№ 216
гр. Благоевград, 26.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20241200500150 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, ет. 6, представлявано от Р. И. М. - Т., срещу
Решение № 305/28.11.2023г. по гр.д. № 1362/2021г. по описа на РС Сандански, с което
предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК е бил отхвърлен като недоказан и
неоснователен.
С въззивната жалба са наведени оплаквания за недопустимост и неправилност на
обжалвания съдебен акт, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените нравила и необоснованост.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че с ИМ пред гражданския съд се
поддържа правно основание, различно от това на което е основано подаденото заявление по
чл. 410 от ГПК пред РС Сандански. Сочи се че и в двата случая е посочена една и съща дата
на сключения Договор за прехварляне на вземания, сключен между „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД и „СИБАНК“ ЕАД, а именно- 29.09.2014г.
Оспорват се също с въззивната жалба изводите на РС Сандански, изложени с мотивите към
обжалвания съдебен акт, в частта им в която е прието от първоинстанционния съд, че
ответницата И. Р. Д. не е уведомена за цедирането на задължението и.
Поддържа се, че с уведомление с изх. № 151/29.03.2021г., изпратено до адреса на длъжника,
посочен в писмения договор, на И. Р. Д. е било съобщено за извършената цесия. Макар
уведомлението да се е върнало в статус- „непотърсено“, развити са доводи с въззивната
жалба, че уведомлението следва да се приеме за редовно връчено, тъй като с разпоредбата на
1
чл. 18.3 от договора, изрично е прието че страните ще кореспондират на адресите посочени
от тях договора, като са поели задължение, в случай на промяна на адреса си, незабавно да
уведомят за това насрещната страна. В този смисъл иска се от въззивният съд да приеме, че
уведомлението е редовно връчено, след като е изпратено до адреса на длъжника, посочен в
сключения договор, макар и да не е намерено лице което да го получи.
Отделно развити са правни съображения от жалбоподателят по делото, че съобразно
установената съдебна практика/Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на
ВКС и Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС, по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. на ВКС/.
При изложените съображения, иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение №
305/28.11.2023г. по гр.д. № 1362/2021г. по описа на РС Сандански, като постанови ново, с
което да уважи предявения иск по чл. 422 от ГПК.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
от И. Р. П., ЕГН *, от ***, чрез пълномощника адв. Д. К. А., с който се оспорва депозираната
въззивна жалба срещу Решение № 305/28.11.2023г. по гр.д. № 1362/2021г. по описа на РС
Сандански, като неоснователна.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че правилно съсставът на първоинстанционния
съд е остави без уважение исковата молба, доколкото не се доказа наличието на валиден
договор за цесия, както и поради това, че основанието за издаване на заповед за парично
задължение по чл.410 от ГПК, което е послужило за образуване на ч.гр.д. № 1362/2023г. по
описа на РС Сандански и основанието посочено в исковата молба, въз основа на което е
образувано гражданското дело пред съдия съд, не са идентични. Посочени са две различни
дати за сключения договор за цесия, поради което съдът не е имало как да приеме че са касае
за един и същ договор.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че липсва надлежно съобщаване на длъжника
за извършеното прехвърляне на задължението на друг кредитор, а като неоснователни се
определят доводите на жалбоподателя, че прилагането на уведомлението по чл. 99 от ЗЗД с
исковата молба и нейното връчването представлява надлежно съобщаване на цесията.
Отделно от гореизложеното изложени са доводи от въззиваемата страна, че
първоинстанционният съд правилно в обжалваното решение е изложил и други мотиви, във
връзка с извода си за неоснователност на исковата претенция, като например представяне на
списъци с длъжници неотносими към предмета на спора.
С писмения отговор на въззивната жалба, иска се от въззивния съд да потвърди в цялост
Решение № 305/28.11.2023г. по гр.д. № 1362/2021г. по описа на РС Сандански, като
правилно и законосъобразно, като се претендират направените съдебни разноски от
ответницата И. Р. П..
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267, във вр. с чл. 262 ГПК
намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на
2
закона за форма и съдържание.
Подадения отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- И. Р. П., е своевременно
депозиран по делото, от надлежна страна за подаване на отговор на въззивна жалба, като е
редовен с оглед на изискванията за съдържание.
С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно
заседание по делото.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 14.03.2024г. от 09.00 часа, за която
дата да се призоват страните и техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3