№ 715
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110212598 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на търговско дружество „С.И.” ЕООД чрез управителя С.Б.
срещу Наказателно постановление № 390506-F399536/17.12.2018г. на Началник сектор
„Оперативни дейности” в ЦУ на НАП , с което на основание чл.185, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС
на Дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер
на 500 лева за нарушение на чл. 26, ал.1 от Наредба № Н – 18 /2006г. на Министерство на
финансите., вр. чл 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото
постановление, като се иска неговата отмяна. Твърди се, че е нарушен принципът на чл. 27
от ЗАНН, като наложената санкция е непропорционална на тежестта на извършенотo
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от управителя С.Б.,
която поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Релевира доводи, че е самотен родител на две деца и санкция в подобен размер ѝ е
непосилна.
Въззиваемата страна, ТД на НАП – София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Б. оспорва жалбата. Намира издаденото наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, и като такова моли да бъде потвърдено изцяло. Твърди, че непознаването
1
на закона не е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Дружеството – жалбоподател „С.И.” ЕООД , с ЕИК /ЕИК/ стопанисвало търговски обект
по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - павилион , находящ се в гр. /АДРЕС/. Във
връзка с дейността на стопанисвания търговски обект дружеството имало зачислено
работещо фискално устройство в обекта модел Deisy Expert SX-KL, с ИН на ФУ DY402643 и
ИН на ФП 36538215.
На 07.08.2018г. в 15:11 служители на ТД на НАП – София измежду които и св. К.И. – на
длъжност инспектор по приходите извършили проверка в търговския обект. При извършена
проверка била извършена контролна покупка, като било констатирано, че издадения
фискален бон не съдържа задължителните реквизити: наименование на стоката, код на
данъчната група, количество и стойност на вида на закупените стоки или услуги.
Посочените обстоятелства били отразени в протокол за проверка от 07.08.2018г.
Свидетелят К.И., на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП – София приел, че
налице нарушение на чл.26, ал. 1 от Наредба № Н 18/2006г на МФ вр. чл.118, ал. 4 от ЗДДС,
за което съставила против дружеството – въззивник в присъствието на упълномощен
процесуален представител АУАН № F 399536/11.08.2018г. Така съставеният АУАН бил
връчен на упълномощено лице на датата на съставянето му.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражение от управителя на
дружеството – жалбоподател.
Въз основа на посочения АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно постановление
№ 390506-F399536/17.12.2018г. на Началник сектор „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП ,
с което на основание чл.185, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС на Дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на
чл. 26, ал.1 от Наредба № Н – 18 /2006г. на Министерство на финансите., вр. чл 118, ал. 4
от ЗДДС.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото
производство гласни доказателства – показанията на св. К.И., както и писмени
доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Гласните и писмените доказателства
по делото са в синхрон помежду си и взаимно се подкрепят и допълват. По делото не е
налице противоречив доказателства материал, поради което Съдът няма да прави подробен
анализ на приобщените по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
2
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е установено на 07.08.2018г., като актът за установяване на административно
нарушение и последвалото наказателно постановление са съставени в предвидените в чл.34
ЗАНН срокове.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон:
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
указва какви задължителни реквизити следва да притежава фискалния бон, като в т. 7 на
цитираната разпоредба, макар такава цифрова квалификация да не е дадена нито в АУАН,
нито НП е описано, че фискалния бон следва да съдържа : „наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки
или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни
цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност;”
3
Съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС цитираната наредба се издава от МФ .
Отговорността на въззивника е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
185, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС, съгласно която „(2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1 „.
По делото по безспорен и категоричен начин е доказано, че в търговския обект стопанисван
от дружеството – въззивник е имало зачислено работещо фискално устройство, от което при
направената контролната покупка е издаден фискален бон. Не се спори, че в същия не е
посочено наименование на закупената стока, както и количество и стойност.
В конкретиката на случая Съдът намира, че АНО неправилно е приел, че разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН е неприложима, доколкото в своята съвкупност от факти конкретния случай
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, а наложената санкция се явява
непропорционална и явно несправедлива за тежестта на нарушението. Отчитайки
обстоятелството, че дружеството – въззивник няма други нарушения на данъчното
законодателство, не се касае за укриване на доходи и като цяло конкретния случай се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност, то предупреждение на нарушителя би
изиграло в достатъчна степен ролята на санкция, която да превъзпита нарушителя.
Налагането на санкция макар и в минимален размер се явява непропорционална и
несправедлива, поради което АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
по отношението на което дори не е изложил мотиви защо това не е сторено.
На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя, че при извършване
н друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 390506-F399536/17.12.2018г. на Началник
сектор „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП , с което на основание чл.185, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДДС на Дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 26, ал.1 от Наредба № Н – 18 /2006г. на
Министерство на финансите., вр. чл 118, ал. 4 от ЗДДС.
На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя, че при извършване
4
н друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София –
град на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14
дневен срок от получаване на съобщението до страните, че Решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5