Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 970 от 16.05.2018г., град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав,
на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретар Биляна Чакърова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2731 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 124, ал. 1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Б.Ч., ЕГН **********
с адрес *** против Заповед № РД-02-16-602/ 22.08.2017 год. на Главен секретар
на министерство на регионалното развитие и блогоустройството (МРРБ). С
оспорения акт, административния орган, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от
ЗДСл, Постановление № 171 на Министерски съвет от 16.08.2017 год. за приемане
на Устройствен правилник на МРРБ (обн. ДВ, бр. 68/22.08.2017 год.),
длъжностното разписание на МРРБ, утвърдено със Заповед № РД-02-34-12/22.08.2017
год. на министъра на РРБ и Заповед № РД-02-14-346/05.05.2017 год. на министъра
на РРБ за упълномощаване на Главния секретар на МРРБ за орган по назначаване е
прекратил служебното правоотношение с жалбоподателката, изпълнявала длъжността „началник
отдел“ в отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие
в Югоизточен район“ – Бургас, главна дирекция „Стратегическо планиране на
регионалното развитие и АТУ“ при МРРБ, с присъден ранг V старши, считано от
22.08.2017 год. В заповедта е вписана и причината за прекратяването – поради
съкращаване на длъжността, като е разпоредено, на лицето да се изплатят
следните обезщетения - по чл. 61 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск
за 2017 год. – 16 дни и по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на
предизвестие в размер на 1 основна месечна заплата. На основание чл. 27, ал. 3
от Наредбата за служебното положение на държавните служители е указано да се
удържи сума, пропорционална на неотработените дни на годината за представително
облекло. В сезиращата жалба е заявено, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с процесуално правни и материалноправни разпоредби и
несъответстваща с целта на законите. В съдебно заседание, жалбоподателката,
чрез процесуалния си представител – адв. Д.З. от АК Стара Загора поддържа
жалбата на заявените основания, ангажира
допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на разноски по
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по оспорване – Главен секретар на
МРРБ, редовно призован не се явява и не изпраща представител, като по делото са
постъпили писмени бележки от процесуален представител – Б.Х. – старши
юрисконсулт в които оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по подробно
изложени доводи и аргументи, формулира искане за отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана пред административния
орган в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Изхожда от надлежна страна и е в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От анализа на събраните в хода на настоящото
производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Липсва спор между страните, а и от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката М.Б.Ч. е заемала
длъжността „началник отдел“ в отдел „Стратегическо планиране и координация на
регионалното развитие в Югоизточен район“ – Бургас, Главна дирекция
„Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално
устройство (АТУ)“ при МРРБ, с присъден ранг V старши. Видно от приложените по
делото два броя формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от висшите
държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни
длъжности с аналитични и/или контролни функции се установява, че за 2015 год.,
годишната оценка на изпълнението от страна на Ч. е „изпълнението надвишава
изискванията“, а за 2016 год., годишната оценка е „изпълнението напълно
отговаря на изискванията“.
Със Заповед № РД-02-34-10/17.05.2017 год., на
основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 2, ал. 3 от Закона
за държавния служител, във вр. с чл. 5, ал. 4 и чл. 14 от Устройствения
правилник на МРРБ (приет с ПМС № 388/10.12.2014 г., ДВ, бр. 102/12.12.2014 г., в сила от 12.12.2014 г., отм., ДВ бр. 68/22.08.2017
г., в сила от 22.08.2017 г.), Министъра на регионалното развитие и
благоустройството е утвърдил длъжностното разписание на МРРБ, считано от
17.05.2017 год. Съгласно това длъжностно разписание, в съответствие с
Устройствения правилник, специализираната администрация е организирана в 4
главни дирекции: Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно
обслужване“, която има териториални звена в административните центрове на
областите, на които е разделена територията на Република България; Главна
дирекция „Градско и регионално развитие“, която има териториални
звена в районите от ниво 2; Главна дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество“, която има териториални звена в избираемите по програмите за
трансгранично сътрудничество райони и Главна дирекция „Стратегическо планиране
на регионалното развитие и административно-териториално устройство“, която има
териториални звена в районите от ниво 2. В структурата са включени и 7
дирекции. Видно от приложеното по делото длъжностно разписание в сила от
17.05.2017 год., Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното
развитие и административно-териториално устройство“ се състои от 34 броя
служители по щат, организирани в 2 централни и 6 териториални отдела, между
които и отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в
Югоизточен район“ – Бургас с 4 бройки по щат, от които – 1 началник отдел, 2
бройки главен експерт и 1 бройка главен специалист. От приложеното поименното
разписание на длъжностите се установява, че жалбоподателката М.Б.Ч. е заемала
длъжността началник отдел „Стратегическо планиране и координация на
регионалното развитие в Югоизточен район“ – Бургас към Главна дирекция
„Стратегическо планиране на регионалното развитие и
административно-териториално устройство“.
