№ 259
гр. Пловдив , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил А. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Административно наказателно
дело № 20205330205497 по описа за 2020 година
Пловдивски районен съд, XXV н.с., в публично съдебно заседание на петнадесети януари
две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 5497/2020г. по описа на ПРС, XXV
наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-106 от 20.07.2020г. на Заместник-
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което
на Община Хисаря, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул.
„Генерал Гурко“ № 14, представлявана от П. Й. Г. – **** на Общината, на основание чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 6000 /шест хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.190а,
ал.2 от ЗВ, задължаващ собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да
изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Жалбоподателят Община Хисаря, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. Евентуално, моли
да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание,
редовно призован, се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата и моли да бъдат
присъдени сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна – ДАМТН, редовно призована, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище, в което излага
1
доводи за потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е частично основателна.
На 14.11.2019г. на основание чл. 190, ал.4, т.2 от Закона за водите била извършена
проверка на язовир „Хисар 8/Миромир/“, находящ се в поземлен имот № 77270.0.929 в
землището на гр. Хисаря, Акт за публична общинска собственост № 5/07.03.2006г.,
собственост на община Хисаря, за което бил съставен констативен протокол № 07-01-
193/14.11.2019г. В следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и
съоръженията към нея както и преглед на документацията от експлоатацията било
установено, че въздушният откос бил обрасъл с храстовидна растителност, не можело да се
направи обход и оглед на язовирната стена, за да се установи техническото й състояние,
като с това не са били изпълнени от собственика на язовир „Хисар 8/Миромир/“,
задължителните предписания, дадени в констативен протокол № 07-01-115/04.07.2019г. на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: Да се
премахне храстовидната растителност по въздушния откос, със срок на изпълнение
31.10.2019г.
С това било прието, че Община Хисаря е извършила нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ,
задължаващ собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват
предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
С оглед на горното, свидетелят З. И. П. съставил АУАН с бланков № 07-002/28.01.2020г.
срещу Община Хисаря, за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Последният
АУАН бил съставен в присъствието и подписан от А. К. Щ. – пълномощник на Община
Хисаря. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения, като въз основа
на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на
изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен
материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските
показания на актосъставителя П., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй
като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът
приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен начин
състава на вмененото административно нарушение. В случая с констативен протокол № 07-
01-193/14.11.2019г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях“, е дадено преписание, а именно: Да се премахне храстовидната растителност по
въздушния откос на язовирната стена, със срок на изпълнение 31.10.2019г. Предписанието
се отнасяло до язовир „Хисар 8/Миромир/“, находящ се в поземлен имот № 77270.0.929 в
землището на гр. Хисаря, Акт за публична общинска собственост № 5/07.03.2006г.,
собственост на община Хисаря. В качеството й на собственик на язовирната стена и
съоръженията към нея, Община Хисаря е задължена да изпълнява предписанията на
2
контролните органи на ДАМТН. Доколкото в определения срок за изпълнение на
предписанието от 31.10.2019г. не е извършила действия да премахне храстовидната
растителност по въздушния откос на язовирната стена, Община Хисаря не е изпълнила
предписание по смисъла на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, обективирано в КП № 07-
01-193/14.11.2019г., с което е нарушила чл.190а, ал.2 от ЗВ. Така или иначе по делото няма
данни това предписание да е било обжалвано, поради което същото е влязло в сила и не
подлежи на оспорване в настоящето производство, тъй като настоящият съдебен състав не
може да извършва преценка по същество на същото, но всъщност фактът на неизпълнение
на даденото предписание не се и оспорва. Не се оспорва и фактът, че такова е било дадено, а
същевременно е видно, че цитираният по-горе протокол по ясен и недвусмислен начин е
вменил в отговорност на община Хисаря, като собственик на проверявания язовир
задължението по премахване на храстовидната растителност от въздушният откос.
Следователно общината е била наясно какво е трябвало да направи, като релевантно в
случая е единствено дали посоченото в констативния протокол предписание е било
изпълнено или не и доколкото по делото се установява по категоричен начин, че не е, следва
да се сподели изводът на наказващия орган, че адресатът на същото следва да бъде подведен
под административнонаказателна отговорност.
