РЕШЕНИЕ
№ 1337
гр. Бургас, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120106622 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез юрисконсулт Е.И., с която е
предявил срещу ответника С. С. М., с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 422 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми на основание договор за потребителски кредит с № *** от 21.05.2020г.,
сключен между С. С. М. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД: сумата от 1 275.51 лева - главница,
сумата от 108.66 лева - договорна лихва, начислена за периода от 25.08.2020г. до
10.02.2021г., сумата от 83.55 лева - представляваща лихва за забава по сключения
договор за заем, дължима за периода от 25.08.2020г. до 18.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2021г. до окончателното плащане,
които вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
по силата на Приложение № 1 от 25.11.2021г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., които вземания съставляват предмета на
Заповед за изпълнение № 440/05.04.2021 год. по ч. гр. д. № 2272/2021 год. на БсРС.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
Излагат се твърдения, че на 21.05.2020г. ответникът е сключил с „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит с № ***, по силата на който му е
предоставен кредит в размер на 1569 лева и който кредитополучателят се задължил да
върне, ведно с договорна лихва за срок до 25.04.2021г. на месечни вноски, всяка в
размер на 174,87 лева и последна изравнителна вноска в размер на 174,86 лева. Твърди
се, че ответникът не е заплатил изцяло дължимата сума. Вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 25.11.2021г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., за което длъжникът е уведомен с
получаването на писмо, изпратено от упълномощения от банката цесионер.
Ответникът се счита уведомен за цесията и с получаване на препис от исковата молба,
1
към която е приложено уведомление от банката за извършеното прехвърляне на
вземането.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който
оспорва иска като недопустим и неоснователен с изложени подробни съображения.
Счита, че от представените с исковата молба доказателства не се установява вземането
по процесния договор за кредит да е прехвърлено от страна на банката на ищцовото
дружество. Оспорва да е бил надлежно уведомен за цесията. Оспорва цедентът да е бил
валидно упълномощен да съобщи на длъжника за прехвърляне на вземането, тъй като
пълномощното не е нотариално заверено и предхожда датата на сключване на договора
за кредит. Счита, че цената по договора за цесия не е платена, поради което цесионерът
не е встъпил в правата на кредитора. На следващо място счита иска за недопустим
поради факта, че образуваното изпълнително производство при ЧСИ С.Н. въз основа
на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 2272/2021г., с взискател „Ти Би Ай Банк“
ЕАД не е прекратено. Оспорва да е сключил процесния договор за кредит, както и да
дължи суми на банката или ищеца. Възразява и срещу претендираните разноски, тъй
като ответникът не е бил уведомен за цесията, не е бил поканен доброволно да плати и
не е дал повод за завеждане на делото. С тези мотиви моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
440/05.04.2021г. и изпълнителен лист № 158 от 07.04.2021г., издадени по ч.гр.д. №
2272/2021г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът С. С. М. да
заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД търсените в настоящото производство суми, дължими
по договор за потребителски кредит № ***/21.05.2020г. Заповедта е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. В дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящият
установителен иск по чл.422 ГПК от цесионера „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД. Съгласно т. 10б от Тълкувателно решение 4/2013 по тълкувателно дело 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез
договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска реда на чл.422 ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът,
ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК. Предвид гореизложеното неоснователни са
възраженията за недопустимост на иска поради наличието на образувано и
непрекратено изпълнително производство при ЧСИ С.Н. с взискател банката въз
основа на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 2272/2021г. на БсРС.
По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател и
кредитодателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № *** от
21.05.2020г., по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на
ответника кредит в размер на общо 1699,30 лева. Кредитът е предоставен за закупуване
на стока от страна на ответника - мобилен телефон Apple с цена 1569 лева, услугата банк
пакет 1 кредит с цена 125,99 лева и услугата банк пакет 1 уред с цена 4,31 лева. С
договора длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 1923,56 лева, включваща
главница от 1699,30 лева и лихва в размер на 224,26 лева, платима на 11 месечни
вноски от по 174,87 лева всяка /последната в размер на 174,86 лева/, начиная от
25.06.2020г. и краен срок на погасяване 25.04.2021г. Съгласно чл. 7 от договора,
кредитът за закупуване на стока и заплащане на услуга се усвоява като кредиторът
превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката
за заплащане на продажната й цена. Когато кредитополучателят е избрал да сключи
някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляваща
дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора директно по
банковата сметка на съответния застраховател, за което кредитополучателят дава
изричното си съгласие с подписването на договора.
В същия документ след подписите на страните е обективирана декларация от
кредитополучателя от същата дата (21.05.2020г.), че е получил стоката, описана в чл. 8
договора /мобилен телефон Apple/ от продавача. Представена е и фактура от Техномаркет
2
от същата дата с получател ответника за мобилен телефон Apple Iphone 11 64 GB Black, с
начин на плащане – с TBI кредит, носеща подписа на получателя. Представен е и
сертификат от 21.05.2020г. за застрахователна програма „Защита на кредита“ на
кредитополучателите на потребителски кредити за закупуване на стока, предоставени от
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД със застраховано лице – ответника и застрахована стока – мобилен
телефон марка Apple модел iphone 11 64 gb black, с обща еднократно дължима сума 130,30
лв. Предвид това, съдът намира, че договорът за кредит е валидно сключен, а кредитът е
усвоен в посочения размер. В подкрепа на този извод е фактът, че ответникът е правил
плащания по кредита.
Видно от заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза по
договора за потребителски кредит с № *** от 21.05.2020г., сключен между С. С. М. и
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД са погасени суми в общ размер на 527,51 лева на 3 вноски, от
които 423,79 лева – главница, 99,42 лева – договорни лихви и 4,30 лева – мораторни
лихви. Неизплатените суми по договора за главница, договорна лихва и лихва за забава
са установени от вещото лице в претендираните размери.
По делото са представени и рамков договор за продажба на вземания (цесия),
сключен на 31.08.2018г., изменен с анекс от 25.11.2021г. и извлечение от приложение
№ 1 към него от 25.11.2021г., с който кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ООД е
прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД неизпълнените задължения на
длъжника по посочения договор. Представено е и приложение № 2 към договора,
съдържащо потвърждение от страна на банката за извършената цесия на вземанията,
индивидуализирани в приложение № 1 от 25.11.2021г. Налице е пълномощно, с което
банката е упълномощила новия кредитор /цесионер/ да уведомява от нейно име на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. По делото не са
налице доказателства уведомителното писмо за цесията, изходящо от новия кредитор
като пълномощник на банката, да е било връчено на ответника, поради което БРС
намира, че то следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на ответника
в хода на исковото производство, на основание чл.235, ал.3 ГПК. Предвид изложеното
цесията е произвела действие по отношение на длъжника.
Неоснователни са възраженията на ответника, че с договора за цесия не са
прехвърлени вземанията по процесния договор. Видно от представеното извлечение от
приложение № 1 към анекс № 1 към договора и двете от дата 25.11.2021г., вземането е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да се направи извод, че е прехвърлено
именно процесното вземане. Следва да се посочи и че с анекса е извършено изменение
на договора за цесия, като са добавени още вземания, индивидуализирани в
приложение № 1 към анекса, а с пълномощното, банката-цедент е упълномощила
цесионера да уведомява длъжниците по всички вземания, които кредиторът е цедирал
по силата на рамковия договор. Т.е. изрично упълномощаване за вземанията по анекса
не е необходимо. Не е налице и законово изискване за форма на упълномощаването с
нотариална заверка на подписите. Следва да се посочи и че длъжникът по договора за
кредит не е легитимиран в настоящото производство да прави възражения досежно
действителността на договора за цесия и плащането на цената по него.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства
да е заплащал в срок уговорените вноски, поради което следва да се приеме, че сумите,
уговорени с договора, не са платени. Както беше установено, по договора е платена
сума в общ размер на 527,51 лева, като остава неплатена главница, договорна лихва и
лихва за забава за периода от 25.08.2020г. до 18.03.2021г. При това положение следва
да се приеме, че за С. С. М. е възникнало валидно задължение да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит
главницата от 1275,51 лева, договорна лихва от 108,66 лева и мораторна лихва от 83,55
лева. Възражението за недължимост на сумите поради необявена на длъжника
предсрочна изискуемост е заявено несвоевременно, но и неоснователно, тъй като
видно от представените по делото доказателства, уведомлението е получено лично от
длъжника на 10.02.2021г.
Искът по чл.422, ал.1 ГПК е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявлението за
3
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 421,67 лева и разноски в заповедното дело
от 79,35 лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. М., с ЕГН **********, адрес: гр. Б.,
***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю.,
следните суми на основание договор за потребителски кредит с № *** от 21.05.2020г.,
сключен между С. С. М. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД: сумата от 1 275.51 лева /хиляда
двеста седемдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ - главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.04.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 108.66 лева /сто и осем лева и
шестдесет и шест стотинки/ - договорна лихва, начислена за периода от 25.08.2020г. до
10.02.2021г., сумата от 83.55 лева /осемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ -
лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за периода от 25.08.2020г. до
18.03.2021г., които вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на Приложение № 1 от 25.11.2021г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., изменен с анекс № 1 от
25.11.2021г., които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение №
440/05.04.2021 год. по ч. гр. д. № 2272/2021 год. на РС-Бургас.
ОСЪЖДА С. С. М., с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., сумата
от 421,67 лева (четиристотин двадесет и един лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща направени деловодни разноски в настоящото производство и сумата
от 79,35 лева (седемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
направени разноски по ч.гр.д. № 2272/2021 год. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4