Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………….гр.София,
01.07.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В състав в закрито заседание, проведено на първи юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр. дело № 408 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,З.Б.В.И.Г.”АД - длъжник по изпълнително дело №
20187870400288
по описа на ЧСИ М.Д.с рег.№ 787 на КЧСИ, срещу постановление на съдебния
изпълнител от 12.11.2018г. в частта,
с която е отказано намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Жалбоподателят
твърди, че възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение от
съдебния изпълнител са прекомерни и завишени с оглед действителната фактическа
и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от процесуалния
представител на взискателя действия в изпълнителното производство се изразяват
единствено в изготвяне на молба за неговото образуване, поради което от
длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че от
пълномощника на взискателя не са извършени други действия с цел удовлетворяване
на паричното вземане, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата,
и в тази връзка оспорва дължимостта на сумата над 200 лв., представляваща част
от общо определената сума в размер на 1020 лв., за адвокатско възнаграждение.
Твърди, че единственият критерий, съобразен от съдебния изпълнител при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя, е
величината на материалния интерес, като е игнориран другия критерий за неговото
определяне, а именно обема и сложността на извършената дейност. С изложените
доводи жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на обжалваното
постановление и за намаляване размера на адвокатското възнаграждение,
определено на взискателя, до размера на сумата от 200 лв., съгласно чл. 10, т.1
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Насрещната
страна по жалбата – взискател в изпълнителния процес Г.П.И.,
чрез неговия баща и законен представителП.Д.И.- не депозира писмен отговор на
жалбата в законоустановения срок.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.Д.с
рег.№ 787 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Изпълнителното дело е
образувано по молба от 06.11.2018г.
на Г.П.И., чрез неговия баща и законен представителП.Д.И., представляван от
процесуален представител - адвокат П.К.- срещу длъжника ,,З.Б.В.И.Г.”АД въз основа на изпълнителен лист от
31.10.2018г., издаден от СРС, ГО, 167 състав по ч.гр.д.№ 41680/2015г. С този изпълнителен лист ,,З.Б.В.И.Г.”АД е осъдено да заплати на Г.П.И.,
чрез неговия баща и законен представителП.Д.И., следните суми: сумата от 17 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ексцес на
първоначално увреждане при ПТП на 17.07.2010г., ведно със законната лихва,
считано от 27.05.2015г. до окончателното плащане; сумата 1200 лева – обезщетение за
имуществени вреди, в резултат на ексцес на първоначално увреждане при ПТП на
17.07.2010г., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2015г. до окончателното
плащане; сумата 34 лева – държавна такса, съразмерно на уважената част от иска. Към
молбата по чл.426 ГПК е представено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 24.07.2017 г., от които е видно, че взискателят е договорил и
заплатил адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство
по изпълнителното дело в размер на 1020 лв.
На 06.11.2018г. на длъжника ,,З.Б.В.И.Г.”АД е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочен и размерът на дължимите разноски по изпълнителното производство, в това число сумата от 1020
лв. за адвокатско възнаграждение. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 06.11.2018г.
Със запорно съобщение изх.№ 02111/06.11.2018г. съдебният изпълнител
е наложил запор върху вземанията на длъжника по банкова сметка, *** ,,У.Б.”АД до размера на задълженията по
изпълнителното дело.
На 13.11.2018г. – в срока за доброволно
изпълнение, дължимите суми по
запора са преведени изцяло по сметка на съдебния изпълнител /л.20 от изпълнителното дело/.
С възражение вх.№ 01771/08.11.2018г. длъжникът ,,З.Б.В.И.Г.”АД е заявил искане за намаляване на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение като прекомерно, предвид правната и фактическа
сложност на делото, както и поради факта, че процесуалният представител на
взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнителното
производство.
С обжалваното постановление от 12.11.2018г. ЧСИ М.Д.е отказал да намали определените разноски по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение, приемайки, че адвокатското възнаграждение е изцяло съобразено с
разпоредбите на чл.10, т.1 и т.2 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При така установеното от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител–постановление от 12.11.2018г., с което е
оставено без уважение възражението вх.№ 01771/08.11.2018г. на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Това
постановление е връчено на
длъжника ,,З.Б.В.И.Г.”АД на 14.11.2018г., а частната жалба е подадена на
19.11.2018г.- в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК.
При проверка за законосъобразността на отказа на съдебния
изпълнител, съдът съобрази разпоредбата на чл.
78, ал.5 ГПК и намира следното:
Нормата на чл.
435, ал.2 ГПК изчерпателно и
лимитивно изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани
от длъжника. Глава
39 от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в ГПК
е в част първа "Общи правила". Тази част важи както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено в чл.
79, ал.1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част. Затова
съдът приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските в
изпълнителното производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия
принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени
вреди.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат
на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл.
78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба
не е предвидена такава възможност и по
отношение на съдебния изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се
касае за празнина в закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването
му. Разпоредбата на чл.
78, ал.5 от ГПК е също в част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно
съдебният изпълнител също има право по искане на насрещната страна – в случая
длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за
адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване.
Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен
в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си -
адвокат, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на
прекомерното възнаграждение, не би имал
механизъм да изисква съдебния изпълнител да се произнесе по това искане. Няма
основание да се допуска и възможност за
безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без
да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ
на съдебния изпълнител. С оглед изложените мотиви и
предвид систематичното място на разпоредбата на чл.
78, ал.5 ГПК в общите правила на ГПК, съдът приема, че тази обща разпоредба
намира приложение и в изпълнителния
процес.
Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените
процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките
на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия,
насочени към удовлетворяване на паричното вземане, като съдът съобразява
извършеното на 13.11.2018г. - в срока за доброволно изпълнение, погасяване на задължението
по изпълнителното дело в пълен размер. При тази хипотеза съдът приема, че
изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и
правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл.
10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, доколкото последните действия не са извършени и
няма да бъдат извършени от процесуалния представител на длъжника, предвид
пълното удовлетворяване на взискателя в срока за доброволно изпълнение. Във
връзка с последния извод, настоящият съдебен състав приема, че посоченият в
молбата за образуване на изпълнително дело способ за събиране на вземането -
запор върху банковата сметка на длъжника не може да бъде ценен като отделно и самостоятелно действие по събиране на
вземането, извън подаването на молбата, тъй като съгласно нормата на чл.
426, ал.2 от ГПК той представлява задължителен реквизит на самата молба.
С оглед изложените
съображения, съдът приема, че обжалваното постановление на ЧСИ М.Д.от 12.11.2018г.,
с което възражението на длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК
е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно, като
дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата от 200 лева.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на ,,З.Б.В.И.Г.”АД,
длъжник по изпълнително дело № 20187870400288 по описа на ЧСИ М.М., с рег.№ 787
при КЧСИ, постановление от 12.11.2018г. на съдебния изпълнител в частта , с която е оставено без
уважение възражение на длъжника с вх.№ 01771/08.11.2018г. за намаляване размера
на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за разликата над
сумата от 200,00лв.- до размера на сумата от 1 020,00лв., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя Г.П.И., действащ чрез своя баща и законен представителП.Д.И., по
изпълнително дело № 20187870400288 по описа на частен съдебен изпълнител
М.Д., с рег. № 787 при КЧСИ до размера
на сумата от 200,00 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.