О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
1195 07.10.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на седми октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 269 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.А.,***, против „Детелина тур“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, комплекс „Лагуна бийч“, местност „Герени“, п.к. 49, представлявано от управителя Румяна Неделчева Моневска, чрез адвокатско дружество „К. и Ко“, със съдебен адрес: ***, пл. „Баба Ганка“ № 4, ет.2, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 65 380 лв., представляваща остатъка от неизплатената главница по договор за заем, 63 000 лв. уговорена възнаградителна лихва за периода от 27.12.2015г. до 27.12.2018г. (датата на завеждане на иска), 12 807 лв. неустойка за забава съгласно чл.12 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, както и да заплати направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Делото е било заведено пред Софийски градски съд и по него е било образувано г.д. 17227/2018 г. Ищецът е изпълнил дадените му с разпореждане № 841 от 09.01.2019г. по посоченото гражданско дело указания да уточни исковата молба като изложи обстоятелства относно датата и предаването на заемната сума и обстоятелствата, въз основа на които се претендира неустойката. Внесъл е указаната му със същото разпореждане държавна такса в размер на 5572,28 лв.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указана възможността за подаване на писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В определения от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е направено и възражение за местна подсъдност по чл. 119 ал. 2 от ГПК. Софийски градски съд е уважил възражението с определение № 8192 от 02.04.2019г. и делото е препратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.
На основание чл. 372 от ГПК, отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба.
В указания срок според чл.373 от ГПК, постъпи отговор на допълнителната искова молба от ответника.
При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните други възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение, той е допустим.
Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба и уточнението към нея, че на 15.01.2006 г. страните сключили договор за заем, като ответното дружество било собственост на бившата съпруга на ищеца Румяна Неделчева Моневска. Отпуснатата в заем сума била от лични средства на ищеца, които той бил предоставил в заем на Петьо Стоилов Михов през 2003 г. и които последният му върнал в края на 2005 г. срещу разписка. Заемът бил отпуснат с цел подпомагане финансирането на извършваното от ответното дружество строителство на хотелски комплекс в гр.Созопол.
В самият договор за заем било уговорено, заемната сума да бъде преведена по банков път, но след подписването на договора, предвид наличността на средствата в брой, върнати от Петър Михов и добрите тогава съпружески отношения, страните решили да спестят време и банкови разноски. Бившата съпруга Моневска като управител на дружеството – заемател, получила от ищеца заемната сума в брой на 16.01.2006 г. в гр. София, в семейното жилище на ул. „Стрешер“ № 14 без разписка, предвид нуждата от бързи и неотложни плащания. Твърди се още, че получаването на заема било надлежно отразено в счетоводните документи на ответното дружеството. За този заем знаели счетоводителите на дружеството и Петър Михов.
С анекс срокът за връщане на заема бил удължен от 31.07.2006г. на 31.12.2013г., но не бил върнат на падежа. Твърди се, че отношенията между съпрузите се влошили и през 2014г. били във фактическа раздяла, а през 2015г. бракът бил прекратен с развод. Семейното жилище било обитавано от съпругата Моневска през този период и тя прибрала намиращите се там документи, касаещи финансовите отношения с ответното дружество, включително и екземплярът на ищеца от процесния договор за заем и свързаните с него документи, до които ищецът нямал достъп. Твърди се още, че оригинали и копия от тези документи се намират в Софийска Районна Прокуратура като приложени по пр. пр. № 13166/2018 г. на СРП и на ищеца му било отказано да се снабди с копия от тях, поради което бил в невъзможност да ги предостави по настоящото дело. Ищецът отправил нотариална покана за връщане на заема заедно с уговорената лихва, връчена на ответната страна на 02.12.2017 г. На 03.12.2018г. ответникът върнал част от заема в размер на 20 000 лв. по банков път, като останало да дължи още 65 380 лева. Представя доказателства. Претендира разноски.
Ответното дружество с депозирания отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции. Посочва, че договорът за заем е реален и самото му подписване не е доказателство за предаване на заемната сума, а по делото липсвали доказателства за предаването ѝ. Прави възражение за изтекла погасителна давност както на главницата, така и на акцесорното вземане за лихва. Излага аргументи, че доброволното плащане след погасяването на задължението по давност не представлява признание на вземането. Посочва, че липсват доказателства за продължаване на срока по договора, а ищецът бил оспорил подписа си под всички последващи договора за заем документи, като подал и жалба до прокуратурата за съставяне на неистински документ, отричайки да е полагал подписа си под анекс за продължаване на срока на договора.