С Постановление № 171 на Министерски съвет от
16.08.2017 год. е приет нов Устройствен правилник на МРРБ, (обн. ДВ, бр. 68 от
22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 год.). Съгласно чл. 26 от същия,
специализираната администрация е организирана в 2 главни дирекции, както
следва: Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“,
която има териториални звена в административните центрове на областите, на
които е разделена територията на Република България и Главна дирекция „Стратегическо
планиране и програми за регионално развитие“, която има териториални звена в
районите от ниво 2. В структурата на специализираната администрация са включени
и 8 дирекции. Във връзка с обнародвания нов Устройствен правилник на МРРБ,
както и на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 2, ал. 3
от Закона за държавния служител, министъра на РРБ е постановил Заповед № РД-02-34-11/22.08.2017
год., с която е изменил длъжностното разписание на МРРБ, считано от 22.08.2017
год. С така постановената заповед е закрито структурното звено Главна дирекция
„Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално
устройство“ с щатна численост 34 бр., като са съкратени всичките щатни бройки,
в т.ч. и 4-те щатни бройки в отдел „Стратегическо планиране и координация на
регионалното развитие в Югоизточен район“ – Бургас. Със заповедта са извършени
и промени в структурните звена на министерството, като в т. ІІІ.8 е променена
Главна дирекция „Градско и регионално развитие“, като е променено
наименованието й в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за
регионално развитие“, в структурата на която са останали и 6-те териториални
звена - отдели, между които и отдел „Югоизточен район“ с 8 щатни длъжности.
Във връзка с горното, министъра на РРБ е
постановил и Заповед № РД-02-34-12/ 22.08.2017 год., с която на основание чл.
25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 2, ал. 3 от Закона за държавния
служител е утвърдил длъжностното разписание на МРРБ, считано от 22.08.2017 год.
Видно от приложеното по делото поименно разписание на длъжностите към
22.08.2017 год. отдел „Югоизточен район“ е оглавяван от началник отдел Н.Л.Н..
Предвид приетия и влязъл в сила нов Устройствен
правилник и утвърденото длъжностно разписание, както и на основание чл. 106,
ал. 1, т. 2 от ЗДСл, Главния секретар на МРРБ, в качеството си на орган по
назначаване, управомощен със Заповед № РД-02-14-346/05.05.2017 год. на
министъра на РРБ е постановил оспорената в настоящото производство Заповед №
РД-02-16-602/22.08.2017 год. с която е прекратил служебното правоотношение с М.Б.Ч.
на длъжност „началник отдел“ в отдел „Стратегическо планиране и координация на
регионалното развитие в Югоизточен район“ – Бургас, Главна дирекция
„Стратегическо планиране на регионалното развитие и АТУ“ при МРРБ, с присъден
ранг V старши, считано от 22.08.2017 год. В заповедта е вписана и причината за
прекратяването – поради съкращаване на длъжността, като е разпоредено на лицето
да се изплатят обезщетения по чл. 61 от ЗДСл за неизползван платен годишен
отпуск за 2017 год. – 16 дни и по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на
предизвестие в размер на 1 основна месечна заплата. На основание чл. 27, ал. 3
от Наредбата за служебното положение на държавните служители е указано да се
удържи сума, пропорционална на неотработените дни на годината за представително
облекло.
В сезиращата съда жалба е оспорена така
издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, като е
заявено, че същата е постановена при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с процесуалноправни и
материалноправни разпоредби и несъответстваща с целта на закона. В подкрепа на
това твърдение е заявено, че няма реално съкращаване на длъжностите, тъй като в
чл. 31, ал. 3 от Устройствения правилник на МРРБ (отм. ДВ, бр. 68 от 22.08.2017
г., в сила от 22.08.2017 г.) е указано, че Главна дирекция „Стратегическо
планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство“
има териториални звена в районите от ниво 2. След приемане на новия Устройствен
правилник на МРРБ (ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г.), в чл.
28, ал. 3 от същия е указано, че Главна дирекция „Стратегическо планиране и
програми за регионално развитие“ има териториални звена в районите от ниво 2.
Предвид това, от страна на жалбоподателката е направен анализ на разпоредбата
на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като е прието, че за да е налице премахване на
длъжността по смисъла на нормата е необходимо пълно премахване на функциите,
задачите и задълженията на тази длъжност или тяхното изменение да е толкова
съществено, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да
налагат извод за наличието на качествено нова длъжност. С оглед на това, според
жалбоподателката, органа по назначаване, прекратявайки служебното
правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да докаже, че
тази длъжност вече не фигурира като наименование в длъжностното разписание на
съответната администрация от една страна и от друга, че тази длъжност не
фигурира и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика. Сочи се, че двете изисквания следва да бъдат установени
комулативно. Твърди се също, че оспорената заповед не съдържа фактически и
правни основания, като липсват и мотиви, което съставлява отменително основание
по чл. 146, ал. 2 от АПК. Заявено е и твърдение, че с постановената заповед са
нарушени принципа за последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, както и
принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 1 от АПК. Във връзка с
така заявените твърдения за незаконосъобразност, в жалбата е формулирано искане
за отмяна на Заповед № РД-02-16-602/22.08.2017 год. на Главния секретар на МРРБ
При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че тя е произнесена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване, регламентирани в ЗДСл и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съда приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 108, ал. 1, изр. първо от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В конкретния случай на основание чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ, чл. 6, ал. 2 от ЗДСл, чл. 42, ал. 5 и чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията със Заповед № РД-02-14-346/05.05.2017г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е възложил на главния секретар на МРРБ всички свои правомощия като орган по назначаването, произтичащи от Закона за държавния служител и подзаконовите нормативни актове, свързани със служебните правоотношения на служителите в МРРБ. Със Заповед № РД-02-17-3016/09.08.2017 г. на министъра на РРБ е разрешено на Главния секретар на МРРБ да ползва годишен отпуск в периода от 21.08.2017 г. до 01.09.2017 г., за който период ще бъде замествана от лицето, заемащо длъжността директор в Дирекция „Правна“. С последваща Заповед № РД-02-17-3133/ 16.08.2017 г. на министъра на РРБ, разрешеният със Заповед № РД-02-17-3016/ 09.08.2017 г. отпуск е прекъснат за един ден – на 22.08.2017 г., в който ден е издадена и оспорената заповед. В този смисъл, Заповед № РД-02-16-602/22.08.2017г. е издадена от компетентния административен орган – Главния секретар на МРРБ, в кръга на делегираните му правомощия.
Съда намира, че заповедта е издадена в предписаната от чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, изявление относно дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Съобразена е и нормата на чл. 106, ал. 4 ЗДСл, съгласно която се определя и обезщетение при неспазване срока на предизвестието. В този смисъл, съда намира за неоснователни заявените в жалбата твърдения, че в заповедта липсват мотиви – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. В оспорената заповед е вписан текста: Причина за прекратяването – поради съкращаване на длъжността, който текст съда приема за мотиви на постановения акт. Извън това, в ЗДСл не се съдържа изискване за излагане на мотиви при прекратяване на служебното правоотношение – нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл изчерпателно посочва изискуемите реквизити на заповедта - правното основание за прекратяване, изявление относно дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, които в настоящия случай са налице. Съгласно чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл, единствено в случаите на прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл – наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, органа по назначаване дължи излагане на фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Посочена като правно основание за прекратяването на служебното правоотношение разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл указва, че органа по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. Предвид така изложеното, в случая не са налице основания за отмяна на акта по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и чл. 59, ал. 2 АПК.
При постановяване на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да обосноват отмяната му. Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод, че оспорената заповед е постановена и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:
Както вече се посочи, съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. В конкретния случай се установи, че жалбоподателката М. Б. Ч. е заемала длъжността „началник отдел“ в отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Югоизточен район“ – Бургас, Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство“ при МРРБ, като с оспорената от нея заповед е прекратено служебното й правоотношение. Легална дефиницията на понятието „длъжност в администрацията“ е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, съгласно което, „нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика“.