А що се отнася до наведените твърдения, че язовирната стена е била в изправно
техническо състояние, както и че въздушният откос е бил почистен и нямал слагания, то
последните също останаха недоказани и неподкрепени от събраните гласни и писмени
доказателства по делото. Не бяха представени и доказателства, оборващи установеното в
двата акта на администрацията.
Предвид това, че нарушението е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е
обективна, не се изследва въпросът за вина.
Относно възражението на жалбоподателя, че понеже случаят касаел „малка язовирна
стена“, подчинен на други правила и не следвало да отговаря за вменото нарушение, съдът
го намира за неоснователно, доколкото собствениците на язовири имат задължение да
спазват предписанията на контролните органи с цел поддържане на язовирните стени и
съоръженията към тях в техническа изправност, което задължение не е обусловено от
големината/вида на язовирната стена. В случая неизпълнението на самото предписание да се
премахне храстовидната растителност от въздушния откос на язовирната стена определено е
възпрепятствало обхода и оглед на язовирната стена, което път от своята страна е създало
затруднения за установяване на техническата изправност и безопасната екплоатация на
язовира. Последното бе потвърдено и в показанията на актосъставителя П., разпитан в
съдебно заседение в качеството на свидетел. По случая не бяха представени и
доказателства, оборващи установеното в двата акта на администрацията.
Съдът не споделя и наведеното възражение за неправилно приложение на
санкционната норма на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, доколкото видно от нейното съдържание
същата предвижда налагане на административно наказание за неизпълнение на предписание
по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2, която пък норма регламентира, че
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват
3
предписанията по ал. 1, т. 3 на чл.190 ЗВ и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ, а не както твърди
процесуалния представител на жалбоподателя, че предвижда само предписание по чл.138а,
ал.3 от ЗВ. Настоящият казус касае именно неизпълнение на задължително предписание по
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, за което правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по смисъсла на чл.28
от ЗАНН, тъй като установеното наушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушенията от този вид. В случая е отчетена и
значимостта на нормите, регулиращи обществените отношения - нарушените норми касаят
нарушение, осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване
безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за продължително време
би я е застрашило. Тези последици, могат да бъдат следвствие именно на неподдържани в
добро техническо и експлоатационно състояние язовирна стена и съоръженията към нея, с
което би се предизвикало аварии и злополуки с непредвидими последици.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на
нарушението, съдът констатира, че съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите, за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите е предвидено административно
наказание – имуществена санкция в размер от 1 000 лева до 20 000 лева. В случая
наказанието е определено значително над минималния размер, а именно – такъв от 6 000
лева. Същия размер на наказанието е незаконосъобразен като необоснован, доколкото в
наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-
високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито
предвид личността на дееца, не се твърди поредност на нарушението, определени
неблагоприятни (макар и несъставомерни) последици от деянието, разкриващи по-висока
степен на обществена опасност от типичната и др. подобни. Такива отегчаващи
обстоятелства не се установиха и в хода на съдебното следствие. Ето защо съдът счете, че
така определеното наказание следва да бъде коригирано към определения от закона
минимум от 1 000 лева, като намери същото, в този му размер за достатъчно за постигане
целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав, намира, че при
съставяне на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализираното на
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. На
слевдащо място, АУАН и НП са издадени от компетентни органи въз основа на
предоставените им правомощия и в законоустановените срокове по чл. 34 от ЗАНН,
предвид времето на извършване на нарушението и неговото установяване.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата
4
страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт, доколкото наказателното постановление не се отменя, а
само се изменя. Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № НЯСС-106 от 20.07.2020г. на Заместник-
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което
на Община Хисаря, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул.
„Генерал Гурко“ № 14, представлявана от П. Й. Г. – **** на Общината, на основание чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 6000 /шест хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.190а,
ал.2 от ЗВ, задължаващ собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да
изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция на 1000 /хиляда/ лева и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част.
ОСЪЖДА Община Хисаря, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Хисаря, ул. „Генерал Гурко“ № 14, представлявана от П. Й. Г. – **** на Общината ДА
ЗАПАЛТИ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ разноските
по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5