Ответникът твърди, че до момента е изплатил на ищеца 39 000 лв., макар вземането да било погасено по давност, както следва: на 16.01.2015 г. – 9 000 лв. в брой без разписка; на 03.12.2018 г. – 20 000 лв. по банков път; на 25.02.2019 г. – 10 000 лв. по банков път. Освен това, с анекс № 1 от 16.01.2006г., бил променен размерът на възнаградителната лихва от 25 % на 2,5 % поради установена грешка при сключването на договора. Твърди, че вземането за лихва е възникнало на 31.12.2008 г., поради което било погасено по давност. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договорения размер на лихвата от 25 % като твърде висок, нарушаващ добрите нрави и водещ до необосновано и незаконосъобразно разместване на блага и моли клаузата да бъде обявена за недействителна/ нищожна, като с допълнителния отговор уточнява, че прави възражение за нищожност на посочената в договора лихва в размер на 25%..
Направено е и възражение за изтекла давност за вземането за неустойка, респективно счита същото за неоснователно поради нищожност на клаузите за неустойка в чл. 11 и 12 от договора. Липсвало конкретно волеизявление за какво неизпълнение и при настъпване на какви обстоятелства се дължи неустойка, нито срокове за това. Същите не можело да бъдат извлечени дори и чрез тълкуване. Счита, че не може да се претендира едновременно лихва по чл. 5 и неустойка по чл. 12, тъй като и двете представлявали обезщетение за забава. Сочи, че чл. 76 ал. 1 от ЗЗД в случая не намирал приложение, тъй като плащанията били извършвани за погасяване на заема доброволно след изтичане на давностния срок. Оспорва истинността на представената от ищеца декларация досежно нейното съдържание. Представя доказателства.
Ищецът с допълнителната си искова молба излага становище относно наведените с отговора на исковата молба доводи на ответната страна. Счита, че погасителната давност не е изтекла, тъй като с подписаните от страните анекси, срокът на договора бил продължен до 31.12.2013 г. Сочи, че документите се намирали у ответника и служели за счетоводното отчитане на заема. Копия от тях били предоставяни и на съответното поделение на НАП във връзка с извършвани данъчни проверки и ревизии, както и по пр. пр. № 13166/2018 на СРП. Поддържа исковете за лихва и неустойка, така както са направени. Заявява, че ще се ползва от оспорената декларация. Оспорва твърдението, че е получил сумата от 9 000 лв. в брой на 16.06.2015 г. Оспорва направеното от ответника искане за поставяне на допълнителен въпрос към експертизата.
С допълнителния отговор ответникът оспорва твърденията, че ищецът е напуснал семейното жилище в гр. София. Сочи, че по силата на утвърденото от съда споразумение, същото е предоставено за ползване на двамата съпрузи и то все още се ползвало от ищеца. Прави възражение за недействителност (нищожност) на клаузата за неустойка по чл. 11 от договора поради накърняване на добрите нрави, като уговорена без краен срок, създавала условия за неоснователно обогатяване и излизала извън присъщите ѝ обезпечителна и обезщетителна функции. От изложението е видно, че вероятно се касае за техническа грешка, тъй като в заключение ответникът заявява, че оспорва клаузата по договора за заем, предмет на настоящото производство (т.е. тази по чл. 12 от договора). Уточнява, че досежно уговорената лихва от 25 % освен възражение за прекомерност, прави и възражение за нищожност, като накърняваща добрите нрави и водеща до незаконосъобразно разместване на блага. Поддържа доказателствените си искания и направените с отговора оспорвания.
Правна квалификация
Исканията имат правното си основание в чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД. Възраженията на ответника са с правно основание чл. 110, чл. 92, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Относно въведените искания по доказателствата
Представените от страните писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Ищецът е направил доказателствено искане да бъдат изискани множество документи от СРП по пр. пр. № 13166/2018 г., изброени в пет пункта. Съдът намира, че не следва да се уважи искането за предоставяне на сведения и разпити на служители и счетоводители на ответното дружество. Освен това с допълнителната искова молба ищецът е направил искане да бъдат изискани от НАП всички налични документи във връзка с договора за заем. Поискал е и да бъде задължен ответникът на основание чл. 190 от ГПК да представи всички намиращи се у него документи по процесния договор за заем, включително но не само анексите към договора за заем, счетоводните документи и др. Съдът счита, че ищецът е поискал представянето на едни и същи документи, от множество различни лица, а част от документите са неуточнени. Предвид това и тъй като С. е представил договора за заем, неоспорен от страните, съдът приема, че следва да задължи ответника да представи единствено анексите към договора за заем, а по останалите искания ще се произнесе в съдебно заседание след изслушване на страните.
