Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
гр. Кюстендил, 11.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в открито съдебно
заседание на единадесети
май, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Савова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Костадинова
Елисавета Деянчева
и при участието на съдебен секретар Симона Цикова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева в.гр.д. № 97 по описа на ОС-Кюстендил за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
„Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. Р.С.,
в качеството му на пълномощник на Н.Ц., действащ със съгласието на попечителя
му А.Ц., против Решение № 260136/30.10.2020 г.,
постановено от състав на Районен съд – Кюстендил (КРС) по гр. дело № 458 от
описа на съда за 2019 г.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
искова молба от Н.Ц.,
действащ със съгласието на попечителя му А.Ц.. С нея са били предявени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, както и евентуален такъв с правно
основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
Жалбоподателят
– ищец в първоинстанционното производство, поддържа, че решението, което
атакува, е неправилно, немотивирано и необосновано, като не били обсъдени
всички доказателства по делото.
Твърди
се, че Н.Ц. бил поставен под ограничено запрещение, считано от 28.12.2018 г.
поради умствена изостаналост. Конгитивни нарушения се установявали и с приетата
по делото медицинска експертиза, а това безусловно сочело, че лицето е с
подобни нарушения в целия си живот. Вместо да съобрази заключенията на вещите
лица в т.см., съдът не взел предвид данните за умствените му възможности,
приемайки, че е със съхранена дееспособност към момента на сключване на
процесния договор.
Не се
споделя и мотивът на съда, че сделката е била сключена при справедливи условия,
вкл. и досежно цената й.
Позовава
се на съдебна практика в т.см., като счита, че съдът не е анализирал правилно
както здравословното състояние на прехвърлителя, така и финансовото, възрастовото
и социално негово положение.
В
отклонение от практиката на Върховния съд в съдебното решение не били взети
предвид нарушенията на нормите за справедливост, довели до неоправдано
разместване на блага. Смята, че сделката противоречи на добрите нрави, т.к.неоправдано
се третирала икономически слабата страна – ищецът.
Досежно
евентуалния иск не били изложени мотиви, което сочело на необоснованост на
съдебния акт.
При развитите доводи иска да бъде отменено Решение № 260136/30.10.2020 г.,
постановено от състав на Районен съд – Кюстендил (КРС) по гр. дело № 458 от
описа на съда за 2019 г., като
вместо него бъде постановено друго, с което претенцията да бъде уважена.
Не поддържа доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263
от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си, а
представителят на въззиваемата страна я смята за неоснователна.
При извършване на
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с искова молба,
депозирана от Н.Ц., действащ със
съгласието на попечителя му А.Ц. против Ч.Н.И. и М.Г.И..
Ищецът е
поддържал, че на 26.05.2015г. продал на ответника собствения си недвижим имот,
представляващ част от поземлен имот с планоснимачен номер *****, с площ от *****
кв.м., която част попада в УПИ V-*****, кв.*****
по действащия план на с.Г., общ.К., одобрен със заповед №2889/24.12.1986г., при
съседни имоти: поземлен имот *****, УПИ IV-*****, собственост на ответника, по действащия план на с.Г.. Част
от поземлен имот ***** с площ от ****** кв.м., попадащи извън регулацията на с.Г.,
при граници: земеделски земи, улица с осева точка *****, поземлен имот *****,
УПИ I-*****, УПИ IV-***** и поземлен имот *****, всички в квартал *****
по действащия план на с.Г., ведно с построените в тази част на имота две
жилищни сгради и една стопанска постройка. Сделката била материализирана в
Нотариален акт №****, т.***, рег.№*****, д.№193/2016г. на нотариус с рег.№*****
на НК, поправен с Нотариален акт за „Поправка на нотариален акт“ с №*****, т.***,
рег.№*****, д.№219/2016г. на нотариус с рег.№***** на НК, досежно площта на поземлен
имот *****, която била поправена от ****** кв.м. на ***** кв.м.
Твърдял е още, че имотът и изградените в
него сгради били продадени за сумата от *****лв.
Поддържал е също, че с оглед умствената си
изостаналост и злоупотребата с алкохол, за които купувачът знаел, крайният
резултат от сделката бил несъвместим с общоприетите житейски норми за справедливост
и добросъвестност, т.к. продажната цена била по-ниска от данъчната оценка, при
което ищецът претърпял загуба, която не желаел и не очаквал. При сключването на
сделката, ответникът използвал недостига на средства, за да закупи не само
имота, но и изградените в него жилища-единствените на ищеца, при което били
нарушени добрите нрави - основание за нищожност на този договор.
Посочено е още, че с решение на КОС по
гр.д.№241/2018г., влязло в сила на 28.12.2018г., ищецът бил поставен под
ограничено запрещение, поради умствената си изостаналост и злоупотреба с
алкохол.
При посочените обстоятелства е бил
поддържан иск за прогласяване на нищожност на сключения между страните договор,
поради нарушаване на добрите нрави - иск по чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД.
При условията на евентуалност е бил предявен
за разглеждане и иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД - за унищожаване на
този договор, доколкото към момента на сключването му ищецът не разбирал
свойството и значението на действията си.
В срока по чл.131 ГПК са депозирани отговори от страна на
ответниците, в които изцяло са оспорени предявените искове. Двамата са
посочили, че с ищеца се познават от години, като съседи по имоти. Ответниците
били собственици на имот с идентификатор №***********по КККР на с.Г.. Ищецът от
своя страна притежавал в съсобственост с община Кюстендил имот с идентификатор
№***********, както и бил изключителен собственик на процесния имот с
идентификатор №***********. При строеж на ограда на имота на ответниците
навлезли в съседния имот с идентификатор №***********. Обърнали се към Община
Кюстендил за закупуване на този имот, като тогава установили, че същият е
съсобствен между общината и ищеца в производството. Обърнали се към ищеца с
предложение да изкупи частта на общината и да им продаде имота. Ищецът се
съгласил, като ответниците заплатили на Община Кюстендил продажната цена и
разноските, като в последствие заплатили на ищеца и сумата от ***** лв.
След сключването на гореописания договор,
ищецът бил този, който предложил на ответниците да закупят и имот с
идентификатор №*********** за сума в размер на *****лв. Тъй като имал
задължения в размер на *****лв. към ЧСИ Е.. Х. по изп.д.№115/2012г.,
страните се договорили ответниците да погасят това задължение и при сключване
на договора да му платят ******лв. По тази начин бил сключен атакувания
договор. Твърдят също, че страните по делото винаги
били в добри отношения. Ищецът живеел и се грижил за себе си сам, като
ответниците винаги му помагали - с пари и в натура. Проблем в отношенията се
появил когато дъщеря му узнала, че е продал имотите. С цел атакуване на
договорите бил поставен под запрещение.
Въз основа на приетите и обсъдени доказателства
първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са
неоснователни.
С оглед изхода на спора е разпределил и
отговорността за разноски.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото
приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта
му, в резултат на която намира, че то е валидно - постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от
съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването
и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните.
В изпълнение на
посочените задължения в случая въззивната инстанция, макар и да споделя изцяло
установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд, намира за
установено следното:
Видно от приложения по делото Нотариален
акт №****, т.****, рег.№*****, д.№193/2016г. на нотариус с рег.№***** на НК,
поправен с Нотариален акт за „Поправка на нотариален акт“ с №*****, т.2, рег.№*****,
д.№219/2016г. на нотариус с рег.№***** на НК, на 26.05.2016 г. ищецът се
разпоредил със собствения си недвижим имот в полза на ответника Ч.И.,
последният в законен брак към този момент с ответницата М.И., представляващ
част от поземлен имот с планоснимачен номер *****, с площ от ***** кв.м., която
част попада в УПИ V-*****, кв.***** по
действащия план на с.Г., общ.К., одобрен със заповед №2889/24.12.1986г., при
съседни имоти: поземлен имот *****, УПИ IV-*****, собственост на ответника, по действащия план на с.Г., както и с
част от поземлен имот ***** с площ от ***** кв.м (след поправка на
нотариалния акт досежно вписаната площ от ****** кв.м)., попадащи извън
регулацията на с.Г., при граници: земеделски земи, улица с осева точка *****, поземлен
имот *****, УПИ I-*****, УПИ IV-***** и поземлен имот *****, всички в квартал ***** по действащия план на с.Г.,
ведно с построените в тази част на имота две жилищни сгради и една стопанска
постройка.
Имотът понастоящем е с
идентификатор ***********, видно от приложената Скица № ******-29.03.2019 г.
Неговата данъчна оценка е
в размер на ******лв., видно от приложеното Удостоверение № ****** от
29.03.2019 г., като към датата на сделката обаче, е била в размер на ******лв.,
съгласно приложеното по нотариалното дело Удостоверение № ******/09.05.2016 г.
По делото не е спорно, че
към 26.05.2016 г., а и понастоящем, ответниците са съпрузи и имат сключен
граждански брак.
От приложеното по делото
съдебно решение от 03.12.2018 г., постановено по гр.д. №241/2018 г. на КОС се
установява, че Н.Ц. е бил поставен под ограничено запрещение.
В Удостоверение изх. № ******/29.01.2019
г. е отразено, че за негов попечител е назначена дъщеря му А.Ц..
Видно от доказателствата
на л. 37-47 от делото Н.Ц. ***, за който заедно с имот № ***** е отреден УПИ IV-*****,
в кв. ***** по плана на с. Г., целият с площ от ****** кв.м. за сумата от ******
лв.
Че придаваемото място
било заплатено от ответниците се установява с приложената по делото декларация
с нот. заверка рег. № ******/26.05.2016 г. и платежен документ от 14.04.2015 г.
По делото е приобщен и
заверен препис от материалите по нот.д. № 138/2015 г., нот.д. №193/2016 г., както
и преписката по закупуването на УПИ IV-*****, в кв. ***** по
плана на с. Г..
Видно от данните в
Удостоверение изх. № 4936/25.05.2016 г., издадено от ЧСИ Е. Х. по изп.д. №
20127430400115, ищецът е имал задължения в общ размер на*****лв., които са
погасени от ответника И., според приложения платежен документ на л. 86 от
първоинстанционното дело.
Събрани са и гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Б.А., М.Р., П.Х., Н. А. и М.М..
Според изводите на вещото
лице Л.В.стойността на целия имот с идентификатор *********** е *****лв.
понастоящем. Прието е и повторно заключение в т. см., изготвено от вещото лице Н.
Г., според което общата пазарна стойност на имота към деня на оценката е *****
лв.
Прието е и заключение по
допусната съдебно психиатрична експертиза, според което към 26.05.2016 г.,
както и към 10.06.2016 г., освидетелстваното лице Н.Ц. е бил със съхранена
дееспособност.
Приобщено е и заключение
по допусната комплексна психиатрична и психологическа експертиза, изготвено от
вещите лица д-р Ал. П. и Е.В., според което към. 26.05.2016 г., както и към
10.06.2016 г., ищецът е бил дееспособен, годен да сключва правни сделки, с
възможност да разбира и адекватно да осмисля интереса си и ръководи действията
си.
Видно от приложеното
Удостоверение № ******/09.08.2019 г., издадено от Държавния военноисторически
архив, в Наборната книга на родените през 1964 г. от Кюстендилското военно
окръжие срещу името на ищеца е отразено: “******. С изключване от военен отчет
по пар. 1 „а“ от РБ/1980 г.“.
При тези данни следва да се анализира процесната
договореност, през призмата на действащата към датата на сключване на процесния
договор правна уредба.
Законодателят, в нормата на чл. 9 от ЗЗД, е
посочил, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Ако е налице накърняване на добрите нрави, то договорът ще бъде нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В
българското законодателство обаче, никога не е съществувало легално определение
на понятието „добри нрави“, но белезите и съдържанието им, формират представа,
че това са правила за поведение, установени от обществото (не
са изрично формулирани), с морално-етичен характер, които се изменят във
времето.
По естеството си са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). В доктрината – спр. Димитров, М.
Цит. съч., с. 228; Бобатинов, М.,
е утвърдена тезата, че като нищожни поради противоречие с добрите нрави следва
да се квалифицират само тези договори и едностранни сделки, които грубо и явно нарушават добрите нрави.
Тук ищецът прецизира, че зависимостта на ищеца към алкохола и
заболяването, което имал-умствената
изостаналост, респ. продажбата
на имота на цена под
данъчната оценка, използването на недостига на материални средства у ищеца, опорочавали процесната сделка, с което тя не била съвместима с общоприетите житейски норми за справедливост
и добросъвестност.
Действително, най-типичната форма на увреждане е
нееквивалентността на престациите. Според данните в нотариалния акт обаче,
продажната цена по атакуваната сделка е в размер на ***** лева. Това твърди и
ищецът с исковата си молба. Липсва спор, че тя е заплатена по начина, описан там.
Допълнително са ангажирани доказателства, че с Договор от 14-04-2015 г. ищецът
е придобил *****кв. м. от имот частна общинска собственост № *****, за който,
заедно с имот № ***** е отреден УПИ IV-***** от кв. 27 на с. Г.
за сумата от ****** лв. не e оспорено твърдението,
че тази сума е заплатена от ответниците за сметка на ищца, като именно УПИ IV-*****
от кв. ***** на с. Г. е и предмет на прехвърлителната сделка, атакувана в
случая. Че придаваемото място
било заплатено от ответниците се установява и с приложената по делото
декларация с нот. заверка рег. № ******/26.05.2016 г. и платежен документ от
14.04.2015 г. Според изводите на вещото лице Л.В.в случая стойността на целия
имот с идентификатор *********** е *****лв. понастоящем. Прието е и повторно
заключение в т. см., изготвено от вещото лице Н. Г., според което общата
пазарна стойност на имота към деня на оценката е ***** лв. И двете експертизи обаче,
са оценявали процесния имот към датата на изготвянето им, а и с оглед
параметрите след окрупняването му с други съседни имоти, заради което съдът не
може да ги оцени като обективни. Нещо повече, вещите лица сочат, че не са
установили реални сделки за имоти, аналогични на процесните, респ. възможните
методи за оценка чрез пазарен аналог са приложими само хипотетично. Данъчната
му оценка към датата на сделката е била ******лв. При тези обстоятелства не
може да бъде обоснован извод за нееквивалентност на престациите, увреждаща
интересите на ищеца. За да е налице такова увреждане, пазарната цена следва
значително (т. е. в пъти) да надвишава договорната такава - в този смисъл са:
решение № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 136/2009 г., І г. о., ГК решение
№ 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., ІІІ г. о., ГК по чл. 290 ГПК
и др. В същото време с Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., ГК, I ГО на ВКС
се дава яснота, че при сключване на договор за покупко-продажба на един имот е
възможно договорената цена да е равна на данъчната оценка, независимо че е
по-ниска от пазарната такава, в което се изразява свободата на договаряне на
съконтрахентите, но от друга страна трябва да е налице известна еквивалентност
на насрещните престации, за да не бъдат накърнени добрите нрави, т.е. законът дава
рамката на договаряне. При тези рамки, обективирани в действащото право и
съдебната практика, предвид и доказателствата по делото, не може да се приеме, че отклонението от пазарната стойност и заплащането на
цена на имота близка до данъчната оценка сочи на такава неравностойност на
престацията, която да съставлява нарушение на „добрите нрави“ и да води до
нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Налице е ответна
парична престация, която дори и да се приеме, че се отклонява от обичайната, не
говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна. Нещо
повече, преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва и при съобразяване на
преследваната от страните цел. В т.см. по делото е установено, че имот на ищеца
е бил възбранен, поради налични задължения. Съдействие за плащането им е предоставено
от ответниците по искане на ищеца, които са заплатили дълга му. Освен това вместо
него са заплатили на Общината частта от имота, което е била нейна собственост,
с което ликвидирана съсобствеността – акт в интерес на ищеца. Прехвърлителната
сделка, която се атакува, е именно в отговор на осъщественото съдействие, като
наред с това са доплатени и суми на ръка.
Освен това от съдържанието на договора тук не се установява
към датата на сключването му лицето да е било с опорочена воля, поради
алкохолно опиянение или друго временно състояние, възпрепятстващо го да формира
адекватна преценка или да изрази воля дали желае да настъпят правните последици
на сключваната сделка. Действително свидетелите Христов и А. сочат, че има ли
алкохол ищецът пие, но св. А. допълва, че когато не пие може да се грижи за
себе си. При изповядането на сделките обаче, е разбирал какво подписва, видимо
е имал поведение на „…нормален човек“, дори за една от сделките инициативата
била негова, по разказа на свидетелите А. и М.. От показанията им се установява, че той многократно е участвал в
нотариални производства, като липсват доказателства, че не е бил годен да
ръководи постъпките си. Дори и да е страдал от алкохолна
зависимост, за което се съдържа индиция в събраните гласни доказателствени
средства, не се установява при подписване на договора пред нотариус да е бил в
тежко алкохолно опиянение или тежка интоксикация, изключващи възможността за
формиране на воля.
Не може да се
приеме също, че ограничената му дееспособност, установена на по-късен етап,
доколкото е безспорно поставянето му под частично запрещение, извършено с
Решение № 255/03.12.2018 г. по гр.дело № 241/2018 г. на КОС (в сила от
28.12.2018 г. – повече от три години след сделката, е основание за
прогласяването на процесния договор за нищожен, защото към момента на
изповядването й ищецът е бил дееспособен. Нещо повече, действително „умствена изостаналост“
или „умствена недоразвитост“ е отклонение от нормалното психично развитие, което се изразява в цялостна
изостаналост или недоразвитие на личността, но в леката й степен не ограничава напълно
интелектуалното функциониране. Проблемът, според специализираната литература, е
по-скоро поведенчески и емоционален. В т.см. е и заключението на вещите лица
Разсолкова и Михайлова, както и повторното такова на вещите лица П. и В..
Такива лица подлежат на обучение, дори в случая ищецът има завършено средно образование.
Това, че не е бил годен за военна служба не обосновава обратен извод. Нещо
повече, пред експерта е посочил, че това се е наложило, т .к. е трябвало да
гледа болната си майка, а не поради причина, изхождащата от състоянието му. Полагал
е труд, създал е семейство, има деца. Регистрираните дефицити през 2018 г. биха
могли да се тълкуват с оглед личността му – зависим тип с липса на достатъчна
инициативност и самостоятелност, изгради във времето като начин на живот, а и
свързани с краткосрочност на решенията и функциониране на принципа оцеляване
„ден за ден“, без плановитост и идеи за бъдещето, усложнени от алкохолна
употреба и личностов упадък. НО състоянието към 26.05.2016 г. и 10.06.2016 г.,
не се определя като такова, водещо до невъзможност да ръководи действията си и
разбира постъпките си. Категоричност в този извод се налага и от заключението
на вещите лица д-р Ал. П. – психиатър и Е.В. – психолог. Те сочат, че
действително освидетелстваното лице страда от Умствена изостаналост, но в лека
към умерена степен, както и алкохолни злоупотреби, но към посочените дати е бил
дееспособен, годен да сключва правни сделки и е разбирал последиците от това. Всичко
това не може да обоснове тезата, че в целия си съзнателен живот не е могъл да разбира
и ръководи действията си, поради „умствена недоразвитост“.
С оглед изложеното искът по чл. 26, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗЗД, следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
При този извод следва да бъде разгледана и
евентуалната претенция с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД:
По правило с
иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД се упражнява потестативното право на унищожаване на
сделка, сключена с лице, чиято воля е опорочена и така едностранно се
предизвиква промяна в правната сфера на съконтрахента, чиято воля не страда от
порок. В съдебната практика е застъпено становището, че в посочената
хипотеза следва да е налице невъзможност да се волеобразува по причини, дължащи
се на душевна болест или слабоумие, когато лицето формално се води дееспособно,
т.е. не е поставено под запрещение или когато не разбира свойството и
значението на сключвана сделка или не може да ръководи действията си по
причини, които са с временен характер – алкохолно опиянение, въздействие на
наркотици и др. Без значение е продължителността на това състояние.
Същественото е към момента на извършване на сделката лицето да не е действало
съзнателно и разумно. При вече анализираните доводи, събраните гласни
доказателствени средства и заключенията по приетите съдебно психиатрични
експертизи не може да се приеме, че като дееспособно физическо лице (ищецът) не
е могъл да разбира и ръководи действията си поради увредено здравословно и
психическо състояние, респ. сделката не е и унищожаема по см. на чл. 31 ЗЗД. Изследвайки състоянието на ищеца, с оглед данните по делото, съдът
оцени състоянието към процесните дати, изхождайки от двата критерия – медицински
(обективното волево и интелектуално състояние на лицето) и правен
(дали това състояние е довело до невъзможност това лице да разбира или да
ръководи действията си), макар и те да са предвидени алтернативно. Категорични
са вещите лица – психиатри и психолози, че ищецът страда от Умствена изостаналост, но в
лека към умерена степен. Събрани са и гласни доказателствени средства, които
дават представа, че той злоупотребява с алкохол, но категорични са и данните,
че това му обективно състояние, не е довело до невъзможност да разбира
действията си и ръководи постъпките си. Не са намерени никакви официални
документи за провеждано лечение, хоспитализиране, освидетелстване и т.н., които
да навеждат съмнения в неговата психологическа пълноценност, респ. възможност
да взема решения и разбира последиците от тях. От
заключението по приетите съдебно-психиатрични експертизи следва да се приеме,
че няма данни ищецът да е бил регистриран от психиатричните
служби като лице с психично разстройство. Категорично е установено, че към
датата на сделката не е била предприета процедура за оценка от ТЕЛК по повод на
налично такова. В периода до 2018 г. няма регистрирани прегледи при специалисти
и не е диагностицирано психично разстройство. Няма данни за назначена и
осъществена медикаментозна терапия. Експертите твърдят, че освидетелстваният е
с правилно биологично развитие. Няма данни за налични трайни промени на
съзнанието, които да са наложили лечение до датата на освидетелстването му през
2018 г., когато е бил поставен под ограничено запрещение, в резултат на
настъпили конгитивни разстройства и личностен упадък в следствие на алкохолна
употреба. Но към 26.05.2016 г., както и към 10.06.2016 г., липсват медицински данни за промяна в психичното функциониране, различно
от обичайното, заради което изводът на експертите е, че към този момент той е
можел да ръководи и разбира постъпките си, респ. е бил със съхранена
дееспособност. Този извод не е разколебан и от другите доказателства по делото.
При тези доводи и тази искова претенция се
възприема за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно -
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Относно разноските:
Неоснователността на въззивната жалба е
предпоставка за присъждане на деловодни разноски в полза на въззиваемата
страна. Такива се претендират, като са ангажирани доказателства за извършването
им в размер на ******лв. заплатен адвокатски хонорар, заради което посочената
сума ще бъде възложена в тежест на ищеца.
По обжалваемостта: На основание чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на
касационно обжалване пред ВКС (гражданско
дело с цена на иска под ****** лв. - чл. 69, ал.
1, т. 4 от ГПК).
Водим от горното и на основание чл.
271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение на Районен съд
Кюстендил № 260136/30.10.2020 г., постановено по гр.д. № 458 от описа на съда
за 2019 г., с което са били отхвърлени предявените от Н.Б.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес ***, със съдействието на попечител А. Н. Ц., с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Ч.Н.И., с ЕГН **********, с адрес *** и М.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес *** искове, а именно: иск по чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД - за обявяване на
нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на
нотариален акт №****, т.II, рег.№*****, д.№193/2016г. на нотариус Б.А., рег.№*****
на НК, както и иск по чл.31, ал.1 ЗЗД - за унищожаване на договор за
покупко-продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт №****, т.II,
рег.№*****, д.№193/2016г. на нотариус Б.А., рег.№***** на НК, като ищецът е бил
осъден да заплати на ответниците и деловодни разноски в размер на 1443 лв.
ОСЪЖДА Н.Б.Ц., с
ЕГН **********, с адрес ***, действащ със съгласието на попечителя си А. Н. Ц.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Ч.Н.И., с ЕГН **********, с адрес ***
и М.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на ******лв. (петстотин лева) за сторените
пред въззивната инстанция деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване – арг. от чл. 280, ал.
3 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ:
(Росица
Савова)
1.______________
(Татяна Костадинова)
2.______________
(Елисавета Деянчева)