За да е налице съкращаване на длъжността следва да са налице кумулативно следните условия: 1. длъжността да не е премахната в новото длъжностно разписание като нормативно определена позиция (наименование) и 2. да не фигурира в новото длъжностно разписание като система от функции, задължения и изисквания за заемането й, а ако продължава да съществува, следва да е намален броят на служителите, на които е възложено изпълнението на функциите на длъжността. Обстоятелствата по т. 1 и т. 2 следва да са налице кумулативно, т.е. липсата на което и да е от тях обуславя извод за незаконосъобразност на акта за прекратяване на служебното правоотношение.
От описаната фактическа обстановка се установява, че съгласно новия Устройствен правилник (в сила от 22.08.2017 год.) в структурата на МРРБ и по-конкретно в специализираната администрация не се запазва съществуващата в стария устройствен правилник Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство“, ведно с териториални й звена в районите от ниво 2, в т.ч. и териториалното звено в гр. Бургас – отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Югоизточен район“ – Бургас. Именно във връзка с тази структурна промяна, министъра на РРБ е постановил и Заповед № РД-02-34-11/22.08.2017 год., с която е изменил длъжностното разписание на МРРБ, считано от 22.08.2017 год., като е закрито структурното звено Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство“ с щатна численост 34 бр., като са съкратени и всичките щатни бройки, в т.ч. и 4-те щатни бройки в отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Югоизточен район“ – Бургас. В този смисъл, съда приема, че е налице първото комулативно изискуемо условие на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно длъжността е премахната в новото длъжностно разписание като нормативно определена позиция (наименование) – видно от новото длъжностно разписание, длъжност „началник отдел“ в отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Югоизточен район“ – Бургас, главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство“ при МРРБ не съществува.
Съдът не споделя заявените в жалбата твърдения, че няма реално съкращаване на длъжността, тъй като в чл. 28, ал. 3 от новия Устройствен правилник на МРРБ е указано, че Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ има териториални звена в районите от ниво 2. Видно от цитираната вече Заповед № РД-02-34-11/22.08.2017 год., с която министъра на РРБ е изменил длъжностното разписание на МРРБ, считано от 22.08.2017 год., в т. 8 от същата е регламентирано, че Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ е всъщност Главна дирекция „Градско и регионално развитие“ от структурата на стария Устройствен правилник, като само е променено наименованието й. В този смисъл, Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ от новия устройствен правилник и длъжностно разписание не съответства на закритата Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство“. Липсата на идентичност между двете главни дирекции се подкрепя и от вменените им функции и задачи, съгласно съответния устройствен правилник. В чл. 28 от Устройствения правилник на МРРБ (в сила от 22.08.2017 год.) е указано, че Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на Европейския съюз и Структурните и инвестиционните фондове, изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. до етапа на нейното пълно приключване, изпълнява функциите на компетентен национален орган, отговорен за управлението и контрола на дейностите, финансирани със средства от Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, подпомага и координира изпълнението на отговорностите на ведомството по провеждане на Председателството на Съвета на ЕС, осъществява дейности по формирането и провеждането на политики в областта на регионалното развитие и програмирането в съответствие с Европейските регламенти и националното законодателство, като Главна дирекция "СППРР" има териториални звена в районите от ниво 2, подпомагащи осъществяването на посочените функции. От друга страна, в чл. 31, ал. 1 от отменение Устройствен правилник на МРРБ, е указано, че Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство“ в областта на регионалното развитие анализира информация, извършва проучвания и разработва концепции, стандарти и схеми за регионално и местно развитие, подготвя предложения за усъвършенстване на националното законодателство и хармонизация със законодателството на ЕС в областта на регионалното развитие, изготвя методически указания за разработване и изпълнение на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие, организира изработването и актуализацията на Националната стратегия за регионално развитие и регионалните планове за развитие, координира и контролира ефективното и ефикасното изпълнение на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие през периода на тяхното действие, участва в разработването, наблюдението и оценката на целенасочени инвестиционни програми в подкрепа на интегрираното развитие на изостанали, периферни и планински райони, оказва методическа помощ и координира дейността на регионалните съвети за развитие, включително за осъществяване на регионална координация при изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС, разработва и реализира мерки за ресурсно осигуряване, институционално изграждане и укрепване на капацитета за управление на регионалното развитие, осигурява информация и публичност на държавната политика за регионално развитие. Анализът на така формулираните цели и задачи показва, че липсва каквато и да е идентичност между функциите и задачите на двете главни дирекции.