Ищецът е направил доказателствено искане, да бъде допуснат до разпит един свидетел в режим на довеждане, който да установи обстоятелствата относно уговорките по сключването, модалитетите и изпълнението на договора за заем, за произхода на заемната сума и за установяване предаването на заемната сума от ищеца на управителя на ответното дружество. Договорът за заем е реален договор, сключен е в писмена форма и е на стойност над 5 000 лв., поради което на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ГПК свидетелски показания за установяване предаването на заемната сума, както и на изпълнението на договора са недопустими. Същите са допустими единствено за установяване обстоятелствата около сключването на договора, както и за смисъла и значението на отделни уговорки и за изясняване на действителната обща воля на страните, в случай че страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки. В настоящия случай, освен горното, ищецът твърди, че цели да докаже и обстоятелствата относно уговорките по сключването на договора и произхода на заемната сума. Затова съдът приема, че единствено за доказването на тези обстоятелства следва да се допусне искания свидетел.
Изложеното се отнася и до искането на ответника, като следва да се допусне един свидетел на страната на ответника в режим на довеждане единствено за доказване на обстоятелствата относно причините за съставянето на договора и хронологията на финансовите отношения между съпрузите.
Ищецът с исковата и допълнителната искова молба е направил доказателствено искане за допускане и извършване на съдебно - счетоводна експертиза, като е поставил конкретни въпроси. Освен това моли, в случай че съдът прецени, че са необходими специални знания за изчисляване размера на претендираната договорна лихва и неустойка са необходими специални знания, да бъде поставена и задача да се изчисли размерът им, така както са уговорени в договора за заем. Ответникът с отговора на исковата молба също е поставил въпрос към експертизата. Съдът счита за уместно, по горните искания да се произнесе в съдебно заседание след изслушване становищата на страните.
Ищецът е поискал на основание чл. 183 от ГПК да бъде задължен ответникът да представи оригинала на анекс № 1 от 16.01.2006 г. с оглед преценката на автентичността на документа и оспорването му. Съдът приема, че искането следва да бъде уважено.
Ответникът е направил доказателствено искане за даване на обяснение от страна на ищеца на основание чл. 176 от ГПК. Посочени са въпросите, на които ищецът следва да отговори. Съдът приема, че искането следва да бъде уважено.
Ответникът е оспорил истинността на представената от ищеца декларация досежно нейното съдържание. Съдът счита, че посочената декларация съставлява частен документ, по отношение на който може да бъде оспорвано единствено авторството, каквото оспорване не е налице. Освен това, като изходящ от насрещната страна и неносещ подписа на оспорващата го страна, той има единствено доказателствената сила по чл. 180 от ГПК и ще бъде ценен от съда във връзка с всички останали доказателства по делото. Предвид горното съдът приема, че не следва да открива производство по чл. 193 от ГПК.
По доказателствената тежест
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
В производството по иск с правно основание по чл. 240 ал. 1 ЗЗД, върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства по валиден договор, както и размера на претендираните лихви и неустойка.
Ответната страна следва да докаже своите възражения, че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, в т.ч. че задълженията са погасени.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА „Детелина тур“ ЕООД на основание чл. 190 от ГПК в седмичен срок от получаване на съобщението да представи анексите към договора за заем.
УКАЗВА на ищеца, че по останалите искания по чл. 190 от ГПК и по исканията по чл. 192 от ГПК за представяне на документи от СРП и НАП, ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становищата на страните.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели в режим на довеждане (по един за ищцовата и един за ответната страна) като страните следва да съобразят, че свидетелски показания за установяване предаването на заемната сума, за изменението и за изпълнението на договора са недопустими.
УКАЗВА на страните, че по доказателствените искания за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становищата им.
ЗАДЪЛЖАВА „Детелина тур“ ЕООД на основание чл. 183 от ГПК, в седмичен срок от получаване на съобщението да представи в оригинал анекс № 1 от 16.01.2006г. към договора за заем, като му указва, че при непредставяне на анекса в оригинал, същият ще бъде изключен от доказателствата.
ЗАДЪЛЖАВА Д.М.С. на основание чл. 176 от ГПК да се яви лично в първото по делото заседание, за да отговори на следните въпроси на ответната страна: „Получил ли е в брой от Румяна Неделчева Моневска сумата от 9 000 лв. на 16.06.2015г.?“; „Той ли е поискал предаване на тази сума по този начин и защо?“, като УКАЗВА на Д.М.С., че в случай че не се яви, откаже да отговори без основателна причина или даде уклончиви или неясни отговори на посочените въпроси, съдът може да приеме за доказани горните обстоятелства.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 21.14.2019 г. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и проекта си за доклад по делото, а на ищцовата страна и препис от отговора на допълнителната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: