Решение по дело №437/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 28
Дата: 10 февруари 2023 г.
Съдия: Теодора Енчева Димитрова
Дело: 20223600500437
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Шумен, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Д.
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело №
20223600500437 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Л. М. К., действащ чрез пълномощника
адв. К. Д. от ШАК срещу решение № 577/12.07.2022 г. по гр.д. № 500/2022 г. по описа на
ШРС.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което
моли съдът да го отмени изцяло, евентуално – да намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер и му присъди извършените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата М. Д. П., действаща чрез
пълномощника адв. Св. Е. от ШАК е депозирала отговор, в който оспорва въззивната жалба
и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 500/2022
г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу жалбоподателя,
имаща за предмет иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 14 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на причинена й от него средна телесна
повреда – луксация на лявата раменна става, което е довело да трайно затруднение в
1
движението на левия горен крайник на същата за срок по-голям от един месец,
представляващо престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, ведно с дължимата законна
лихва от датата на непозволено увреждане до окончателното изплащане на сумата и сумата
от 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди: контузия на носа – разкъсно контузна
рана на гърба на носа, фрактура на носните кости, кръвонасядания на клепачите на двете
очи и на двете подочия тип „ травматични очила „, ведно с дължимата законна лихва от
датата на увредата – 17.04.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
В срока за отговор, ответникът е оспорил исковата претенция за сумата от 14 000
лева като частично неоснователна по размер, а претенцията за сумата от 6 000 лева - като
изцяло неоснователна.
Преди първото по делото съдебно заседание ищцата е депозирала молба, в която е
заявила, че увеличава размера на претенцията си от 20 000 лева на 24 900 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинената й от
ответника средна телесна повреда – луксация на лявата раменна става, което е довело до
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от 1 месец,
представляващо престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и в резултат на
причинените й от същия контузия на носа – разкъсноконтузна рана на гърба на носа,
фрактура на носните кости, кръвонасядания на клепачите на двете очи и на двете подочия
тип „ травматични очила „, и настъпилото впоследствие стеснение на десния носен канал и
затруднено дишане в дясно, поради девиация на септума към същата страна след травмата и
въпреки направената репозиция, ведно с дължимата законна лихва от датата на
непозволеното увреждане – 17.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
С протоколно определение от 28.06.2022 г. е допуснато изменение на иска, като
същият да се счита предявен в размер на 24 900 лева.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.45, вр.
чл.52 от ЗЗД, като с решението си е осъдил Л. М. К., ЕГН ********** да заплати на М. Д.
П., ЕГН ********** сумата в размер на 24 900 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на нанесени на 17.04.2021 г. травматични
увреждания, ведно със законната лихва върху главницата от 17.04.2021 г. до окончателното
плащане. Със същото решение е осъдил Л. М. К. да заплати на адв. С. Е. от АК – Шумен
сумата от 1 277 лева – адвокатско възнаграждение за защита на ищцата по делото, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., както и да заплати сумата от 996 лева – държавна такса по
делото, по сметка на ШРС.
Решението се обжалва изцяло от ответника.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Със съдебно споразумение, одобрено с протоколно определение №1/05.01.2022 г. по
2
НОХД № 2304/2021 г. по описа на ШРС е прието за безспорно установено, че ответникът Л.
М. К. на 17.04.2021 г. в гр. Шумен причинил средна телесна повреда на ищцата М. Д. П.,
изразяваща се във фрактура – луксация на лявата раменна става, което е довело до трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от един месец, средно 3-
4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес – престъпление по чл.129,
ал.2, вр. чл.129, ал.1 от НК, като деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, за което
деяние, на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК му е наложено
наказание „ пробация „.
От видеозаписа, съдържащ се в приобщения към делото CD, показанията на
свидетелката М. П. М.а / дъщеря на ищцата и пряк очевидец на инцидента /, както и от
приложената медицинска документация се изяснява, че на 17.04.2021 г. около 13.00 часа
ищцата и дъщеря й – свидетелката М. П. М.а посетили заедно магазин Кауфланд - Тракия в
гр. Шумен. Когато стигнали до рафтовете с млечни продукти, се спрели до витрината с
намалени цени и ищцата започнала да избира продукти от рафта, а дъщеря й отишла до друг
щанд. В този момент до ищцата застанал ответникът, който също възнамерявал да закупи от
намалените стоки. Той избутал ищцата и я прередил, за което тя му направила забележка,
поради което между двамата възникнал конфликт. Малко след като ищцата и ответникът
започнали да си разменят реплики към тях се присъединила и св. М. М.а и попитала какво се
случва. Когато ищцата й споделила, че ответникът я е избутал с лакът, тя го попитала как си
позволява да удря майка й. Тогава ответникът насочил словесната си агресия и към нея.
Свидетелката видяла, че ответникът не си е поставил правилно маската и при говоренето тя
пада, което я подразнило, тъй като майка й тъкмо си била направила ваксина за Ковид-19 и,
като медицинска сестра в МБАЛ – Шумен й било известно, че тя трябва да се пази от
евентуални контакти със заразно болни. Поради това, св. М.а направила забележка на
ответника да си сложи маската, но той продължил със словесната си агресия към двете
жени. Когато свидетелката посегнала към лицето му, за да му вдигне маската, той я ударил с
юмрук по лицето и тя залитнала назад. Тогава ищцата също посегнала да вдигне маската на
ответника, но при движението я скъсала и тя паднала на земята. Това допълнително ядосало
ответника К., който хванал ищцата за дрехата в горната част на гърба, извъртял я и я
блъснал надолу и надясно, при което тя паднала на земята с лице към пода. Св. М.а
започнала да се разправя с ответника относно поведението му, но щом видяла, че лицето на
майка й е разкървавено, веднага се притичала на помощ. Установила, че цялата маска на
майка й е пълна с кръв, която течала от носа й. Освен това, майка й се оплакала, че не може
да си движи ръката. Свидетелката разбрала, че ръката на ищцата е счупена или изкълчена и
веднага се обадила в Ортопедичното отделение при МБАЛ – Шумен. След това пристигнала
линейка, която откарала пострадалата в болничното заведение.
След приема на ищцата в МБАЛ – Шумен й били направени снимки на ръката и на
носа й и й била извършена по спешност мануална репозиция (ръчно наместване) на носните
кости и наложена тампонада за възстановяване на нормалната позиция на носа. На
следващия ден на ищцата била извършена закрита диспозиция на дислокацията на
3
раменната става с налагане на мека имобилизация. Контролният рентген след 7 дена показал
необходимост от смяна на ставата, изразяваща се в оперативна намеса под пълна анестезия.
С оглед възрастта на ищцата и травмата на носа, която препятствала дишането по време на
операция бил избран друг метод, като й била извършена оперативна интервенция за
налагане на метална остеосинтеза – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация –
МОС с 4 Киршнерови игли. Имплантираните уреди били отстранени оперативно на
10.06.2021 г.. През м. юни, юли и септември на ищцата били проведени три курса физикална
терапия и рехабилитация в специализирано болнично заведение.
От заключението на допуснатата по делото комплексна СМЕ, възприето като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че при описания
инцидент с участието на ответника на ищцата са били причинени следните травматични
увреждания: 1/ травми на главата: открита фрактура на носа – разкъсно-контузна рана
(хирургично обработена) на гърба на носа, фрактура на носните кости с кръвонасядания на
клепачите на двете очи и на двете подочия тип „травматични очила“; 2/ травми на
крайниците: фрактура – луксация на лявата раменна става; множествени кръвонасядания на
лявата мишница, гърба на дланта на лява ръка – в основата на първи, втори и трети пръсти;
единична драскотина в основата на втори пръст; кръвонасядане на капачката на ляво
коляно; охлузване на дясно коляно, които могат да бъдат получени по описания по-горе
начин и са в пряка и непосредствена връзка с деянието на ответника. Според вещите лица,
извършената на ищцата мануална репозиция (ръчно наместване) на носните кости е била
най-добрият избор за лечение в конкретната ситуация, тъй като наместването на костите на
носа оперативно под пълна анестезия би довело до по-добър резултат и нямаше да има
остатъчно изкривяване, което тепърва да се налага да се лекува, но предвид наличието на
травмата на ищцата на ръката, която също е трябвало да бъде третирана, е бил избран метод
на лечение, който да позволи съчетано лечение на двете травми. Според вещото лице – лекар
със специалност УНГ, в резултат на травмата на носа на ищцата се е получило стеснение на
десния носен канал и затруднено дишане в дясно поради изкривяване на септума. За да се
възстанови напълно нормалното дишане е необходимо да се извърши септопластика под
пълна анестезия. Според вещото лице – лекар със специалност ортопедия, изборът на
терапия чрез поставяне на Киршнерови игли на лявата раменна става на ищцата е съобразен
с възрастта на пациента, тъй като оперативната интервенция при смяна на става е по-
рискова, особено за възрастни пациенти. Още повече, че е била налице и носната фрактура,
която допълнително би увеличила риска. Към датата на освидетелстването ищцата е
възстановила само на 80 % движението на лявата си ръка. Терапията чрез поставяне на
Киршнерови игли е допринесла за това възстановяването да бъде в по-малък процент, но, с
оглед възрастта на ищцата, и при операция за смяна на ставата възстановяването пак е
нямало да бъде до 100 %. Ищцата никога няма да възстанови напълно движението на ръката
си. Може да се очакват спонтанни и при смяна на времето болки, което ще влоши
качеството на живот. Счупването на раменната става на ищцата предизвиква затруднение в
движението на ляв горен крайник за срок от 3 до 4 месеца, при благоприятно протичане на
лечението. Откритата фрактура на носните кости консолидира физиологично за срок от 20
4
дни. Другите травми търпят пълно обратно развитие за срок около две седмици.
От показанията на свидетелката М. М.а се установява, че преди инцидента ищцата е
живяла сама и се е справяла с всички ежедневни дейности. След инцидента, по време на
цялото лечение и досега живее със свидетелката, тъй първоначално изобщо не била в
състояние да се обслужва сама, а след това и към момента изпитвала затруднения да носи
тежки неща с лявата ръка и не можела да достигне с нея гърба или главата си, поради което
имала нужда от помощ при обличане и за ежедневни дейности по осъществяване на личната
си хигиенна. Освен това, била със затруднено дишане и постоянна хрема, имала и
главоболие. При влошаване на времето, изпитвала болки в ръката и изобщо не можела да я
движи. В дните след инцидента ищцата се страхувала и изпитвала срам от външния си вид,
най-вече заради кръвонасяданията около очите и фактът, че случаят станал толкова
известен, че имало съобщения за него в пресата. Поради това спряла да излиза навън с
приятелки и станала много потисната.
Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна
страна:
Съгласно установения в чл.45 от ЗЗД общ принцип, всеки дължи да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане, предмет на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД е сложен фактически състав, който изисква кумулативно наличие на няколко
юридически факта – деяние / действие или бездействие /, деянието да е противоправно и да е
извършено виновно от дееца, в резултат от деянието да е настъпила конкретна вреда и
между деянието и вредата да е налице причинно следствена връзка. Визираните
предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца по иск за непозволено увреждане при
условията на пълно и главно доказване. До доказване на противното, законът презюмира
единствено вината на дееца. Поведението на дееца се приема за противоправно винаги,
когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила.
В чл.51, ал.2 от ЗЗД е посочено, че обезщетение при непозволено увреждане се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от същото.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като
критерии за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено
увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет на увреждането, възраст на увредения. Като база за определяне паричния
еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на
пострадалия.
5
В конкретната хипотеза, със съдебно споразумение по НОХД № 2304/2021 г. по
описа на ШРС, което, съгласно чл.383, ал.1 от НПК се приравнява на влязла в сила присъда,
ответникът е признат за виновен в това, че на 17.04.2021 г. в гр. Шумен е причинил средна
телесна повреда на ищцата, изразяваща се във фрактура – луксация на лявата раменна става,
което е довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-
голям от един месец, средно 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес – престъпление по чл.129, ал.2, вр. чл.129, ал.1 от НК, като деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл.
На основание чл.300 от ГПК визираното съдебно споразумение е задължително за
съда и страните относно извършването на конкретното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че от
същото деяние на ответника, като и пряка и непосредствена последица, на ищцата са били
причинени и други телесни увреждания, изразяващи се в открита фрактура на носа –
разкъсно-контузна рана на гърба на носа; фрактура на носните кости с кръвонасядания на
клепачите на двете очи и на двете подочия тип „травматични очила“; множествени
кръвонасядания на лявата мишница, гърба на дланта на лява ръка – в основата на първи,
втори и трети пръсти; единична драскотина в основата на втори пръст; кръвонасядане на
капачката на ляво коляно; охлузване на дясно коляно, както и, че във връзка с причинената
й средна и другите по-леки телесни повреди на ищцата са били извършени мануална
репозиция (ръчно наместване) на носните кости и наложена тампонада за възстановяване на
нормалната позиция на носа; закрита диспозиция на дислокацията на раменната става с
налагане на мека имобилизация; оперативна интервенция за налагане на метална
остеосинтеза – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – МОС с 4
Киршнерови игли и физикална терапия и рехабилитация, като лечението й е продължило
общо 5 месеца от датата на инцидента, през първите 3-4 от които тя е изпитвала трайно
затруднение в движението на левия горен крайник. Освен това е имала затруднение в
дишането, в резултат на получено стеснение на десния носен канал и затруднено дишане в
дясно поради изкривяване на септума, което е станало причина във връзка с лечението й да
бъдат предприети алтернативни и не толкова ефективни методи. Описаните травматични
увреждания са били съпроводени с изключително интензивни и силни болки към момента на
причиняването им, които, вследствие проведените медицински интервенции, са отзвучали
постепенно във времето, в рамките на 3-4 месеца за счупването на раменната става, до 2
месеца за счупването на носа и в рамките на около 20 дни – за останалите. Въпреки това,
към момента ищцата е възстановила само на 80 % движението на лявата си ръка и никога
няма да постигне възстановяване на 100 %, като може да се очакват спонтанни и при смяна
на времето болки, което ще влоши качеството й на живот. Поради невъзможност да вдига
тежко с лявата ръка и да достига гърба и главата си с нея, ищцата изпитва затруднения да се
грижи за домакинството и за хигиената си, поради което се нуждае от чужда помощ, каквато
не била ползвала преди инцидента. Същата продължава да изпитва и затруднения в
6
дишането, като, за възстановяването му до нормално е необходимо да й бъде извършена
септопластика под пълна анестезия, което е рисковано предвид възрастта й. Непосредствено
след инцидента, ищцата се срамувала от вида си и от това, че случилото се станало
обществено достояние чрез публикации в пресата, поради което престанала да се среща с
приятелки и се затворила в себе си.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема за безспорно установено,
че с извършеното от него на 17.04.2021 г. умишлено посегателство, ответникът е
осъществил състава на непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на ищцата
средна телесна повреда и множество леки такива, което ангажира деликтната му
отговорност за репариране на причинените на пострадалата от противоправното му деяние
вреди.
