№ 108554
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. К.
като разгледа докладваното от Н. К. Частно гражданско дело №
20241110120958 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от Т. С. ЕАД срещу Г. Г. Ж..
Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.04.2024 г. по ч. гр. д. № 20958/2024 г. по
описа на Софийски районен съд.
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от длъжника с твърдения за частично плащане на задължението.
Към възражението са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 414, ал. 4 ГПК е подадено становище, в което заявителят е
посочил, че претендираните от длъжника суми са платени.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
От издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК се установява, че последната е издадена за сумите 3 422,09
лева (три хиляди четиристотин двадесет и два лева и 09 стотинки),
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
08.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 390,85 лева (триста и
деветдесет лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва върху тази
главница за периода от 15.08.2022 г. до 19.03.2024 г., 54,99 лева (петдесет и
четири лева и 99 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за периода от 08.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 11,28 лева (единадесет лева и 28 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху тази главница за периода от 16.07.2021 г. до 19.03.2024
г., държавна такса в размер на 77,58 лева (седемдесет и седем лева и 58
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет
лева).
1
Представено е платежно нареждане (л. 19 в кориците на делото) от което
се установява, че длъжникът е заплатил на заявителя някои от сумите по
заявлението: сумата 54,99 лева – главница за услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 11,28 лева – мораторна лихва върху
тази главница, 390,85 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, 77,58 лева – държавна такса и сумата от 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на горното, съдът счита, че тези вземания, за които е издадена
заповедта за изпълнение са напълно погасени чрез извършеното плащане.
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл.
414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок,
съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото,
ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се
произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да
се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно.
Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок,
заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл. 416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се
провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението
в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно
поставеното в негова тежест задължение в заповедта за изпълнение, същият
удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си.
В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен
интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл.
414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е
налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя
наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но
производството не приключва веднага, касае разрешаването на
материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една
от посочените хипотези не е налице, а страните са изразили становище, че
всички претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото
са представени писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането
на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила,
поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение по чл. 414а
ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено
частично, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да
представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата е
налице годно изпълняемо право за част от вземането, за което да бъде издаде
изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист,
което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение трябва да бъде уважено частично. От заявителя е посочено, че не
са останали незаплатени задължения. Необходимо е да се изясни, че доколкото
вземането е удовлетворено изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е
влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1
ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде
2
изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист,
което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение трябва да бъде отхвърлено, в тези части, за които е налице
плащане. За останалата част от вземанията: 3422,09 лева – главница за
топлинна енергия съдът счита, че на общо основание длъжникът е възразил и
следва на заявителя за бъдат дадени съответните указания.
По направеното от длъжника искане за разноски, съдът намира
следното: налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС,
обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр.
№ 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение №
595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в
последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане
на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска,
обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а
възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на
исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на
заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответника плащане е
направено на 02.07.2024 г. – след подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Когато причината за завеждането на делото се намира
в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските.
Поради това разноски на длъжника не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 222880/08.07.2024 г.,
подадено от Г. Г. Ж. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 18.04.2024 г. по ч. гр. д. № 20958/2024 г. по описа на Софийски
районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. С. ЕАД, за издаване на
изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.04.2024 г. по ч. гр. д. № 20958/2024 г. по
описа на Софийски районен съд.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е
оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, с частна
жалба пред СГС в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от връчване на това разпореждане, като
довнесе дължимата държавна такса. В същия срок заявителят следва да
представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок.
В противен случай съдът ще обезсили заповедта за изпълнение на
основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
3
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
Делото да се докладва след влизане на разпореждането в сила!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4