№ 90826
гр. София, 25.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Частно гражданско
дело № 20241110129956 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ........ с ЕИК: ..... срещу А. Г. П. с ЕГН: **********
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми: сумата от 628.32 лв. – такса „Бързо разглеждане“ за периода от
20.02.2023г. до 20.04.2024г.; сумата от 942.48 лв. – такса „Експресно обслужване“ и
сумата от 220.00 лв. – разходи за събиране на предсрочни вземания.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за
потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. С оглед
разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за
изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа
наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно –
дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения
договор, по който длъжникът има качеството потребител.
Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 7.3 и чл. 7.4 от Общите условия. Съгласно посочените
разпоредби посочените услуги представляват бързо и приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
предоставяне на пакет от допълнителните услуги „динамично плащане и бързо
разглеждане“ противоречи на добрите нрави и клаузите от договора в тази му част са
нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Описаните елементи от пакета допълнителни
услуги са договорени единствено като възможност за предоставяне, но не и като
задължение на кредитора. Принципите на справедливост и добросъвестност изискват
потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а
не за хипотетичното и евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице
нееквивалентност между престациите – срещу високия размер на възнаграждението,
равняващ се приблизително на размера на главницата по договора /главницата е
1300.00 лева, а възнаграждението за пакета от допълнителните услуги – в размер на
1795.20 лева, съобразно чл. 10 от процесния договор, а с включена и сумата от 220.00
лева се получава сумата от 2015.20 лева/, кредитополучателят не получава никакво
1
конкретно благо, преимущество или услуга. Тези услуги освен това дори не са
регламентирани в договора и общите условия, като само последните съдържат
бланкетни и неясни описания на двете услуги.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което
обосновава вероятна неравноправност на услугите „динамично плащане и бързо
разглеждане“, предполагаща заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването
на кредита.
Услугите „динамично плащане и бързо разглеждане“от своя страна не
гарантират каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде
упражнено, без да е обусловено от насрещната воля на кредитора. По естеството си те
не представляват гарантирано право на кредитополучателя, а единствено при
наличието на множество допълнителни условия и предпоставки, пред него може да се
разкрие възможност евентуално да ползва някаква несъществена преференция, която
освен това зависи от одобрението на кредитора. Това обуславя вероятната
неравноправност и на тази уговорена в договора услуга.
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за
които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив,
двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика
води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита
съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета,
уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ, представляват клаузи, имащи за
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузите от договора, касаещи
уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като
заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираното вземане
за възнаграждение за допълнителните услуги услугите „динамично плащане и бързо
разглеждане“ заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания
на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК че в едномесечен срок може да предяви иск за
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално на
уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 9382/12.04.2024г. по описа на РС – гр.
Пазарджик, подадено от ........ с ЕИК: ..... и адрес: ....., общ. Столична, обл. София
(столица) срещу А. Г. П. с ЕГН: **********, адрес: ........ В ЧАСТТА, в която е
поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми: сумата от 628.32 лв. – такса „Бързо разглеждане“ за периода от
20.02.2023г. до 20.04.2024г.; сумата от 942.48 лв. – такса „Експресно обслужване“ и
сумата от 220.00 лв. – разходи за събиране на предсрочни вземания, дължими по
сключен Договор за кредит Номер: ........
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3