствени действия в досъдебното производство и в нарушение на чл.118 ал.1 НПК е вписан като свидетел от прокуратурата. Въззивният съд изцяло изключи показанията на св.Т. и Б. М., защото в хода на съдебно следствие пред първата инстанция е установено, че тези показания почиват на служебната информация получена от лицето Ч., което е провело процесуално следствени действия на досъдебното производство.

   Неоснователно е възражението за необоснованост на изводите на съда по отношение на обстоятелството, че подс.К. е осигурил фалшиви паспорти на семейството на С. Ш.  и Х. К., които не са приложени по делото. Това обстоятелство се установява от показанията на св. Ш. и св. Й. А., които не са компрементирани от други такива. Във веществените доказателства по делото не са приложени такива вещи, но фактите по делото могат да бъдат установявани с помощта на различните доказателствени средства.

   В протоколите от проведените заседания изрично е отбелязано, че приобщаването на показанията от досъдебното производство се прави поради противоречия, които водят до логическа непоследователност на показанията дадени пред съда. В преобладаващата си част са приобщени показанията на свидетелите не заради съществени противоречия, а поради липса на спомен относно факти и обстоятелства, което е разбираемо предвид дългия период от време, който е изминал от разпитите, а именно почти седем години. При отсъствието на съгласие от страните са прочетени показанията на свидетелите от досъдебното производство при условията на чл.281 ал.4 НПК, защото са били налице условията на ал.1 т.1 и т.2 на чл. 281 НПК. Приобщените показания по реда на чл. 281 ал.1 НПК са били дадени пред съдия и при спазване изискванията на  процесуалния закон. Вярно е, че протоколите за разпити по чл. 223 НПК са били подписани и от лицата присъствали на разпитите - свидетели, преводачи, разследващи органи или прокурор. Това нарушение, за което възразява защитата на подс. К., доколкото е отклонение от стандарта за изготвяне на съдебните протоколи, е несъществено, защото  разпита е извършен пред съдия.

     При  извършената проверка на проведените съдебни заседания  от  решаващия се установява следното :

     Преди прочитане на показанията свидетелите във всички заседания съдът е поискал съгласието на страните и  разяснил, че тези  показания ще бъдат използвани при постановяване на присъда.

В  с.з. на 10.04.2019 г., л. 251, са  прочетени показания на св. А. Й., на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК от 19.04.2013 и от 5.09.2013 г., както и дадените  пред съдия по реда на чл.22 НПК от 19.04.2013 г., като са предявени и протоколите за разпознаване от  т.2 л.44,45,46,47.48-49. В същото съдебно заседание са прочетени показанията на св. Ц. Т. и св. Б. Н. М., на основание чл.  281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК.

 В с.з. на  16.04.2019 г., л.269  с.д., са прочетени показанията на св. И. И., по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 НПК  от 19.04.2013 г., дадени по реда на чл.223 НПК, предявен е протокола за разпит и свидетеля е посочил своя подпис. Показанията от д.п., за които не е дадено съгласие от страните са прочетени, на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК от 19.09.2013 г.  от т.2 л.31., на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК, тези от т.3 л.21  и от 11.11.2015 г.в т.6 л.1. Предявен е  протокол за разпознаване от  т.2 л.59. 

  Показанията на св. Д. Д. дадени по реда на чл. 223 НПК от 19.04.2013 г. на  основание чл. 281 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а на основание  чл.281 ал.4 вр. ал.1т.1 и  т.2 НПК показанията от т.2 л.27 д.п от 19.04.2013 г., тези от 5.09.2013 г., т.3 л.15 и в т.6 л.57 от 19.11.2015 г.

  В с.з. л.307  на  20.05.2019 г.са прочетени показанията  на св. К. Хр. поради липса на спомен, на основание  чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК , от 17.04.2013 г.т.2 и от 18.04.2013 г.в т.3. Показанията на св. Е. А. са прочетени в с.з, л. 319, на 6.06.2019 г., на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК, от 19.04.2013 г., в т.2 л.21, и от 8.12.2015г., л.4 т.6. В същото заседание са приобщени  показанията на св. П. П. от 19.04.2013 г., т.2 л.15, дадени по реда на чл. 223 НПК на д.п., тъй като свидетеля не е бил намерен, за да бъде призован и  поради не дадено съгласие от страните, не са били прочетени  показания  на свидетеля от досъдебното производство, дадени на  19.04.2013 г и 5.09.2013 г. В с.з. на 27.09.2019 г. св. П. се е явил лично, проведен е  разпит от съда, като повторно са прочетени показания дадени по реда на чл.223 НПК от 19.04.2013 г. В същото с.з. са прочетени, на основание чл.  281 ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК, показания от 19.04.2013 г. т.2 л.29 и тези в т.3л.18 от 5.05.2013 г. Показанията на двамата свидетели сирийски граждани Х. К. и С. Ш., за които съдът е събрал данни, че са напуснали територията на Р.Б. на 2.12.2013 г. и няма данни да се намират на територията на страната, е приобщил показанията им, на  основание   281 ал.1 т.4 НПК, дадени пред съдия, по реда  на чл. 223 НПК. Това са показанията на св. Х. К. от 19.04.2013 г., т.2 л.8, и св. С. Ш., т.2 л.4 ,  но не и тези  от 22.04.2013 г.  от  т.2 л.34, поради отсъствие на съгласие от страните.

  Неоснователни са възраженията на защитата на подс. Е., че не са взети предвид обстоятелства, че преведаната група всъщност е била семейство и техните деца. Обстоятелството, че семейство на св. Шару се  е състояло от двама възрастни и осем деца не опровергава факта, че  преведените лица са били група. Напротив обстоятелството, че осем от лицата са били малолетни обуславя квалифициращия признак на деянието, а именно „непълнолетни лица”.

 Правилно първоинстанционият съд е оправдал подс. К. и Е. за това, че са  извършили инкриминираното им деяние в съучастие като съизвършител с лицето  С. Г..

      За лицето С. Г. АСНС е прекратил наказателното производство, на основание чл. 345вр. чл.249 ал.2 т.2 НПК, с определение № 20 / 5.02.2019 г.

 Преди това в разпоредително заседание на 21.01.2019 г. съдът законосъобразно е отказал да прекрати наказателното производство по отношение на С. Г., макар и да не е изложил правилни аргументи. Съдебната практика на  върховната инстанция по този въпрос е последователна. „Вменяемостта е предпоставка за вината, съгласно чл.299 ал.1 т.1 НПК. Въпросът за виновността се решава с присъдата, а не с определение за прекратяване на наказателното производство“ Р № 811 от 22.12.1999 г., по н.д № 763/1999 г., II НО, ВКС. Когато лицето е извършило престъпление, но впоследствие е изпаднало в неспособност да разбира свойството и значението на извършеното и не може да ръководи постъпките си, наказателно производство  се прекратява при условията на чл.24 ал.1 НПК, респективно чл. 298 ал.1 НПК. В този смисъл Р № 194 от 22.12.1999 г., по н.д № 492/2014 г., III НО на  ВКС.

 От приетите СПЕ е установено, че С. Г. е извършил престъплението в състояние на невменяемост. След като това обстоятелство не е било установено в хода на досъдебното производство и е внесено обвинение срещу това лице, е следвало да бъде оправдан с присъдата. Тъй като наказателното производство е било прекратено по отношение на С. Г. от въззивния съд съдът не е имал друга процесуална  възможност, освен да оправдае двамата подсъдими за съвместната  им престъпна дейност с  процесуално недеесподпобното лице като С. Г..  

   На последно място независимо, че няма протест пред въззивната инстанция, правилно първоинстанционният съд е оправдавал подсъдимите по обвинението по т.5 на чл. 281 НК, а именно, че престъплението е извършено при  квалифициращия признак на чл.281 НК, че превеждането е било осъществено от  организация. По делото няма  доказателства, че в осъществяване на инкриминираното деяние е участвала структура-създадена в определено време и място, за да бъде осъществено превеждането на сирийските лица през границата на държавата незаконно. 

     По изложените дотук съображения, въззивният съд намира за правилни изводите, че  от обективна и субективна страна подс. М. Е.  и подс. К. К. са  осъществили състава на престъплението по чл.280 ал.2 т.1 и т.3 вр.ал. НК, в съучастие, като първия от тях като извършител при условията на чл. 20 ал.2 НК, а втория като помагач и при условията на чл.20 ал.4 НК, като на 17.04.2013 г., в района на гр. С., между 617 и 618 гранични пирамиди,  в съучастие с Е. В. А., И. С. И., А. С. Й., Д. Б. Д. и П. Й. П. осъдени за  престъпление „Трафик на хора“  в  Р.Р., от съда К., с присъда  № 444 от 2.12.2015 г., по дело № 8149/ 256/2013 г., като извършители, превели през границата на Р.Б., без разрешение на надлежните органи на властта  и не през определени за това места, група от хора, които не са български граждани, а именно сирийски граждани, като част от преведените лица не са били навършили  16 годишна възраст  -  Х. М. К., Ш. С. Ш., С. С. Ш., Ш. С. Ш., С. С. Ш., Н. С. Ш., М. С. Ш., М. С. Ш. и А. С. Ш.

   От обективна страна подс. Е. е извършител на престъплението, защото е осъществил фактическото превеждане на лица, които не са били  български граждани, а именно чужденци и осем от тях са били непълнолетни.

  От обективна страна подс. К. М. К. е осъществил деянието превеждането през границата на Р.Б. с Р.Р.0, като помагач с подс. Е.,  на чуждите граждани, осем, от които са били непълнолетви. Съгласно трайната практика на върховната инстация, за да е налице помагачество към дадено престъпление е необходимо дейността на помагача да предшествува или съпътствува изпълнителното деяние на непосредствения извършител.

Подс. К. е подпомогнал осъществяване на изпълнителното деяние „превеждане“  като е създал  необходимите условия да бъде извършено деянието от подс. Е.. Този подсъдим е осъществил контакт с лицата – сирийски граждани, осигурил е изготвяне на неистински паспорти, провел е  срещи с  лицето М.К., който му е дал пари, свързал се е с другия подсъдим, планирал и осъществил превозване на чужденците от с. П. до гр. Р., осигурил място, където да пребиват в гр.Т., подсигурил е автомобили, за да бъдат превозени до мястото на незаконно преминаване на границата и подготивил МПС, за да се предвижат сирииските граждани  във вътрешността на Р. Р.. Чрез св. И. И. и св. Е. е създал условия на територията на Р.Р. лицата да бъдат настатени в автомобилите на свидетелите Д. и П., а св. Й., заедно с лицето М. К., да ги конвоират преминавайки през територията на румънската държава до следваща граница на Европейския съюз.

   Безспорно установено е, че осем от сирийските граждани са били малолетни. От  справка от МВР Дирекция „Миграция“ № 536400-5939/ 27.03.2019 г. е видно, че  Ш. С. Ш. е родена на *** г., С. С. Ш. на 28.05.2002 г., Ш. С. Ш. роден на *** г., С. С. Ш. родена на *** г., Н. С. Ш. на 19.03.2008 г., М. С. Ш. роден на *** г., М. С. Ш.  на 8.08.2010 г. и А. С. Ш. роден на *** г.

  От приложените справки е  установено, че цялото семейство Ш. са сирийски граждани влезли на територията на страната незаконно и придобили статут на бежанци, т.е. чужденци.

 Въз основа на приложените документи от съдебните власти на Р. Р., които удостоверяват, че св. А., Е. А., И.И., П. П. и Д.Д. са осъдени и присъдата е влязла в сила, поради което и на основание чл.8 ал.2 НК са посочени като  съизвършители с подс. К. и Е. в инкриминираното на последните престъпление. Поведението  на свидетелите се установява от техните показания  както беше посочено по-горе.   

  От писмените доказателства и показанията на св. К. се установява мястото, на което са преминали и били задържани сирийските граждани.

  От субективна страна деянието от двамата подсъдими е извършено умишлено като са съзнавали и искали настъпването на общественоопасните последици.

 По отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност и обстоятелствата от значение  при определяне на наказание решаващият съд  се е мотивирал с времето на  протичане на досъдебното и съдебното производство, критериите на националната и европейската практика  за преценка разумност на разглеждане на наказателното производство и заключил, че подсъдимите „следва да бъдат компенсирани, доколкото е възможно чрез намаляване на присъдата”. Решаващият съд неправилно е отчел за двамата подсъдими високата степен на обществената опасност на престъплението определяща се от наличието на два квалифициращи признака по чл.280 ал.2 НК. Това е неправилно, защото тези признаци са елемент от състава на престъплението и обществената опасност произтичаща от тях е предвидена в наказанията предвидени в санкционната норама на чл. 280 ал.2 НК. По отношение на разумност на срока на наказателното производство освен посочените критерии от решаващия съд следва да се вземе предвид и момента, в които подсъдимите са придобили качеството на обвиняеми по делото. Това е станало на 6.04.2017 г., поради което правилно са определени наказанията при условията на чл. 54 НК.

   На подсъдимите следва да бъде наложено наказание при условията на чл.2 ал.2 НК съгласно закона, който е бил в действие по време на извършване на престъплението и се явява по-благоприятен. Това е редакцията на текста на чл. 280 ал.2 НК , публикуван в ДВ бр.62 /97 г. В него за посоченото престъпление са предвидени  следните наказания : „лишаване от свобода“ за срок от една до шест години, „глоба“ от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или цялото имущество. В текст на чл. 280 ал.2 НК към момента на постановяване на присъдата на 29.11.2019 г.  е завишено наказанието „глоба“ в размер  от десет до тридесет хиляди.     

Това обстоятелството е съобразено от решаващия съд, което се установява от изложените съобразажения в мотивите за размера и вида на наказанията за престъплението .

 При тези обстоятелства за  подс. Е. правилно е отчетено като смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно минало, ниската му степен на обществена опасност, срока на протичане на наказателното производство  и  изрядното му процесуално поведение.  Като отегчаващо вината обстоятелство са отчетени степента на обществена опасност на деянието и броя на преведените лица. Последното обстоятелство, отчетено като отегчаващо, при индивидуализацията на наказателната отговорност е събразено с решение на ВКС № 266 от 22.06.2012 г., по н.д. 759/2012 г., III Н.О., НК, с което настоящата инстанция се съгласява.

  Решаващият съд е определил несправедливо наказание на подс. Е.  от четири години лишаване от свобода при значителен превес на смекчаващите вината  обстоятелства  и  значително над минимума от една година „лишаване от свобода“ предвидена в чл.280 ал.2 НК .

Въззивният съд намира, че за  постигане на целите на наказанието, да се поправи и превъзпита подсъдимия  и за да бъде постиганата специалната превенция,  следва да му бъде наложено  наказание  към минималния предвиден размер, а именно  три години „лишаване от свобода“, а не както е отсъдил решаващия съд четири години „лишаване от свобода”. Правилно и съобразно събраните данни за имотното състояние на подс. Е. съдът е определил наказанието „глоба” в минималния предвиден размер в санкционната норма, а именно в размер на 1000 лв. Съгласно трайно установената практика на върховната инстанция е извода на съда, че не следва да се налага другото кумулативно предвидено в закона наказание „конфискация  на  част или цялото имущество на дееца“, защото не са събрани доказателства да притежава такова.

Целите на наказанието могат да бъдат постигнати без да се налага това наказание да бъде ефективно изтърпявано, защото е изтекъл значителен период от време от датата на извършване на престъплението. Въззивният съд намира, че не е обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимия   Е.  да бъде отделян от семейството си  и социалната си среда. Налице са и предпоставките на чл. 66 ал.1 НК за отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“. Подс. М. Е. не е осъждан за престъпление от общ характер и  наказанието е до три години „лишаване от свобода“. По тези съображения присъдата следва да бъде изменена като наказанието на подс. Е. бъде намалено от четири на три години  „лишаване от свобода”, което на основание чл. 66 ал.1 НК,  да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата  в сила.

  По отношение на подс. К.  въззивният съд намира, че наложеното наказание от четири години и шест месеца и при условията на чл. 54 НК  е справедливо наказание. Като отегчаващи вината обстоятелства правилно са отчетени степента на обществена опасност на престъплението и на подсъдимия, който е  осъждан, броя на преведените лица. Смекчаващите вината обстоятелства са коректното му процесуално поведение и  обстоятелството със значително влияние е това за  срока на провеждане на наказателното производство. Броя на преведените лица, отчетено като отегчаващо обстоятелство, при индивидуализацията на наказателната отговорност е събразено с решение на ВКС № 266 от 22.06.2012 г., по н.д. 759/2012 г., III Н.О,НК., с  което настоящата инстанция се съгласява. Така при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства е определено справедливо наказание, леко под средния размер, а именно четири години и шест месеца „лишаване от свобода” и  хиляда лева „ глоба” , която е в минимален размер от предвидената в санкционната норма на чл. 281 ал.2 НК. Правилен е извода на съда и по отношение на подс. К., че не следва да се налага другото кумулативно предвидено в закона наказание „конфискация  на  част или цялото имущество на дееца“, защото не са събрани доказателства да притежава такова.

 Правилно и на основание чл.57 ал.1т.2 б.”в”ЗИНЗС е определено това наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг „ режим. 

 Правилно е приложен  чл. 68 ал.1 НК по отношение на предходното осъждане на подс. К.. Подс.  К. е осъждан  с присъда по нохд № 226/2011 г., на ОС Търговище , влязла в сила на 25.11.2011 г., за деяние извършено на 11.05.2009 г., за престъпление по чл. 244 ал.1 вр.чл.243 ал.2 т.2 НК. Наложено му е наказание 9 месеца „лишаване от свобода”.  На  основание чл. 25 вр.чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание между това наложено по нохд 468/2009 г. по описа на Търговишки Окръжен съд „пробация ” и това от девет месеца „лишаване от свобода”, а именно  „лишаване от свобода” за срок от девет месеца.

На  основание чл. 25 ал. НК от така определеното най-тежко  наказание е приспаднато изтърпяното наказание „пробация”  на 16.01.2010 г., равняващо се на три месеца „лишаване от свобода”. Наказанието от шест месеца  „лишаване от свобода” е отложено за срок от три години, на основание чл. 66 ал.1 НК, считано от влизане на присъдата в сила.

Деянието по настоящето дело е извършено на 17.04.2013 г., т.е. в изпитателния срок на предходното осъждане.

Режимът на изтърпяване на това наказание при условията на чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС е определен при нарушение на материалния закон. Наказанието „лишаване от свобода“ за девет месеца е наложено с присъда по нохд № 226/2011 г., на ОС Търговище , влязла в сила на 25.11.2011 г., за деяние извършено на 11.05.2009 г., за престъпление по чл. 244 ал.1 вр.чл.243 ал.2 т.2 НК. Престъплението е умишлено както и това по чл.280 ал.2 НК. По настоящето дело престъплението е извършено в изпитателния срок на предишното осъждане, а общият сбор на двете наказания надвишава две години. Поради това е следвало да бъде приложен чл.57 ал.1 т.2 б.”в” ЗИНЗС и определен първоначален строг режим. Нарушението не е забелязано от обвинителната власт и няма предявен протест, затова то не може да бъде отстранено от въззивната инстанция.

 При извършената проверка изцяло на присъдата въззивния съд констатира, че няма произнасяне за  разноските по делото и относно веществените доказателства, които не са били предявени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. Тези пропуски не са съществени процесуални нарушения и следва да бъдат отстранени по реда на чл. 306 НПК        

  Водим от горното и на основание чл. 337 ал.1 т.1  НПК, Апелативният специализиран наказателен съд, втори въззивен състав

 

 

                                                     Р      Е       Ш       И:

 

 

       Изменя присъда по отношение на подс. М. Е. като намалява  наказанието „лишаване от свобода” от четири години на три години.

  На основание чл. 66 ал.1 НК отлага изпълнението на наказанието от три години „лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

 Отменя приложението на чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС  по отношение на подс. М. Е..

       Потвърждава присъдата в останалата и част.  

       Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд на Република България  в 15-дневен срок от уведомяване на страните.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

                                                                                              2.