Решение по дело №2602/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на Ф. К. И., ЕИК ********* от гр.Пловдив, [улица], против Решение № 2153-15-252/27.09.2023г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив, потвърждаващо Задължителни предписания № ЗД-1-15-01410326/18.08.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД -1-15-01410329/18.08.2023г., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Поддържа се, че контролния орган неправилно е приел, че жалбоподателката е подала неточни данни в НОИ, които подлежат на заличаване. Твърди се, че същата е изпълнила задълженията си по КСО и са налице предпоставките за възникване на осигурителното проавоотношение. В тази насока се поддържа, че е започната и е осъществявана дейност по стопанисване на земеделските градини, подадени са изискуемите декларации и са заплатени дължимите осигурителни вноски. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. В.-М., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. По повод постъпило предложение с изх.№ 1034-15-480/20.07.2023г. на сектор "КП -втори" при ТП на НОИ – Пловдив, е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на Ф. К. И., в качеството й на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин с ЕИК ********* г. до 30.06.2023 г. Искането е отправено във връзка с преценка правото на изплатени парични обезщетения на Ф. К. И. – земеделски стопанин, с оглед доказването на трудова дейност за периода от 16.08.2021 г. до 30.06.2023г. Със Заповед № ЗР-5-15-01397482/24.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е възложена проверка разходите на ДОО на Ф. К. И. - земеделски стопанин от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив. Проверката е приключила с Констативен протокол № КП-5-15-01410275/18.08.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив. Констатирани са следните обстоятелства:

Съгласно данните от регистъра на осигурените и самоосигуряващите се лица, Ф. К. И., е декларирала в ТД на НАП - гр. Пловдив започване на трудова дейност от 16.08.2021 г., като земеделски стопанин и осигуряване за фонд "'Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство".

Съгласно справка за направените вноски към ДОО, за Ф. К. И. са внесени дължимите осигурителни вноски за месец август 2021 г. вкл., като самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като земеделски производител.

С декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице" за Ф. К. И., са подадени данни с декларация обр.№1 с код за вид осигурен 13, както следва:

-за месец август 2021 г. са декларирани 6 работни дни в т. 16.1 и 6 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност.

-за месец септември 2021г. са декларирани 20 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност.

-за месец октомври 2021 г. са декларирани 21 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност.

-за месец ноември 2021 г. са декларирани 22 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност.

-за месец декември 2021 г. са декларирани 20 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност.

-за месец януари 2022 г. са декларирани 20 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност.

-за месец февруари 2022 г. са декларирани 20 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност.

-за месец март 2022 г. са декларирани 22 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност.

-за месец април 2022 г. са декларирали 19 работни дни в т. 16.2 във временна неработоспособност.

-за месец май 2022 г. са декларирани 19 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност.

-за месец юни 2022 г. са декларирани 22 работни дни в т. 16.2 във временна неработоспособност.

за месец юли 2022 г. са декларирани 21 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност.

-за месец август 2022 г. са декларирани 23 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност

-за месец септември 2022 г. са декларирани 20 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност.

-за месец октомври 2022 г. са декларирани 5 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност и 16 работни дни в т.16.3 във майчинство.

- за месец ноември 2022 г. са декларирани 22 работни дни в т. 16.3 във майчинство.

- за месец декември 2022 г. са декларирани 19 работни дни в т. 16.3 във майчинство.

-за месец януари 2023 г. са декларирани 21 работни дни в т. 16.3 във майчинство.

- за месец февруари 2023 г. са декларирани 20 работни дни в т 16.3 във майчинство.

- за месец март 2023 г. са декларирани 22 работни дни в т 16.3 във майчинство.

- за месец април 2023 г. са декларирани 18 работни дни в т. 16.3 във майчинство.

- за месец май 2023 г. са декларирани 20 работни дни в т.16.3 във майчинство.

- за месец юни 2023 г. са декларирани 22 работни дни в т. 16.3 във майчинство.

За Ф. К. И. в ТП на НОИ - Пловдив с приложения № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО са представени болнични листове за временна неработоспособност поради общо заболяване и бременност и раждане, както следва:

-Болничен лист№ Е2021187082 за периода от 24.08.2021 г. до 07.10.2021 г. вкл. приет със справка с вх.№Р 14-15-000-00-**********/27.08.2021 г.

-Болничен лист № Е20211209223 за периода от 28.08.2021 г. до 08.10.2021 г. вкл. приет със справка с вх. №Р14-15-000-00-**********/14.09.2021 г.

-Болничен лист № Е20211939728 за периода от 09.10.2021 г. до 05.01.2022 г. вкл. приет със справка с вх. №Р 14-15-000-00-**********/01.12.2021 г.

За Ф. К. И. са представени в ТП на НОИ - Пловдив:

-Удостоверение приложение № 11 към чл.11 ал.2 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни с начална дата от 06.01.2022 г. до 07.10.2023 г.. вкл. прието със справка с вх.№Р14-15-000-00-**********/23.03.2022 г.

-Удостоверение приложение № 11 към чл.11, ал.2 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл.53 от КСО с начална дата от 08.10.2022 г. до 28.08.2023 г., вкл. прието със справка с вх.№Р 14-15-000-00-**********/11.07.2023 г.

Съгласно справка "Регистър на земеделските стопани" на МЗХ е установено, че Ф. К. И. е регистрирана като земеделски стопанин на основание Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани с дата на регистрация - 16.08.2021 г. и с последващи заверки на 20.12.2021г. и на 29.12.2022 г.

При извършването на проверката Ф. К. И. е представила следните документи: дневник по чл.6 от НПОПДОО за вписване на документите по чл.З - 5 от НПОПДОО, регистрационна карта на земеделски стопанин, ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021 г., анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, договори за ползване на земеделска земя и протокол за продажба на земеделска продукция - 1 бр.

При извършването на проверката Ф. К. И. е представила и писмено обяснение, в което е посочила, че се е регистрирала като земеделски производител и е започнала да упражнява дейност от 16.08.2021 г. През месец август 2021 г. заедно с Н. Д. Л., с който живее на семейни начала са взели под наем стари черешови градини в с. Брестник, местност "Често ореше" и са извършили следните дейности - изораване, почистване, пръскане, подрязване и други необходими дейности, свързани с подобряване на състоянието на насажденията. И. е посочила още, че в градините между черешите е имало и засят късен сорт вишни, които обрали и продали, като за продажбата им е представен приемо - предавателен протокол от 16.08.2021г.

Ф. К. И. е представила три договора за ползване на земеделска земя, сключени съответно:

- На 01.08.2021 г. за една стопанска година (2022/2023 г.), считано от 25.07.2021 г. за два имота с обща площ 7,205 дка.

-На 25.07.2022 г. за една стопанска година (2022/2023 г.), считано от 25.07.2021 г. за два имота с обща площ 7,205 дка.

-На 07.07.2023 г., за една стопанска година (2022/2023 г.), считано от 01.10.2023 г. за два имота с обща площ 7,205 дка.

Прието е, че цитираните договори не могат да обосноват извод за извършване на трудова дейност, като земеделски стопанин от страна на Ф. К. И., тъй като същите са доказателствено средство единствено за наличието на облигационни отношения.

Ф. К. И. е представила и приемо - предавателен-протокол от 16.08.2021 г. за продажбата на 305 кг. вишни за 183.00 лв. По отношение на същия е прието, че от него не може да се обоснове извод за произвеждане на продукция, предназначена за продажба, съобразно изискването на §1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО.

С писмо вх. № 1034-15-480#3/24.07.2023 г. от ТД на НАП - Пловдив е изискано сведение за подадена от лицето ГДД по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Установено е, че Ф. К. И. има подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021 г., като в нея има посочен доход от дейност — 200.00 лв., като регистриран земеделски стопанин (съгласно отговор от ТД на НАП - Пловдив с вх.№ 1034-15-480#7/31.07.2023 г.).

С писмо изх. № 1034-15-480#2/24.07.2023 г. от ОД "Земеделие" - гр. Пловдив е изискано предоставяне на информация за датата на регистрация през 2021 г., копия на анкетните формуляри и карта за регистрирането, като земеделски стопанин на Ф. К. И..

С писмо изх. № РД-12-02-673/28.07.2023 г. (вх.№ 1034- 15-480#6/28.07.2023 г.) от ОД "Земеделие" - гр. Пловдив е предоставена информация от база данни на регистъра на земеделските стопани на територията на област Пловдив, с приложени справки за дейността на лицето към 16.08.2021 г., 20.12.2021 г. и 29.12.2022 г. съгласно, които лицето е декларирало:

-за 2021 г. обща използвана площ - 0,7205 ха с основна култура '"череши".

-за 2022 г. обща използвана площ - 0,7205 ха с основна култура "череши".

-за 2023 г. обща използвана площ - 0,7205 ха с основна култура "череши".

6. С оглед на изложеното от контролния орган на ТП на НОИ – Пловдив е прието, че от страна на И. не са представени доказателства за осъществяване на дейност като земеделски стопанин, поради което са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01410326/18.08.2023 г., с които е вменено задължението на Ф. К. И., в качеството и на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин с ЕИК **********, да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице" с вид осигурен 13 "За регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" за периода от 16.08.2021 г. до 31.12.2021 г., както и Задължителни предписания № ЗД-1-15-01410329/18.08.2023 г., с които е вменено задължението на Ф. К. И., в качеството и на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин с ЕИК ********* да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице" с вид осигурен 13 "За регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" за периода от 01.01.2022г. до 30.06.2023г.

7. Този резултат е обжалван от И. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-252/27.09.2023г. е потвърдил оспорените задължителни предписания на изложените в тях фактически и правни основания. Прието е, че жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада в кръга на лицата по чл.4, ал.З, т.4 от КСО. вр. §1. ал.1, т.5 от ДР на КСО, което води до извод за липса на основание за осигуряване по КСО за периода от 16.08.2021 г. до 27.08.2021 г. Така е прието, че подадените за Ф. К. И. данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 16.08.2021 г. до 30.06.2023 г. като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин са неправилни и същите следва да бъдат заличени.

От страна на Директора на ТП на НОИ-Пловдив са изложени съображения, че при регистрацията си като земеделски стопанин в ОД "Земеделие" - Пловдив, Ф. К. И. е декларирала за 2021 г. засяване и отглеждане 0,7205 ха с основна култура "череши". Прието е, че в рамките на извършената проверка Ф. К. И. е представила протокол за продажба на вишни на 16.08.2021 г., но не е представила фактури, касови бележки или други документи за закупени препарати и други материали за обработването и отглеждането на посочените от нея растения, в което се изразява пряко дейността на земеделския производител. Обстоятелството, че жалбоподателката е подала ГДД за 2021 г. с посочен в нея доход от дейност в размер на 200,00 лв., като регистриран земеделски стопанин не означава, че същата реално е упражнявала дейност, като земеделски стопанин, доколкото данни в документа се попълват еднолично от декларатора, без в тази връзка да се прилагат писмени доказателства.

В хода на административното обжалване, за изясняване на обстоятелството, дали жалбоподателката действително е произвеждала растителна продукция, която да е с предназначение за продажба, с писмо изх.№ 1034-15-480# 1/24.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, е изискана информация от Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив за Ф. К. И., както следва: Има ли издадено удостоверение за регистрация по чл.12 от Закона за храните на обекти за производство и/или търговия с храни; вписана ли е в националния регистър за бизнес - операторите и на обектите за производство по чл.24, ал.1 от Закона за храните; фигурира ли в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци.

Съгласно постъпил отговор с вх.№ 1034-15-480#5/27.07.2023 г. от Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, е установено, че за Ф. К. И. няма издадено удостоверение за регистрация по Закона за храните, няма вписване в националния електронен регистър за бизнес - операторите и същата не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци.

8.В хода на съдебното производство е допуснато извършването на съдебно-агрономическа експертиза,чието заключение е прието без заявени резерви от страните. Вещото лице е дало заключение, че в периода 2021 - 2023 г. в процесните два имота не са били извършвани земеделски работи.При огледа на 05.02.2024 г. се установява, че част от овощните дървета - череши са изсъхнали. Почвата е обрасла с плевелна растителност, уплътнена. Експертизата е приложила цветни снимки за състоянието на имотите/овощните градини в момента на огледа 05.02.2024 г., които снимки са неразделна част от заключението. Според експерта, в процесните два имота на терена няма овощни дървета от вид - вишни. Към 16.08.2021 г. не биха могли да бъдат произведени и реализирани плодове вишни в размер на 305 кг. (приемо-предавателен протокол) от процесните два имота. Култура вишни е една от ранните овощни култури, на които плодовете узряват и биха се реализирали най-късно до края на месец юни в процесната година. Експертизата е извършила втори оглед на място на поземлените имоти в присъствието на представител на жалбоподателката на 28.03.2024 г.При огледа на място вещото лице е установило, че площите/почвата в междуредията са изорани/обработени. Част от овощните дървета-череши се намирали във фаза начало на цъфтеж.Извършената обработка/оран на почвата в междуредовите разстояния,според вещото лице, би могла да бъде отнесена за стопанската 2023/2024 г., която стопанска година не е предмет на делото.

9. В хода на съдебното производство са ангажирани гласни доказателствени средства, като е разпитан свидетелят Н. Д. Л.. Разпитан по делото свидетелят е заявил, че се занимава със земеделие от много години, от 7-8 години, като е регистриран като земеделски производител, със собствена техника. Извършвал е работа в имоти на Ф. И., в землището на село Брестник е обработвал земеделски имоти. Първата година - 2020г. е извършвал косене и пръскане. Едната градина била засадена изцяло с череши, другата също била засадена с около двадесет годишни череши, имало в нея и вишни, впоследствие тези вишни се изкоренили. Имало и другото землище, което било на отсрещната страна, където цялото било засадено с вишни. Въпросните вишни, които били шест на брой ги премахнали през 2022г. тъй като не били рентабилни. Свидетелят е заявил, че е механизатор, карал е курсове във връзка със земеделието, има средно специално образование и а сертификат за извършване на растителна защита, и за механизатор.

ІV. За правото:

10. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесните задължителни предписания са издадени в хода на административно производство, което е приключило с предвидения в чл.108, ал.1, т.3 от КСО административен акт, издаден от компетентен орган в ТП на НОИ гр.Пловдив. В случая процесните административни актове са не само валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ-Пловдив са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните такива. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

11. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на кодекса, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... "

С нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването.

В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са посочени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители".

Съгласно текста на ал.4 на чл. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на същия кодекс, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". Освен това в чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите.

Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3 - самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г., регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО.

По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало селскостопанска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за това, че от заявената при регистрацията на земеделския стопанин обработваемата площ в размер на 0, 7205 хектара е произвеждана растителна продукция, предназначена за продажба и реално е осъществявана дейност като земеделски стопанин.

Представеният от жалбоподателката приемо-предавателен протокол от 16.08.2021г. за реализирана продукция – 305 кг. вишни е успешно оспорен от ответника и неговото съдържание се опровергава, както от неоспореното заключение по допуснатата съдебно-агрономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания, така и от Отговор с вх. № 1034-15-480#5/27.07.2023 год. на Областта дирекция по безопасност на храните-Пловдив, съобразно който Ф. К. И. няма издадено удостоверение по Закона за храните, няма вписване в националния регистър на бизнес-операторите и същата не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци.

В този контекст, съгласно заключението на вещото лице се установява по категоричен начин, че в периода 2021 г. - 2023 г. в процесните два имота не са били извършвани земеделски работи. При огледа от вещото лице на място на 05.02.2024 г. се установило, че част от овощните дървета - череши били изсъхнали, почвата била обрасла с плевелна растителност и уплътнена. В имотите на терена нямало овощни дървета от вид - вишни. Експертът е категоричен в становището си, че към 16.08.2021 г. не биха могли да бъдат произведени и реализирани плодове от типа вишни в размер на 305 кг. Експертът е извършил втори оглед на място на поземлените имоти на 28.03.2024 г. като при огледа е установено, че площите/ почвата в междуредията са изорани/обработени. Част от овощните дървета - череши са се намирали във фаза начало на цъфтеж.Според експертът обаче, извършената обработка би могла да бъде отнесена за стопанската 2023/2024 г., която стопанска година не е предмет на делото.

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на жалбоподателката. Не водят до различен извод показанията на разпитания свидетел Н. Л., с който жалбоподателката е живяла на съпружески начала и за който се твърди, че съвместно са осъществявали дейността в процесните имоти. Показанията на посочения свидетел освен, че са твърде общи и не внасят необходимата конкретика по отношение на правнорелевантните факти, се преценяват от съда като заинтересовани в полза на жалбоподателката по смисъла на чл. 172 от ГПК, приложим във връзка с чл.144 от АПК.

Ето защо обосновано в оспореното решение е прието, че Ф. К. И. не е произвеждала земеделска продукция, предназначена за продажба, което я изключва от кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и води до извод за липсата на основание за осигуряване по КСО в качеството ѝ на земеделски стопанин.

Горното обуславя извод за правилност и законосъобразност на Решение № 2153-15-252/27.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, както и на потвърдените с него Задължителни предписания на № ЗД-1-15-01410326/18.08.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД -1-15-01410329/18.08.2023г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив.

В изложения смисъл е константната съдебна практика на Върховен административен съд по аналогични казуси, намерила израз в следните съдебни актове : Решение № 12787/19.12.2023 г. на ВАС по адм. дело № 9308/2023 г.; Решение № 2629 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2022 г.; Решение № 2166 от 01.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2022 г.; Решение № 61 от 05.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5754/2022 г.; Решение № 60 от 05.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2022 г.; Решение № 5794 от 01.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11659/2022 г.; Решение № 3132 от 24.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6849/2022 г.; Решение № 5130 от 16.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8775/2022 г.; Решение № 4158 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2020 г.; Решение № 1542 от 05.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9831/2020 г.; Решение № 2793 от 01.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2020 г., Решение № 1398/20.07.2023 г. на АС-Пловдив по адм. дело № 912/2023 г., Решение № 2330/19.12.2023 г. на АС-Пловдив по адм. дело № 1403/2023 г. и др.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

V.За разноските :

13. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. К. И., ЕИК ********* от гр.Пловдив, [улица], против Решение № 2153-15-252/27.09.2023г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив, потвърждаващо Задължителни предписания № ЗД-1-15-01410326/18.08.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД -1-15-01410329/18.08.2023г., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА Ф. К. И., [ЕГН],от гр.Пловдив, [улица], да заплати на Национален осигурителен институт - гр.София, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.