РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. София, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500818 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 10 от 15.01.2021 г., постановено по гр. д. №
578/2017 г. при участие на И. Т. Г. като трето лице - помагач на
страната на ответника З. И. Т., РС – гр. Елин Пелин е намалил на
основание чл. 30 от ЗН извършеното приживе от наследодателя И. С.
И. в полза на З. И. Т. дарение на апартамент № .., блок .., етаж.. в ж.к.
„Б. ш.", гр. С., състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни
помещения, с обща квадратура по одобрения план от 77.80 кв. м., при
съседи на апартамента: стълбище, север ул. „П.", Т. и К. Н.и, юг -
двор, М. Д. Х., заедно със зимнично помещение при съседи: коридор,
А. К. С., запад - двор, север - помещение за смет, заедно с 2.89 върху
сто идеални части от общите части на сградата, както и правото на
строеж върху държавна земя на стойност 943.00 лв., с нотариален акт
за дарение на недвижим имот от 12 декември 1996 година на нотариус
с район на действие Софийски районен съд (акт № ..., т. ..., д. № ...../..
г.), със сумата от 9 677.53 лева, необходима за възстановяване на
запазената на Р. И. И., 1/3 ид. ч. част от наследството на И. С. И., чрез
допълването й със сумата от 9 677.53 лева; възстановил е запазената
1
част на Р. И. И. от наследството, оставено от И. С. И., чрез
допълването й със сумата от 9 677.53 лева, като е осъдил З. И. Т. да
заплати на Р. И. И. тази сума, описана като паричен еквивалент,
допълващ запазената част на ищеца от наследството, оставено от И.
С. И., починал на 07.09.2015 година. С този съдебен акт районният съд
е отхвърлил предявения от Р. И. И. против З. И. Т. иск за делба на
апартамент № .., блок .., етаж.. в ж.к. „Б. ш.", гр. С., състоящ се от една
стая, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по
одобрения план от 77.80 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище,
север ул. „П.", Т. и К. Н.и, юг - двор, М. Д. Х., заедно със зимнично
помещение при съседи: коридор, А. К. С., запад - двор, север -
помещение за смет, заедно с 2.89 върху сто идеални части от общите
части на сградата, както и правото на строеж върху държавна земя.
С решението районният съд е допуснал да се извърши съдебна
делба между З. И. Т. и Р. И. И. при квоти от по ½ ид. ч. за всеки от тях
на следните недвижими имоти: І. дворно място, находящо се в с.
Д.М., С. о., съставляващо парцел ... – ..., кв. .., по плана на село Д. М.,
С. о., който парцел е с площ от 942 квадратни метра, заедно с
едноетажна жилищна постройка и стопанска сграда, находящи се в
същия парцел, при съседи за парцела: улица, А. В., Ц. Я. и Ц. П.; ІІ.
ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, собствеността върху които възстановена с
Решение № .../............. г. на О.с. „З. и г." - с. Г. М. на основание чл. 27
от ППЗСПЗЗ и протокол №.. от .......... г за определяне категориите на
земеделските земи по преписка № ..... от ............г., както следва: 1.
нива от 1.343 дка, шеста категория, местност „Л. К.“, имот № .......... по
плана за земеразделяне, при граници (съседи): № ............. - нива на
наследниците на И. С. К.; № .......... - полски път на община Г. М.; №
.......... - нива на Е. Х. С.; № .......... - нива на С. Т. С.; № ........... - нива на
Л. И. Я.; 2. нива от 0.568 дка, четвърта категория, местност „Р.“, имот
№ ......... по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № .......... -
нива на В. Т. В.; № ......... -нива на наследниците на И. Л. С.; № ............
- нива на наследниците на С. Д. А.; № .......... . полски път на община Г.
М.; 3. полска култура от 0.887 дка, четвърта категория, местност „В.“,
имот № ......... по плана за земеразделяне, при граници (съседи): №
........... - полска култура на наследниците на А. Н. М.; № ......... - полска
култура на А. В. П.; № ........... - полска култура на Д. Б. С.; № .......... -
полски път на община Г. М.; 4. ливада от 0. 557 дка, четвърта
категория, местност „Г. Л.“, имот № ..........., по плана за
земеразделяне, при граници (съседи): № .......... - ливада на
наследниците на В. П.; ливада на Т. Т. Г.; № ........ - ливада на А. Т. Т.;
2
№ .......... - ливада на наследниците на С. Д. А.; 5. нива от 3. 332 дка,
четвърта категория, местност „Б.“, имот № ........ дка, по плана за
земеразделяне, при граници (съседи): № ........... - нива на Д. Б. С.; №
.......... - път на община Г. М.; № .......... Нива на наследниците на Б. Т.
Т.; № .......... - нива на А. И. С.; № ......... - полски път на община Г. М..
На основание чл. 344, ал. 2 ГПК съдът е осъдил З. И. Т. да
заплаща на Р. И. И. сумата от 48.77 лева месечно, платима до
последно число на текущия месец, считано от постановяване на
решението - 15.01.2021 г. до окончателното извършване на делбата,
която сума представлява обезщетение за еднолично ползване З. И. Т.
на процесното дворно място и сградите върху него.
С решението съдът е отхвърлил искове за делба между З. И. Т. и
Р. И. И. на общо дванадесет земеделски имота.
Така постановеното решение е обжалвано от ищеца Р. И. И. само
в частта относно произнасянето по иска с правно основание чл. 30 ЗН,
както и в частта, в която искът за делба на апартамента е отхвърлен. В
останалите части като необжалвано решението на районния съд е
влязло в сила.
Ищецът Р.И. обжалва решението в посочените части с доводи за
необоснованост и неправилност. Счита, че районният съд неправилно
е определил размера на сумата, с която дарението следва да се намали.
Неправилно били определени и размерът на запазената част от
наследството на И. И., и размерът на разполагаемата част, а оттук и
размерът на превишението. Неправилно районният съд отказал да
постанови връщане на този имот в наследството на И. И. и да го
подели между единствените му наследници по закон Р. И. И. и З. И.
Т.. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за
постановяване на нов акт по същество, с който при уважаване на иска
по чл. 30 ЗН окръжният съд да постанови връщане на имота в
наследството на общия наследодател и да допусне извършване на
съдебна делба между Р. И. И. и З. И. Т. на спорния апартамент.
Окръжният съд е сезиран и с частна жалба от Р. И. И. срещу
определение от 30.09.2021 г., с което районният съд е отказал да
допълни по реда на чл. 248 ГПК решението в частта за разноските,
понесени от ищеца в хода на процеса.
Въззиваемата страна, ответник и по частната жалба, З. И. Т.
оспорва въззивната и частната жалба.
Третото лице – помагач И. Т. Г. изразява становище за
3
неоснователност на въззивната и частната жалба.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Страните (главните) са наследници по закон, деца, на Г. С. И. и
И. С. И., починал на 07.09.2015 г., чийто брак е прекратен на
22.06.1998 г. със смъртта на Г. С. И.. Посочените факти се
установяват от удостоверения за наследници № № .... и..../.......... г.,
издадени от СО, район „П.“.
С договор за дарение, оформен с нотариален акт № ..., т. ..., д. №
...../.. г., Г. С. И. и И. С. И. прехвърлили по време на брака си на З. И.
Т. правото на собственост върху на апартамент № .., блок .., етаж.. в
ж.к. „Б. ш.", гр. С., състоящ се от една стая, хол, кухня и други
сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от
77.80 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище, север ул. „П.", Т. и
К. Н.и, юг - двор, М. Д. Х., заедно със зимнично помещение при
съседи: коридор, А. К. С., запад - двор, север - помещение за смет,
заедно с 2.89 върху сто идеални части от общите части на сградата,
както и правото на строеж върху държавна земя.
С договор за дарение, оформен с нотариален акт № ..., том ., рег.
......, д. № .../..... г., на нотариус Анна Найденова, вписана в регистъра
на НК под № 558, З. И. Т. прехвърлила правото на собственост върху
процесния апартамент на И. Т. Г..
С решение № .../.......... г. на ПК – с. Г. М. на наследниците на Г.
С. И. е възстановено правото на собственост върху общо пет
земеделски имота, които с влязлото в сила съдебно решение по гр. д.
№ 578/2017 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин е постановено да бъдат
поделени между З. И. Т. и Р. И. И. при равни права. С влязлото в сила
решение е прието, че съсобствеността между тях върху тези пет
имота, както и върху дворно място, находящо се в с. Д.М., С. о.,
съставляващо парцел XIV – 245, кв. 20, по плана на село Д. М., С. о.,
който парцел е с площ от 942 квадратни метра, заедно с едноетажна
жилищна постройка и стопанска сграда, находящи се в същия парцел,
е възникнала на основание законово наследствено правоприемство от
Г. С. И. и И. С. И..
