№ 726
гр. София, 09.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на девети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весислава Иванова
Членове:Владимир Астарджиев
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600832 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на служебноназначения защитник на осъдения И. М. Г. срещу протоколно
определение от 2.8.2022 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 12.
състав, постановено по н.ч.д. № 2806/22 г. С определението е оставена без уважение молбата
на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е депозирана по на
4.8.2022 г.) адвокат Ц. Л. от САК претендира за отмяна на определението с аргумент, че
същото не било справедливо и правилно. В подкрепа изтъква, че лишеният от свобода бил
придобил право на условно предсрочно освобождаване и дал доказателства за своето
поправяне – работел в затвора, бил награждаван, не бил санкциониран и бил физически и
психически здрав. В допълнение защитникът моли да бъде съобразена младата възраст на
осъдения и благоприятната прогноза за личностната му реализация на база на
притежаваните от него ресурси.
Като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното.
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е съобразил всички налични в досието на лишения от
свобода документи, както и дадените становища от служители от затворническата
администрация и е извел мотивирана преценка, че макар осъденият да е изтърпял повече от
2/3 от наложеното му наказание за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив,
не е дал доказателства за своето поправяне, тъй като все още има проблемни зони, рискът от
рецидив не е снижен и като цяло целите на наказанието не са постигнати.
Без съмнение една от задължителните предпоставки за прилагане на института на
условното предсрочно освобождаване е налице - осъденият е изтърпял фактически повече от
2/3 от наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
Към датата на разглеждане на делото в СГС осъденият е изтърпял общо 1 година 3 месеца и
16 дни, от които фактически - 1 година 1 месец и 16 дни; от работа – 2 месеца. Остатъкът от
1
наложеното за изтърпяване наказание е възлизал на 2 месеца и 14 дни.
Това не е първото въдворяване на осъдения в местата за лишаване от свобода.
Справката за съдимост разкрива, че с влязло в сила на 21.5.2018 г. определение за
одобряване на споразумение И.Г. е бил осъден на три месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Преди това е търпял друго
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК,
наложено му с влязъл в сила съдебен акт на 2.8.2016 г.
Процесното наказание осъденият търпи от 19.6.2021 г., откогато е започната
корекционната дейност с него, и при първоначално определения строг режим на
изтърпяване. Този режим не е променен и се прилага и към настоящия момент.
Установено е, че по време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият
не е наказван и няма данни да е допускал нарушение на режимните правила.
От 14.12.2021 г. осъденият е назначен на работа като „бръснар“ и към момента на
изготвяне на доклада не само не е допускал нарушения на трудовата дисциплина, но е и
награждаван двукратно за позитивната линия на поведение при изпълнение на работата,
подчертана дисциплинираност и проявено усърдие.
В досието на осъдения не се съдържа първоначален доклад.
От изготвения доклад по повод молбата за условно предсрочно освобождаване е
изводимо, че в началото на корекционната работа с осъдения рискът от рецидив е бил
определен на 52 точки, тоест среден. За проблемни зони са били очертани „отношение към
правонарушението“, „управление на финансите и доходи“ и „умения за мислене“. Те
продължават да са с изразени дефицити, поради което и работата в тях следва да бъде
продължена.
Отчетен е напредък в зоните „трудова дейност“ (където има снижение с една точка) и
„начин на живот и обкръжение“ (снижаване от 4 т. на 2 т.). Следователно, наблюдава се
незначително снижение на риска от рецидив.
Към момента на изготвянето на доклада не е сведен до нисък и констатираният
среден риск за обществото и за лишения от свобода. По отношение на останалите групи –
риск за персонала и за другите лишени от свобода – рискът от вреди е нисък.
Принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието не е
реализиран, тъй като осъденият не прекатегоризиран в затворническо общежитие от открит
тип.
Анализът на горните данни мотивира настоящия съдебен състав да приеме, също
както този на СГС, че становището на затворническата администрация следва да се сподели.
За да се постанови условно предсрочно освобождаване е необходимо да има доказателства,
че е постигнат траен, а най-добре – необратим, процес на формиране на стабилна нагласа за
водене на законосъобразен начин на живот в условията на свобода. Освен това - има
съществено значение дали става въпрос за лишен от свобода, който попада в място за
принудителна изолация за пръв път, или иде реч за човек, който се озовава там за пореден
път. Очевидно е, че в последния случай се касае за личност с утвърдени престъпни нагласи,
които не са били неутрализирани успешно при предходните въдворявания в затвор. На свой
ред това изисква по-интензивна работа за преодоляване на дефицитите в проблемните зони.
Осъденият Г. е в затвора за трети пореден път. Това обстоятелство заедно с установеното, че
все още има проблемни зони, в които не е отбелязан напредък, че рисковете от рецидив и от
вреди за обществото остават в непроменените средни стойности, препятства обосноваването
на извод за наличие на доказателства за поправянето на осъдения. А фактът, че осъденият
продължава да търпи наказанието при първоначално определения строг режим и все още не
е бил в среда с по-слаба форма на контрол, мотивират виждането на съда, че обективно няма
как да се съберат надеждни данни за поведението на осъдения в условия, доближаващи се
максимално до тези на свобода.
2
Проявеното старание в трудовата ангажираност и законосъобразното поведение на
лишения от свобода в затвора несъмнено се отчитат като позитивен напредък, но те не са
достатъчни, за да се приеме, че поправителният процес е приключил ефективно и оставането
на лишения от свобода в затвора е ненужно.
В обобщение, съдебният състав намери, че обжалваното определение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 2.8.2022 г. на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 12. състав, постановено по н.ч.д. № 2806/22 г., с което е оставена
без уважение молбата на лишения от свобода И. М. Г. за освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3