Решение по дело №4123/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260938
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20202120104123
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  260938 / 23.12.2020 год., град Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                           

Бургаският районен съд                                        ХXXVІІ – ми граждански състав

На двадесет и трети ноември                                   две хиляди и двадесета година

В публичното заседание, в състав                                                        

                                                                       Районен съдия: Асен Радев

 

                              при секретаря Е.Христова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4123 по описа за 2020 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

                              Производството е образувано по искова молба на ”Дженерали застраховане” АД, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на А.Д.П., че дължи на ищцовото дружество сумата от 1152.56 лв. – застрахователно обезщетение, заплатено по щета № ****/12.06.2018 год. на трето увредено лице – собственик на л.а. „Ф* Г*” с рег. № *******, за причинени му от ответника имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на **2018 год. в гр. Бургас, ж/к ”**, пред бл.***, ведно със законната лихва, начиная от 14.05.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ********/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.                         

                              Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.500, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПк - са допустими.

                              В насроченото съдебно заседание ищцовия застраховател не се представлява. Процесуалният представител на същия поддържа исковете с нарочна молба, моли за уважаването им и присъждане на разноски.

                              Пълномощникът на ответника оспорва исковете по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Също ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

                              Съдът, след като обсъди събраните с участието на страните доказателства, намира за установени следните факти, имащи отношение към повдигнатия спор:

                    По повод ПТП, възникнало в гр.Б*, ж/к „**“, пред бл.***, около 00.12 часа на ***2018 год., Д. К* - мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - гр.Бургас, е извършил посещение на място, като е съставил констативен протокол, съгласно който ответникът, управлявайки лек автомобил „Х* С*“ с рег. № *******, поради неосъществен непрекъснат контрол върху управляваното превозно средство, се е отклонил вдясно по посоката си на движение, блъскайки паркирания лек автомобил „Ф* Г*“ с рег. № *****, който се ударил в паркирания зад него автомобил, след което е напуснал местопроизшествието и не е тестван за алкохол.

                    Съставен е и акт за установяване на административно нарушение - за допуснати от страна на П. нарушения на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДв.П, за което на същия, на основание чл.175, ал.1, т.5 и чл.185 от с.з., във вр. с чл.53 от ЗАНН, с влязло в сила наказателно постановление, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лв., „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от правоуправление“ за срок от 1 месец - последните две за нарушение на задълженията му, вменени от ЗДв.П като участник в ПТП.

                    Тъй като при възникване на процесното ПТП, за увредения автомобил е нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, собственикът му също е наказан по административен ред с „глоба“ в размер на 250 лв.

                    За управлявания от ответника автомобил е била сключена с „Дженерали застраховане“ АД валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в срока на покритие на която е настъпило произшествието.

                    По искане на собственика на увредения от произшествието автомобил, ищцовият застраховател е извършил опис, остойностил е щетите и на 02.07.2018 год. е изплатил застрахователно обезщетение, възлизащо на 1152.56 лв., като е поканил П. да възстанови изплатеното.

                    Липсват данни поканата да е връчена на ответника, няма и данни същият да е възстановил изплатеното от застрахователя обезщетение.

                    Св.П., който по време на произшествието е бил дежурен полицай на КПП в ЗЖУ - в непосредствена близост до мястото на настъпване на същото, е чул силен трясък, излязъл е навън и е видял паркирания лек автомобил „Ф* Г*“, вече ударен, както и разпръснати по пътното платно части от автомобила. Очевидци са му съобщили, че червен автомобил „Х* С*“ го е ударил, след което е продължил движението си. Свидетелят се запътил в същата посока, като до входа на зала „Армеец“ е заварил окървавен в областта на главата водача на въпросния автомобил, който е бил във видимо нетрезво състояние. Затова се обадил на служители от КАТ, за да вземат отношение. Преди сблъсъка увреденият автомобил е бил пак паркиран там, във видимо добро състояние.

                    Изслушано е и заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза, което е посочило механизма на настъпване на произшествието, съответстващ уврежданията, които са остойностени на 1152.56 лв., според необходимите алтернативни части и труд.

                    Въз основа на така приетите за установени факти, исковете се явяват основателни.

                      Категорично,  П. е нарушил виновно задълженията си като водач на автомобил, вменени му с разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1 от ЗДв.П, за което е бил наказан и е допуснал настъпването на ПТП, причинявайки имуществени вреди.

                      Същите са репарирани от ”Дженерали застраховане” АД, а процесният случай попада в хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, затова за застрахователя е налице право на регрес.

                      Съгласно цитираната разпоредба, за застрахователя се поражда право на регрес срещу причинителя на ПТП - застрахован водач, ако последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Това поведение на виновния водач представлява административно нарушение, за каквото, както между впрочем вече се каза, ответникът е наказан по административен ред. А посещението на произшествието от страна на службата за контрол на МВР е било задължително, т.к. очевидно е имало съмнение, че виновният водач - участник в произшествието по см. на § 27 от ДР на ЗДв.П, е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда (съгл. чл.125, т.5 от ЗДв.П и показанията на св.П., че ответникът е бил във видимо нетрезво състояние).

                      Но не само - макар от произшествието да са причинени само имуществени вреди, няма как да се приеме, че между участниците е имало съгласие за обстоятелствата, свързани с него, тъй като собственикът на увредения паркиран автомобил не е присъствал, респ. не е заявил подобно съгласие. Следователно ответникът отново, на отделно основание, е бил длъжен, без да напуска произшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР и да изпълни дадените му указания (чл.125, т.7 във вр. с чл.123, ал.1, т.3, б.В от Здв.П - аналогични на цитираните са и разпоредбите на чл.201, т.2 и т.5 от ППЗДв.П).

                      Ето защо, главният иск на „Дженерали застраховане“ АД - по чл.500, ал.1 от КЗ, а оттам и акцесорния - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, са основателни и следва да се уважат, като на същото се присъдят разноски в размер на 75 лв. за производството по ч.гр.д. № ********/2020 год. на БРС и в размер на 395 лв. - за настоящото, в т.ч. държавна такса, депозити за вещо лице и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПр.П и чл.25 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

                      Мотивиран от изложеното дотук, Бургаският районен съд, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,

 

Р Е Ш И:

 

                     

                                ПРИЕМА за установено, че А.Д.П. ***, ЕГН - **********, дължи на „Дженерали застраховане” АД, седалище и адрес на управление: гр.С*, бул.”********, представлявано от Радослав Д. и Ж* Д*, сумата от 1152.56 лв. – застрахователно обезщетение, заплатено по щета № ********/12.06.2018 год. на трето увредено лице – собственик на л.а. „Ф* Г*” с рег. № ****, за причинени му от ответника имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на ***.2018 год. в гр. Б*, ж/к ”***”, пред бл.***, ведно със законната лихва, начиная от 14.05.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                                ОСЪЖДА А.Д.П. да заплати на „Дженерали застраховане” АД деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № ****/2020 год. на БРС, в размер на 75 лв., както и за настоящото - в размер на 395 лв.

                                Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                               Съдия: /п/

 

Вярно с оригинала: М Е