О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 330
град Шумен, 15.07.2020 г.
Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: 1. Йордан Димов
2. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.ч.гр.д. № 189 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство по чл.413, ал.1 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Теленор България“ ЕАД гр. София, действащо чрез пълномощника си адв. Н.Ш.от САК, против разпореждане № 719/30.10.2019 г. по ч.гр.д. № 812/2019 г. на ВПРС, с което е отхвърлено заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в частта за разноските, за разликата над сумата от 155лв. до пълния претендиран размер със заявлението. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Сочи, че претендираното адвокатско възнаграждение е определено в минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300лв., а след включване на ДДС към него, доколкото адвоката е регистриран по ДДС, съгласно пар.2а от наредбата, размерът на възнаграждението е 360 лв. Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваното разпореждане и да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК като се присъдят претендираните разноски в пълен размер.
Насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба, съответно не е изразила становище по нея.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за основателна, поред следното:
Ч.гр.д. № 812/2019 г. на ВПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Теленор България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си адв. Н.Ш.от САК, против длъжника Г.Я.Г., за заплащане на сумата от 483.28 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски за заповедното производство, от които 25 лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнени парични задължения от сключено на 02.08.2017г. между длъжника Г.Я.Г. и „Теленор България“ ЕАД, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него. Вземанията са индивидуализирани по размер и основание в издадени фактури с №№ **********/05.08.2017г., **********/05.09.2017г., **********/05.10.2017г., **********/05.11.2017г. и **********/05.12.2017г.
С разпореждане № 719/30.10.2019 г. по ч.гр.д. № 812/2019 г., ВПРС е
издал заповед за изпълнение за претендираната сума за главница и законна лихва,
като относно разноските е разпоредил издаване на заповед по чл.410 ГПК за
сумата от 155.00 лева /25лв. държавна такса и 130 лв. адвокатско
възнаграждеине/. Отхвърлил
заявлението по чл.410 ГПК в частта за разноските за сумата над 155.00 лв., до
претендирания размер. Съдът се е мотивирал, че макар и възнаграждението да е
съобразено с минимума, предвиден в Наредбата, то предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото и предвид несъответствието на националното
законодателство с правото на ЕС възнаграждението следвало да бъде намалено от
претендираните 360 лв. на 130 лв.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, която е приложима и в заповедното производство, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Присъждането на разноски е обусловено от няколко предпоставки: да е направено такова искане, до определен момент и да са налице доказателства за реалното извършване на разноските. В случая посочените предпоставки са налице. Към заявлението са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че възнаграждението на процесуалния представител на заявителя – адв. Шущарков от САК, е заплатено в брой, в размер на 360 лв. Съгласно т.1 на ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС съдебните разноски се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е в брой, какъвто е случая, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Предвид горното с оглед уважаване изцяло на заявлението е следвало да бъде уважено изцяло и искането на заявителя за присъждане сторените от него разноски за заповедното производство.
В случая не е налице хипотезата по чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, доколкото намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност може да се извърши от съда не по негово усмотрение и инициатива, а само ако има искане на насрещната страна. Такова възражение в случая не е направено. /в този см. и опр.№ 251/09.06.2020 г. на ВКС, ІІ г.о. ГК на ВКС/. В случая не е налице и хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, касаеща процесуално представителство на юридическото лице от юрисконсулт.
Ето защо разпореждането се явява незаконосъобразно в атакуваната му част и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено издавана на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя за сторените от него разноски за заповедното производство в размер над сумата 155 лв. до пълния претендиран размер от 385 лв. /или допълнително за сумата от 230лв. - адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 719/30.10.2019 г. по ч.гр.д. № 812/2019 г. на ВПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за разликата над сумата от 155 лв. до пълния претендиран размер със заявлението, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Д.К.К.– изп. директор, действащо чрез пълномощника си адв. Н.А.Ш. от САК, съдебен адрес ***, тел. 02/4192308, срещу Г.Я.Г., с ЕГН **********, постоянен адрес ***, за сторените от заявителя деловодни разноски в заповедното производство, за разликата над присъдените 155 лв. до пълния претендиран размер, а именно за сумата от 230 лв. допълнително - адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Велики Преслав за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл410 ГПК по заявлението на „Теленор България“ ЕАД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.