№ 55
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205588 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0438-000372 от
19.08.2022г., издадено от Г. Р. Г., на длъжност *** Трето РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на А. С. Ю., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 3 000 лв. /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно. Оспорва описаната фактическа обстановка
и сочи, че е управлявал автомобила по нормален начин. Твърди допуснати
съществени процесуални нарушения, като описанието на нарушението в
АУАН и наказателното постановление, а именно – че от описаните в
наказателното постановление „резки маневри“ и „преднамерено извеждане
МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните
гуми“ не води до обективното подвеждане да деянието в хипотезата на
чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата, а именно – използване на
пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
1
неговото предназначение за превоз на хора и товари, че описанието на
нарушението е бланкетно, както и че липсват факти и твърдения за какво
друго е използвано пътното платно. Предлага наказателното постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата на изложение
основания, като сочи, че фактическата обстановка не се установява, в който
смисъл сочи показанията на разпитания свидетел Я., като служители на МВР
не са видели, а само са чули свистене на гуми, както и че в тъмната част на
денонощието няма как да забележат пушек на гумите. Взема и становище, че
описаните понятия – „резки маневри“, „преднамерено извеждане на МПС
извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление“, „дрифт“ не
съставляват описание на факти, в който смисъл сочи практиката на
Административен съд – Пловдив. Предлага наказателното постановление да
бъде отменено, както и да бъде присъдено възнаграждение на основание
Закона за адвокатурата. Жалбоподателят Ю. сочи, че е съгласен с казаното от
процесуалният си представител, както и че се е движил по най-нормален
начин, а полицаи е нямало никъде, също предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – *** Трето РУ на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в Молба – становище оспорва жалбата, като посочва, че не са
налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на
защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 28.09.2022г. видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
2
Пловдив чрез Трето РУ на ОД МВР – гр.Пловдив на 29.09.2022г., съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.07.2022г., около 01:55 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.
„Васил Левски“ и ул.„Никола Войновски“, свидетелят З. А. С. – в качеството
му на *** Трето РУ на ОД МВР – гр.Пловдив, забелязал МПС – лек
автомобил „БМВ 330Д“ с рег.№ „***“, водачът на който автомобил, движещ
се по пътя, отворен за обществено ползване, в посока от изток към север,
извършил рязка маневра – десен завой, при която преднамерено извел същото
МПС извън контрол – чрез презавиване довел до загуба на сцепление на
гумите (дрифт), при който се чуло свистене на гумите и пушек от същите.
След като спрял МПС с рег.№ „***“, за проверка свидетелят С. установил, че
последното било управлявано от жалбоподателя А. С. Ю..
С оглед на горното, на място и в присъствието на водача, свидетелят С.
съставил АУАН с бланков № 229498 от 23.07.2024г. срещу жалбоподателя А.
С. Ю. за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата,
който АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че има възражения. Въз
основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за
нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел З. А. С., който помни случая и
подробно описва действията на водача и начина на движение на управлявания
от него автомобил, които сочи, че е възприел съвсем непосредствено. Съдът
намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От
същите се установява описаната като установена от съда фактическа
обстановка, включително начина на управление на МПС от страна на
жалбоподателя, както и процедурата по съставяне на АУАН.
От друга страна, съдът не дава вяра на показанията на свидетелят М. С.
3
Я., разпитан пред съда. Последният сочи, че жалбоподателят Ю. управлявал
автомобила „най-нормално“, не е „въртял гуми“ и правил резки маневри, но
служителите изведнъж се появили и спрели автомобила за проверка.
Изнесеното от Я. очевидно категорично противоречи на посоченото от
свидетеля С., при което съдът намери, че следва да кредитира показанията на
последния, а не на Я..
В този смисъл първо следва да се съобрази, че не се установява понятна
причина свидетелят С. да изнесе неистина пред съда, с цел да вмени на
жалбоподателя едно несъществуващо нарушение – не се установява между
последните двама да съществува някакъв конфликт или дори да се познават.
От друга страна обаче жалбоподателят Ю. и свидетелят Я. са приятели,
поради което може да се предположи мотив на Я. да изнесе показания, с
които да подкрепи тезата на жалбоподателя.
Отделно от горното, показанията на свидетеля Я. следва да се преценят
и като неправдоподобни. Последният твърди, че служителите на МВР не
видели колата на жалбоподателя и дори прави заключението, че същите чули
„пищене на гуми на кола“ и затова немотивирано спрели автомобила на Ю..
Неясно обаче остава как и особено - защо свидетелят Я. през цялото време
наблюдавал така обстойно цялото пространство около автомобила на Ю. в
който пътувал, за да бъде сигурен, че движещите се в друг автомобил
полицаи нямали видимост към тях, още повече – нямали видимост към тях не
в определен, а в произволен момент, доколкото същевременно сочи, че
тяхното движение през цялото време било съвсем обичайно.
Предвид горното съдът кредитира показанията на свидетелят С., за
сметка на тези на свидетелят Я..
Следва да се има предвид също така и разпоредбата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая
съвсем не е доказано, предвид коментираната доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
4
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което А. С. Ю., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата
за това, че на 23.07.2022г., около 01:55 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището
на ул.„Васил Левски“ и ул.„Никола Войновски“, като водач на МПС – лек
автомобил „БМВ 330Д“ с рег.№ „***“, е използвал пътя, отворен за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, а именно – извършил рязка
маневра – десен завой, при която преднамерено извел същото МПС извън
контрол – чрез презавиване довел до загуба на сцепление на гумите (дрифт),
при който се чуло свистене на гумите и пушек от същите.
В разглеждания случай се установиха се всички съставомерни за
горните нарушения обстоятелства, предвид вече коментираната
доказателствена съвкупност която не следва да бъде повтаряна. В този смисъл
– неоснователни се явяват възраженията за това, че фактическата обстановка,
описана в наказателното постановление не е доказана, включително – в
светлината на показанията на свидетеля Я., по които съдът вече взе
становище.
Съдът намира за неоснователни и възражението на жалбоподателя, че
от описаните в наказателното постановление „резки маневри“ и
„преднамерено извеждане МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на
5
сцепление на задните гуми“ не води до обективното подвеждане да деянието
в хипотезата на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата, а именно –
използване на пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение и в този смисъл - че липсват факти и
твърдения за какво друго е използвано пътното платно.
Тук следва да се посочи, че в АУАН и наказателното постановление
съвсем ясно е посочено как жалбоподателят е използвал пътя, по друг начин,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а
именно – като е извършил рязка маневра – десен завой, при която
преднамерено извел същото МПС извън контрол – чрез презавиване довел до
загуба на сцепление на гумите (дрифт). При това ясно е, че когато в АУАН и
наказателното постановление се описва как пътят е използван по друг начин,
то подлежат на описание обективно установените действия на
нарушителя (в случая – извършването на рязка маневра и т.н.), а не
неговите субективни цели (искал да се забавлява, да впечатли някого и т.н.).
Също неоснователно е становището, че описаните понятия – „резки
маневри“, „преднамерено извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване
до загуба на сцепление“, „дрифт“ не съставляват описание на факти. При
това неясно е какво друго съставляват горните понятия, освен описание на
факти, а именно – на наблюдаваното движение в пространството на
автомобила, управляван от нарушителя. Относно понятието „резки маневри“
- същото е съвсем ясно в неговия общопонятен смисъл, трудно изобщо може
да бъде коментирано възражението, че следвало да бъде описано колко резки
са маневрите и т.н.. Понятията „презавиване“ и „загуба на сцепление“ също са
елементарни и съвсем ясни, а термина „дрифт“ е използван единствено като
обобщителен на предходното описание, а отделно от това – същият отдавна е
придобил гражданственост и значението му е съвсем ясно.
Ето защо съдът намери, че в АУАН и наказателното постановление е
налично ясно и пълно описание на обстоятелствата по нарушението.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установените
нарушения, както и обстоятелствата по същите разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
6
разпоредбата на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобни деяния, като последната не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението, съдът намери, че съгласно разпоредбата на
чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата предвижда – за
нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В случая законодателят е
предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така
наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0438-000372 от
19.08.2022г., издадено от Г. Р. Г., на длъжност *** Трето РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на А. С. Ю., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 3 000 лв. /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7
8