На следващо място, приема за категорично установено, че, в резултат от визираното
непозволено увреждане, ищцата е претърпяла, като пряка и непосредствена последица,
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и дискомфорт и негативни
емоционални и психични преживявания, като част от физическите й страдания – затруднено
дишане и ограничено до 20% процента движение на лявата ръка, съпроводено с прояви на
болезненост ще я съпътстват до края на живота й.
Ето защо, намира за доказани основанията за ангажиране имуществената
отговорност на ответника за репариране на причинените на ищцата вреди по реда на чл.45
от ЗЗД.
Касателно размера на дължимото на ищцата обезщетение, съдът прецени, че
деянието е било извършено при пряк умисъл, на обществено място, спрямо възрастна жена
и без поведението на ищцата да е обосновавало упражняване на груба физическа сила
спрямо нея, при липса на самоконтрол и съпричастност от страна на дееца; че причинените
на пострадалата увреждания са били многобройни и сериозни по своите последици; че
вследствие на тях ищцата е преживяла интензивни и продължителни във времето физически
болки и страдания, а допълнително и емоционален и психичен стрес, както и, че по
отношение на част от причинените й телесни увреждания не би могло да се постигне пълно
възстановяване до края на живота й, което пряко рефлектира върху качеството му. В тази
връзка съобрази и факта, че, негативните емоции и преживявания на ищцата се
характеризират с нормален интензитет за подобни житейски ситуации, като по делото не се
установява да са довели до появата на психично разстройство или до нарушения в
личностното й развитие. Също така взе предвид и конкретната икономическата конюнктура
в страната към датата на увреждането. Въз основа на изложеното, счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи в
размер на 24 900 лева, за която сума искът се явява основателен и следва да се уважи.
На основание чл.114, ал.3, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, върху присъдената главница се
дължи лихва за забава в размер на законната, считано от деня на увреждането – 17.04.2021 г.
до окончателното плащане на сумата.
7
Досежно възражението на жалбоподателя за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, съдът намира, че е изцяло неоснователно поради следното:
Според трайната съдебна практика, изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД е допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му
принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на
комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на
пострадалия и степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва
да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда.
Необходимо е съпричиняването да е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие,
но всякога поведението му следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия
е допринесло за увреждането подлежи на установяване във всеки конкретен случай като
тежестта на доказване е на позоваващата се на съпричиняване страна.
В случая, от събраните по делото доказателства не се установи ищцата да е
допринесла с действията си за упражняване на груба физическа сила спрямо нея от страна
на ответника. Независимо от случилата се размяна на реплики и скандалната ситуация, в
която двамата са се намирали, ищцата по никакъв начин не е създала с действията си
впечатление, нито е осъществила физическо посегателство спрямо ответника. Действително,
същата се е опитала да намести маската на ответника, но, когато се е скъсала веднага я е
пуснала, при което тя паднала на пода. Едва след това и при липса на съответно
посегателство от страна на ищцата, ответникът я е повалил преднамерено и със сила към
земята, което изключва наличието на пряка причинно следствена връзка между поведението
на пострадалата и конкретното непозволено увреждане, респ. причинения от него
вредоносен резултат.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
приема, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди
изцяло.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от
ЗАдв., жалбоподателят следва да заплати на адв. С. Е. от АК – Шумен, адв. № **********, с
адрес: гр. Ш....., сумата от 1 277 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата, вносими по банкова сметка IBAN
BG29PRCB92301040633817, BIC CODE PRCBBGSF.
Водим от горното, съдът
8

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 557/12.07.2022 г. по гр.д. № 500/2022 г. по
описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Л. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш...., да заплати на адв. С. Е. от АК
– Шумен, адв. № **********, с адрес: гр. Ш....., сумата от 1 277 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата М. Д. П. по в.гр.д. №
437/2022 г. на ШОС, вносими по банкова сметка IBAN BG29PRCB92301040633817, BIC
CODE PRCBBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9