РЕШЕНИЕ
№ 6921
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.А
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110169820 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от А. В. К., ЕГН
**********, срещу П. И. П., ЕГН **********, бивш съпруг на молителката, която се
поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил акт на
домашно насилие спрямо молителката на 18.12.2022 г., изразяващ се в следното: на
посочената дата около 15:30 часа в жилище, собственост на сина на молителката и
ответника и на самия ответник, находящо се в гр. .... ответникът е хванал молителката за
горната част на двете ръце, между лакътя и рамото, и я е раздрусал с цялата си сила;
словесна агресия се изразила в думите: „Ти ще умреш преди мен!“, отправени от ответника
към молителката с крещене. На инцидента са присъствали свидетели.
Ответникът оспорва молбата, като оспорва процесуалната легитимация на
молителката, твърди, че не е извършвал акт на домашно насилие по отношение на
молителката на 18.12.2022 г.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
1
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена
от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на
основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице.
Ответникът е бивш съпруг (което обстоятелство е отделено като безспорно между страните с
протоколно определение от 21.02.2023 г.), предвид което попада сред лицата, срещу които
може да се търси защита – чл. 3, т. 1, предл. 2 ЗЗДН. Описаният в молбата акт на 18.12.2022
г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице
твърдение за осъществено физическо и психическо насилие спрямо молителката. Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно актът на насилие от 18.12.2022 г. по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за
молителката. По делото с протоколно определение от 27.02.2023 г. между страните са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че същите са
бивши съпрузи, че на въпросната дата посочена в молбата от 18.12.2022 г., молителката,
сина и неговата приятелка са отишли в апартамента намиращ се в гр. София, кв. „....., бл. ...,
вх. .., ап. ..., който е съсобственост между ответника и сина, както и че между ответника и
молителката е възникнал конфликт по отношение разпореждането с този недвижим имот. В
случая на акта на домашно насилие не се спори, че са присъствали очевидци, предвид което
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е достатъчно доказателство, тъй като тя е такова
единствено когато по делото няма други събрани доказателства. При тези обстоятелства
молителят следва да проведе пълно и главно доказване на твърдения акт на насилие.
Що се отнася до първия описан акт на физическо насилие съдът намира, че в тази част
съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се потвърждава от показанията на св. П.
и св. К., които съдът кредитира като обективни и последователни, като прецени същите и им
дава вяра като кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на св. П. става ясно, че молителката е била хваната първо за ръката в
областта на китката, след това е била дръпната в областта на предмишницата и бутната.
Същата е била хваната за рамото и в изблика си на ярост ответникът е плюел по лицето ,
докато е говорел. От тези действия ръката на молителката е посиняла. Тези действия на
ответника се потвърждават и от показанията на св. К.. Тя заявява, че същият е хванал
молителката за ръката (сочейки пред мишницата), а на следващата сутрин последната е
показала на св. Кьойбашиева синината на ръката си.
Твърденията на молителката досежно този акт се подкрепят и от представеното по
делото Съдебномедицинско удостоверение № 47 от 21.12.2022 г., в което е отразено, че при
прегледа на молителката на 21.12.2022 г., същата по вътрешната повърхност на дясната
мишница, на границата горна/средна трета е имала две окръглени мораво зеленикави
2
кръвонасядания с диаметри по 2 см и 1 см, едно до друго, разположени по дългата ос на
крайника, а по вътрешната повърхност на лявата мишница в средната трета е имало едно
мораво зеленикаво кръвонасядане с диаметър 1 см. Според съдебния медик увреждането
може да се получи по време и начин, както съобщава прегледаната.
По отношение на словесната агресия, изразила се в думите: „Ти ще умреш преди
мен!“, отправени от ответника към молителката с крещене, съдържанието на декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се потвърждава от показанията на св. П., св. Л.и св. Г.. Св. П. дава
показания, че ответникът е отправил въпросната реплика към молителката по време на
разразилия се спор. От показанията на свидетелите Л. и Г., доведени от ответника, в частта
относно репликите между страните, която част съдът кредитира като кореспондираща с
останалия доказателствен материал по делото, е видно, че при размяна на словесни нападки
се е стигнало до това изявление от страна на ответника. В останалата част съдът не
кредитира показанията на тези двама свидетели предвид факта, че единият е приятел на
ответника, а с другия ответникът живее на семейни начала.
Предвид разгледаните поотделно и в съвкупност доказателства и с оглед декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира, че се установява по делото ответникът да е осъществил
спрямо молителката на процесната дата твърдения акт на домашно насилие, като е стиснал
силно ръцете в областта между лакътя и рамото, разтърсил я е с всичка сила и е
причинил кръвонасядания и болка (травматичното увреждане съдът намира за установено от
представеното по делото на л. 10 Съдебномедицинско удостоверение), както и че същият е
отправил към молителката репликата: „Ти ще умреш преди мен!“. Показанията на
разпитаните по делото свидетели, доведени от молителката, и тези, доведени от ответника в
частта, която съдът кредитира, не съдържат противоречия помежду си, и по никакъв начин
не опровергават твърденията в сезиращата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Ето
защо съдът намира молбата за доказана, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.
1 ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът
намира за подходящи спрямо ответника мерката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата. Посочената мярка
(ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето
бъдещо поведение. По отношение на тази мярка не е предвиден срок.
3
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът,
като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителя от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в
минимален размер, а именно в размер на 200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, но предвид
обстоятелството, че същата не претендира такива, не следва и да й бъдат присъждани. При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25, 00 лв. на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу П. И. П., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН П. И. П., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. В. К., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН П. И. П., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на П. И. П., ЕГН **********, глоба в размер
на 200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН П. И. П., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4