С решение № .../.......... г. на ПК – с. Г. М. на наследниците на С.
И. К. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне
върху общо 12 земеделски имота, които с влязлото в сила съдебно
решение по гр. д. № 578/2017 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин е
отречено да са били притежание на наследодателя на страните И. С.
И., независимо от представените доказателства – удостоверение за
4
наследници № ./.......... г. на кметство с. Д. М., видно от което И. С. И.
е едно от шестте деца на С. И. К.. В тази част, както бе посочено по-
горе, решението на районния съд не е обжалвано от нито една от
страните, поради което настоящият съдебен състав е длъжен да зачете
формираната върху заявеното придобивно основание сила на
пресъдено нещо.
Съгласно заключението от 25.10.2018 г. на вещото лице К. Н. по
изслушаната пред районния съд съдебно-оценителна експертиза,
пазарната стойност на процесния апартамент, предмет на дарението,
към момента на изготвяне на заключението е 108 920 лв., а към датата
на смъртта на наследодателя на страните И. И. 07.09.2015 г. – 92 600
лева; стойността към 07.09.2015 г. на процесното дворно място е
37 300 лв., на петте земеделски имота, възстановени на наследниците
на Г. С. И., към същата дата е 4 097. 21 лв., а на дванадесетте имота,
възстановени на наследниците на С. И. К. – 17 528.56 лева. Според
вещото лице не съществува разлика в цените на дворното място и
земеделските земи към 2015 г. и към датата на изготвяне на
заключението.
Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза от
20.04.2022 г., изготвено от вещото лице С.Н. в хода на въззивното
производство, стойността на процесния апартамент към 18.04.2022 е
163 120 лв., а към 07.09.2015 г. – 136 950 лева; стойността на дворното
място към момента на изготвяне на заключението е 45 776 лв., а към
07.09.2015 г. – 40 151 лева; стойността на петте земеделски имота,
възстановени на наследниците на Г. С. И., към 07.09.2015 г. е 2 875
лева, а към датата на изготвяне на заключението – 26 660 лева. Въз
основа на тези данни въззивният съд изчисли и стойността на
притежаваните от наследодателя И. И. към момента на смъртта му
идеални части от дворното място (4/6 ид. ч.) – 26 767.33 лева към 2015
г. и 30 517. 33 лв. понастоящем, от апартамента (4/6 ид. ч.) – 91 300
лева към 2015 г. и 108 746.67 лв. понастоящем, и земеделските земи
(1/3 ид. части), възстановени на наследниците на Г. И. – 958.33 лева
към 2015 г. и 8886.67 лв. понастоящем. Въззивният съд кредитира не
заключението на вещото лице К. Н., а заключението на вещото лице
С.Н. относно определената в него оценка на недвижимите имоти към
настоящия момент и към момента на откриване на наследството на И.
И., тъй като това заключение е изготвено при обективни методи на
оценка - състоянието на пазара на недвижими имоти към изследвания
момент, предопределено от съотношението между търсене и
предлагане, метода на вещната стойност на имота, както и реда за
5
определяне на цените на земеделските земи, указан в Наредбата за
реда за определяне на цени на земеделските земи - НРОЦЗЗ /приета с
ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. ДВ. бр. 64 от 05.06.1998 г., загл.
Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г., с предишно
наименование Наредба за условията и реда за установяване на текущи
пазарни цени на земеделски имоти/. Вещото лице С.Н. е отчело и
рязката промяна в пазара на недвижими имоти в последната година.
Като отчете факта, че от изготвяне на оценката на имотите от вещото
лице К. Н. до настоящия момент е изтекъл период от около три
години, въззивният съд кредитира именно заключението на експерта
С.Н., съобразено с променените условия на търсене и предлагане на
пазара на недвижими имоти у нас.
Събраните гласни доказателства и заключенията на техническите
експертизи относно средния пазарен наем на процесното дворно място
въззивният съд не обсъжда, тъй като те са неотносими към онази част
от предмета на спора, която е отнесена за решаване пред въззивния
съд.
При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.
Решението на районния съд е валидно и допустимо отчасти.
