О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………………………2017 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на осемнадесети октомври 2017г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 240/2017г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.92 от ГПК.
Производството е образувано съгласно Определение № 11780/05.10.2017г. на Петчленен състав на Върховният административен съд постановено по адм.д. 9581/2017г., с което е оставено в сила Определение № 6047/16.05.2017г. постановено от състав на Пето отделение на ВАС по адм.д. 4581/2017г., с което частната жалба на К.Б. и молбата му за отмяна на глоба са изпратени на Административен съд Варна за произнасяне по реда на чл.92 от ГПК.
Производството по адм.д. 4581/2017г. пред Върховния административен съд е образувано по подадени от К.П.Б. частна жалба с.д. 5632/10.04.2017г. и от „Обединено гражданско сдружение - Варна“ чрез адв. И.К.И. молба за отмяна и частна жалба от 10.04.2017г. срещу определение № 702 от 21.03.2017г. по адм.д. 240/2017г. в частта на наложената на К. П.Б. глоба.
Предмет на разглеждане в настоящото производство съгласно Определение № 11780/05.10.2017г. на Петчленен състав на Върховният административен съд постановено по адм.д. 9581/2017г. и Определение № 6047/16.05.2017г. постановено от състав на Пето отделение на ВАС по адм.д. 4581/2017г. е частната жалба на К.П.Б. с.д. 5632/10.04.2017г. срещу определение № 702 от 21.03.2017г. по адм.д. 240/2017г. в частта на наложената на К.П.Б. глоба.
В частната жалба К.П.Б. релевира следните оплаквания: 1. Счита, че оспореното определение отменя друго определение /с номер 371/13.02.2017г./, което било недопустимо, тъй като не можело за едно и също деяние да бъдат налагани две санкции.; 2. Недопустимо било налагането на глоба преди процедурата по чл.92, ал.1 от ГПК да се е осъществила, т.е. съда не бил предоставил възможност за молба за отмяна съгласно цитираната процедура.; 3. Глобата била наложена на лице, което не е конституирано като страна по делото, в случая явяващо се представляващ на жалбоподателя „ОГС - Варна“, конституиран с определение № 371/13.02.2017г.; 4. С определение № 371/13.02.2017г. решаващият съдебен състав оставил искането за отвод без уважение, което говорело за липса на безпристрастност и справедливост, като в потвърждение на това твърдение се явявало оспореното определение за повторно налагане на глоба.; 5. Позоваването на чл.89, т. 3 – предложение 1 от ГПК било несъставомерно поради обстоятелството, че не било проведено о.с.з. по време на което да било извършено деянието, налагащо наказание с глоба, а ставало дума за текст съдържащ се в частната жалба до съдебния състав, с която се бил опитал да даде разяснение относно използваните изрази.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази релевираните от К.П.Б. доводи, разпоредбата на чл.92, ал.2 от ГПК, съгласно която съдът разглежда молбата за отмяна на глобата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане и фактите обусловили налагането на глобата и намира, че релевираните доводи от молителя могат да бъдат квалифицирани в две групи – 1. твърдени процесуални нарушения на съдията при отказа му да си направи отвод и 2. нарушения на процесуалните правила при налагане на глобата.
На първата група доводи съдът е отговорил с определението, в което е отказал да си направи отвод. Тук следва да бъде посочено, че искането на отвод на съда е процесуално право на страната участник в съдебното производство, което не е скрепено със задължение на съда да изпълни искането на страната.
По втората група доводи съдът съобрази следното обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3 от ГПК е поведение, с което се проявява подчертано неуважение към съда, като държавна институция, конкретен съдия или съдилище. На К.П.Б. са наложени две глоби с две определения № 371/13.02.2017г. и № 702 от 21.03.2017г. за две различни деяния първото от които представлява изразяване в писмен вид на обида спрямо съдията – докладчик по делото представляваща квалификация, че е „некомпетентен и функционално неграмотен“, а второто – изразяване в писмен вид, че съдията - докладчик е некомпетентен и функционално неграмотен, което не било обида, а диагноза.
Глобата наложена с определение № 371/13.02.2017г. е влязла в сила. Видно от диспозитивната част на определение № 371/13.02.2017г. на наказаното лице е дадена възможност да поиска отмяната на глобата, което то не е сторило в установения от закона и посочен в определението срок.
Глобата наложена с определение № 702 от 21.03.2017г. не е отменила глобата наложена с предходното определение и размерът й е по-висок, защото К.П.Б. не е променил отношението си към съда и е продължил да използва обиди. В случая наказаното лице не е изразявало обиди само към съдията – докладчик по делото, а към съда като институция. Процесуалните права на страната следва да се реализират по начин и в езикова форма, които да изключват проява чрез действия или изрази на обидно и неуважително отношение не само конкретно към съдията по делото, представляващ съдебната институция, но въобще към съда като правораздавателен орган.
Освен това от поведението на г-н Б. се установява и желание за вмешателство в работата на съдебната институция – ако определеният на случаен принцип докладчик по делото не се харесва на г-н Б., то му се иска отвод, а ако съдията не си направи отвод, тогава е подложен на обидно отношение. Има законен път за защита срещу твърдяната предубеденост на съдията – докладчик и той е в института на инстанционния контрол.
По арг. от чл.89, т.3 от ГПК съдът налага глоба за обида на съда. В разпоредбата не е поставено изискване лицето, на което е наложена глобата да е участник в процеса /може да е представляващ сдружение или друго лице, което има касателство към делото/ или обидата да е нанесена в публично съдебно заседание. За да е съставомерно по тази разпоредба деянието следва да е осъществено, а в случая осъществяването на деянието е безспорно – то се установява от съдържанието на молбите и частните жалби на К.П.Б. и дори от частната жалба поставила началото на настоящия процес.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за отмяна на наложената глоба или за изменението й, доколкото за второто не са изложени доводи и не са представени доказателства, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К.П.Б. с.д. 5632/10.04.2017г. срещу определение № 702 от 21.03.2017г. по адм.д. 240/2017г. в частта на наложената на К.П.Б. глоба.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл.92, ал.3 от ГПК.
Съдия: