Р Е Ш Е Н И Е
№ … …
град
Кърджали, 07.08.2020 год.
Административен
съд – Кърджали, ……………………...… в открито ……………….…...….
съдебно заседание на двадесет и шести юни ………………...............………………...……….……
през 2020/две хиляди и двадесета/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………….... Мелиха Халил …………...................……..…..…
с участието на Димитрина Делчева - прокурор от Окръжна
прокуратура - Кърджали,
разгледа докладваното от ………………….….… съдията Виктор
Атанасов ………….…….....…
административно дело …….. №153
……..... по описа за .....................
2020 год. …….....
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба, подадена от П.Т.З.,
с посочен адрес ***, чрез редовно упълномощен процесуален представител –
адвокат Б.Б. от АК-***, с посочен адрес – ***, против
Община Момчилград, ***, като с така подадената искова
се претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на
2.00/два/ лева. Сумата се претендира като обезщетение
за претърпяна от ищеца имуществена вреда – заплатена цена за ползване на
библиотеката, определена съгласно тогава действащата разпоредба на чл.39, ал.1,
т.2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Момчилград, приета с Решение №17/13.02.2008
год. на Общински съвет - Момчилград.
Ищецът
твърди, че подал жалба до Административен съд –
Кърджали и с Решение №111 от 24.07.2017 год.,
постановено по адм.дело №112/2017 год. на АдмС - Кърджали/в сила от 11.08.2017
год./, била отменена, като незаконосъобразна,
оспорената разпоредба на чл.39, ал.1, т.2 от НОАМТЦУТ на община Момчилград,
поради което намира, че ответникът му дължи обезвредата от 2.00/два/ лева -
имуществена вреда, представляваща пряка и непосредствена щета, причинена му по
време на действието на порочната разпоредба на чл.39, ал.1, т.2 от НОАМТЦУТ на
Община Момчилград, отменена с Решение №111/24.07.2017 год., постановено по
адм.дело №112/2017 год. на АдмС - Кърджали/в сила от
11.08.2017 год./, въз основа на която заплатил на ответника общо сумата в
размер на 4.00/четири/ лева, с Квитанция №*** от *** год., от които 2.00 лева
членски внос. Поради това, с исковата молба ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди Община Момчилград, ***, да му заплати цената на иска, в размер
на 2.00/два/ лева, представляваща имуществена вреда, както и да му присъди
сторените от него деловодни разноски – заплатена държавна такса по сметка на
АдмС – Кърджали, в размер на 10.00/десет/ лева и заплатеното в брой адвокатско възнаграждение,
в размер на 400.00/четиристотин/ лева.
Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът
П.Т.З. от *** се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален представител
- адв.Б.Б. от АК-***, който заявява, че поддържа изцяло исковата молба по изложените в нея съображения. Сочи, че с Решение №111 от 24.07.2017 год., постановено по адм.дело №112/2017 год. по описа на
Административен съд – Кърджали, била отменена разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Момчилград и че
община – Момчилград е имала задължението по чл.195, ал.2 от АПК,
в законовия тримесечен срок да уреди правните последици по обезщетяване на
вредите от отменената разпоредба, но това не било
сторено и ответникът до настоящия момент не бил
обезщетил ищеца за претърпените вреди от приложението
на отменената като незаконосъобразна разпоредба. Заявява,
че това
била причината да се обърнат
отново към съда - за да бъде коригирано това
незаконосъобразно поведение на ответната община и същата да
предприеме необходимите действия, да
обезщети ищеца за претърпените вреди от приложението
на отменената като незаконосъобразна разпоредба. Моли, предвид
изложеното в исковата молба и изложеното в съдебно заседание, както и
предвид доказателствата по делото, съда да
постанови решение, с което да осъди ответната община, да заплати цената на
иска, в размер на 2.00 лева, като обезщетение за понесена имуществена вреда от ищеца,
както и да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото.
Ответникът по иска, редовно призован – община Момчилград,
се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител - адв.Д.Х. от АК-***, който оспорва предявената искова молба и намира същата за недопустима и за неоснователна.
Счита, че исковата молба е недопустима, поради липса на правен интерес на ищеца
по делото, тъй като същият не бил допуснат до
участие в това административно производство, по което била
отменена разпоредбата на чл.39 от процесната Наредба, поради липса на правен
интерес, което от своя страна водело до
липсата на правен интерес за завеждане на настоящото дело и още
повече, следвало да се има предвид, че същият
претендирал, че доброволно не му е била
възстановена процесната сума, в размер на
2.00 лева, но в
тази насока липсвали представени доказателства по делото,
същите да не са били доброволно възстановени, за отправена покана и за отказ за
възстановяване на тази сума. По основателността на иска, разгледан по същество,
счита, че същият е неоснователен, като намира, че
от
представените доказателства по делото не ставало
ясно по категоричен начин, че същият е заплатил тази такса, в размер на 4.00 лева
по приложена квитанция, на библиотека
„Нов живот” – ***, тъй като в квитанцията липсвали
идентифициращи данни на въпросното читалище, от което може да се направи извод,
че именно там е постъпила тази сума. Сочи, от
друга страна, че видно от бележка, копирана на същата
страница, имало запис на платена такса, в която
липсвал цитираният номер на квитанцията, а така също,
на положения печат на същата тази страница
липсвал инвентарен номер, както и липсвали
задължителните реквизити, от които може да се направи обоснован извод, че е
постъпила сума, в размер на 4.00 лева, по сметка или в бюджета на въпросното
читалище, поради което счита, че предявеният иск е недоказан и неоснователен. Счита, не
на последно място, че следва да се има предвид ноторно
известният факт, че лицето е жалбодател в доста областни градове в страната и
целта му не е да защитава личния си интерес, във връзка със засегнати негови
права и законни интереси, а по-скоро счита, че целта му е спекулативна и е в
нарушение на целта на закона. Поради това,
моли да бъде постановено
определение, с което да бъде оставена
без разглеждане исковата молба, като недопустима, а по същество, моли
да бъде постановено
решение, с което да бъде оставена
без уважение подадената искова молба, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.78 от ГПК, като счита, че следва да бъде
присъдено минималното адвокатско възнаграждение при уважаване на иска,
предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали сочи, че от
доказателствата по делото се установява, че ищецът е заплатил с квитанция
от 26.04.2017 год.,сумата от
4.00 лева,
от които 2.00 лева,
по неговите твърдения, представляват такса за ползване на библиотекаи че тази
такса е била дължима на основание разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Момчилград, а качеството, в
което са преведени тези средства е очевидно -
като читател. Счита, също така, че се
установява, че с решение на Административен съд –
Кърджали, посоченият текст от общинската Наредба е бил отменен,
като незаконосъобразен, поради което,
при тези факти счита, че предявеният иск е основателен. Намира, че е осъществен съставът на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
а същата разпоредба включва като
предмет на репариране и претърпените щети, в резултат на отменени като
незаконосъобразни или нищожни подзаконови нормативни актове. С
оглед на тези съображения счита, че исковата молба следва да бъде уважена.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените и приети по делото доказателства се
установява, че
ищецът П.Т.З. от ***
е ползвал услугите на
Читалищна библиотека „Нов живот” - ***,
за което, на 26.04.2017
год., с квитанция №***/***
год./л.6/, е заплатил сума, в размер общо на 4.00 лева, като от доказателствата по делото, а и от
тези, приети по административно дело №112/2017 год. по описа на АдмС - Кърджали,
приложено като доказателство към настоящото, става ясно, че част от тази сума,
в раззер на 2.00 лева, е запратена за издаване на читателска карта на ищеца З.,
а другата част, в размер също на 2.00 лева, е заплатена от него като такса за
ползване на библиотеката в Читалище „Нов живот” – ***. Размерът на тази такса
е бил определен съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл.39, ал.1, т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Момчилград,
приета с Решение №23 от 17.12.2003 год. на Общински съвет – Момчилград. Следва да се посочи, че тази разпоредба е регламентирала,
че „За ползване на библиотеката в
читалище „Нов живот” се заплащат следните такси: т.2. За всички останали
категории читатели – 2.00 лева.”.
От приобщените по делото
доказателства се установява, че с Решение №111 от 24.07.2017
год., постановено от Административен съд
– Кърджали по административно дело №112/2017
год., е била отменена,
като незаконосъобразна, разпоредбата на на чл.39,
ал.1, т.2 от Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Момчилград, приета с Решение №23
от 17.12.2003 год. на Общински съвет – Момчилград. Решението
не е било обжалвано от страните и е влязло в
законна сила на 12.08.2017 година.
По
делото не се твърди, нито се представят някакви доказателства
за служебно уреждане на правните последици от отменената
разпоредба на общинската наредба, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.195, ал.2 от АПК, която регламентира, че правните последици, възникнали
от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение.
При така събраните доказателства и при
така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима поради
твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменена по съдебен
ред, като незаконосъобразна,
разпоредба от Наредба, приета от Общински
съвет – Момчилград. Обстоятелството, че
отмяната на незаконосъобразната
разпоредба от подзаконовия нормативен акт е занапред (чл.195, ал.1 от АПК),
не означава, че последиците от действието му до този момент се заличават
автоматично, както и че се презумира законосъобразността му през този период. В
случай, че административният орган не уреди правните последици от действието на
акта в посочения в ал.2 на чл.195 от АПК тримесечен срок, това не означава, че причинените
вреди от действието на акта до неговата отмяна не подлежат на обезщетение по
аргумент на чл.7 от Конституцията на РБългария. В тази връзка,
предвиденият с чл.8, ал.3 от ЗОДОВ специален начин на обезщетение, препятства
прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото правните последици по чл.195,
ал.2 от ЗОДОВ са били уредени от органа, но не препятства търсене на вреди по
реда на ЗОДОВ, причинени от действието на отменения подзаконов нормативен акт,
в случай, че не са уредени от органа по специалния ред на чл.195, ал.2 от ЗОДОВ, както в настоящия случай. Тази норма, по разбиране на
настоящия състав, не изисква от страна на засегнатото от действието на
отменената като незаконосъобразна разпоредба да се подава някакаво нарочно
заявление, искане или молба, като задължението за уреждане на правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, следва силата на нормата на чл.195, ал.2 от АПК,
която повелява това да става служебно от компетентния орган в срок не
по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Предвид това са несъстоятелни доводите на процесуалния представител на
ответника, развити в тази насока в хода по същество на делото.
В случая, предявеният
иск за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразен подзаконов
нормативен акт, в размер на 2.00
лева,
е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр с чл.203 и следв.
от Административно-процесуалния
кодекс. Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за да
бъде допустим искът по чл.203 от АПК, вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е
необходимо същия да е предявен след отмяната на вредоносния административен акт
по съответния ред. В процесния случай, ищецът претендира вреди, които са
последица от разпоредба от издаден подзаконов нормативен акт от общински съвет,
чиято незаконосъобразност е установена с влязло в сила съдебно решение,
постановено по административно дело №112/2017 год. по
описа на Административен съд – Кърджали и тази разпоредба е отменена.
На следващо място, искът е предявен против
надлежен ответник и това е така, тъй като съгласно нормата на чл.205 от АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Безспорно е, че общинските
съвети не са самостоятелни юридически лица и поради това, не
са пасивно легитимирани да отговарят
по предявени срещу тях искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, от което следва, че пасивно
легитимирана в настоящото производство е община Момчилград, която, съгласно нормата на чл.14 от , е юридическо лице със самостоятелен
бюджет.
По тези съображения съдът
намира, че искът е допустим за разглеждане в производството
пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК (чл.203 и
следв.), като предявен пред съда по мястото на
увреждане, като съдът следва да се
произнесе, дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически
състав, за ангажиране
отговорността на община Момчилград, за имуществени вреди,
причинени на ищеца П.Т.З. от ***. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи
в процеса, при условията на пълно и главно доказване въведените с исковата
молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.
За
уважаването на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да е налице
незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или
бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или
общината, както и незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен
акт; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка
административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда
от такъв административен акт или ПНА, действие или бездействие; да е налице
пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен
административен акт или отменения ПНА, действие или бездействие и настъпилата
вреда.
В случая не е спорно, че с Решение №111 от 24.07.2017 год., постановено от
Административен съд – Кърджали по административдно
дело №112/2017 год., е била отменена, като незаконосъобразна, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Момчилград,
приета от Общински съвет – Момчилград, поради
което се явява доказана първата от посочените по-горе предпоставки -
отменена като незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице и
втората от горецитираните предпоставки, а именно - настъпилите за ищеца вреди да са в
причинно-следствена връзка с действието на отменената като незаконосъобразна
разпоредба от ПНА. В тази връзка, съдът намвира за
безспорно по делото, че ищецът П.Т.З.
от *** е ползвал услугите на
Читалищна библиотека „Нов живот” ***, за което,
на 26.04.2017
год. е заплатил
такса,
в размер на 2.00
лева, съгласно приложената по делото и приета като
доказателство Квитанция
№*** от *** година. Размерът на таксата е бил определен
съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл.39,
ал.1, т.2 от Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Момчилград, отменена с цитираното,
влязло в сила, съдебно решение и
която норма е въвеждала изискването за заплащане на сумата в размер на 2.00 лева,
за ползвоане на библиотеката в читалище „Нов живот” ***.
В този смисъл, заплатената от ищеца З. такса за ползване на библиотеката, определена по размер и основание,
съгласно действащата към 26.04.2017
год. разпоредба на
чл.39, ал.1, т.2
от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Момчилград,
отменена от съда като незаконосъобразна, представлява пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
По
изложените съображения съдът намира за установено по делото, че е налице пряка причинно-следствена връзка между заплатената сума, като такса за ползване
на
библиотеката в читалище „Нов живот” ***, от страна на ищеца З. и отменената като
незаконосъобразна разпоредба на чл.39, ал.1, т.2 от Наредба за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Момчилград. Предвид представените и
приети по делото: Читателска карта,
издадена на ищеца П.З. от *** и Квитанция №*** от *** год./и двете на л.6/, то съдът намира за доказано
и твърдението, че посочената сума е изплатена от П.Т.З., в брой, на посочената дата.
В
конкретния случай не са налице основанията за приложението на чл.5
от ЗОДОВ, която в ал.1 предвижда отпадане на отговорността на държавата, респ. общината, за вреди, ако увреждането е причинено по
изключителна вина на пострадалия, и която в ал.2 регламентира намаляване на
обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това.
Предвид горното, съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена на
иска в размер на 2.00 лева, се явява основателен и
доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да
бъде осъдена община Момчилград да заплати на П.Т.З. сумата в размер на 2.00 лева, представляващи
обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатена от ищеца на
26.04.2017 год. такса за ползване на библиотеката в читалище „Нов живот” ***, при действието на нормата на чл.39, ал.1, т.2 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Момчилград, отменена като
незаконосъобразна с Решение №111 от 24.07.2017 год., постановено па административно дело №112/2017 год. по описа на Административен съд – Кърджали,
влязло в законна сила на 12.08.2017 година. В исковата молба не е въведено искане за заплащане на законни лихви
върху главницата, поради което и съдът не следва да присъжда такива.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ищеца, изразена в
исковата молба и в хода по същество, за присъждане в негова полза и на
деловодни разноски, сторени в настоящото производство. Съдът в настоящия състав намира, че в полза на ищеца П.З., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер общо на 110.00/сто и десет/ лева, от които 10.00/десет/ лева, представляващи внесена държавна такса
по сметка на Административен съд – Кърджали с разписка №*** от *** год. на „Easy Pay”/л.3/, както и сумата в размер на 100.00/сто/ лева, произтичащи от заплатено
в брой адвокатско
възнаграждение. В конкретния случай, според приложения по делото договор за
правна защита и съдействие, без номер, от
05.05.2020
год./л.4/,
заплатеното от ищеца възнаграждение, „в брой, веднага”, за
ангажирания адвокат в настоящето производство – адв.Б.Б.
от АК-***, е
в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Съгласно действащата към датата на
приключване на устните състезания по делото – 26.06.2020
год., норма на чл.8, ал.1,
във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес до 1000 лева, каквото е и настоящото
административно дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 100.00
лева. Предвид това и предвид
надлежно въведеното по делото от страна на пълномощника на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78, ал.5
от ГПК, във вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата и във
вр. с чл.8, ал.1,
във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. и след като съобрази ниската
фактическата и правна сложност на делото – цена на иска,
в размер на 2.00 лева,
незначителния обем на доказателствения материал, приключването на
производството в едно заседание, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, произтичащи от заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, в минималния размер от 100.00/сто/ лева.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка
с чл.1, ал.1, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА община Момчилград, с адрес: ***, с
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.З., с
адрес: ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 2.00/два/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди (заплатена такса за достъп до обществена
информация), причинени му от отменената, с влязлото в сила на 12.08.2017 год. Решение №111 от 24.07.2017 год., постановено по административно дело №112/2017 год. на Административен съд – Кърджали, разпоредба на чл.39, ал.1, т.2 от Наредбата
за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на община Момчилград, приета с Решение №03 от 20.02.2003
год. на Общински съвет – Черноочене.
ОСЪЖДА община Момчилград, с адрес: ***, с
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.З.,
с адрес: ***, с ЕГН **********, деловодни
разноски в размер на 110/сто и десет/ лева.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във
вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез
Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в
14/четиринадесет/ - дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :