Решение по дело №1555/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е във връзка с решение № 8835 от 16.07.2024 г. по адм. дело № 5031/2024 г. на ВАС, ІІІ о., и по жалба на М. С. А. от [населено място] срещу предписание изх. № КД-05-1539 от 01.08.2023 г. на директора на БДИБР, с което на основание чл.110, ал.1, б.“а“ и б.“б“, ал.2, чл.11 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, във вр. с чл.155, ал.1, т.22 ЗВ на жалбоподателя е предписано да изготви и представи в БДИБР проект за ликвидиране на водовземно съоръжение – сондажен кладенец (ВС-СК) за водовземане от подземни води, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], местност „Чонето“, община Родопи, област Пловдив.

Според жалбоподателя оспореното предписание е неправилно, защото не са налице предпоставките за неговото издаване, тъй като съгласно чл.140, ал.4, т.1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. разрешително не се изисква, когато се изграждат съоръжения, предназначени за водовземане за задоволяване на собствените потребности на гражданите, при условия, че съоръженията не са разположени в границите на санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран. Иска отмяна на оспореното предписание и разноските по делото.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, поради което моли тя да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице в 14-дневния срок от съобщаването, извършено с препоръчано писмо на 07.08.2023 г. (л.24 от адм. д. № 2158/2023), и срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

По сигнал от 20.07.2023 г. за изграждане на сондаж в [населено място] (л.14 от адм. д. № 2158/2023) от експерти в дирекция „Контрол“ в БДИБР е извършена проверка на обект в поземлен имот с [идентификатор] в [населено място], местност „Чонето“, и е констатирано извършването на сондажна дейност по изграждане на водовземно съоръжение – сондажен кладенец (ВС-СК) за водовземане от подземни води, с приблизителен диаметър 150 мм, посредством техника, монтирана на товарен автомобил марка „Татра“ с рег.№ [рег. номер]. Констатациите от проверката са обективирани в констативен протокол № ПВ2-173 от 20.07.2023 г.

Установява се, че жалбоподателят М. А. е уведомил административния орган на 11.02.2022 г. (уведомление вх.№ РР-11-37 – л.10 от адм. д. № 2158/2023) относно намерението си за изграждане на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности (тръбен кладенец). С писмо изх.№ РР-11-37(1) от 21.02.2022 г. на директора на БДИБР (л.12 от адм. д. № 2158/2023) жалбоподателят е уведомен, че водовземането от подземни води извън границите на населените места и селищните образувания подлежи на разрешителен режим съгласно чл.44, ал.1, вр. чл.50, ал.7, т.1 ЗВ.

По повод второ подадено от жалбоподателя заявление на 20.07.2023 г., към което е приложено разрешение за строеж № 461 от 11.07.2022 г. (л.18 от адм. д. № 2158/2023), административният орган е отговорил, че с това заявление не са представени документи, обосноваващи различно становище от изразеното в уведомлението от 11.02.2022 г. (л.20-21 от адм. д. № 2158/2023), защото съгласно справка в кадастралната карта посоченият в разрешението за строеж поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Родопи, област Пловдив, местност „Чонето“, е земеделска територия.

На 01.08.2023 г. е издадено оспореното предписание изх.№ КД-05-1539 – предмет на настоящото съдебно производство, с което на основание чл.110, ал.1, б.“а“ и б.“б“, ал.2, чл.11 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г., вр. чл.155, ал.1, т.22 ЗВ, е дадено предписание да се изготви и представи в БДИБР проект за ликвидиране на водовземното съоръжение, изготвен съгласно изискванията на чл.110, ал.3 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г.

Видно от приложеното в административната преписка удостоверение от 03.08.2023 г. (л.26 от адм. д. № 2158/2023) Община Родопи, [УПИ]-жилищно строителство, съответстващ на имот с ИД 111.247 по КККР на [населено място], местност „Чонето“ е урегулиран с ПУП – ПР, одобрен със заповед № 1291 от 08.12.2008 г. на кмета на община Родопи и съгласно решение № 4, т.IV.29 от 21.05.2021 г. на МЗХГ представлява земеделска земя с променено предназначение за неземеделски нужди, като на основание § 22 ДР ЗУТ регулацията на имота е приложена и ПИ с [идентификатор], местност „Чонето“ от КК на [населено място] се намира в границите на землището на населеното място. Съгласно одобрения със заповед № 1291 от 09.12.2008 г. ПУП – ПРЗ, решение № 4, т.IV.29 от 21.05.2021 г. на МЗХГ, писмо изх.№ 08-Р-42 от 13.08.2012 г. на МРРБ и писмо изх.№ СТ-696-05-463 от 25.11.2022 г. на ДНСК имотът следва да се счита за урбанизирана територия в землището на населеното място.

В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото е представен отговор от зам.-кмета на община Родопи (л. 50 от адм. д. № 2158/2023), повтарящ съдържанието на цитираното по-горе удостоверение от 03.08.2023 г., към който отговор е приложено отново писмо изх.№ 08-Р-42 от 13.08.2012 г. на МРРБ и писмо изх.№ СТ-696-05-463 от 25.11.2022 г. на ДНСК.

При първоначалното разглеждане на делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице посочва, че за процесния имот има влязъл в сила ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 1291 от 08.12.2008 г. на кмета на Община Родопи и решение № 6, т.194 от 22.05.2009 г., потвърдено с решение № 4, IV, т.29 от 21.05.2021 г. на МЗХГ за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди за изграждане на обект – жилищно строителство. Посочва още, че с този ПУП за [ПИ] е отреден [УПИ]-жил.стр., устройствена зона Жм, височина до 10 м, като УПИ се намира на около 280 м от регулационните граници на [населено място], а предназначението на територията е урбанизирана – за жилищно строителство, с височина до 10 м.. Съответно вещото лице прави извод, че имотът на жалбоподателя не е разположен в строителните граници на населеното място и не попада в регулационните граници на [населено място]. Вещото лице сочи също, че за процесния УПИ е издадено разрешение за строеж № 461 от 11.07.2022 г. на жилищна сграда с ЗП=РЗП – 99,83 кв.м, сондаж с помпена станция и резервоар за ПП нужди. Въз основа на решенията от 2009 г. и от 2021 г. на МЗХГ вещото лице е направило извод, че земеделската земя, каквато е представлявал процесният имот, е с променено предназначение за неземеделски нужди за изграждане на обект – жилищно строителство, съответно промяна има и в КККР на [населено място] относно поземлен имот с [идентификатор], с която промяна начинът на трайно ползване става ниско застрояване (до 10 м).

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за преценката относно законосъобразността на оспореното предписание, доколкото всички факти, коментирани в заключението, са установени в хода на производството по издаване на предписанието с писмени доказателства. Значение за настоящия спор има единствено отговорът на спорния въпрос, че процесният имот се намира на 280 м от регулационната граница на [населено място] и не е разположен в строителните граници на населеното място, нито попада в регулационните граници на [населено място].

При новото разглеждане на делото не са събирани нови доказателства.

При тези факти съдът намира, че оспореното предписание е законосъобразно.

Спорен въпрос между страните е, дали процесният имот е разположен в границите на населеното място или селищно образувание, защото само в този случай ще е приложимо изключението на чл.44, ал.1, т.1 ЗВ и няма да е необходимо издаване на разрешително за водовземане.

Съгласно чл.44 ал.1, т.1 ЗВ разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл.43, ал.2. Съгласно чл.43, ал.2 ЗВ (в редакцията към датата на издаване на оспореното предписание – ДВ, бр.35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) физическите лица – собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20 °С, с изключение на минералните води.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, за имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] има влязъл в сила ПУП, с който за имота е отреден [УПИ]-жил.стр., който се намира на около 280 м от регулационните граници на [населено място], т.е., извън регулационните граници на [населено място], но в урбанизирана територия съгласно влязъл в сила ПУП, който определя конкретното предназначение на имота. Съгласно § 5, т.6 ДР ЗУТ „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Следователно процесният имот не попада в границите на населеното място [населено място], защото безспорно е установено, че имотът се намира извън регулационните граници, включително извън строителните граници на [населено място], като е ирелевантен фактът, че се намира в землището на селото, доколкото съгласно цитираното легално определение за „територия на населено място“ съгласно § 5, т.6 ДР ЗУТ землището не се включва в това понятие. В този смисъл преценката на административния орган, че в конкретния случай за изграждането на водовземното съоръжение и изобщо за осъществяване на водовземането е задължително и необходимо да бъде издадено разрешително, е правилен и напълно законосъобразен, защото имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] се намира извън границите на населеното място и за него са неприложими изключенията на чл.44, ал.1, т.1 ЗВ и чл.137, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Неправилно и превратно е направеното в жалбата позоваването на чл.140, ал.4, т.1 от Наредба № 1 от 01.10.2007 г., тъй като изброените в чл.139, т.1-6 от наредбата начини на ползване на подземни водни обекти, за които не се изисква разрешително, не включва водовземането от подземни води. Още повече, че с оглед систематичното място на чл.139 и чл.140 следва да се приеме, че чл.137, ал.2, т.1 е разрешил въпроса за кои имоти се касае изключението да не се изисква разрешително – само тези, които се намират в границите на населените места.

Фактът, че имотът е урегулиран и за него има одобрен и влязъл в сила ПУП – ПРЗ, не означава, че територията, в която се намира имотът, е урбанизирана, защото според кадастрална карта на [населено място] това е земеделска територия. Съгласно чл.27, ал.1, т.1 ЗКИР една от основните кадастрални данни за поземления имот е трайното предназначение на територията. В този смисъл кадастралната карта има приоритетно и първостепенно значение за определяне вида на територията от издаденото от община Родопи удостоверение (л.26 от адм. д. № 2158/2023), което е без всякакво правно значение относно преценката за вида на територията, защото съгласно чл.25, ал.1 ЗКИР всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира, и след като в случая трайното предназначение на територията е земеделска, този факт не може да бъде променен единствено и само поради обстоятелството, че за конкретния поземлен имот е одобрен подробен устройствен план с цел бъдещо негово застрояване. Следователно, процесният имот не се намира в границите на населеното място и за осъществяване на водовземане е задължително и необходимо да бъде издадено разрешително, включително и когато водовземането се осъществява чрез тръбен кладенец.

Не се споделя разбирането на жалбоподателя относно тълкуването и прилагането на чл.44, ал.4 и 5 ЗВ, защото безплатното водовземане чрез кладенец, уредено в чл.44, ал.4 и 5 ЗВ, се отнася отново имотите, разположени в границите на населените места и селищните образувания, които имоти са едно от изключенията по чл.44, ал.1 ЗВ, за които не се изисква разрешително. Както вече се каза по-горе, имотът на жалбоподателя не е разложен в границите на населено място или селищно образувание, нито попада в другите изключения на чл.44, ал.1 ЗВ, които изключения са изброени изчерпателно, т.е., недопустимо е разширително тълкуване на нормата, и в които случаи единствено е възможно безвъзмездно или безплатно водовземане без разрешително. В този смисъл напълно ирелевантно е обстоятелството, че целта на неизграденото съоръжение е единствено задоволяване на собствени потребности. Именно защото имотът се намира извън границите на населеното място и защото не попада в изчерпателно изброените изключения на чл.44, ал.1 ЗВ, задоволяването на собствените потребности от вода е възможно единствено и само след издаване на съответното разрешително от директора на басейновата дирекция на съответния район.

Тъй като в случая предварително не е издадено разрешително за водовземане, жалбоподателят е нямал право да започва изграждането на водовземно съоръжение – тръбен кладенец. Доколкото режимът на водовземане от подземните води е разрешителен, всяко действие, свързано с подготовка за осъществяване на водовземане, каквото безспорно съставлява изграждането на кладенец, представлява нарушение на установения режим, изискващ именно чрез разрешителното (чл.56 ЗВ) да се определят целта на използването, водният обект и водното тяло – предмет на използването, параметрите на разрешеното използване и съоръженията за използване на водите, техническите параметри и оборудването на съоръженията. Съгласно § 1, т.7 ДР ЗВ „водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. А съгласно § 1, т.25 „ползване“ на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. Безспорно е, че започналото изграждане на кладенец представлява дейност, свързана с отнемане на води от подземни водни тела и че жалбоподателят цели именно ползване на подземни води. В този смисъл напълно законосъобразно и обосновано е разпоредено премахване на започналото изграждане на тръбния кладенец, чиито технически параметри следва да бъдат определени предварително именно с разрешителното за водовземане, както и да бъде определено мястото, където може да бъде изградено самото водовземно съоръжение, като за законосъобразността на оспореното предписание е без правно значение обстоятелството, че процесният кладенец не е напълно завършено и работещо съоръжение.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган и в установената форма на мотивирано решение, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски същото като основателно следва да бъде уважено и на основание чл.143, ал.4 и чл.226, ал.3 АПК да бъде осъден жалбоподателят да заплати на МООС юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (по 100 лева за настоящата инстанция и за производството пред ВАС). Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. А., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.5, ап.77, срещу предписание изх. № КД-05-1539 от 01.08.2023 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

ОСЪЖДА М. С. А., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.5, ап.77, да заплати на Министерството на околната среда и водите сумата в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.