Недопустимостта касае конституирането на И. Т. Г. по искане на
ищеца като трето лице - помагач на страната на ответника. Помагачът
е лице, което участва в чужд исков процес, за да помага на една от
страните с цел издействане на благоприятно решение за нея. По този
начин третото лице се защитава срещу неблагоприятните последици,
които биха настъпили за него в случай, че решението е срещу
подпомаганата страна. Две са основанията за конституиране на
подпомагаща страна - встъпване по неин почин и привличане от
подпомаганата страна. Недопустимо е служебно конституиране на
третото лице, както и конститиуиране на третото лице като помагач на
насрещната за направилата искането страна (в този случай се касае за
упражняване на чужди процесуални права, без да е налице законово
овластяване за това).
Предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството
наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния
размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата
запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и
дарения с изключение на обичайните дарове. Правото на
възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от
6
закона възможност на наследника с право на запазена част - чл. 30, вр.
чл. 28 ЗН да иска от съда да бъдат намалени завещателните и
дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до
размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част.
Искането за намаляване на завещания или дарения е самостоятелно
субективно потестативно право, реализацията и защитата на което би
могла да бъде потърсена самостоятелно чрез иск или в делбеното
производство чрез иск, или възражение.
При искане за възстановяване на накърнена запазена част и
намаляване на безвъзмездно разпореждане на наследодателя се
формира маса по смисъла на чл. 31 ЗН - маса от всички имоти,
принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се
извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2
ЗН и след това се прибави стойността на даренията към момента на
откриване на наследството. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в тежест на упражняващия правото по чл. 30
ЗН е да докаже само степента си на родство с наследодателя,
пораждаща правото му на запазена част, а на ответника, черпещ права
от извършеното в негова полза разпореждане, и съответно
претендиращ запазването му, е да докаже какво включва
наследствената маса и съответно, че е било налице имущество на
наследодателя, покриващо запазената част. Масата по чл. 31 ЗН в
настоящия случай следва да включва имуществата, принадлежали на
наследодателя И. С. И. към момента на смъртта му (07.09.2015 г.), а
именно: 1. 4/6 ид. ч. от дворното място, заедно с построеното върху
него; 2. 4/6 ид. ч. от апратамента, предмет на дарението; 1/3 ид. ч. от
земеделската земя, възстановена на наследниците на съпругата му Г.
С. И. с решение № .../.......... г. на ПК – с. Г. М. (на основание
наследственото правоприемство И. С. И. е придобил 1/3 ид. ч. от
земеделските имоти, тъй като е наследявал заедно с децата си Р. И. И.
и З. И. Т. - чл. 9, ал. 1 ЗН). По делото не се установява наследодателят
да е бил носител на правото на собственост върху други имоти към
момента на смъртта си (както бе посочено по-горе, въззивният съд е
длъжен да зачете формираната с решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр.
д. № 578/2017 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин сила на пресъдено
нещо между страните в настоящото производство, отричаща И. И. да е
бил носител на право на собственост върху реституирани общо 12
имота, по отношение на които искът за делба е отхвърлен), да е имал
задължения, да е налице увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2
ЗН. С оглед установеното от фактическа страна предвид заключението
7
на съдебно-техническа експертиза на вещото лице С.Н. оценката на
така формираната маса към момента на откриване на наследството -
смъртта на наследодателя 07.09.2015 г. възлиза на 119 025.66 лева, от
които 91 300 лева е стойността на дарените 4/6 ид. ч. от спорния
апартамент, 26 767, 33 лева - стойността на притежаваните от
наследодателя на страните 4/6 ид. ч. от дворното място и построеното
в него, а 958. 33 лв. - реституираната земеделска земя (1/3 ид. ч. от
нея).
Към момента на смъртта на наследодателя И. С. И. негови
наследници по закон са били децата му – ищецът Р. И. И. и ответникът
З. И. Т. при права от по 1/2 за всеки един от тях (чл. 5, ал. 1 ЗН). Ето
защо при условията на чл. 28, ал. 2 ЗН и чл. 29, ал. 1 ЗН
разполагаемата част на наследодателя е била 1/3 от имуществото му,
съответно запазената част на децата му е 2/3 или по 1/6 за всяко едно
от тях.
С оглед формираната и оценена маса по чл. 31 ЗН като стойност
запазената част на наследниците му е общо 79 350.44 лв., запазената
част на ищеца - наследник, поискал намалението на извършеното
дарение – 39 675. 22 лева.
За да се определи дали наследодателят с извършеното от него
дарение на процесния апартамент е излязъл извън рамките на
разполагаемата част и е накърнил запазената част, съответно дали
ищецът има потестативното право по чл. 30 ЗН, се изчислява дали
наследникът с право на запазена част може да получи размера на
своята запазена част от чистия актив на наследственото имущество,
извън дарението, като се има предвид броя на наследниците и техните
права на наследяване - в случая двама наследници по закон с равни
права от 1/2, предвид обстоятелството, че са деца на наследодателя
(чл. 5, ал. 1 ЗН). Стойността на имуществото, оставащо в наследството
без дарението, възлиза на 27 725.66 лева, съответно от тази стойност
ищецът ще получи 13 862.83 лева. Съпоставена тази стойност със
стойността на запазената част на ищеца 39 675. 22 лева, налага извод
за накърняване на запазената им част с извършеното в полза на
ответника дарение и налага намаляването му със сумата от 25 812.39
лева - размера на превишението.
Неоснователно е направеното от ответника З.Т. искане за
задържане на имота на основание чл. 36, ал. 2 ЗН. Надарената е също
наследник с право на запазена част. Предвид последното
обстоятелство и при приложението на чл. 36, ал. 2 ЗН следва да се
приеме, че ответникът не може да задържи целия недвижим имот,
8
предмет на дарението. Това е така, тъй като стойността на имота в
размер на 91 300 лв. надвишава разполагаемата част и нейната
запазена част, взети заедно – 79 350.44 лева.
В случая съдът следва да постанови връщане на имота в
наследството и присъждане на разполагаемата част на надарения
(З.Т.). Съгласно нормата на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, когато предмет на
завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него,
за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане
удобно, в случай, че стойността на завещания или подарения имот,
пресметната съгласно чл. 31 ЗН, надвишава с повече от 1/4
разполагаемата част, имотът остава в наследството, а заветникът или
надареният получават стойността на разполагаемата част. Стойността
на разполагаемата част от наследството на И. С. И., починал на
07.09.2015 г., възлиза към настоящия момент на 49 383. 56 лева, а
стойността на дарения имот към момента на намалението е 108 746.67
лева, която сума надвишава повече от два пъти стойността на
разполагаемата част от наследството на И. С. И.. Правилото на чл. 36,
ал. 1, изр. I ЗН относно връщането на целия дарен имот в
наследството, когато от него не може да се отдели удобно част, за да
се допълни запазената част на наследника, се прилага служебно от
съда и не е необходимо да е направено изрично искане за това. В този
случай връщането на имота в наследството за разпределение между
наследниците по закон е свързано със заплащане стойността на
разполагаемата част по цени към моментна на намаляването (същата
възлиза на сумата от 49 383.56 лева, която сума ищецът следва да
заплати на ответника З.Т.).
При несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на районния в
обжалваното решение последното трябва да бъде отменено в
обсъжданата част и вместо него - постановено друго по същество за
уважаване на предявения конститутивен иск съобразно
гореизложеното.
Когато имотът се връща в наследството срещу заплащане на
стойността на разполагаемата част, същият става съсобствен и при
искане се допуска до делба между наследниците по закон при правата
им, следващи от наследяването (решение № 123 от 12 юли 2011 г. по
гр. д. № 569/2010 г., ВКС, I ГО). Възстановяването на запазената част
има действие и по отношение на третите лица, които са придобили
имота от съделителя, срещу когото е постановено намалението – в
случая И. Т. Г.. В разглежданата хипотеза е необходимо отчуждението
да бъде отменено по иск на наследника с право на запазена част
9
против третото лице при условията на чл. 37 ЗН. До провеждането на
този иск въпреки намалението делбата не може да се допусне. Ето
защо в тази част решението на районния съд като краен резултат е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК страните в
делбеното производство заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им, т. е. при приключване на делбеното производство.
Според практиката на ВКС (определение № 193 от 26.11.2020 г. по ч.
гр. д. № 2700/2020 г. на ВКС, II ГО) това правило е приложимо
относно разноските, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване на
свидетели, възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса на
оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на
делбата всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат. Когато обаче е налице спор
дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и
способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
присъединените искове в делбеното производство, а така също и при
обжалване на постановените от първоинстанционния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. В този смисъл
определението по чл. 248 ГПК подлежи на отмяна, а на въззивника
следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство, както следва – половината от размера на платения
адвокатски хонорар, а именно 1 320 лв. (т.к. в договора за правна
защита и съдействие не е посочена каква част от възнаграждението от
общо 2 640 лв. касае иска за делба и каква част иска по чл. 30 ЗН,
съдът приема, че възнаграждението и по двата иска е равно – 2 х 1320
лв.), сумата от 175 лв. – възнаграждение за вещото лице, изготвило
заключението по СТЕ от 25.10.2018 г., както и сумата от 81. 28 лв. –
възнаграждение за вещите лица, изготвили заключенията за
определяне размера на средния пазарен наем на дворното място,
допуснато до делба, според уважената част от този иск. Останалите
разноски – за вписване на исковата молба и за издаване на съдебни
удостоверения - следва да останат в тежест на ищеца, тъй като са
понесени по иска за делба, при който спор дали съществува
съсобственост и какви са правата на съделителите не е бил налице.
С оглед изхода на въззивното производство въззиваемата страна
следва да заплати на въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение по иска по чл. 30 ЗН в размер на 480 лв. (половината
от общо уговорените 960 лв.), сумата от 500 лв. – възнаграждение за
10
вещо лице, както и сумата от 65 лева – разноски за държавна такса.
При извод за неоснователност на въззивната жалба в частта относно
иска за делба на процесния апартамент въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна разноските за адвокатско
възнаграждение за защита по този иск в размер на 750 лева. На
третото лице помагач разноски не се присъждат на основание чл. 78,
ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10 от 15.01.2021 г., постановено по гр. д.
№ 578/2017 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, В ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30 ЗН по иска на Р. И. И. срещу
З. И. Т. дарението, извършено от наследодателя И. С. И., починал на
07.09.2015 г., на недвижим имот, а именно - апартамент № .., блок ..,
етаж.. в ж.к. „Б. ш.", гр. С., състоящ се от една стая, хол, кухня и други
сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от
77.80 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище, север ул. „П.", Т. и
К. Н.и, юг - двор, М. Д. Х., заедно със зимнично помещение при
съседи: коридор, А. К. С., запад - двор, север - помещение за смет,
заедно с 2.89 върху сто идеални части от общите части на сградата,
както и правото на строеж върху държавна земя, обективирано в
нотариален акт № ..., т. ..., д. № ......./.. г., в размер на 25 812.39 лева.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р. И. И. от наследството
на И. С. И., починал на 07.09.2015 г., в размер на 39 675. 22 лева.
ВРЪЩА недвижимия имот - апартамент № .., блок .., етаж.. в
ж.к. „Б. ш.", гр. С., състоящ се от една стая, хол, кухня и други
сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от
77.80 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище, север ул. „П.", Т. и
К. Н.и, юг - двор, М. Д. Х., заедно със зимнично помещение при
съседи: коридор, А. К. С., запад - двор, север - помещение за смет,
заедно с 2.89 върху сто идеални части от общите части на сградата,
както и правото на строеж върху държавна земя, в наследството на И.
С. И., починал на 07.09.2015 г., на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН.
ОСЪЖДА Р. И. И. да заплати на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1
ЗН на З. И. Т. сумата от 49 383. 56 лева, представляваща стойността
на разполагаемата част от наследството на И. С. И..
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 15.01.2021 г., постановено
по гр. д. № 578/2017 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, В ЧАСТТА,
в която искът за делба на описания по-горе апартамент № 28 е
отхвърлен.
ОБЕЗСИЛВА решение № 10 от 15.01.2021 г., постановено по гр.
д. № 578/2017 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, В ЧАСТТА
относно третото лице-помагач И. Т. Г., прекратявайки производството
по делото в тази част.
ОСЪЖДА З. И. Т. да заплати на Р. И. И. сумата от 1 045 лева –
разноски за въззивното производство според уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Р. И. И. да заплати на З. И. Т. сумата от 750 лева -
разноските за адвокатско възнаграждение в производството пред
окръжния съд.
ОТМЕНЯ определение от 30.09.2021 г., постановено по реда на
чл. 248 ГПК по гр. д. № 578/2017 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. И. Т. да заплати на Р. И. И. сумата от 1 576. 28
лева – разноски в производството пред районния съд.
В останалите части решението е влязло в сила като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12