По мнение на настоящия съдебен състав, в конкретния случай е налице и второто комулативно изискуемо условие на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно - длъжността не фигурира в новото длъжностно разписание като система от функции, задължения и изисквания за заемането й. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че съпоставката на длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателката длъжност „началник отдел“ в отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Югоизточен район“ – Бургас, главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство“ при МРРБ с всички изискани от процесуалния й представител длъжностни характеристики, в т.ч. и на началник отдел и на всички останали служители – главен експерт, младши експерт и старши сътрудник по управление на европейски проекти и програми в отдел „Югоизточен район“ в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ показва пълна липса на идентичност. Анализа на длъжностната характеристика за длъжността „началник отдел“ в отдел „Югоизточен район“ в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ показва, че тази длъжност е съвсем различна от към основна цел, области на дейност, преки задължения и др. в сравнение с длъжностната характеристика за длъжността, заемана от жалбоподателката. В този смисъл следва да се посочи, че няма как да се търси идентичност между тези длъжности, като система от функции, задължения и изисквания за заемането й, при положение, че липсва идентичност във функциите и задачите, вменени на двете структурни звена по новия и по отменения устройствени правилници.
По мнение на съда, изцяло неотносими към предмета на спора са твърденията, че утвърденото и одобрено ново длъжностно разписание противоречи на нормативен акт от по-висш ранг – чл. 20 от Закона за регионалното развитие, който вменява на администрацията на МРРБ изпълнението на функции и задачи, които не се откриват в новите длъжности и длъжностни характеристики. Така поставения въпрос е извън предмета на делото, поради което съда не намира за нужно да прави съпоставка и да подлага на анализ съответствието на Устройствения правилник на МРРБ, длъжностното разписание и длъжностните характеристики на служителите в МРРБ със задачите, функциите и целите за постигане, вменени на министерството по силата на различни нормативни актове, в т.ч. и на Закона за регионалното развитие.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни заявените от процесуалния представител на жалбоподателката твърдения, че към датата на съкращаване са налице свободни длъжности, които са могли да бъдат предложени, с цел спазване принципите на ЗДСл за устойчивост на държавната служба, сигурност и еднакво третиране. Видно от поименното разписание на длъжностите, в сила от 22.08.2017 год. в новосъздадения отдел „Югоизточен район“ към Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ и 8-те щатни бройки са заети, в т.ч. началник отдела – Н.Л.Н.. С оглед на това, към момента на прекратяване на служебното правоотношение, в териториалната структура, в която е работила жалбоподателката не са били налични свободни длъжности, които да й бъдат предложени за заемане. Извън това обстоятелство следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика на Върховния административен акт, обективирана в множество решения, Законът за държавния служител не съдържа изисквания за извършване на подбор и за излагане на мотиви при прекратяване на служебното правоотношение. С оглед на това няма нормативно изискване за извършване на подбор между служителите и задължение за ръководителя да мотивира своето решение, нито преди издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да предлага друга длъжност на съкратеното лице. След като приложимият закон не овластява органа по назначаването да прави подбор, той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв при промени в щатното (длъжностното) разписание. Преценката му кои държавни служители да освободи е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, т. к. за него не съществува законово регламентирано задължение за подбор. Съдебният контрол е приложим само по отношение на законосъобразността на акта, с който е прекратено служебното правоотношение, но не и по отношение на неговата целесъобразност.
Предвид горното, настоящия съдебен състав приема, че оспорената заповед е постановена при липса на допуснати процесуални нарушения и при правилно прилагане на относимите материалноправни норми, поради което се явява правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде оставена в сила, а сезиращата съда жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответния административен орган следва да се присъди сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата М.Б.Ч., ЕГН ********** с адрес *** против Заповед № РД-02-16-602/22.08.2017 год. на Главен секретар на Министерство на регионалното развитие и блогоустройството.
ОСЪЖДА М.Б.Ч., ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на Министерство на регионалното развитие и блогоустройството сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: